Пазарът на недвижими имоти в България, какво се случва реално - тема 60

Среднастатистическият европеец има по-лесен живот, но не живее в ненужен ресурсно интензивен (енергия и т.н.) разкош. Идеята за живееш в къща с двор в сравнително голям град според мен е една от основните аспирации на южно и източно европейските имигранти, установяващи се в англо-саксонски страни, (наравно с по-високото заплащане, наличие на работа и не много високите данъци.) В момента, на световно ниво е проблем високата енергийна интензивност на страдния фонд и всички видове жилища, било те дървени, бетонни или тухлени имат проблем как точно да се ретрофитват. Дали всички (около 10 билиона земни обитатели, много грубо пресметнато) имаме нужда от 150-300м2 на семейство по-американски; или по спалня на дете, всеки има право на мнение, но май европейските норми са по устойчиви и разумни в дългосрочен план.

ЧС, във Великобритания старите къщи (традиционните) са и ниски отгоре на всичкото.
То и при нас е така - старите селски къщи са по 2,10-2,20 високи макс. Така се е строяло тогава по селата. Естествено, има и Бамбука - там е друго, Къщата с ягодите, апартаменти в центъра на София - също е друго.

Именията в САЩ (меншъните ) са отделен сегмент, както и в София за сгради като горепосочените. Целевата група е различна. Дори в САЩ потенциалните купувачи на подобни сгради са малко, макар и повече, отколкото у нас.
Но да кажа, че няколкото, които съм гледала на снимки (собственост на разни холивудски знаменитости) като цяло не ме грабват с интериор. Ако се пусне тук обява с подобни снимки, преобладаващите коментари ще бъдат - има квадратура, но вътре е "цигански барон", за изриване. Различни са вкусовете в интериора в Европа и в САЩ. И аз гледам тази програма - малко разнообразие от негативните новини по другите канали, с идеята да се вдъхновя от нещо. Ами засега не успявам да открадна идеи - евтини материали, банален интериор, по FLN преди флип-ващите в Тексас на къщи за събаряне бяха много по-напред, по-идейни, по-близо до европейския вкус. При това за много по-малко пари. Иначе по тази програма имаше една серийка за някакъв строителен предприемач, който правеше "ремонти за милиони", при това не в преносния смисъл на думата, но в Ню Йорк - там ремонтът на пентхаус със зимна градина на част от покрива на стара сграда беше наистина повече от милион. Това включваше и подмяна на цялата метална конструкция, барабар с остъклението, с наемането на специален кран.

Честно, почвам да се чудя дали наистина знам български - милиони и милиарди е на български, световното население се изчислява в милиарди, засега. 1 с 6 нули - милион, 1 с 9 нули - милиард, 1 с 12 нули - трилион.

Предполагам че параграфът за милиардите е по-моя предишен коментар. В тази връзка, преди 23г, когато напуснах България нямаше думи в българския език като: маншън, флипвам или пентхаус, но е добре да се посочват грешките, по принцип.

На 22 хората завършват бакалавър по принцип и ако не са спали по кръчми и дискотеки 4 години, не виждам какъв е проблемът да започнат работа, с която да си плащат наема и яденето. Освен ако не искат да живеят сами в тристаен апартамент в идеален център и да се хранят по ресторантите всяка вечер.

Диди, а колко я виждаш тази начална заплата на току-що завършил виШу, за София говоря (помня, че ти беше под наем в София), така че да може да си плаща наема, консумативите и да не кара само на банички и бозички?

Никога не съм била под наем в София, но почти 10 години бях под наем във Варна. Тук наемите са по-ниски, но и заплатите също. А консумативите и яденето са еднакви като цени. Така че картинката в София не е много по-различна.
Пак питам - защо да е начална заплатата на тоя 22 годишен пресен виШИС? Спал ли е 4 години? Щото повечето мои колеги за 4 години караха стажове, работеха, че и спестявания заделиха, коли си купиха и т.н. Особено ако не си под наем докато следваш и се изнасяш чак на 22, е елементарно. Ако си бил на квартира през това време, е по-трудно, но с желание и хъс е съвсем постижимо.

Абе, може някои специалности и да успяват да работят и учат, но за много не става. И наистина с началната заплата да се изнесеш е равно на мизерия. Ми лекарите например, те не почват да печелят прилично до близо 30 годишна възраст някъде.

Голяма част от специалностите, съчетани с добро академично ниво на владеене на повече от един чужд език, биха ти дали възможност за приличен живот с парите от заплата, дори и на 22 годишна възраст.

И как? Денем ще си работи по специалността, а нощем в някой колцентър с езика ли? Един инженер на 22 таман започва да навлиза в конкретната работа (при нашето висше образование). И това, че знае добре английски, какво му помага? И защо шефът да му плаща повече, понеже знае език, ако не се оправя с основния материал?

Знаех си, че ще намесите лекарите. Ми да намеся аз IT-тата тогава, като ще се дават крайни примери, както и всякакви там дигитални специалисти, които печелят по 4 цифри още от първи курс и то още от времето, когато аз бях първокурсничка, т.е. преди десетилетие. Те даже са много повече като брой. Хайде да не се отклоняваме повече, че темата ще стане много тъжна.

Защо разделяте работата по специалността и тази, свързана с владеенето на езиците. Не може ли да приемете, че един висшист, независимо от специалността, ако владее на прилично ниво повече от един чужд език,  ще има възможност за по- добре платена работа по основната специалност, в т.ч. и лекари специализанти, инженери и т.н.

Защото говорим за общия случай. А че може знам много добре - аз самата започнах направо с отлична работа именно И защото владеех добре английски (но не само). Обаче колко такива вакантни места имаше в този момент и на това място? Да не би за всеки? Повечето или изобщо не намираха нещо по специалността дълго време, или започваха далеч не толкова добри работи, често нямащи нищо общо с ученото.
Като цяло езикът е голям плюс, но е надбавка - нужен е за да можеш да комуникираш, ама ако не знаеш какво да комуникираш (ако не си разбираш специалността) увисва във въздуха. Точно това разправях някога отдавна на чавето - учи математика за да се научиш да мислиш и да знаеш какво да кажеш, а също така и език, за да можеш да го кажеш. Впрочем когато едно българче отиде в чужбина да учи и да работи езикът става абсолютно никакво предимство, защото всички местни го говорят. И затова трябва да има какво да каже в повече пот тях, за да се класира на добра позиция.

Наем на стая в споделен апартамент като гледам обявите - 270-300 лева, консумативи около 100-120. Малко млади хора с висше биха работили за минималната в София. Че то на Лидл вървяха обяви за консултант-касиер-всичко-в-едно, за 1300 бруто. Ако сте двойка гаджета - съвсем пък излиза сметката.
Не мога да се ориентирам, колко струва един едностаен, тип боксониера в Младостите например, но виждам обяви за по 450 лева. За млада двойка без деца или с такова до 2-3 годишна възраст си е чудесно.