Звездни компромати - Март'22

Райна Касабова, показва не само възхитителен героизъм, но със своята жертвоготовност се превръща в световен пионер. Тя е първата жена, участвала в полет във военна обстановка. Връщайки се назад, нейната история ни показва, че често зад забележителните личности се крият дълбоки корени. Нейният баща, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея,  загубвайки едната си ръка в славната битка. Кръстник на майка й Мария пък е самият Васил Левски, а като малка тя разнася до пощата комитетски писма. Цялото семейство е изпълнено с порив за свобода, затова съвсем естествен щрих е и историята на брата на Райна – Роман, който като ученик в четвърти клас заминава да се бие за свободата на Македония в четата на Яне Сандански. Самата Райна, родена на 1 май 1897 година, също копнее да даде своя дан за родината си и макар че новината за военната мобилизацията преди Балканската война я сварва едва 15-годишна, тайно от родителите си тя се записва на самарянски курс.
Водена от неизмеримия ентусиазъм, обхванал целия народ в мечтата му за национално обединение, Райна, заедно с още стотици хиляди герои, потегля на югоизток. Крайната цел е летището край Мустафа паша (днешен Свиленград), където трябва да бъде разположена полевата болница. Там карловката е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра в лазарета. Балканската война е ярък пример за това, че когато българите са обединени и мотивирани, пред тях няма невъзможни неща. Мустафа паша е превзет още на първия ден, идва ред на Лозенград. Един немски фелдмаршал преди това е заявил, че тази крепост може да бъде превзета само от пруси и то след 6-месечна обсада. Лозенград е превзет за 2 дни.
Най-тежкото изпитание обаче предстои – Одрин, чиято крепост по онова време е смятана за непревземаема. 16 октомври 1912година пилот поручик Радул Милков и наблюдател поручик Продан Таракчиев със самолет „Албатрос Ф-II“ извършват първия боен разузнавателен полет в историята на българската авиация. Райна става свидетел, самолетът я вдъхновява и тя започва да мечтае за небесата. Скоро заедно с колеги от полевата болница посещават военното летище, развежда ги самият Милков, а Райна е впечатлена от видяното. Тя чистосърдечно пожелава да полети, а виждайки огромното желание на девойката, авиаторите се съгласяват. Но все пак е война, фронтът е близо и разходките из въздуха не са разумна идея. Така че летците решават да й възложат конкретна задача – колкото отговорна, толкова и благородна.
Защитникът на Одринската крепост Шукри паша, притеснен от затягащия се български обръч, започва да разпространява слухове из града. Опитва се да вдигне духа на хората, пускайки лъжата, че турската армия е превзела Пловдив и настъпва към София. Тук идва ролята на Райна. Снабдена от летците с необходимото оборудване, тя се качва на наблюдателското място на самолета „Воазен“ зад пилота Стефан Калинов. Когато минават над Одрин, Райна в ролята на авиатор, безстрашна пред дъжда куршуми, започва да разхвърля позиви на турски и френски, които да информират одринчани за реалното им положение – че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета и всяка следва- ща напразна жертва може да бъде избегната с капитулация.
След полета смелата карловка е безкрайно щастлива и пише на родителите си: „С особен интерес следихме полетите на нашите смели авиатори. Те събуждаха у нас чувство на гордост. Стана така, че и аз се заразих от техния пример.“ Одрин пада на 26 март 1913 година, а конфликтът приключва на 30 май. Уви, наред със спомена за приключенското летене, войната оставя трайни следи в неукрепналото здраве на Райна. През следващите години тя лекува травмите си, причинени от тежките условия в лазарета и благодарение на силния си дух побеждава тежките болежки.

1965 г., летище Хийтроу. В контролната кула чуват женски глас, който моли за разрешение за кацане. Това е първата в историята на летището жена пилот, която приземява тежък пътнически самолет -в случая ИЛ-18 със 73-ма пътници на борда, и то в мъгла. Името й е Мария Атанасова и тя е първата жена в гражданската авиация на България. Случаят предизвиква толкова голям интерес, че българското посолство

организира специална обиколка

над Лондон за журналисти, които искат да се уверят, че българката наистина пилотира самолета, разказва cwsp.bg.

Мария Атанасова е първата българка граждански пилот, както и първата жена командир на самолет тежък тип в света. В авиацията тя попада случайно – вижда обява, че набират младежи и девойки за обучение за пилоти и се записва. След това се амбицира да влезе и във Военновъздушното училище „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия, но там не приемат жени. По нейно настояване и след упорити молби правилникът е променен и

Мария Атанасова завършва успешно

през 1950 г.

Отначало работи в стопанската авиация, по-късно лети по маршрутите на БГА „Балкан“ по целия свят. Приземявала се е при всякакви условия – само с един работещ двигател, в сняг, мъгла и буря. Била е известна като жена с изключително самообладание. Пенсионират я внезапно и без предупреждение, а държавата моментално забравя за нея. Умира сама в далечно родопско село, без да се е качвала на самолет от 26 години.

На това тя отговаря, че жената трябва да отиде на фризьор и маникюр за да се почувства по-добре и да не е толкова злобна...