след като се е вяла по най-различни държави с различни мъже и е тръгвала където й свирнат (защото няма професия, отговорности, възможности тук) - Испания, Франция, Монако и някак никой от тези мъже на високо ниво не е поискал нещо повече от красивата, мила, винаги позитивна, пърхаща с мигли във възхищение придружителка, защо ли
, се е светнала, че на 30+ и наближава/минава времето за някои неща и се е върнала да ги търси на познатото... и евтинкото, понеже сама няма никакъв шанс да си позволи чужбинския лайфстайл, хеле пък в Монако
а и това миткосване напред-назад без приятелска среда и само с мъж би обяснило донякъде неадекватността и сред хора, на които тепърва трябва да се докаже или да си извоюва място
няма да се изненадам да е учила и в частно училище и да няма братя или сестри... много, много ограничено в комуникацията си с момиче, вярва, че всичко става с мили думички и ако не се получи с тях - веднага с крясъци. Липсва арсеналът от комуникативни умения, които повечето от нас отраснали в нормална среда с нормални хора, нормални за тийнейджъри пререкания и нормални житейски припятствия имаме. 


а Александра много прозрачно се опита да се продаде като немеркантилна с историята за камъчето, дали беше забравила отговорът на виктор на въпроса от играта в басейна "кой е най-скъпият подарък, който си правил", някаква закуска в леглото или подаряване на кокиче беше отговорът...
Препоръчани теми