Икономическата криза в следствие на войната

  • 17 248
  • 301
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 9 979

Всъщност то така се случва. И пазарът на труда, и на слънчогледа функционира така.
Погледни: виждаш, че няма работа за теб, че работодателите, на които попадаш, не те ценят. Това написа Ън.
В такава ситуация имаш два варианта: да си кажеш, че навсякъде е така и да продължиш да работиш това, но мърморейки все повече.
Или да си потърсиш ново поприще, не от днес за утре, а с мисъл и проучване, да се доквалифицираш, ако се налага и просто да си дадеш възможност за развитие.
Няма кой да помисли за теб, ако ти не го направиш.

То да го кажеш е лесно, но не е приложимо за всеки. Аз също го играх този вариант. Преквалификация и завой към друго поприще. Не че ми харесваше, наложи се. Обаче имах две патерици - едната беше, че имах някакъв макар и малък доход от пенсия, а освен това мъжът ми работеше. Как щях да се справя обаче в екстремна ситуация, в която и двамата сме изпаднали и няма лев отстрани да дойдат наготово, имаме дете/деца, които трябва да храним, не ми е ясно.
Изход от такива екстремни ситуации се намира, но в повечето случаи е радикален - излизане на единия поне в чужбина да работи какво да е, или натирване на децата при баби и дядовци на село и бачкане до откат на полето в някоя държава, продажба на наследствен имот, ако се намира.
Отделно пък има и случаи, в които вече е късно за каквото и да е. На 60 години си да речем и накъде да поемеш тепърва?

# 271
  • Мнения: 11 073
на никъде не поемаш тепърва, чакаш на борсата докато се пенсионираш. Баща ми беше точно така. Последните 3-4 години работи и се пенсионира като готвач, след като изкара курс за готвач. И повече не си показваше дипломата за висше образование от Хранително-вкусовия институт в Пловдив - че да не го помислят за твърде квалифициран. А преди да се случи това, стоя 4-5 години безработен. направо беше страшно, да ви кажа. Дискриминация на база възраст се нарича, и мисля че всички натам сме се запътили

# 272
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 557
Аз я забелязвам, а нямам още 45 години. Преди да родя съм търсила работа и ми звъняха постоянно, сега след като поизгледах децата се оглаждам за нова - трудна работа. Не ме мързи да ходя на курсове, записах няколко, но лошото е че времето ми е много кът. Иначе имам добре платена работа, лошото е отношението, което много ме трови.

# 273
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Ън, моето мнение е, че не се сещаш на 60 да се подсигуряваш.

Лично аз започнах от 25-26 да заделям пари, след като завърших и заработих. Като студентка учех в България, като доучих в чужбина, изкарах си стипендия за завършване на ученето (1,5г), доработвах, но все пак със студентска стипендия не заделяш много. Ученето ми беше приоритет тогава, не работата и доходът. След завършване, през 2-3 години отивах на следваща, по-добра работа. Годините ми не са много, но вече имам зад гърба си повече опит в различни индустрии, от техническо планиране, през управление на пари и ресурси, самостоятелно водене на преговори, договори за милиони и т.н. от хора на 50. Но не стана с пиене на кафе и лафче в офиса. Другите ходеха да пият кафета и да обядват по час и нещо на ден, аз си човърках моите си неща, обикалях по командировки всяка седмица и научих много. Но това още на 20+. Сега, на 30+, вече се допитват до моето мнение преди да се допитат до по-опитните ми колеги.

Успоредно, с не многото спестено (живея в един от най-скъпите градове  в Германия), което имах, започнах да мисля какво да правя. Свободното ми време и до днес е заето в учене. Не "да запиша курс", а наистина четене на дебели учебници. Имам интернет, там има всичко. Допускам, че пишещите тук всички имаме достъп до интернет, щом пишем. Сега се занимавам с това да се "обуча" в инвестиране. Не е лесно, далечна ми е материята, трудна ми е. Но има смисъл. Падаш, ставаш, отърсваш се и продължаваш.

В даден момент сигурно вкъщи ще се увеличат и семейните членове (при повечето ни приятели това се случва някъде около 33-37). Няма как тепърва тогава да започвам да мисля подсигуряваници, тогава приоритетите ни ще са другаде, началото, по мое мнение, трябва да е вече поставено преди това.

Та така. Всеки си постила сам и каквото си е постлал, на такова ще легне. Не възнамерявам да разчитам на майчински, детски, на това държавата да намалява, пардон да намАля Simple Smile, регулярно цените на газ, ток или парно, само защото така на мен не ми е удобно. То не е и здравословно за икономиката дългосрочно.

Връщайки се в конкретиката на темата, отсега има възможности човек да потърси работа, която ще е нужна и след войната. Дори в България работа се търси и намира по-бързо, а сроковете за напускане са по-кратки спрямо Германия. Има и добре плащащи фирми, които търсят високо квалифицирани хора. Има и други държави, на който България му е тясна. Наша е отговорността да запазим стандарта на семействата си (независимо от колко члена се състоят) и да се погрижим за това да имаме по-добър живот, не на филанкишията....

Това е, разбира се, само мое мнение и начин на мислене, никого не задължавам да е съгласен или да го споделя.

# 274
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 557
Курсовете, които аз записвам са свързане с много учене и правене на сложни проекти, за които просто нямам време, въпреки че успях да отметна няколко. Така, че хайде да не си мерим дебелите книги и курсчетата. Иначе евала за труда и упоритостта. Трябваше и аз на твоите години да уча повече, сега ми идва малко нанагорно.

# 275
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
О, Мими, изобщо не съм имала предвид теб, извинявай, ако така е прозвучало. На човек, който спомена, че е с малки деца пък изобщо не си представям колко тегаво му е. Просто попринцип често ми попада как някой ще се преквалифицира с някакъв курс или ходи на курс или нещо подобно, но реално разчита в рамките на курса да научи повечето неща или дори всичко, затова малко с пренебрежение го казах това "да се запиша на курс".

# 276
  • Мнения: 9 979
На 60 е късно да се сещаш за преквалификация, аз го направих на 44. Сега наближавам 60 и вече няма да мога да се преквалифицирам, ако се налага. Няма да ми се налага, само ще загубя клиенти от тези, които ще фалират, но познавам немалко хора, работещи по разни малки фирми в очакване на пенсията......Познавам и твърде много млади хора с големи жилищни заеми, които трудно ще си позволят да губят време в преквалификация към нещо съвършено ново, защото банката си иска парите всеки месец...

# 277
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 557
Няма проблеми, chrissy, просто исках да кажа, че има всякакви курсове - и претупани, и по-сериозни. Естествено в рамките на някакво обучение човек няма как да очаква да предобие знания и опит за дадена професия, но все пак е добра предпоставка да научи нещо и да се развие професионално.

# 278
  • Мнения: 17 116
Освен смяната на работа да вметна и смяната на град, или дори смяната на очаквания Wink Понякога може и смяна на семейното положение. Въобще гъвкавостта е важна в кризава ситуация.

Връщайки се в конкретиката на темата, отсега има възможности човек да потърси работа, която ще е нужна и след войната.
Ми то освен ако не произвеждаш гаубици, не виждам разлика преди и след.

# 279
  • Мнения: 14 760
На 60 е късно да се сещаш за преквалификация, аз го направих на 44. Сега наближавам 60 и вече няма да мога да се преквалифицирам, ако се налага. Няма да ми се налага, само ще загубя клиенти от тези, които ще фалират, но познавам немалко хора, работещи по разни малки фирми в очакване на пенсията......Познавам и твърде много млади хора с големи жилищни заеми, които трудно ще си позволят да губят време в преквалификация към нещо съвършено ново, защото банката си иска парите всеки месец...
Ън, всяка ситуация е уникална. На 20 е едно, на 40 друго, на 60 съвсем трето. Имаш ли заеми, имаш ли деца, жилище... Няма как да се даде рецепта, която да подхожда на всеки. Може би само това - че няма срамна работа и че докато човек е жив, изход има.

# 280
  • Мнения: 5 485
Излизането в чужбина да се работи ще става лесно докато сме в ЕС, ако станем руски сателит ще се бачка в Коми за рубли ..
В Бг винаги подобряването на социалния статус е минавало през гурбет.
Преди соца са ходели градинари по Чехия, Унгария, Австрия, по соца ходеха в кофти районите на СССР като Коми, по-послушните партийно заработваха долари в Либия и други братски държави
Сега най-лесно е в ЕС

# 281
  • Мнения: 10 872
...
Връщайки се в конкретиката на темата, отсега има възможности човек да потърси работа, която ще е нужна и след войната.
Ми то освен ако не произвеждаш гаубици, не виждам разлика преди и след.
Или да ги търсиш из Европа. Защото с тези открити граници докато съберат подарените оръжия из цяла Европа не знам колко години ще минат. Та от сега можеш да се преквалифицираш в съответния криминален отдел. Ще имаш работа

скаридка интересно върви този ес . да видим до кога с ускорение в тази посока.

# 282
  • Мнения: 3 050
[quote author=Бърди link=topic=1420645.msg44530149#msg44530149 date=1
По повод на лъскави те украински коли и как преживяват у нас някои от собствениците им (от друга тема) :
Видях едни такива украйнки,чиято кола предизвиква завист и злоба .
Две жени са с 3 деца-на 2 години,на 4 години и на 16години.
Колата е скъпа и лъскава .Жената не може да я продаде,защото е на името на съпруга и,който е останал на фронта.
Били са собственици на пицария,имали са два апартамента.
Сега пицарията я няма,блока също го няма.
Метнали са се в колата заедно с децата и с по една торбичка документи и са дошли тук.
Добър човек им е предоставил жилище безвъзмедно.
Жилището обзаведено,обаче няма посуда,няма спално бельо,няма нищо..вътре.
Едната жена имаше украински гривни,другата нямаше никакви пари.Само карта.От която нищо не можа да изтегли.
Първите дни ревнаха за помощ.
Хората им донесоха дрехи,обувки.Събрахме със съседите чаршафи,възглавници,одеала.Да има с какво да се завиват.
Накрая едната се разплака и каза,че им трябвали бельо,чорапи и дамски превръзки...Никой не се беше сетил за такива неща...
Нямаха с какво да си преоблекат децата.


Храна им дадоха от центъра за бежанци,ама няма в какво да готвят,няма прибори с какво да се хранят-събрахме,обзаведохме ги.

Малките деца стресирани,едното болно,настинало..
Голямото момче на 16г не иска да ходи на училище.Щял да си търси работа ,за да издържа майка си и сестра си.

А някои виждат само колите...
Да,ама колата не се яде.
До вчера те са имали всичко,днес са се отзовали в една чужда държава с  три деца и без пари.
Да не дава Господ да сме на тяхно място..и да се молим за сухи чорапи и дамски превръзки...
Боже, от ден първи на войната се моля да не дава Господ да изживяваме такова нещо.
По повод цените у нас, имам чувството че всеки ден растат. Днес ходих да понапазаря в Кауфланд, Ами всичко е по- скъпи сякаш от преди седмица. И преди купувахме на промоция, но можех да си го позволя и на нормална цена.
Днес по радиото в колата чух, че водата от юли ще вдигат и още нещо, но изгубих обхват.Confused

# 283
  • Мнения: 5 485
От известно време ми прави впечатление, че хипермаркетите продават плодовете и зеленчуците по-скъпо от пазарите. Месо купувам от фирмени магазини и там покачването на цените не е толкова драстично, примерно пилешкото филе е 12лв, докато в Лидл го видях за 16лв

# 284
  • Мнения: 11 857
Пилето на грил до нас беше 11 лв, сега е 15 лв. Егати и златното пиле... да не коментирам, че е колкото врабче. Не, че се убивахме да купуваме, но определено надали скоро пак ще дам 15 лв. И ние купуваме пилешко от специализиран магазин. Взех 2 бутчета, 2 малки гърди за 13 лв, което е доста по-насметка.

Общи условия

Активация на акаунт