Фентъзи и фантастика - 23

  • 38 666
  • 708
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 50 926
То цял филм кма, Шрек Joy

# 331
  • Мнения: 3
Съгласна съм с всичко написано в коментарите. Честно казано чета всичко. Но тази "Открадната красота", на Т. И. Смит ме хвърли отвъд на и без това ниските ми очаквания към жанра. Знам, че търсенето определя предлагането....ама понякога все още се изумявам на ....предложеното. Дано не я четат много хора.

# 332
  • Мнения: 50 926
Е, наистина звучеше идиотски Simple Smile
Аз и нюансите не можах да изгледам, камо ли чета, но въпрос на вкус, а понякога и на настроение.

# 333
  • Мнения: 22 280
Вампирите, нареден с личовете (зомбита с разум)  и зомбитата влизат в категорията "неживи"

Лично аз съм почитател на два-три вида фентъзи/фантастика - дистопии (Мъглороден, Тъмна Дарба, Игрите на глада) и класическо фентъзи (Толкин). Чат-пат чета ърбан фантастика, но рядко е добре написана. Чета и военна/постапокалиптична фантастика. Предпочитам нещата да са по-натурални и по-футуристични.
"Розовото" фентъзи  ме дразни.
Това са моди, модите са нещо временно, често се въртят в кръг през 10-15 години.

За  50-те нюанса и всичко в този жанр (Правилата на милиардера, а във филмите - 365 дни) и мен ме подразни, защото се предполага, че повечето жени са неуверени в себе си и само чакат принца на белия кон, който е доминантен тип.  Обаче явно много жени харесват точно такъв литература.

# 334
  • Мнения: 4 386
Имаше такъв майтап навремето за Красавицата и Звяра - че тя била страшно разочарована, след преобразяването... Даже си мисля, че някъде съм виждала карикатура с такъв сюжет.


Хах пък аз се сетих за Снежанка във варианта на Геймън Grinning

Скрит текст:
Снежанка е вампир, а принцът леко некрофил.


50 нюанса го зачетох и оставих - геройте не ги бива, нито са реалистични, нито дълбоки, нито нищо, в този смисъл фентъзито е по-реалистично понякога, истински хора, поставени в странна обстановка.

Последна редакция: сб, 03 сеп 2022, 21:55 от Одри ♡

# 335
  • Мнения: 151
Е любовни романи за мен са точно на Джейн Остин.

Като казахте Маас, такава скука ми беше с първата на Трона... Така и не продължих. Сега съм си насвалила колкото намерих за двора, казват, че е по-добре

Дворовете са романтични, докато Трона става интересен от средата на 3-та книга, там е по скоро платонично, има описана 1 секс сцена, но по-скоро от магическа гледна точка. Света е огромен и се описва в първите 2 книги, дори три...



Едит: Открадната красота има повече "последователи" от Фрост 😒, колкото и да ми е неприятно да го напиша!

Последна редакция: сб, 03 сеп 2022, 22:44 от EliDiSi

# 336
  • Вестерос
  • Мнения: 39 349
Романтични тип Джейн Остин, тип Бриджъртън или тип Shadowhunters, забравих книгите как се казваха 🤣

# 337
  • Мнения: 14 444
Романите на Джейн Остин са всичко друго,но не и романтични. Героите и са прекалено умни и пресметливи,за да се влюбят истински.

# 338
  • Вестерос
  • Мнения: 39 349
Въобще не мисля така, ама грам, но не ми се влиза в спор.

Оставям само това по темата.

Последна редакция: нд, 04 сеп 2022, 00:23 от Tiffany А

# 339
  • Мнения: 22 280
Пробвах Сага за Дренай - легенда. След 10 глава се отказах.
То бива епика, бипа епика ама чак пък толкоз. Идва един престарял войник -
Скрит текст:
Дръс -
който от години не се е бил,  оформил е шкембака, почва да чупи глави и да налага собственото си виждане на компететни командиир като Хоган и това е нормално?
Убива  млади бойци с един удар, макар да е прастар.
А тактиката ...нямам думи -
Скрит текст:
да оставиш некадърен командир (ган Орин) и да не позволяваш да не говори срещу него. Та това ще закопае със сигурност армията. Некадърните командири трябва да бъдат сменяни на мига, ако искаш да има шанс  - цялата световна история го доказва.
Да не говорим, че отново имаме няколко различни гледни точки, на войници и сме хвърлени на средата на някакав война. Споменават се някакив сражения, за които не знаем нищо, например героят на Скелн. Само дето не знаем до този момент кой или какво е Скелн и какво се е случило там.

Честно казано не ми се чете нов Стийлхейвън.

Eдит - все пак дочетох книгата до края. Любопитството ме гонеше, ще се промени ли към по-добро.

Мъка, мъка,мъка (както казваше един водеш).
Скрит текст:
Няма елементарно разбиране за тактика.  Книгата е бетер Стийлхейвън.  Срещат се варварин, който поема ролята на фелдбелел, и един дивак, който  предвожда 20 000 армия и решават обсадата с щурмове, викове, трясъци на брадвите. Няма грам мисъл за стратегия и у единия  у другия. Като оправдание Дръс ни повтаря "не съм генерал, не съм генерал", ама това не му пречи да заповядва на много по-висшестоящи хора от него.

Самата мисъл да се отбранява на всяка цена град, който е съставен 9 десети от фермери  и в които има жени и деца ми се стори нелепа. При това атакуващият на два пъти ти казва, че ще пусне всеки който се предаде, а той се слави като искрен човек. Алтернативата - воювате и той ще избие мъжете и ще предаде в робство жените. И какво мислите прави Дръс? - взима решение да брани града.
Добрият командир трябва първо да мисли за живота на хората си, а едва след това за заповедите на края. Впрочем краля позволява да се отстъпи, т...е. Дръсе готов да жертва 10 000 души, заради личното си его, да е легенда. Дръс не е чувал и дума за прегрупиране, за правилото "живей днес, за да се сражаваш утре и пр"

После - Дръс стои начело на отбраната. Безумие! когато някой командва цяла армия той трябва да е отзад .Едно че ако го убият всички момента  ще хвърлят оръжието (Спартак, Ричард III, Владислав Варненчик); второ да виждаш какво става и да променяш тактиката. Ама той Дръс тактиката я зарязва настрана. Всичко е в стил "отбраната на Вала от Нощния старж срещу диваците". Отбелязвам че Дръс не взима никакви сериозни  фортификационни мерки. за два месеца! Дори една палисада не се сеги да изгради за два месеца. Поне един ров около стените и да го запълнят с вода или лесно запалими материали. Не той разчита на духа на хората. Уникално. Духа можем да е полезен час-два, или приедна обсада - ден-два, но после отслабва. Основното в една война са стратегията и дисциплината.
Дръс не използва властта си, за да помогне на компетентен командир и добър войник като Хоган дастане  новият барон, а вместо това го съветва да мазничи пред некадърния Орин, за да се укрепи духа на войниците. Обаче това не му пречи да издига далеч по-случайни хора, за командири!
 И наемнците! съгласяват се да останат докато падне третата стена, а после ще го напуснат! Обсаден град! много ми е интересно как се напуска обсаден град?  Войниците отстъпват стена след стена, и това е маневра? интересно как, когато противника те стяга във все по-плътен обръч, това е предимство.

Ако Дръс обаче жертва 10 000 за да си начеше егото, то Улрик с нищо не му отстъпва. Той жертва 20 000 диваци в напразни щурмове,без даму хрумне нещо по-интересно.Не създава обсадни кули, не обстрелва крепостния град с огнени стрели, не заразяват водоизтчника, не пускат стрели намазани в чумни плъхове в крепстта, не правят  сериозни опити подкоп, нито взривяват стените, които на всичко отгоре са от дърво. Не е чувал и за требучети или катапулти! Не, номерът е да щурмува, да щурмува, да щурмува. Честно казано недоумявам как Улрик е  завладял цели империя по този начин. Явно никоя от тях не е чувала за фортификационно изкуство.
Но пък той Улрик дивак, дивак, ама - благороден дивак! видяче един от хората му използва отрова и веднага съжали за това..
Реално погледнато произведението е "О, Шипка".
А разговорът на двамата варвари, докато се води сражението - бездарна имитация на разговори между Саладин и Ричард III - щеше да ме просне на пода, ако не бях легнал.
Разбира се финала е холивудски.
Скрит текст:
След такова масово клане изведнъж обсадените се спасиха,  а умрелята Вире възкръсна бетер Файле в Колелото.
Алилуя!

Категоричен съм- няма да чета втората част. Няма смисъл.

Последна редакция: пн, 05 сеп 2022, 11:38 от Лорд Сняг

# 340
  • София
  • Мнения: 1 564
Не мога да се съглася за "Легенда". Това е книга със собствена идея. Тук не се търси мащабност на света и завъртяни магически системи, това е интерпретация върху темата за личния избор, отговорът на Гемел на въпросите, как да останеш достоен за собствената си легенда и къде е границата между глупостта и героизма. Знаеш, че е безнадеждно, знаеш, че ще умреш, имаш избор дали да го направиш или не - и избираш да го направиш, защото има значение за другите.  Да, на нас, индивидуалистичните читатели от 20-те години на 21-ви век може да ни звучи вехто (все пак е писана 1984 г.) и не като типично фентъзи, но за мен е много по-смислена от разни други уж приятни за четене поредици, които затваряш в недоумение какво всъщност е искал да ти каже авторът с тази иначе красивичко разказана приказка. На мен "Легенда" ми напомня за Термопилите, за Аламо, за монголския провал при Чампа, за обсадата на Албазин, а в по-широк смисъл - за всички предварително обречени битки, които все пак избираме да водим, въпреки че обстоятелствата са срещу нас. Но пък всеки търси и харесва различни неща в книгите, някой се дразни защо героят казва/прави това или онова не така, както на него би му се искало, друг (като мен) не признава за добра книга без силна обединителна идея и ясна авторова цел.

И като си признах за обединителната идея, да се оплача  - чета "Играч втори, бъди готов" и, честно казано, вече откровено ругая наум Ърнест Клайн. То бива, то може печалбарство, ама поне се постарай маааалко от малко да си дадеш зор, бе, авторе, да вложиш някаква оригиналност в цялата тая боза, а?! Ама не, пак ще си играем върху струнката на носталгията към културата на 80-те и 90-те, пак ще заложим на схемата на куестовете, изобщо дай да напишем едно абсолютно безсмислено продължение на единствения си добър роман, в което да си лишим протагониста от всички малко по-дълбоки психологически характеристики, които го правеха привлекателен. На всичкото отгоре, за какво са му на героя ни мислене и знания, тук включваме нещо като своеобразна Deus ex Machina, която да сипва решения наготово, че да не изтървем много ценно време за превръщане на бозата в бъдещ филмов сценарий. Направо съм на косъм да я зарежа малко преди финала, за който вече съм готова да заложа, че ще е много хепи, с нищо няма да ме изненада, а Уейд ще претърпи душевен катарзис тип "попаднал на хора и станал човек".

# 341
  • Майничка
  • Мнения: 13 898
MayBach, съгласна съм с оценката за Играч втори, ако разглеждаме от позицията на Уейд, който тук го играе серсем пиле. Според мен, обаче, интересното е заложено в трансформацията на Холидей, особено в сравнение с почти иконичната му идеализация в първата част.

# 342
  • Мнения: 6 351
На мен много ми хареса Легенда на Гемел, както и Троя.

# 343
  • Мнения: 9 002
"Играч първи, приготви се" за мен беше от категорията Уау, пълни пет звезди. Страшно много ми хареса, от началото до края - идея, реализация, герои, сюжет (филмът беше разочарование, очаквано) и сега не смея да посегна към продължението. Отзивите са противоречиви, като че ли преобладават отрицателните, но пък някои са я харесали. Ще видим. Може да я прочета след няколко години, дотогава съвсем ще съм забравила първата и може да се спогодим.
Аз приключих с трилогията "Земното минало". Като цяло останах доволна, доста оригинални идеи имаше. Имаше някои неща в сюжета, които не ми звучаха много реалистично
Скрит текст:
Колко бързо се разви цивилизацията, която започна от екипажите на "Всеобщо привличане" и "Синьо пространство". От шепа хора, малко над 1000 бяха, с ограничени ресурси, създадоха общество, което изпревари технологично и научно останалите в Слънчевата система
Главната героиня в трета книга също ме дразнеше на моменти, но приемам, че авторът е искал да я представи точно такава.

Сега не знам какво да подхвана. Може и да сменя жанра.

# 344
  • Мнения: 22 280
Ами не е само до индивидуализъм. Не мога да се съглася, че е е нормално имаш една изцяло обречена битка (фантастичните възкресения ги махам настрана), водачът да ти обещае че ще пощади цял град с хиляди хора, и обратно - ще ги избие до крак, ако се съпротивляваш - и ти да си чешеш егото, че непременно трябва да има съпротива. Добрият командир/феодал първо трябва да има мисъл дали хората ще живеят. Реално за тях данъци, обществен строй и пр. няма да се промени ако се промени господаря.
Още по-егоистично ми се струва 15-20 години да се криеш от света, и изведнъж идва една битка - и ти решаваш да поемеш съдбата на един град, само за да умреш със слава.  Като толкова искаш да мреш със слава, стани анонимен войник в армията и ходи се бий, но не поемай командването, след като си се крил от света.
Впрочем какво е славата? Ако съвсем никой не остане жив няма да има кой да разказва, историята ще се пише от победителите.
Термопилите не е добро сравнение, защото там са имали надежда, че ще дойде подкрепление, просто то е закъсняло. А тук от самото начало нямаше надежда. Освен това в случая с Термопилите имаш професионални войни, а и жените и децата не се намират при войниците  при Термопилите и няма да пострадат директно от гнева на нашествениците, при превземането.
Когато имаме обсада на град, който в голямата си част е от непрофесионални войници, жени, деца и старци за мен първото което трябва да имаш предвид е населението. Дори най-великите генерали знаят кога да се предадат. Напомням, че Саладин се е разбрал със защитниците на Йерусалим да пусне цялото население, ведом с царицата, ако му предадат Йерусалим. Защитниците са преценили, че хората са по-важни от камъните. Саладин можел да превземе града и да избие хората. Просто е щяло да има повече жертви - за него и за християните.

Може би произведението щеше да ми хареса, ако в него имаше поне грам тактика. Произведения от типа "един престарял мъж избива  с брадва 3000/10 000/20 000 човека"   нито са ми реалистични, нито ми харесват. Масовите мелета пък ми допадат още по-малко Или по-скоро биха ме накефили ако бяха пародия (Интересни времена - шест човека побеждават стохилядна армия.)

Последна редакция: вт, 06 сеп 2022, 16:22 от Лорд Сняг

Общи условия

Активация на акаунт