Избор на училище след 4-ти клас в Пловдив - 2

Ами изобщо не е така. Като ходиш на уроци в 7 клас с цел да се справиш на НВО какво надграждаш. Задачите са елементарни и на училищно ниво.

Ами когато смяташ, че в час няма смисъл да слушаш и да внимаваш, щото ще те пратят на урок, става малко омагьосан кръг. И реално не усвояваш в училище, що да се хабиш, като ще бъхтиш после още с друг учител, където се плаща и ти мрънкат ....
Та такова с уроците. А не трябва да е така.

Не познавам деца, които ходят на уроци с цел справяне на НВО, а с цел кандидатстване след 4/7 клас. Включително и моето. Задачите на изпитите/състезанията за кандидатстване са много по-различни от тези, за НВО.

Mometo*, след 7 клас се кандидатства с точките от НВО...

Кое им е по-различното, освен че в училище се решават 2-3-5 задачи от съответния вид и от 1-4 клас не ги учат да разписват, защото всичко се попълва в УТ и сборници. Едва в МГ започнаха да пишат домашни в нормална тетрадка с редове и да разписват пълно домашната. Преди това задачи се разписваха, защото аз исках да се научат да подреждат решения, да няма записан числов израз като песен на един ред и подобни.
В сборника Мат и Ема има задачи по темите, които се падат и на състезанията - магически квадрати, кръгове на Ойлер, Диофантови уравнения, Глави и крака, Комбинаторика, уравненията за тегло/пазар и май само за движение няма и се работи с тях в училище.
Пъстра математика пък е направен даже още по-добре точно по теми като последните 10-12 теми покриват състезателна математика и тук няма задачи за движение, но от всички останали видове задачи има.
А сборникът на Рангелова е пък със задачи с "а" и "б" група, че даже в едното издание има и "в" група и в "б" група са точно такива, които дават основата за състезателната математика в 4. клас, там даже и задачи за движение има.
Въпросът е, че в училище нивото е различно, не всички са достатъчно мотивирани, за да решават и наблягат предимно на такива задачи, губи се време, върви се с темпото на масата, а не на единиците, които искат да напредват. В класа на едното ми дете госпожата до 4. клас винаги започваше от задачите с думи, при другото от най-елементарните. В единия клас средното ниво беше високо, в другия - 4 деца разбираха въобще за какво се говори. В един учебен час само децата, които след това влязоха в МГ и математическите паралелки успяваха да решат двете страници на Мат и Ема вкл. задачите от състезателната математика, а единият учител от занималнята даже им поправяше верни задачи от тези, които бяха от състезателните теми. Така че в 4. клас ходят на уроци за създаване на навици за разписване. В школа пък, за да се състезават с деца, които са мотивирани и да не си мислят, че са най-добрите те, защото в класа им са най-добрите. Затова и децата, които ходят по състезания от 1. клас са тези, които след това влизат в МГ и математическите паралелки. Уроците не са необходими и в 4. клас, ако има родител, който да може да помага при подготовката за състезания.
В 7. клас пък е още по-лесно. Там е изключително и само ниво "а" група сигурно на задачите от сборниците. Някоя по-засукана да има във втори модул и то от няколко години е максимум една подточка. Дете, което си решава редовно от сборниците задачите от Б група, може да се самоподготви даже и без родителска намеса или с минимална такава. Стига да слуша в час и да не разчита, че там може да блее през прозореца, а после някой друг ще му обясни индивидуално само на него, защото нали ще си плати за удоволствието.
Математиката се учи с решаване. На мнение съм, че е по-добре 100 задачи, в които има от всичко да е домашната отколкото 1000 еднотипни примера от А група за изчисляване само, защото в един момент забиваш и не виждаш елементарното. Но в масовото училище часовете по математика не могат да бъдат използвани пълноценно, защото общото ниво на масата е ниско. Няма как в един клас, в който половината едва са научили таблицата и не могат да смятат големите числа, да им се иска да решават египетски дроби. Те едва научават формулата за лице на триъгълник, учителят да иска от тях да доказват равнолицевост в 5. клас е мисията невъзможна. В колко от училищата в 5. клас при разлагане на множители е обяснено  как се намира броят на множителите на едно число (даже и в МГ не беше обяснено на едното ми дете)? Или колко деца в 5. клас са решавали задача с остатъци, която изисква да намериш делимото като знаеш, че при деление на различни числа дава различни остатъци. Не е като да я няма в учебника на Архимед. Докато Законът казва, че деца до 4. клас не могат да повтарят, средното ниво в прогимназията ще е близко до нулево и ще се ходи на уроци от тези, които нямат кой да им помогне вкъщи, от тези, които не могат сами да се мотивират и уроците са единственото допълнително решаване на задачи.

Принципно съм съгласна, но за най-виските точки на изпитите се включва материал който не се преподава в училище - как?

Няма такова нещо, което не се преподава. Има различни начини за достигане до отговора - може да има нещо по-оптимизирано. Но може и да си стигнат сами до извода - всичко е до автоматизиране на процесите и мисъл за по-абстрактните въпроси.
Математиката не е за всеки, даже и след уроци. И това лъсва в гимназията доста често.

За математиката не е за всеки съм съгласна, аз съм със скромни дарования в тази насока. Да не говорим, че даже не всеки с възможности в тази област иска да се занимава с математика. Накои искат пък не могат, други могат, ама не искат.

Но в училищната математика няма нищо, което разумно и прилежно дете да не докара до поне 5.

Но че има неща, които не се преподават - има. Има си учители, и учители.

Не виждам никакво противоречие в изказаните мнения. В училище се учи на нивото на класа, което може да е високо, а може и не. В школите отиват деца (на родители) с по-големи амбиции.
Отклоняваме се от темата за избора на училище след 4 клас.

Така и трябва да е. Това е идеята на състезанията и изпитите - да има отсяване. Най-лошото е да има много хора с максимални точки - тогава класиране и отсяване не може да се направи.
Не е важно колко точки има детето, а къде се класира сред останалите деца. И да няма максимални точки, ако и другите нямат пак ще се класира добре.
Максимумът точки трябва да е много трудно достижим и да са малък процент достигналите го. Децата, които го постигат , да са тези с някакви природни заложби (които обикновено са единици в даден випуск).

Е значи за това ходим на частни уроци. Поне моите деца не са гениални, а нормални, умни деца и някой трябва да им ги покаже.
Според мен изпадаш в противоречие - хем искаш да няма частни уроци, хем "така трябва да е" и на изпитите да има неща, които не влизат в учебната програма.

Не, не изпадам в противоречие. Под "така трябва да е" имам предвид, че трябва много малък процент от децата да имат пълен брой точки. Ако процентът е голям се получават едни абсурди с повече деца с пълен брой точки, отколкото места, които не веднъж през годините са водили до надпланов прием.
При това другият абсурд е, че дете, което има заложби и дете, което е с малко над средни знания, са с еднакъв брой точки. Т.е. точките не отразяват знания и умения, каквато уж им е целта.

Ама изобщо не съм съгласна. Това е изпит, кой каквото покаже, заложбите нямат значение, важно е какво е показано на изпита.

Ами разбира се, че имат значение. За децата, за които говоря, тези задачи са елементарни. И накрая уж всички с пълен брой точки, но нивото е много различно. И това обезсмисля точките. И когато попаднат в един клас накрая разликата се усеща много осезаемо. Виждала съм го това от първа ръка.
Но както и да е, не ми се спори. Всеки има право на мнение. Аз се опитвам да гледам обективно (моето дете определено не е от децата гении).

Аз също си споря само принципно, при мен мача е свирен и всички са в гимназията.