Фентъзи и фантастика - 23

Той е узурпатор. Но да и аз мисля, че са искали да го отличат от братята му - Рицарин Пророк и Искрена Пророка. На няколко места е наречен Славен Самозванеца.

Фиц не го приемам за добродетелен, по-скоро за свръх отдаден на дълга му. Аз на негово място бих взел Моли и бих запрашил с нея, но пък Сенч вероятно е прав - Короната щеше да го намери и да го убие. Особено с такъв враг като Славен. Фиц често изпада в крайности. Но за мен стават чудесни филм от първата и втората трилогия.
Ако е за добродетелност на първо място слагам Бърич - моя любимец.
Искрено съжалявам Търпение - 15 години да мисли сина си за умрял. И ти ми казваш, че Фиц бил добродетелен! За мен тя бе много по-истинска майка за Фиц от природната му. Сцената с ябълките между решетките ме разплака. А и въвеждащите две глави за нея също са много интересни.

Ако не ти допадат прекалено добродетелни персонажи Корабите ще ти допаднат, там-персонажите са по-"сиви."

Едит - за Кетрикен.

добродетелен, защото


възлюблени на картинката си е баш пренежен момък
картинката на възрастният фиц не се зарежда, ще я качиш ли пак?

за търпение съм съгласна

Том Беджърлок - белия кичур


Искрен при потока на
Умението


На тази принципно би следвало да са Робърт Баратеон и Церсей...Обаче става да приемем че са Искрен и Кетрикен. Искрен, също  едър мъж, към 30-те, с герб на  елена. Кетрикен също е руса.



Фиц - като 6 годишен

като 15 годишен, копие на баща си

и като 16 годишен - след счупването на носа

 Лорд Златен - мъж или жена.

и отново съм впечатлен от проницателността на Славея. Тя първа забеляза, че Любими не се държи...мъжки.

Бубанке това за добродетелността - за мен е лицемерие. Славея накрая му го казва при раздялата хубаво
"И ти водиш два живота, и аз вода два живота, но ти не можеш приемеш, че аз имам това право" и
"Ти си като слънцето -огряваш отдалече, а от близо изгаряш"

точно - дразнеща насилена свръх добродетелност

Ами какво да правиш.... Бърич му насади, своята моралност. Само дето за разлика от Бърич Фиц обърка важните неща и сложи  Короната пред семейството си. Опитите да подражава на Бърич бяха несполучливи.

15 годишният Фиц ми е като Нат от Последният мохикан.😄
Бубанка, не подхождай с предубеждение към Корабите, а има и още една част, "Хроника на дъждовните гори", която май не е преведена на български, но я има на руски. Там героите са по-многопластови и по-интересни, поне според мен. Чак такива светци като Искрен, Кетрикен и Бърич няма, за щастие.😁

Според мен, Фиц не е добродетелен, а пасивен, като не може да вземе решение, за по-лесно не прави нищо, прикривайки се с морални норми.

За Хрониките се мъча да ги преведа, но е трудно. Не е цялата част на руски, само донякъде (Пролога и главите до 5 вкл. - при 17 общо). изцяло ги има на английски.

На мен любимите ми са Кралска поръчка и Тронът, доколкото са много мелодраматични. Третата трилогия за Фиц не я я принзвам. Корабите ми допаднаха много, но стилът е много различен от този за Фиц. И аз съветвам Бубанка да даде шанс на поредицата за Бинград.
Според мен Фиц не е точно добродетелен, нито пасивен, а свръхемоционален, в много отношения наивен (особено младия Фиц), лесен за манипулиране и ужасно лицемерен - пред себе си. Иска му се да води един живот, а води друг. Обвинява винаги другите - къде Сенч, къде Славея. На някои които го лъжат -Любими, Сенч - прощава, а на други (Славея)-не!
Има навика да смесва личния си живот с професионалния и да се влияе от любовни неволи (Моли, Славея, лорд Златен)

и любими пред семейството
въпреки, че ми се струва несправедливо да бъде обвиняван за това, че

захващам "корабите"

за онази ситуация аз обвинявам Сенч.
За Корабите  - вдигнат палец.

Едит - за Шън веднага се досетих.

мисля, че

Miriel, на мен много ми хареса/четох я в ел.формат/. Дъщеря ми също поиска да и я взема, само че на английски. Още не я е започнала, защото скоро намерихме първата. От миналата година има 2 ра и 3та и чак наскоро се появи в Озон първата/твърди корици/.

Благодаря! В Озон има намаление. Чудя се. Имам ги в ел.вариант.

Ще ти пусна едно кратко откъсче, което не дава представа за книгата, но пък е забавно. Имаше няколко такива, но съм запазила само това:
Прокарвам ръка по лицето си. До огъня тънко, подобно на насекомо същество разбърква огромно гърне.
- Искаш ли супа, смъртна?
Клатя глава.
- А искаш ли да станеш на супа? - пита то с надежда.

Прочетох Мечокът и славеят на Катрин Арден и...не ми хареса. Ама никак. Причините са многобройни.

-въведението в интригата е ужасно дълго - на практика  девойката научава за подаръка си, чак след като сме изчели две трети от книгата, а разрръзката е в самия финал.
-Въпреки че Катрин Арден се е постарала да предаде руската действитеност, включително и някои наименования (за което я уважавам), някои неща ме подразниха.
На първо място  в древнославянската митология противовеса на Крачун/Мороз съвсем определено не е упир. По-скоро е Сварожич или може би дори Хърс в това отношение Наоми Новик е много по-близко.; упирът (т.е. вампир) съвсем не изглежда така, пък и не е представен правилно в митологично отношение. Има вампири костник (упир)и вампир плътеник, ако вярваме на бъгарската митолоигя - а тя е много близка до древнославянската; Изключително ме подразни това, че християнството бе обрисуванов негативен план, ; Подразни ме също, че Ана Иванова не намери своето спасение ; че след обещаваш начало че част от духа на Марина бил преминал и в Оля и Саша, от един момент престанаха изобщо да са централни герои
- Подразни ме, че Крачун богътна смъртта тук, бе представен като поолжителния герой. при Наоми Новик са много по-балансирани нещата.
подразниха ме и ред други неща.

На няколко пъти прекъсвах да чета - вторият път бе като бях на средата, и все още момичето не бе получило медальона. Бях изтощен и нервиран от дългото очакване нещо да се случи най-накрая. Знаменията ми дойдоха твърде много, очакването - твърде дълго.


Книгата има потенциал, но за мен той не е използван правилно. Лично мнение, не ангажирам никого с него.

Едит - коригирам се, става дума за Winternight 1  Мечокът и Славеят, а не за Сребърна Приказка. Това ме подсеща още причини да ме подразни книгата. - заглавието няма нищо общо с темата. Мечокът, съвсем не е централният образ, а само допълващ, а поне до  последните 20 страници не може да разберете, какво общо има славеят.

Миналият месец прочетох трите книги от Winternigt на Катрин Арден. На мен ми харесаха много. Беше глътка свеж въздух, защото през последните месеци почти нищо от това, което четях не ме грабваше особено. Книгите на Наоми Новини (две май съм чела нейни) също много ми бяха харесали. Относно Winternigt имам забележка само към финала на поредицата. Стори ми се леко претрупан, сякаш всичко се случи прекалено бързо. Иначе в цялата трилогия си имаше оригинални идеи, героите ми бяха интересни. На мен ми хареса паралела и противопоставянето в някаква степен на езическите вярвания и на християнството. А отец Константин си беше абсолютно пълнокръвен образ, най-добрият и реалистичен от всички в романа.
Другата фантастика, която ме впечатли тази пролет, беше "Посланическото градче" на Чайна Миевил. Чиста философия, странни идеи за същността и значението на езика. Доста откачена книга, която определено няма да се хареса на всеки.
Снощи пък завърших първата книга от трилогията "Земното минало" на Лиу Цъсин. Все още не знам какво да мисля за нея. Някои неща ми харесаха, други ми се сториха неуместни. Ще видим като прочета и останалите две книги каква ще ми е крайната оценка.