🤍 Ергенът 🤍 - Сезон #1 - Тема #6

Тази събота от 16:00 до 17:00 часа, всеки който желае да закупи книгата, преди да е пусната онлайн, може да се възползва и да я получи в деня на премиерата лично от мен с послание. Ще бъда на разположение и за въпроси и дискусии! Събитието ще е в бар “Meet me at 26”. 💌📖📚

С огромно вълнение, искам да ви споделя, че най-голямата ми мечта е вече факт! Тази събота е премиерата на дебютната ми книга “Вярвам в чудеса”. ☺️
С тази книга искам да помогна на хора като мен, хора които си мислят, че само те имат проблеми. Тук ще откриете един жизнен цикъл, нещата през които минава всеки от нас - от щастие до тъга, от любов до разочарование, от професия до реализирани цели, от самота до вяра. Както и стиховете написани в “Ергенът”. Желанието ми е да Ви покажа, че преминаването през тези чувства и емоции е част от пътя на всеки човек. Стиховете ми са писани, докато съм опитвала и от сладкото, и от много соленото, докато съм вкусвала от специалитета, наречен „живот“. ❤️
Всеки един стих е посветен на събитие от жизнения ми път. Именно затова след всяка творба има и питане към читателя - въпрос за себепознание, въпрос който може би всеки си е задавал, но е отлагал времето за отговор. Въпрос, който ще Ви накара да се замислите и да се разкриете пред себе си, да отворите душата си и да изразите емоциите си. А след време, когато книгата вече е хванала прах и страниците са пожълтели, може би ще я отворите отново и тя ще Ви проговори, за да станете още по-добри.
Всеки, който има желание да я закупи, може да възползва в деня на премиерата да я получи от мен! Стиховете ми са доказателство, че животът е колело, че има и хубави, и лоши моменти, и бури, и слънце. Къде ще се скрием от стихията и как ще дочакаме слънцето - всичко зависи от нас! Ние - хората, сме тези, които си поставяме границите, ние сме тези, които си слагаме окови сами. Вярвам, че няма непреодолими неща, няма толкова високи бариери, че да не можем да ги надскочим. Всичко е в наши ръце! И чак, когато осъзнаем това, чак когато се научим да се обичаме и да се приемаме такива, каквито сме, чак тогава ще бъдем щастливи

Хайде, те са ясни, че са с интелектуално ниво, сходно с това на прокариотните организми - не им идват думи, не разбират собствените си негативни емоции и прибягват до физическа саморазправа, обаче много се разочаровах от някои мнения тук в темата. Аз не виждам нищо безобидно в развързването на банския - това не е игра, а поредният опит за унижение чрез ритник в достойнството от завистливи момиченца с ограничен капацитет. Аз съм сигурна, че същите тези, които пишат, че не е голяма работа, опитват се да теглят чертата между развързване и сваляне, в такава ситуация, засягаща тях самите, също биха се ядосали и възмутили. Много е лесно да се смеем пред телевизора и да не се поставим на мястото на другия.
Не защитавам Александра, нито пък смятам нейната реакция за адекватна в случая - всички са един-дол-дренки, но ми стана наистина много гадно за нея. Добре, да кажем, че не знаем цялата истина, че стават някакви изцепки от нейна страна и зад кадър - такива аргументи прочетох тук, но аз доколкото знам, те не живеят заедно постоянно - пак можеш да се опиташ да обсъдиш проблема лице в лице, не зад вражеския гръб, или пък да се държиш настрана и да не се занимаваш с глупости. Постъпката на Виктория и Дениз си беше насилие върху психиката й - жалка и ненужна демонстрация на сила, за да се покажат, че винаги те имат последната дума, а на Александра очевидно малко й трябва да подпали и им падна право в капана. Как после да не си мисли Дениз, че е голяма биячка и съсипвачка. Предполагам, че и на мен би ми паднало пердето, само дето аз вероятно повече агресия щях да проява, това нейното даже нищо не беше, но и малко хора биха запазили самообладание в подобна ситуация. В повече ми дойдоха жертвените изляния на Александра и как се опитваше да го играе над нещата, като очевидно същевременно й личеше, че много се засегна и искаше да го изговори, но на фона на всичките ония змии пак по-симпатична ми беше.
Според мен групичката на злобите ги сплотява именно ограничеността, комплексите и женската завист - много им личи на всичките, че не се чувстват комфортно в кожата си поотделно (освен може би Гергана и Виктория), обаче страшен глас надигат вкупом. Най-смешна ми е инфантилната Теодора, която си позволява да се прави на интересна само като има гръб и отговорите й масово се състоят от запушване на уши и "шаляля". А Венета досега се опитваше да лавира, ама се показа и тя каква е интригантка. Блага е добродушна, обаче супер просто парче - беше и много пияна според мен, то й личеше като се подпираше и едвам клепаше, докато правеше опити за сериозни разговори с Александра, обаче да отидеш да го кажеш това на човека, който се направи на палячо да те защитава и така още повече настрои другите срещу себе си, е откровенно безобразно. Да беше изчакала след коктейла, да я дръпне настрани, пък тя й нанесе последния ритник като даже не можа да си сформира и аргумент. Явно си се знае каква е наивна и в стремежа си да не се поддава на манипулации, попада под алтернативни конци - Александра хубаво й каза, че се опитват да разделят и да владеят, и явно е сработило. От сторитата на Елвира за книгата оставам с впечатление, че те с Благовеста са си останали близки, но явно и двете вече не общуват с Александра.
Злобитонката и Дениз не знам има ли смисъл да ги коментирам, нямам и сили, така че накратко - постъпката беше не само гнусна, жалка и прочие, а и изключително тъжна в подчертаването си на нравствения им упадък. Показа ги като момиченца (много са далеч от жени), които свикнали да са център на внимание, сега се чувстат застрашени, и загубили контрола и прожектора, прибягват до подли номера тип трети клас, за да останат релевантни. И Виктория не я хвалете какъв е мастърмайнд - развързва банския и се покри, по-тиха от водата. Нагла и безочлива, ама и страхлива. Ако позволят такъв човек да спечели, колкото и да е платено и режисирано, това ще е просто последната капка.