Всъщност то така се случва. И пазарът на труда, и на слънчогледа функционира така.
Погледни: виждаш, че няма работа за теб, че работодателите, на които попадаш, не те ценят. Това написа Ън.
В такава ситуация имаш два варианта: да си кажеш, че навсякъде е така и да продължиш да работиш това, но мърморейки все повече.
Или да си потърсиш ново поприще, не от днес за утре, а с мисъл и проучване, да се доквалифицираш, ако се налага и просто да си дадеш възможност за развитие.
Няма кой да помисли за теб, ако ти не го направиш.
То да го кажеш е лесно, но не е приложимо за всеки. Аз също го играх този вариант. Преквалификация и завой към друго поприще. Не че ми харесваше, наложи се. Обаче имах две патерици - едната беше, че имах някакъв макар и малък доход от пенсия, а освен това мъжът ми работеше. Как щях да се справя обаче в екстремна ситуация, в която и двамата сме изпаднали и няма лев отстрани да дойдат наготово, имаме дете/деца, които трябва да храним, не ми е ясно.
Изход от такива екстремни ситуации се намира, но в повечето случаи е радикален - излизане на единия поне в чужбина да работи какво да е, или натирване на децата при баби и дядовци на село и бачкане до откат на полето в някоя държава, продажба на наследствен имот, ако се намира.
Отделно пък има и случаи, в които вече е късно за каквото и да е. На 60 години си да речем и накъде да поемеш тепърва?