🌷Истанбул🌷 [тема 57]

Момичета,mall istanbul ли е най-големят и кой аквариум е по-хубав флория или емаар

За Ортакьой и Балат е, както Пепелчето е казала
Мин. година до джамията на Чамлъджа ходих с 15С от Юскюдар, слиза се на последната спирка, пътува се около 45 мин. ( но това, знаеш, е относително). Оттам се разходихме пеша до Чамлъджа тепето с парка. Между джамията и тепето има нови алеи и е приятно. Реално са като два парка, които се сливат. Препоръчвам маршрута.

Анелия 11, който и да изберете, няма да сбъркате, според мен. Флоря е по-голям и много лесно достъпен с Мармарай.

Преди малко минахме границата на връщане. Чакахме само 6 часа, с автобус, организирана екскурзия 😁
Беше страхотно. Хотелът ни беше в Султанахмет, на минутка от Света София и Синята джамия.
Лалета нямаше много (в петък), нарцисите и зюмбюлите почти увяхват вече, но пак беше хубаво.
Екскурзоводът ни беше страхотен. Несравнимо удоволствие е някой да ти разказва, докато се разхождаш и разглеждаш.
Имахме и много индивидуално време, абе страхотна екскурзия 🙂

Бях обещала да пиша за пакета на Теленор - за една седмица 600 минути, 600 мв. Използвала съм само 40 минути от разговорите и около половината мв. Мобилните ги включвах, проверявах каквото ми беше необходимо и изключвах.
В хотелът и в почти всички заведения имаше нет, даваха пароли.
Усеща се кризата. Имаше променени цени в рамките на два дена и вече почти не се пазарят.

Има и още. Къщата на Султан и стълбите, по които слиза Мюжгян. Но са във фотоапарата.

През кое КПП минахте и каква беше причината за това голямо чакане?

Би ли споделила коя е агенцията? Повечето все в Лалели пренощуват.

ООО ние сме били съседки Дано сте имали късмет със стая с уникалната гледка към морето.

Вече имам време да разкажа малко и за моят първи сблъсък с Истанбул.
Няколко неща ми направиха впечетление- google maps малко трудно се оправя там; За първи път ми се случи запазеното е Booking да НЕ отговаря ама изобщо на реалното, та се озовахме в 18:30 да търся нов апартамент, но и това мина.
Все си мислех, че имам богато въображение и знаех, че е 15 милионен град, но като отидеш на място и видиш мащабите ... УАУ. Ние започнахме нашето приключение с Одрин- Edirne Palace, кратка разходка до джамията, Одринската стена беше в реконструкция. На следващият ден се насочихме към Истанбул, където се настанихме и тъй като стана много късно (писах и питах за идеи, но със смяната на квартирата нямаше как да ги осъществим). Кратка разходка, хапване и наслаждаване на прелестна гледка от балкончето. Ден 2 - Разходка по Босфора (заради забавянето избрахме краткия вариант) , като решихме да не ходим до Еминьоню, а д аотидем до най-близкия ни кей - екскурзията беше 60 евро- 4ма възрасни и 1 дете, но екскурзоводката беше много мила, всичко се чуваше, обясняваше прекрасно, посещение на аквариума в Ефрея, Сапфир. Тук мога да дам съвет- Април месец избягвайте часовете след 18:00, защото всички, повтарям, абсолютно всички екскурзоводи искат да си набутат групите да видят Истанбул по светло и по тъмно. Отидохме за съжаление точно тогава, нахъсана от идеята тук и ... имаше сигурно 500 човека. Не продаваха билети за киното, защото имало ужасно много чакащи. Работеше само единият асансьор. Към 19:00 опашката вече беше от над 1000 човека и идваха още. Качихме се към 19:30, гледката беше смайваща, но сякаш заради дългото чакане, бутане и някак не я усетихме. Набелязахме си за следващият път вечеря в Телевизионната кула.
Ден 3- Св. София, Синята джамия, Капалъ Чарши, Свети Стефан и разходка обратно по крайбрежната към хотела до Св. София и минаване през Гюлхане. Да, никак не е малко ходенето, но си струва. Там усетихме атмосферата на местните, пресичахме като тях, защото трябваше да преминем през единият мост и любезни млади момичета ни превеждаха, заведоха ни до нетуристическа локумджийница, до местен рибар, който прави от сандвичите със скумрия. Може момента, в който си казахме че със сигурност ще се върнем.
Ден 4, Топкапъ, Леголенд и отпътуване.
Границата 2:30 мин- ужасяващо много коли, но за разлика от Кулата, там нямаше "тариткати" , имаше граничари, които пускаха по определен брой коли от колона и редиха, спазваха правилата. Проверяваха колите и гледах, че масово вземахе стекове с цигари. Ние бяхме взели малко локуми и храна за из път. Предполагахме, че няма да ни се заядат, при положение, че масово се пазарува храна.
П.С. Вече евтиното гориво е в миналото, сега е малко по-скъпо от България.
П.П.С. Вземете си Евро , най-евтино е да плащаш по пазари в евро.

EEEE, верно ли и при тях поскъпна горивото . Пфу, да му се не види и тъпата война! Тъкмо излязохме от пандемията и ми се пътуваше...

Мили хора, аз имам един въпрос към всички вас
Случвало ли се е оттук, от темата, да се събирате разни хора, да ходите групово в Турция? Не говоря за един рейс хора, а примерно - по 5-6 човека? Или 1-2-3 семейства ... Или (айде да речем) 7-8 човека оттук - от темата
До есента ми е плътно всичко ,но бих се пуснала с удоволствие по улиците на Истанбул с някой познавач, като вас, да се разхождаме.

Пак казвам: моите роднини никъде не ходят . Имат по няколко апартамента, две от братовчедките на майка ми имат пететажни кооперациив Истанбул - всичко е под наем, имат апартаменти по морето , но не излизат никъде и ядат само вкъщи и пият чай по цял ден. И като идем да ги видим, не ни пускат да излизаме никъде. Като затворници сме вътре.

Един ден мъжът ми се ядоса, защото буквално сме на чай денонощно и децата оградняха вече и излезе сам, с децата, заведе ги някъде и ядоха дюнери, телешки. Като се прибраха, моите роднини им се караха, че били яли на улицата. Не сме знаели какво е това месо и от кого ядем. Нищо им нямаше на моите.

Аз преди съм ходила много пъти, от предната работа, и там с колегите, как свършим работа, не сме се спирали - къде ли не са ме водили, яли сме, пили сме. На Истиклял съм яла най-хубавия дюнер в живота си (аз пилешки си обичам). Нищо ми няма, всеки път се натъпквам вкусно-вуксно. Но роднините ми не зная защо са такива. Та предпочитам да си обикалям Истанбул без тях

Те, иначе, и в България, като им идват на гости, не ядат много - някой домат, кашкавал, маслини, чай. Но ...! искат да ги извеждам навън , да ги разхождам и от време на време - да седнем някъде

Ходи ми се много в Истанбул, гледам ви снимките и се навивам много. Мъжът ми има много, ама много работа до края на юни. Като казвам много, вярвайте ми, че е повече от много. Дотогава няма да мърдам никъде, но есента (като пандат жегите в Истанбул), съм на линия, ако някой иска, да се извлАчаме натам.

Ее, не е по-скъпо горивото!... 20 лири са си 2,40 лв. Тук вече мина 3 лв литъра.

Извинявам се, сега правя последни корекции на програмата и ми възникна един въпрос. Ако се качваме на Мармарай и сме с една истанбулкарта двама човека, и на двамата ли ще ни вземе най-голямата сума и съответно при слизане като чекирам картата за връщане на сумата, един път ли я чекирам, ще върне ли цялата сума за двете чекирания?

Използвам този цитат като отправна точка за моите впечатления. Никак не съм разочарована лично аз, понеже лалетата ми бяха само претекста за този път  А и реално не беше съвсем без хич. Като се добавят и уханните зюмбюли, съвсем хубаво си се получи.
Ние се прибрахме снощи. В 17ч бяхме на границата, като видях колоните от коли бях сигурна, че ще откараме до полунощ, но за точно 2 часа вече бяхме минали в България. Автобусите са чудовищно много - десетки. Постоянно прииждаха нови и нови, нагледах се на уморени хора, а колко отегчени мъжки физиономии видях от автобусните екскурзии за 3 дни в Истанбул. На някои господа без съмнение въобще не им се е ходело там, ама явно женската половинка е надделяла
Бяхме там за 3 нощувки, в х-л Кафкас. Пристигнахме в четвъртък към 8 без нещо на Sirkeci  и се опитахме да оставим колата на паркинга точно пред гарата /между нея и трамвайната спирка. Когато човекът разбра, че искаме за 3 дни, каза, че там не може и ни упъти да минем от долната страна - пак е точно до гарата, но между нея и бул. кенеди /морето/ се пада. Цената за цял ден беше 60 лири, като накрая като си тръгвахме даже не платихме за 4-те календарни дни по 6 лири, а за трите + малка такса за няколкото часове от четвъртия /общо 208лири/. Плащането там е само в брой, доколкото прочетох. Ето разценките:
От там отидохме в хотела да оставим багажа. Хотелът е средна работа - много добро, дори отлично местоположение, чистотата беше на ниво и стаята не беше много тясна. Цената, която платих за 2+2, беше по около 60лв за нощувка /резервирах 2 седмици предварително/ - много добра цена предвид плюсовете на хотела. Минусите са неособено пиветлив персонал, както и бедната закуска. Закуската даже я пропуснахме единия ден. Малко неща, които явно като свършат не се и зареждат отново. Едната сутрин и хлябът беше свършил, една женичка се примоли и ѝ донесоха лично на нея в чинийка. Не заредиха пак. Но в Истанбул гладен няма да останеш, така, че това е пренебрежим минус. Повече ме доядя, че не им работеше терасата на закуска /а в Букинг имаше снимки на закуската на нея/. Може и заради времето да е така - до лятото да сервират вътре. Шумоизолацията явно беше добра и въпреки, че бяхме на самата трамвайна линия, не се чуваше чааак толкова много шум.
Оставихме куфарите, купихме карти за транспорта /че бях забравила нашите вкъщи/, заредихме ги и се отправихме с трамвая към Кабаташ. Беше рано за Долмабахче, което ни беше цел 1 за деня, така, че седнахме на закуска в кафето отпред /не вътре в градината на двореца, а точно до паркинга преди него/. Закусихме от тяхната Kahvalti, както и Istanbul Kahvalti /гевречетата/

Влязохме в двореца преди тълпите с хора, което се оказа много добро решение. Чудехме се в кой дворец да отидем - дали този или ТопКапъ, на мен ми беше все едно, така или иначе не са моето нещо подобни забележителности, но ММ предпочете този път да е този, другия - другия път, живот и здраве. Хубав е дворецът - пищен и богато украсен.
За около 2 часа бяхме приключили с обиколката и следващата цел беше Емиргян.
Вървяхме пеш до Бешикташ /около 10-на минути/ и от там хванахме корабчето за Емирган. Пътува около 40 минути и спира на около 5-10 минути пешеходно разстояние от парка. Тук е момента да препоръчам да имате свалено приложението на Sehir Hatlari  - много удобно бях направила маршрута като знаех кое в колко тръгва.
В парка, както писах и преди, почти нямаше цъфнали лалета, но все пак си заслучажа разходката - много е приятен. Пихме кафе и хапнахме сладичко в кафе Beltur, профитеролите да не забравя още веднъж да ви ги препоръчам  - разкошни, с топъл шоколадов сос, разтапящ се върху тях....
След като приключихме с парка, хванахме автобус до Таксим  /40Т и 42Т са автобусите, които пътуват нататък, спирката е отпред пред парка, вляво ако си с лице към Босфора/. Като споменах "Босфора" да ви споделя, че много се смяхме като чухме една от Бг туристите да обяснява на други за Златния Рог - без да го нарече така де, само каза "Ааа, то туй е малкия босфор, големия е друг"  
Стигнахме до Таксим и планът беше да се спуснем по Истиклял надолу, да минем през Istiklal AVM, където е Jump-Zone-  a да поскачат децата и после да се прибираме към полуострова отсреща. Тогава обаче малката ни дъщеря вдигна температура и оклюма набързо. Ние сме гърмяни зайци и това не ме притесни, минах през аптека, взех един Калпол /сиропче парацетамол/ и я почерпих една дозичка, но беше ясно, че се прибираме към хотела. Калпол-а подейства и все едно нищо нямаше. Минахме през хотела, след което се отправихме от сп. Гюлхане към Чемберлиташ с трамвая. Да, Ортаклар, естествено
Поръчахме пиде, пилешка пържола /върви с гарнитура зеленчуци и булгур/, две супи червена леща и една разядка с патладжан, напитки. Всичко общо беше 180 лири, платихме с карта, а бакшишът дадохме на ръка, ест. ММ плащаше с карта /някъде му я отказваха терминалите незнайно защо - Мастъркард е картата/. Банка ЦКБ - около 0,122 стотинки беше курсът.
Цените в Ортаклар - супа 15 лири /чудесна беше, леко люта/, пидета 30-35-40лири/, скара 40-55-60/, имаше и по-скъпи неща, но в детайли не помня. Десертите - баклава 20 лири, кюнефе - 25л.
Хапнахме, после децата ядоха сладолед от Galata Icecream на Чемберлиташ /30лири 2топки/ и обратно към хотела, но пеш през Султанахмед и уличката с хубавите къщи покрай Топкапъ /Соукчешмесокак/ се спуснахме надолу. Душ и лека нощ.

Ех ,Рали ,с какво удоволствие те четох.Все едно аз се разхождах .Благодаря ти!

Гугъл ми казва, че това са 25 лв ! OMG!
Тук на паркинга на Билла, в Младост , където е ХЕПИ, 1 час е или 3 или 6 лв, не помня как ми го сметна машината, опасявам се да не излъжа, но за една вечеря време бая се изръсих

Чудесна екскурзия сте си направили, поздравления!

И ние бяхме в Истанбул през уикенда. И накратко ,,, Галата порт е отворен - даже имаше акостирал крузен кораб, много хора и заведенията бяха пълни. Приятно място за разходка и за хапване, въпреки човекопотока. Градините на Долмабахче са затворени за реконтрукция , а най много из тях искахме да се разходим:(  Харема не си заслужава обиколката. А от султанската част - кристалното стълбище и последната зала ни харесаха.  На Сапфир бяхме ходили преди години през деня и хванахме точно залеза- сега отидохме за нощна гледка. Красиво е и само светлините от gift shopa пречеха на снимките  . Може би точно в минутките на залеза са най-красивите гледки. Първата вечер хотела ни беше близо до Султанахмет - тясно, но като цяло в старата част май винаги е така ( с голяма разлика между снимки в букинг и реалност) , а втората вечер спахме в хотел в Бешикташ . Там нямаше разминаване. Вечеряхме в Ортаклар - препоръчвам катламар за десерт - мн фин вкус .. ии другото което опитахме беше десерт от .. пилешки гърди . Основното беше вкусно. Срещу ортаклар има много интересно магазинче. Още с влизането ни направиха чай от манго, портокал и третото не помня. Доста неща си накупихме от там.
Музея на Рамзи Коч е интересен, доста време отнема да се обиколи. Подводницата беше затворена
На границата ни казаха че имаме глоба и трябва да си я платим . Като цяло не спорихме защото има HGS стикер, но не сме го зареждали скоро, а сме ходили поне 3-4 пъти