Православието като начин на живот - 9

Миа Рулана, не ти се получава, защото мислиш по човешки. Със своята разсъдливост никога няма да осмислиш Божиите тайни. Ако не искаш да ти се открива истината, ама пълната Истина, то все едно нищо не правиш. Имаш си някакво там хоби да четеш религии и да си разсъждаваш. Това с нищо няма да ти е полезно за спасението. "Не можеш да служиш и на Бога, и на мамона".
Дано ме разбереш правилно. И аз се моля Бог да ти отвори очите да видиш ясно.
Божията жертва е една за изкупуване на всички грехове преди и след Христос. Мислиш, че кръвта, която Той проля на кръста е недостатъчна ли?

Нищо не се отменя, само се допълва.

И друг път съм го писала. Проблемът на тодицеята не е от вчера или днес, занимавал е велики умове, и има томове философски и теологически съчинения по темата, за да успеем ние с две думи да го разрешим във форума.

Но това, което лично мен ме удоволетворява най-вече като отговор е в два аспекта:
1. Господ е всевиждащ, той провижда в въдещето и знае миналото. Той е спасител на душите и знае какво е най-полезно за тази душа. Няма да повтарям Катерица. Само ще припомня книгата на Йов. Припомнете си причините за страданията на Йов, припомнете си какви обяснения дават неговите приятели за страданията му. А накрая в последните глави от книгата какви отговори дава и самият Господ. Това в старозаветен аспект.
2. В новозаветен смисъл - Иисус Христос, осъзнавайки проблема на теодицеята, става сам жертва. По такъв начин споделя страданието на нас човеците, показвайки че на тази наша грешна земя, страданието може да е незаслужено, но то е споделено от самия Бог за наша временна утеха, във временното ни убежище.

И най-благосчестивия човешки живот не е гаранция за телесно и материално благоденствие. Както и обратното - теслесното здраве не е гаранция за духовно спасение, а даже напротив точно мъките и страданията са тези които могат да родят  осмисляне, разкаяние, състрадание, милосърдие... Има много писано за болката като Божие лекарство.

^^ Онова от уикипедия е философското обяснение, което няма общо с религиозното, както се вижда там се допускат всякакви обяснения и се на бляга на тези дето казват че няма бог или той не е всемогъщ както го мислят вярващите. Ако се вземе Библията на която се базира православието много ясно си е описано как в началото Бог е сложил хората да живеят в райската градина, където не е имало тези злини, но после човек е избрал ябълката и така е напуснал това хубаво място за да живее на по-лошо, където има разни страдания. Накратко, след известно време идва Исус и премахва този първичен грях, като от него време нататък на човеците се дава възможност да променят нещата за в бъдеще. И това бъдеще е обещано като завръщане в онова хубавото място без злини и това ще стане с второто пришествие на Исус, както е описано в Откровение и т.н. Между едното и другото е едно такова междинно време в което сме сега. Общо взето човечеството си е надробило попарата и сега я сърба, пък след време ще ни сервират по-добро.

О, разбира се че там обяснението е по-философско и допуска всякакви решения. Сложих го като линк и с теологичния му термин по-скоро, за да се види, че този проблем е мъдртен, мъдрен от време оно. Защото ми се е случвало съседка да ме спре на стълбището на кооперацията и да каже: "Ти нали си вярваща, кажи как Бог допусна малкото невинно детенце на Х да почине?" И явно очаква отговор с две думи или по-скоро пораженческо признание за несъществуването на Бог.
Темата е обемна и никога няма да е безболезна за потърпевшите, напротв всякакви обяснения звучат по-скоро цинично за една страдаща майка. На мен точно тук ми прави впечатление разликата между старозаветния малко надемнен отговор на Господ в последните глави на "Книга на Йова" - звучащи като: "Кой си ти, че ще ми търсиш сметка какво и как правя? Когато ти съградиш и успяваш да управляваш целия свят - тогава ще те видя колко ще си справедлив" и новозаветното смирено състрадание на Христос: "Ти човече страдаш и аз ще страдам с теб. Не мога да направя този свят справедлив - не и този свят, който не е на Отца ми. Но този свят е само временен. В него аз ще страдам с теб и заради теб. Аз ще страдам съвършенно невинен. Моята майка ще страда за невинно измъченият си и поруган син". И въпреки, че на този свят един ден да си живял, вече си грешен и вероятно страдаш заради грешките си, с теб заедно страда и един абсолютно и доказано безгрешен. За него ти си важен. За него всеки от нас е важен и затова страда заедно с нас.
Затова логически, философски или телогически обяснения на този проблем според мен са по-малко важни отколкото искреното съчувствие и разбиране на болката. И никой страдащ задавайки въпроси от болка не заслужава философски обяснения, а много повече състрадание и подкрепа.

[/spoiler]
И аз преди разглеждах събитията в триизмерното време и пространство. Да, ама се оказа, че при Господ измеренията са съвсем различни. При Него има вечност. Ние не натрупваме нови и нови грехове;  ние сме си грешни и си живеем в режим на греховност. Господ Иисус Христос дойде и ни спаси. Веднъж и завинаги. Въпросът е да Го приемеш за свой спасител.  Земята не само, че ще бъде " изчистена", а ще бъде тотално трансформирана , казано е, че ще има ново небе и нова земя.  Това ще е след второто пришествие, когато Господ ще дойде, но вече в своето величие, а не като човек. Нов Спасител няма как да има, защото Господ има един Син. Чрез Него и само чрез Него сме спасени.

Ето още една мисъл, обясняваща страданието.

Здравейте.Къде отива според вас душата на психично болен,несъзнателно изтормозил семейството си ?

Бог знае

Oтносно публикациите на joe_elliott:

Не мога да преценя дали външната или вътрешната среда (физическата - биохимията, която протича в организма) е водеща да се чувстваш отвратително. А това е първият важен въпрос – за да има отправна точка откъде и как да започне третиране на проблемите.

И в двата случая обаче трябва да имаш много силна вяра. Опитай да отправиш и искрени молитви.
Обикновено (но не винаги) страданията идват, защото човек има страст към външни неща (удоволствия, пари... списъкът е много дълъг). И идват, за да промениш посоката си и желанията си. Може да са в резултат на някаква „карма”, може да не си реализирал обичта, която си имал, или добрите и благородните мисли и намерения, които си имал някога...
А наличието на магия да е само една вторична причина, един външен израз на първопричините.

Казвам ти, една моя близка беше убедена, че някой й е направил магия. И за почуда на всички - успя да я открие, след като врачка я е посъветвала къде да търси. Оказа се заровена под плочките в двора й, със съдържание от сапун и някакви други боклуци. Хвърлиха магията в едно дере, както било редно... и уж се изчисти. Обаче мъжът й я унижаваше в собствената й къща, водейки любовницата си и искайки да живее при тях. След време тя се разболя тежко и почина в мъки, Бог да я прости!
...затова според мен магията, макар и реална, е била просто един външен израз, едно последствие, една вторична причина за страданията й, а истинската причина е била съвсем различна. Смятам, че всичко се случва по Божия воля и по Божие допущение. И проблемът е, че са създадени условия да има такова Божие допущение, а не че някой е направил магия на другиго (в случая на теб).

Нека горното не те обезкуражава обаче, не се самообвинявай и не се самосъжалявай. Доколкото е възможно не допускай мрачните, негативните мисли, защото те представляват общение с Дявола, чрез тях проникват лоши влияния в съзнанието ни. Тоест опитай се доколкото е възможно дори за самото страдание да мислиш позитивно, приеми го като възможност (дори благословия), "защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема" (Евр. 12:6; Прит. 3:11-12). И защото обикновено наказанията за греховете ни идват тогава, когато сме способни да видим, приемем и осмислим грешките си. А и знаем, че тези, които почитаме (светии/мъченици),  често са имали тежка участ в земния си път, били са мразени от света. Което пък  води до извода, че благоденствието и успехът в този свят, често са равни на провал в другия свят.    


Страданията са неизбежни... уви! Те са път към спасението ни. Щом сме родени в плътта, то значи всички ние сме съгрешили някога и някъде...


Извинявам се за късното включване. Това е почти всичко, което имам да напиша, за останалото ще продължа на ЛС.

Искам да попитам знаещите. На задушница всеки път се чете един текст (нямам идея какво е точно, но не е от Библията или Евангелието), в който се говори за състоянието на душата след смъртта. По спомен цитирам неточни отрязъци: "о, как самотна е тя сега, о как ръце протяга", "къде са сега слугите с тяхната глъч/суета...", "всичко е прах и пепел". Питах отчето, той ми каза, че е от молитвеника, но не съм сигурна, че разбра за какво точно му говоря, а аз в молитвеника не го откривам.
Та ще съм благодарна ако някой ме е разбрал и ми подскаже къде мога да открия този текст.

Не е от молитвеника, а от требника на свещеника! И не се чете на задушница, а на погребение. Ето тук част от текста, защото то има още много:

Много ти благодаря! Точно това е и точно защото исках да го чуя цялото го търсех. Дано успея да го открия, защото ми е много въздействащо.
Продават ли се требници?

Предполагам, че се продават, въпреки, че те се водят за така наречените „служебни“ книги на свещениците.