Инвитро - втълпяване на вина и изоставяне

  • 4 780
  • 89
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 197
Сега видях, че това е сладура с целувките. Мачът е свирен.
Вземи една кутия бонбони и почерпи.
Същият....

# 31
  • Мнения: 46 574
Очевидно не става дума за еднократно изпускане на нервите, а за тенденциозно поведение в продължение на 1 г., липса на доверие (колежките) и нежелание от негова страна дори за разговор. Дори да се появи дете (дано!), отношенията ви ще се влошат още повече. Разклатена връзка + новородено...
Не съм много наясно с процедурите, но на твое място бих продължила опитите сама, с материал от донор.

# 32
  • Мнения: 3 792
Ааа, помня целувките и аз. Значи на колежките целувки, на тебе скандали, неглижиране и чупене на чаши. Де, гиди тояга неокастрена!

Не мисля, че има връщане назад. Мачът е свирен, човекът е тулуп, изгубил е всякакво уважение към тебе, да не говорим за обич и привличане.
На твое място бих приключила моментално тези унизителни и мъчителни за теб отношения. Ще хвърля топката в неговата градина и както Елора предложи, ще му натяквам, че е неспособен, стерилен, че ми е загубил 12 години от живота и, ако не беше той вече щях да имам деца. Ще му разбия нервите и психиката и ще го натиря да си ходи.

Спасявай се, с тоя бъдеще нямаш. Само мъка и стрес ти предстоят, ако стоиш, ще те докара до лудост тоя инфантил.

# 33
  • Мнения: 32 187
Не иска да говори с мен по никакви теми. Дразни се, започва да вика и да ме обвинява, че съм драма.... Скандалите са почти всеки ден заради неговото неглежирано поведение

А ти защо искаш да говориш с него? Това не го разбирам.
Щото аз не бих искала. Ама аз съм си аз. Ти явно си садо мазо нещо.
Сега и някакви целувки, изневери, други теми.
Извинявай авторке, ама га си яла кюфтета не си ревала, ама си бляла.
Каквото си посее човек, това жъне. За теб се отнася.
Недей само него да обвиняваш, виж се и себе си и си помисли над твоето поведение и отношение, ама не към него, а към тебе си.

НСЧ, ако тия двамата наистина създадат дете, това дете ще е едно от най-нещастните деца.

# 34
  • MI
  • Мнения: 11 868
Щом си пробвала и не иска да говори, вече е друго. Имаш два варианта - махаш се веднага или изчакваш планирания опит и след това. Ти си решаваш.

Изключително грозно е да кажеш на жена, бореща се от години за дете, че не всички жени създават дете, какво толкова. Нямам думи просто.... Rolling Eyes

# 35
  • Мнения: 39 513
Няма какво да продължава. Доколкото разбрах няма готови ембриони, че да иска неговото съгласие. Тепърва трябва да се събират наново да минава през стимулация или донорска яйцеклетка, но там пак има доста химия.
Честно, ако съм аз му тегля една и ползвам донорски ембрион. Има готови в Чехия. Тук си плащаш отделно за Я, отделно за мъжки  материал.

# 36
  • INFJ
  • Мнения: 9 453
Моят съвет е, ако искаш да правиш още един опит инвитро с този човек да го направиш. И да се получи, и да не се получи, аз бих се разделила с него. Човек, който те обича, няма да ти говори така, колкото и да е ядосан. Не е на 5 години.

Ако за теб да имаш дете е най-голямото ти желание, и ако не се получи инвитрото с него, аз бих продължила опитите с донорски материал.

# 37
  • Мнения: 32 187


Изключително грозно е да кажеш на жена, бореща се от години за дете, че не всички жени създават дете, какво толкова. Нямам думи просто.... Rolling Eyes

Защо да е грозно? Не разбирам. Аз също съм една от тези жени.
Познавам и жени, които не се успели. Да не е лъжа. Такъв е животът.
Тя истината понякога боли, ама си е истина.
За да не създаде една жена дете си има причини и то много. Авторката си знае нейните.
Стерилност. Тук вече само осиновяване може да помогне.
Твърде много време е чакала една жена и е станало късно.
Неподходящ партньор.
И както казаха - психическо състояние е важно. Но и физическото.

Пък за мен бяха грозни твоите думи. Не може при такава ситуация на жена, която е обиждана, мачкана и използвана да кажеш да лепи вази. Ето това е грозотия.
Аз лично като строша ваза, чаша, чиния ги мятам в кофата. Същото и е с човешките взаимоотношения.
Някои неща не се лепят.
Лепят тия дето са свикнали да ги подритват като животни. И такива познавам.

# 38
  • Мнения: X
Съгласна съм с Елора.

Имам приятелка, която роди на 51. Естествено, че мина през много. Не значи, че авторката на 43 е изпуснала влака. Но може и никога да не стане. Това е реалността, едни успяват, други не. Това, че тоя се държи по такъв начин е изключително обидно и бих го съсипала аз също.

Не бих искала да съм близка с този човек, камо ли семейство да правим. Елора казва каква е реалността, грозна, красива, това е положението.

# 39
  • Мнения: 197
Елора, благодаря Ви!

# 40
  • Мнения: 46 574
Тя истината понякога боли, ама си е истина.
А каква е истината? Причината може и да е в него. След толкова изследвания лекарите не могат да кажат какъв е проблемът, но той знае. Това е грозното.
Без значение за какво става дума, тя винаги е виновна. Виновна е, че той се закача с колежки, виновна е, че не му е слугиня, виновна е, че иска да говорят за проблемите си и т.н. Типично поведение при психически тормоз.

# 41
  • MI
  • Мнения: 11 868
Елора, грозно е, да. Защото тя в момента се бори със зъби и нокти за дете. Не просто не е срещнала мъжа, закъсняла и т.н., а се тъпче с хормони от доста години, търпи неприятни изследвания и процедури и има разбити нерви. Няма нужда да ѝ казваш и то грубо нещо, което тя самата си е мислила стотици пъти. Като не можеш да я успокоиш или да ѝ дадеш надежда, просто замълчи по въпроса. Rolling Eyes Със сигурност тя след толкова процедури знае по-добре от всички нас какви са ѝ шансовете, как се движат по възрастови групи, по пореден опит и т.н. статистиките за успеваемост и какви са ѝ алтернативите. Излишно е тук да ѝ се напомнят.

За вазата, казах го когато бе написано че става дума за един скандал. Един, не както се оказа от много време пълен отказ от общуване. В семейството е нормално да има и периоди с проблеми,по някой скандал, дори по някой депресиран. Не е нормално да няма уважение обаче. В първия случай се говори и решават проблемите,във втория се приключва. Явно тук е вторият вариант. Ако има готов ембрион, аз бих пробвала и после бих го изритала. Ако няма, няма смисъл от чакане.

# 42
  • Мнения: 2 654
Точно при кризистни ситуации и житейски изпитания като тази изпъкват истинските междуличностни отношения. Или двойката се сплотява още повече, или връзката се разпада.
Тук не е проблема стерилитетът. Ако се беше родило дете щеше да има същите драми отново. Проблемът е в човека, а не толкова в обстоятелствата.

Личен съвет към авторката: спри да си тъпчеш организма с хормони. На 43 г дори инвитрото е загубена клауза. Донорска яйцеклетка е единствения вариант при вас. Аз лично на 43 бих се отказала изцяло. Гледането на дете в днешно време не е лека работа. Аз често изнемогвам с грижите макар и на 35.

Последна редакция: пн, 14 мар 2022, 00:08 от ALMIRRA

# 43
  • Мнения: 32 187
Съгласна съм с Елора.

Имам приятелка, която роди на 51. Естествено, че мина през много. Не значи, че авторката на 43 е изпуснала влака. Но може и никога да не стане. Това е реалността, едни успяват, други не. Това, че тоя се държи по такъв начин е изключително обидно и бих го съсипала аз също.

Не бих искала да съм близка с този човек, камо ли семейство да правим. Елора казва каква е реалността, грозна, красива, това е положението.
Да ти кажа аз в такава ситуация и поведение не бих чакала 1 година.
Хич няма да търпя някой да ми се размотава само вкъщи, нищо да не пипа, да ми тропа да готвя, при положение, че работя.
Още на първите такива изцепки бих казала рязко някои неща. После почвам с психически тормоз.
Имам опит с отровни хора, усвоила съм някои номера. Че и съм ги разкарвала.

НСЧ, така е. Може и в него да е. Ама той не признава. И що да не я тормози нея. Много мъжко. Тотален комплексар.

Елора, грозно е, да. Защото тя в момента се бори със зъби и нокти за дете. Не просто не е срещнала мъжа, закъсняла и т.н., а се тъпче с хормони от доста години, търпи неприятни изследвания и процедури и има разбити нерви. Няма нужда да ѝ казваш и то грубо нещо, което тя самата си е мислила стотици пъти. Като не можеш да я успокоиш или да ѝ дадеш надежда, просто замълчи по въпроса. Rolling Eyes Със сигурност тя след толкова процедури знае по-добре от всички нас какви са ѝ шансовете, как се движат по възрастови групи, по пореден опит и т.н. статистиките за успеваемост и какви са ѝ алтернативите. Излишно е тук да ѝ се напомнят.

За вазата, казах го когато бе написано че става дума за един скандал. Един, не както се оказа от много време пълен отказ от общуване. В семейството е нормално да има и периоди с проблеми,по някой скандал, дори по някой депресиран. Не е нормално да няма уважение обаче. В първия случай се говори и решават проблемите,във втория се приключва. Явно тук е вторият вариант. Ако има готов ембрион, аз бих пробвала и после бих го изритала. Ако няма, няма смисъл от чакане.
Логиката ти куца страшно. Грубост няма, има истина. Точка
Нито  е грозно. Това е истината. И като и кажа, че не е срещнала правилния, пак ли е грозно.
Не съм аз тази дето ще и дава надежда. Нито пък ти си тази да ми дава наклони. Забележки ще си правиш вкъщи на който трябва.
За вазата не ми се оправдавай. Още в първия си пост е ясно написано, че поведението му е цяла година.
Проблеми в семейството има. Ама  в нормалните семейства такива извращения не са нормални.

# 44
  • Мнения: 4 244
Здравейте, момичета!
Просто ми тежи, знам, че това е края! 12 годишна връзка, от 4 години сме по клиниките! Водим се и двамата с неясен стерилитет... Дете няма... От 1 година, година и половина, кофти държание от негова страна, нежелание за комуникация. Предложих да се разделим, да си тръгне... Не иска 😳Въпреки всичко, си казах, че ще стисна зъби, за последното инвитро, защото може би е последния ми шанс... За собствени яйцеклетки, заради възрастта ми 😪Днес, след поредния скандал, че не подхваща нищо вкъщи, че не се чувствам комфортно и съм само под напрежение, а трябва спокойствие... Каза нещо от сорта, да не драматизирам и едва ли не, да съм му "благодарна", че е още с мен... 😳, защото още се мъчел и ходил с мен по клиниките... Ако не бил с мен, вече сигурно щял да има деца 😳😳😳Изкара мен виновна. Да съм си правила изводите, щом още бил с мен. Загубих ума и дума от шока, в момента ми падна гласа... Може ли да има такива хора. Проклинам се, че му вярвах и бях наивница толкова години... Толкова ли съм грешна, такава болка на никой не пожелавам.
Казана дума - хвърлен камък...  Къде е любовта във връзката ви? Оттук насетне, каквото и да се случи от последното инвитро, дори и да е успешно - как ще продължи животът ти с този човек, как ще си лягаш с него? С благодарност? Или със страх? Защо? 
Такива грозни думи не биха се заличили от моето съзнание. Не бих позволила на този индивид не само да ме докосне, но и да ме погледне. Няма да го питам дали Той иска да си тръгне. И въобще какво иска няма да ме интересува. Камо ли да искам да имам дете от него. Това би направило агонията ми неизбежна, докато съм жива. Такава болка на никой не пожелавам.

Общи условия

Активация на акаунт