Публикувана: 1 март 2022, 09:49 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2024, 18:04 ч.

Православието като начин на живот - 9

52 317
745
1

# 270 23 окт. 2022, 13:26 ч.

Мнения: 1 314

Цитат на: Mia Rulana в сб, 22 окт 2022, 07:14

Бих искала тази организация да е по- дейна в благотворителността и публичните изяви. Може да се организират много събития и мероприятия, но аз, като обикновена православна християнка, не съм чула за ни едно такова. За сметка на това служителката, която продава свещи, отказа да ми продаде такава, защото съм й давала и жълти стотинки. Друга пък направо си ме изгони от храма, защото “това не било читалня”.
Така че поповете да се дръпнат малко за брадите и да вземат да бъдат малко по- активни в набирането на енориаши.

Много свещеници тихо и без излишен шум организират непрекъснато инициативи за просвещаване на хората, водят ги на поклоннически пътувания, организират детски лагери и занимания, не взимат пари за треби на социално слаби хора. Но тези неща не се правят демонстративно и с апломб. Така и е редно. Но има значение и къде живеете и що за хора са свещениците, с които имате допир. Като във всяка професия и в свещенството има различно надарени хора.

А за Вашите преживявания с бабите ще ви разкажа следния истински случай:

Един свещеник разказва как при него дошъл човек и споделил, че отишъл първо в католическата църква, посрещнали го, почерпили го с чай, обърнали му внимание. После отишъл в протестантската - и там същото, че и булка обещали да му намерят. Накрая влязъл в православната. Ето впечатленията му: "Там само една бабичка метеше, погледна ме, изсумтя и се обърна с гръб. Отче, аз съм търговец и знам - една стока хвалят ли ми я, не струва."

За съжаление на пътя на доброто сатана винаги поставя пречки. Наскоро ми разказваха за едно момиче, което преди първото си причастие била в кола, която катастрофирала. Ако се чудите, въпреки това се причастила. Всеки християнин има поне една такава осъзната история, а колко подобни неща ни се случват и ние дори не си даваме сметка за духовната страна...

# 271 23 окт. 2022, 13:38 ч.

Мнения: 9 153

mama Barba, да, разбира се, че имаме осъзнати истории. ..и сметка за духовната страна си даваме .
Къде повече, къде по- малко.
Всеки човек, без непременно да е християнин.
Въпросът е до колко сметката е правилна. До колко осъзнатостта ни е водена от страстите и от какво всъщност е водена. Кое желание е доминиращо.

Аз пак с въпрос. Blush

Казано е: в света скърби ще имате.
Това винаги ми е звучало не като предупреждение, не като обещание, а като заплаха.
Много изречения има изписани върху това изречение.
Много мнения.
Как като си христянин, си " обречен ' на скърби.
Добре.
Ама и не християните също имат скърби в света.
Всички хора по земята имат скърби в света.
И тези, дето са излезли от света, и те имат скърби.

# 272 23 окт. 2022, 17:03 ч.

Мнения: 891

Цитат на: Катерица в нд, 23 окт 2022, 13:38

Аз пак с въпрос. Blush

Има и един друг цитат, който ме крепи: "Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие." (От Иоана свето Евангелие).
И още един любим: "През води ли ще минаваш, Аз съм с тебе; през реки ли – те няма да те потопят; тръгнеш ли през огън, няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опърли."(Книга на пророк Исаия 43:2)
Каквито и скърби да има в живота ни, Той обещава да бъде до нас! Ако фокусът ни е в Него, а не в изпитанията, всичко преминава много по-леко. Друг е въпросът, че лесно се разклащаме от изпитания и проявяваме недоверие към Бог. Още един пример ще дам, който ми е много скъп. Как когато Петър тръгна към Него по водата и в момента, в който се усъмни, започна да потъва. Иисус не го остави, обаче, а го хвана за ръката! Така прави Той! Неговата любов е съвършена, неговата грижа е постоянна. Не е като нашата, само като ни е спокойно и тихо да Го славим.

# 273 23 окт. 2022, 17:08 ч.

Мнения: 9 153

Shanan4e , благодаря много! Heartpulse

# 274 23 окт. 2022, 18:53 ч.

София
Мнения: 8 631

# 275 23 окт. 2022, 22:03 ч.

В царството на игрите:)
Мнения: 4 139

Цитат на: Катерица в нд, 23 окт 2022, 13:38

Това изречение и мен ме хвърля в размисъл. Сякаш ако нямаш скърби не си християнин в истинския смисъл на думата и сякаш страданието е единствения път за спасение. Това донякъде, чисто логично, ми е ясно, но в същото време е казано "Радвайте се непрестанно!" Е, как да станат двете неща? Даже, когато съм щастлива и покрай мен нещата са наред благодаря от все сърце Богу, но се чувствам виновна и.... застрашена. Със сигурност нещо ми убягва и разсъжденията ми не са правилни, но така се чувствам понякога Sad

# 276 23 окт. 2022, 22:32 ч.

Мнения: 195

Цитат на: caprice в сб, 22 окт 2022, 08:54

Как се справяте с гнева?

Не винаги успявам.. Но това са моите начини, чрез които се опитвам да се боря с гнева:

- Самонаблюдавам се непрекъснато!
- Опитвам се да разбера при какви ситуации губя равновесие.
- Какво ме провокира?
- Ако мога да избегна подобни ситуации, ги избягвам.
- Ако не мога, се подготвям с молитви. Непрекъснато си повтарям "Господи помилуй!", пея си тропари, славословия.. Особено много "Велико Славословие"!
- Усетя ли, че всеки момент ще избухна, търся начин да се махна моментално от мястото/или човека, който ме е провокирал..
- Ако вече ме е овладял гнева и все пак избухна, гледам възможно най-скоро да поискам прошка..

# 277 23 окт. 2022, 23:03 ч.

Мнения: 9 153

Тази вечер изпитах велика духовна радост.
Осветиха 15- метров кръст в силистренското село Калипетрово
Имам особен сантимент към тази част на България💗

milmich, мисля , че те разбрах.
Нашите радости често , предимно, са земни...а в " радвайте се непрестанно" е скрита Истината за Спасението, това е духовната радост, която ни води във вечността при Бог. Където няма болка , няма тленност, няма смърт. И затова трябва да имаме постоянна, непрестанна вътрешна радост , която да не бъде повлиявана от земните събития, обстоятелства, от временни неща.
И когато имаме скърби, земни скърби, не бива да им даваме превес, защото са временни....а да уповаваме на Благата вест, на духовната страна ...на това, че така и така този свят под тази му форма има своя край, " свършек", който ще доведе до нов свят. Този свършек не е унищожение, а обнова.
На теория изглежда лесно, да се напише също, но практически, при положение, че в момента живеем в плът и кръв на земята, е трудно. Насоките да мислим за небесното, утехата ни в Господа, обещанията на Бог.... всичко това е в по- различно измерение и няма как да не ни е трудно сега. Процесът има своите фази, в момента сме във фаза " сее се в тление, възкръсва в нетление... "„Сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно” (1 Кор. 15:44).
Цялата Вселена ще се обнови и светът ще е нов, нетленен.

Последна редакция: пн, 24 окт 2022, 11:56 от Катерица

# 278 23 окт. 2022, 23:09 ч.

Мнения: 891

Цитат на: milmich в нд, 23 окт 2022, 22:03

Цитат на: Катерица в нд, 23 окт 2022, 13:38

Не мисля, че има хора без скърби. Всеки, независимо дали е вярващ или не, си има своите изпитания. При християните разликата е, че знаем, че не сме сами, че имаме небесен Баща, който е в контрол и това следва да ни дава сили да ги преодоляваме по-леко. Не е случайно и че Светият Дух е наричан Утешител. Освен, че допуска изпитания и скърби в живота ни, Бог го и благославя. Не знам вие как сте, но в моя живот настъпиха чудни промени след като повярвах искрено. Аз го разбирам, че Той ни укрепява с благословенията и чудесата, които извършва в живота ни за да можем след това да удържим и на изпитанията, които допуска. Така укрепява вярата ни в Него. А целта на изпитанията е да преодоляваме собствените си страсти и телесни слабости. Тъй като, ние, като повярвали, не ставаме автоматично безгрешни, а това става с много работа и "очукване" на характерите ни.
А този цитат, който milmich споменава, да се радваме винаги в Господа, а не в светските неща. Т.е каквото и да преживяваме в момента в светския ни живот винаги трябва да се радваме в Господа, поради това, че Той ни е осигурил избавление.
Така разбирам аз нещата, дано не заблудя някого с разсъжденията си.

Последна редакция: нд, 23 окт 2022, 23:14 от Shanan4e

# 279 26 окт. 2022, 13:18 ч.

Мнения: 1 314

Честит празник! Свети Димитър да ни помага!

"В света скърби ще имате". Това ми напомня как сам Бог беше разпнат на кръст и пострада заради нас. Пък той пострада невинен. Ние пък, които сме изтъкани от страсти искаме да спечелим рая ей така, само с радости. Дано не ви звуча назидателно. Аз също не обичам болката и изпитанията. Но както е казал св. ап. Павел: "Бог наказва, когото обича." На мен ми помага да си припомням, че е казано още и "Радвайте се" и двете не пречат едно на друго - можеш да имаш изпитания и пак да намираш за какво да благодариш и да се радваш. Трябваха ми много години, за да помиря тези две представи в хармонично съжителство обаче. И помня какво беше в началото и колко се измъчвах. Малко съм уморена, дано формулирам гладко мисълта си. Главното, което искам да кажа е, че е важна нагласата. Неизбежни са трудностите и изпитанията, но пък ни очистват и ни правят по-свети и ни приближават до Бога. Дали бих избрала всичко да ми е наред, но душата да е затлачена от грехове? Дано никога не ми се случва!

За борбата с гнева - още не съм се преборила до край, но, като се случи да избухна се извинявам, не оправдавам, а извинявам, също ми помага да помня, че този, на когото се гневя е по-добър от мен. Всеки един човек, когото съм срещнала, ако се понапъна, мога да кажа с какво точно ме превъзхожда. Даже и най-лошият: "Ето, той е лош, но поне не се преструва на голям светия като мен."

# 280 26 окт. 2022, 15:14 ч.

Мнения: 9 153

Честит имен ден на всички, които носят името Димитър и производните му!
Да са живи и здрави и закриляни по молитвите на Св. Димитър!
Моля се за душата на моя дядо, който се казва Димитър.

Свети и славни великомъчениче Христов Димитрие, бърз помощниче и топъл застъпниче за прибягващите към теб с вяра! Като предстоиш с дръзновение пред Небесния Цар, изпроси от Него прошка на нашите съгрешения и избавление от всепагубни язви, трус, потоп, огън, меч и вечни наказания. Моли Неговата благост да помилва този град, тази обител и всяка християнска страна. Ходатайствай пред Царя на Царуващите победа над враговете на православните християни, на цялата православна страна – мир, тишина, твърдост във вярата и преуспяване в благочестието; а на нас, почитащите твоята честна памет, изпроси благодатно укрепяване в добрите дела, та като вършим благоугодното на нашия Владика Христос Бог, да се сподобим по твоите молитви да наследим Небесното Царство, където вечно да прославяме Него с Отца и Светия Дух. Амин.

Канон в чест на св. Димитър Солунски

О, мъдри Димитре, като предстоиш светло пред божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!
Чуй сега, славни Димитре, твоите бедни раби и се смили над тях: ние сме се отлъчили далеч от твоя светъл храм, но сърцата ни горят и дълбоко копнеем да се поклоним един ден на твоята църква, с твоите молитви.
Защо, о мъдри Димитре, само ние, твоите бедни раби, да сме лишени от твоята красота и от любов към създателя, да бродим из чужди страни и градове и да страдаме от суровите войници на езичниците и еретиците...

Тъй като обичам да събирам цитати на светии.....
Повечето са на руски език, имам някои и на български. Ето един, който е свързан с гнева.

и обикновено, човек, опитвай се да изгони раздразнителността, изникват въпроси.....
Как се изгонва тази раздразнителност и гняв.. ами в Църквата, с помощтта на Иисус Христос, с помощта на вярата, с помощта на споделения опит на светите отци и техните душеспасителни напътствия. С помощта на инструментаруим като покаяние, причастие, изповед, молитва, пост....
Всъщност, принципно не само гняв, а всеки грях така се чисти.

# 281 9 ноем. 2022, 12:16 ч.

Мнения: 1 304

Обсъждано ли е казаното от Иисус, че изповядването на вярата не трябва да пречи на ежедневните ни задължения и отношенията с близките?

# 282 9 ноем. 2022, 13:05 ч.

София
Мнения: 8 631

Цитат на: Тифи19 в ср, 09 ное 2022, 12:16

Ами аз не виждам какво има да се обсъжда.

# 283 9 ноем. 2022, 13:27 ч.

Мнения: 1 304

Имам известни наблюдения, че църквите са заринати с книги на разни автори, които всяват страх и да не кажа суеверия сред вярващите. Съответно им объркват ежедневието като им вменяват, че праведният човек се държи по сложен начин приличащ на скачане на въже и игра на ластик.