Онлайн запознанствата и обикновените такива извън интернет ?

Online, Offline, все едно.
Всичко е манипулация и игра, танго, кога осъзнато, преднамерено, кога както дойде, без много да мислиш, просто действаш и се втурваш към обекта привлякъл те, пък каквото стане.

Няма за какво да се хвана за поста и коментара на Мат, за да съм положително настроен и с добри идеи, или носоки за обмен на инфо, от което да извлече полза.

Инфантилност та дрънка. Страхова невроза е развил.
Причините са много - зомбиране от социалните мрежи, попадал само на някакви социопатки, като него, невротични, истерични, манипулаторки, използвачки.

Сред жените 20-30 е пълно точно с такива - не искат сериозни връзки, а масово приятели с привилегии, докато не започнат да тиктакат като развинтен будилник от Втората световна война, и тогава целият свят им крив.

Критерии?
За да имаш претенции, ти самият трябва да ги покриваш на 100%.

Да лъжеш за работа и образование?
От какъв зор, ква е тая глупост?

Работата и тапийката, хартийка, не са критерий за нищо. Можеш привидно да работиш там нещо, или да живееш в кутийка гарсониерка, но банковата ти сметка да е пълна, да имаш наследства, рента, перспективи, животът ти да е подсигурен, пък нека си "беден" в очите на търсещите някой да им оправя живота.

От една страна разбирам подобни страхове, но пък не може и да си стисняр.
Всичко с граници. Има моменти когато се вадят пари, като си с жена, и такива, в които тя казва: "Не, сега съм аз", или "Другият път съм аз". Дано разбираш какво ти казвам, авторе.

А такива, които на първа или втора среща започват с лексикона и заучените въпроси, въобще не трябва да отразяваш, или споделяш дотолкова, доколкото си преценил, всичко си има граници.

Не е лесно, да. Но парите не са фактор, ако не говорим наистина за крайности - не работиш нищо, нямаш 5 стинки в джоба, или си попаднал на жена, търсеща само и единствено спонсор.

Развивай личностните си качества, че не те виждам никак - външен вид, физика, дрехи, емоционална интелигентност (как се общува с жена, и не само), хобита, интереси и т.н. Практика и време, от днес за утре не става. Ма то като всяко нещо в живота.

Не на последно място - не лъжи и не усуквай, защото с това манталитетче нищо добро не те чака.

Разбира се, че може да попиташ с какво се занимава човекът и за мен напълно достатъчен отговор е например право. Е, ако някой държи да се изфука в коя кантора работи или в коя е съдружник и кои са му клиентите, ок, но аз не бих питала и не искам да ме питат.
Средноинтелигентен човек винаги може да поддържа разговор в рамките на час. Ако някой мълчи упорито - или не му харесваш хич, или е дълбок интроверт, или отчайващо скучен.

И какъв е проблемът, ако съм по неангажиращите неща? Сещам се само за един - хората с големи предварителни очаквания

А всъщност работата се оказа съвсем елементарна – младежът се заиграл с колежка, мята въдици и настрани, и сега умира от страх някоя от чатовете да не му се яви на работа и да го издъни пред колежката.

Проблем няма, стига пак казвам, да сте на една вълна. Че ако се задълбае и някой се обърка, става доста неприятно.

И защо е нужно да се споменава къде и кво работиш при онлайн комуникация? Никога не съм го споменавал, щото малко като самохвалство звучи- имам еди къв си бизнес и печеля много, голяма работа съм. Просто съм казвал, че работя в този отрасъл, и като някакъв отговорник (да не си помисли, че съм общ работник или бачактор) и толкова. Подробностите на по-късен етап, вече ако се задълбочат отношенията, тогава разкриваш всичко. То дори и тогава всъщност не е всичко, бившата ми за толкова години така и не разбра всички подробности и най-вече за какви пари става въпрос.
За останалото, онлайн запознанствата са си част от живота поне от 15-20 години, така че няма какво да се коментира. Който го умее, има достъп до много повече потенциални партньори от колкото на живо вече като си хванал няква професия и работа, и всичките ти приятели и познати са се изпоженили или са кат тебе. Примерно жена ми никога нямаше да я срещна ако не беше онлайн, просто сме в различни среди без никви допирни точки. Ама тва не пречи да сме заедно вече 12 години.

 Сигурен съм че по-голямата част от коментиращите хич не сте безгрешни. Ама сега да се възползвате и заяждате на чужд гръб ви е паднало.
Като при старата поговорка, на чужд гръб и 100 тояги са малко.

А, 12 години, че вие на колко сте се взели?

нарича се характер - да казваш истината независимо дали имаш полза от нея.. който няма, си е негов проблема..

Кога бяхме млади- 21 и 26

Аз лично съм безгрешна. Знам, че такива като тебе няма да го проумеят.
Пък да не казвам как звучиш отстрани с това вий да ни стье по-убави.

Бреййй, верно много млади сте били.

Иначе по темата, и аз не обяснявам надълго и широко къде работя, по-скоро областта. Оттам насетне, ако се сближим, си казвам подробно. Но и между мъж и жена има разлика, аз внимавам с домашни и работни адреси, защото за една жена може да си е опасно, преди да е опознала човека. На автора опасността идва от друго, а именно от това, че не му е чиста работата. Иначе на луди всеки може да попадне, там колкото и да се пазиш, не си ти виновен, защото те граници нямат.

И за мъжете е пълно с такива. До някое време не се дават, след това пита защо вече не ги искат. Имаше един такъв във форума - "много запазен и с перспективи", а се чуди защо е изпаднал от играта.

А, да, аз редовно го казвам - перспективите са на 20, на 40 трябва да си развит.

'Запазен с перспективи' е оксиморон.

Запазен ми звучи все едно е Тутанкамон.