За всички, които искат бебе, но трябва да чакат след спонтанен аборт

Моят мисед беше на 09.08.2006
На мен също казаха 6 месеца само че ние не издържахме и ето че сега съм в 5ти месец

trex даи Боже на всяка от нас  А на теб ти пожелавам една успе6на бременност и пухкаво бебче. Дано да zавлече6 крак. 

И ние ще почваме вече. Не мислим да чакаме повече. То и без друго не става отведнъж.

kali 61, много съжалявам, но в такива случаи както казват - природата си знаела работата 
Желаят и нова и успешна бременност СКОРО. 

yasna,

А бе да ти кажа баш отведнъж си става
И двата пъти така стана

Здравейте на всички!

kali 61, много съжалявам!

trex, даваш хубави надежди!

Моята гинеколожка ми беше предписала противозачатъчни за 2 месеца - lindynette 30.
Само че изхвърлих камъче от бъбрека и тя ми каза да не го взимам.
Първата М след абразиото ми беше доста обилна, но според нея е нормално да е така.
Трябва да слагам полижинакс още два дни, после вагизан - заради намалени лактобацили и гъбички и бактерии. Док мисли за някакви противозачатъчни само след овулация.
С мъжа ми обаче мислим да се пазим с прекъснат акт.

Ако може да не пия повече никакви лекарства , че имам чувството че от тях ми се разбива целия организъм.
Питах док за дъплнителни изследвания - смята, че засега не са необходими.
Чета сега за изследвания при проф. Кременски. Чудя се дали сама да отида на консултация или повече ще си навредя с излишни изследвания?

Иска ми се да оползотворя времето, докато имаме забрана, да направя всичко възможно за изследвания и ако трябва лекарства, че после всичко да е начисто.
А от друга страна, ми се иска спокойствие и възстановяване на силите.
Плануваме през отпуската август да отидем на море - хем ми се иска юли още тук да правим опити за бебе, хем пък да пътувам спокойно за морето ... Ама май организма и желаното бебе ще си знаят работата - когато решат, че са готови, тогава ...

Прегръщам ви всички и ви желая късмет!

А дано.  Чул те господ.........

Ясна, успех в начинанието, желая ти го безкрайно искрено. Възхищавам се на смелостта ти! Вярвам, че ще бъдеш възнаградена за нея.

Благодаря, Светле.  

Здравейте момичета, съжалявам, че ще попълня форума с още една присъединила се към вас нестанала мама, но това е такъв ужас, че не мога да го преживея сама 
В 10 г.с. седмица преживях спонтанен сборт. Седмица преди това започнах да кървя и отидох на лекар. Той ме прегледа с вагинален ехограаф и каза, че бебето си е на място, но е с по-малки размери отколкото трябва да е в 10 седмица. Но ме увери, че всичко е наред. Изписа ми Утрогестан и ме изпрати в къщи и каза след 2 седмици да отида отново на  преглед. Явно наистина не се е притеснил, за да ме извика чак тогава. Имам много вяра на д-р Бабаков и се прибрахме с мъжа ми успокоени. 
От много емоции забравих да питам кога трябва да спре кървенето с тези лекарства. Постоях си вкъщи 3-4 дни и през това време кървенето ми се променяше ту се засилваше, ту намаляваше дори едната сутрин нямаше въобще и аз се обаждах на мъжа сичас по час да му се хваля. Но уви не за дълго на следващата вечер имах дори съсирек и много се изплаших  и без това бях страшно отчаяна и уплашена  На следващия ден при док и той вече постави началото на ужаса  Каза, че бебчето е много малко и почти не се вижда, по това време вече трябва да виждаме главичка, ръчички........ УЖАС не мога да го опиша..........
На следващи ден ме вкарах в болница за абразио и там ме прегледа друг доктор, диагнозата бе същата, каза че е кухо сакчето. Не можех да повярвам това не се случваше с мен, нееееееееееееее не може да е истина дори кошмар не може да е. Това не за хора, ужаса да загубиш исканото си дете при това първо, никога няма да изживея тази радост така чиста и толква щастливо. А то си остава първото ни бебче  Разбира се, че ще имаме друго, моля се за това всяка минута, но винаги щеима следата от този ужас.

Извинявайте, че писах толква дълго, но наистина ми е много тежко, а няма с кого да споделя всичко така и да си поговоря. Мъжа ми е също много притеснен и не по-малко от мен ужасен и нещатен. Родителите ни и близките също са много притеснени и аз се опитвам да съм с вдигната глава и да имам вид, че бързо ще се оправя и не се притеснявам толква, но ................ Ако аз не покажа, че съм добре никой около мен няма да се оправи 

Не знам дали това е най-правилният форум, в който да пиша, но докато четях и за вашия преживян ужас си мислех, че тук ще ме разберат 

Миличка, съжалявам zа това, което преживява6.  Прегръ6там те и се надявам всичко с теб да е наред фиzически. Знам, че ни6то не може да те успокой в тоzи момент, zатова те съветвам, поплачи си, когато ти се плаче, говори, когато ти се говори zа това и пи6и. Тук има много преживели таzи мъка и с които може6 да сподели6 болката си. Желая ти скоро6но въzстановяване и дано всичко да е наред.     

 Мила vivi2 , ужасно съжалявам за това, което ти се е случила. Напълно рабирам и болката ти
, и страха ти, и това, че нямаш право да дадеш израз на болката си заради хората, които обичаш, както и това, че ние явно сме орисани да не изпитаме щастието на спокойна и лека бременност....Наистина, прави това от което имаш нужда, а тук ще намериш много подкрепа! Гушкам те силно и вярвам, че занапред те чакат само щастливи мигове
 
 

За останалото - понякога е трудно да примем, че това се е случило. В повечето случаи няма обяснение, което да можем да приемем. Просто някак си свикваме с мисълта, че все пак се е случило. и когато това стане, когато приемем тази мисъл, се ражда надеждата за ново бебе. Желая ти бързо да стигнеш до този момент. Следващият път всичко ще е наред.

Момичета благодаря ви    имам въпросче 
кокло време е нормално да имам кръвотечение  след абразиото. Днес ми е 6ти ден и още червено,вече е по-малко, но няма ли вече да покафенее. По принцип редовната ми М продължава около 7 дни. нормално ли е толква дни да  кървя?

Не се притеснявай, при мен даже бе6е по дълго. Ако не е много силно не е стра6но. Нали zнае6, че 2 до 3 седмици след абраzиото трябва да иде6 на лекар на конттролен преглед.