Паническо разстройство 53

  • 47 699
  • 792
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 102
Sunflower29, аз също съм така с умората, даже при мен си е не просто умора, а много силна отпадналост, все едно ме е покосил тежък грип, като тръгна да вървя пулса ми скача яко и чувствам направо безсилие и слабост.

Същата работа, направо ми омръзна. На 29 години, все едно съм на 70… 😒
И аз съм така..на 30г.Напоследък особено ми се насъбра да съм вкъщи-първо детето шарка,сега и аз..и липсата на разходки нацяло ме събори.Очаква се да започна и нова работа в понеделник..

# 181
  • Мнения: 832
А пиете ли ад, или се мъчите самостоятелно да се справите? Понеже и аз дълго се мъчех без, обаче нещата ескалираха до прием в болница, и ща не ща…

# 182
  • Мнения: 1 238
Аз лично все още се мъча без, но ако това ми състояние е заради стрес и те ще ме вдигнат на крака, бих ги започнала. Но аз съм на мнението, че за да стигне човек до тук, значи има някаква нарушена биохимия и причина за това, дали хормони, дали ИР, дали липса на витамини, минерали, електролити, бактерии, вируси, нещо има което куца. Много хора имат стрес, но го преодоляват.

# 183
  • Мнения: 102
Аз не пия  нищо  за сега.

# 184
  • София
  • Мнения: 910
И аз не пия нищо, но  все повече ми се иска просто  да взема някакво успокоително и  да се свърши  с мъката. Обаче тук ми излиза друг проблем . Аз съм префекционист и съм научена сама да се справям със всичко. Не мога да си представя да съм чак толкова слаба,  че да посегна към хапче.  За мен това би означавало,  че съм слаба  и безполезна. Това ме спира към момента. Другото , което ме спира е,  че в близкото ми обкръжение всички са против вземато на такива хапове и  едва ли не ще вляза в конфликти. Постоянно ми  се натяква,  че всичко ми  е в главата и трябва сама да се справя.

# 185
  • Мнения: 3
И аз не пия нищо, но  все повече ми се иска просто  да взема някакво успокоително и  да се свърши  с мъката. Обаче тук ми излиза друг проблем . Аз съм префекционист и съм научена сама да се справям със всичко. Не мога да си представя да съм чак толкова слаба,  че да посегна към хапче.  За мен това би означавало,  че съм слаба  и безполезна. Това ме спира към момента. Другото , което ме спира е,  че в близкото ми обкръжение всички са против вземато на такива хапове и  едва ли не ще вляза в конфликти. Постоянно ми  се натяква,  че всичко ми  е в главата и трябва сама да се справя.
Няма нужда да се притеснявате не е срамно и страшно да бъдете слаба, все пак вие сте човек, а не машина. Всеки  в даден момент се чувства уязвим това е в реда на нещата. Според мен трябва свободно и открито да говорите за проблема без срам, все пак това не е нещо от което би следвало човек да се срамува. Депресията и паниките са все по-често явление сред хората, особенно в днешния модерен свят.

# 186
  • Мнения: 465
Моята хипохондрия пак е на макс. Днес пак се почна световъртеж и звездички, доста отпаднала се чувствам. Мерих кръвно 100 пъти, не можах да се сдържа. Около 114/85. Филмирам се, че събирам граници и пак обмислям 1000 изследвания. Принципно, имам пролапс на сърцето, но психи каза, че всички с тревожни разстройства го получават рано или късно. Всичко разбирам, когато ми обясняват, но не мога да се науча да оставам безразлична, т.е. да не се притеснявам, когато физически не се чувствам ок.

# 187
  • Мнения: 2 776
При над 3 епизода на паники е добре да се премине към медикаменти. Другото са компромиси. Магическо хапче няма. Има лечение поне 12 месеца.

Мен въпроса ми е към съмняващите се в дефицити - а ако ямр и всички изследвания са перфектни, кво правим? Пак въртим цикъла след месец , ама при други "по-кадърни" лекари ли?

# 188
  • Мнения: 1 238
При над 3 епизода на паники е добре да се премине към медикаменти. Другото са компромиси. Магическо хапче няма. Има лечение поне 12 месеца.

Мен въпроса ми е към съмняващите се в дефицити - а ако ямр и всички изследвания са перфектни, кво правим? Пак въртим цикъла след месец , ама при други "по-кадърни" лекари ли?
Щом всичко е наред с всички изследвания,  значи след прием на антидепресант за три месеца трябва да си топ, да го спреш постепенно и отново да се чувстваш добре, а не да се върнеш в изходна позиция.
Аз не съм против антидепресантите, даже сигурно и на мен ще ми се наложи да ги взимам, но ми е интересно хората, които имат физически симптоми, след като са започнали приема на антидепресанти оправиха ли се ? И чувстват ли се добре, след като са спряли антидепресанта или всичко се връща и се въртиш в омагьосан кръг ?

# 189
  • Мнения: 720
Зависи от ситуацията според мен. Ако човек е преживял моментен стрес, дадена ситуация, която го е травмирала, но е свършила, може и три месеца да са достатъчни. Обаче, ако стресовата ситуация се развива през годините, ще е необходимо повече време.

# 190
  • Мнения: 2 776
Медицинския гайдлайн е 1 година. Това не е грип с усложнение, че да мине за 3 месеца.

# 191
  • София
  • Мнения: 910
При над 3 епизода на паники е добре да се премине към медикаменти. Другото са компромиси. Магическо хапче няма. Има лечение поне 12 месеца.

Мен въпроса ми е към съмняващите се в дефицити - а ако ямр и всички изследвания са перфектни, кво правим? Пак въртим цикъла след месец , ама при други "по-кадърни" лекари ли?

Аз така живея. Получавам ПА , няколко  дена място  не мога да си намеря. Отивам на лекар, който ми казава,  че ми  няма нищо  и  се успокоявам за известно  време. И така до  следващата криза.  За мое огромно  съжаление в последно  време зачестиха ПА .

# 192
  • Мнения: 7 112
При над 3 епизода на паники е добре да се премине към медикаменти. Другото са компромиси. Магическо хапче няма. Има лечение поне 12 месеца.

Мен въпроса ми е към съмняващите се в дефицити - а ако ямр и всички изследвания са перфектни, кво правим? Пак въртим цикъла след месец , ама при други "по-кадърни" лекари ли?
Щом всичко е наред с всички изследвания,  значи след прием на антидепресант за три месеца трябва да си топ, да го спреш постепенно и отново да се чувстваш добре, а не да се върнеш в изходна позиция.
Аз не съм против антидепресантите, даже сигурно и на мен ще ми се наложи да ги взимам, но ми е интересно хората, които имат физически симптоми, след като са започнали приема на антидепресанти оправиха ли се ? И чувстват ли се добре, след като са спряли антидепресанта или всичко се връща и се въртиш в омагьосан кръг ?
Големи сте оптимисти или психиатър Ви го е казал.
Аз писах преди, че моята ми каза: пиеш 2 г, ако има подобрение може да се мисли за спиране. Ако спреш но се наложи да започнеш пак пиеш 5г. и пак евентуално се мисли за спиране.
Почнеш ли пак с кризите и минеш ли пак на лечение е препоръчително до живот. Stuck Out Tongue

# 193
  • Мнения: 720
То май и около две години действа антидепресанта и после или трябва да се спре или да се смени. Поне аз имам такъв опит със Золофта, а и мои близки. Към края на втората година сякаш спира да действа....

# 194
  • Мнения: X
На мен психиатър ми каза 2г. за чувствително подобрение и намаляване на дозата и до 5г. спиране евентуално.

Общи условия

Активация на акаунт