Зависи от хората. Повечето ми колеги са готини, но до преди пандемията имахме 3-4 колежки, които бяха ужасно повърхностни клюкарки и интригантки. Обстановката в офиса стана много тегава като те дойдоха, защото екипа се раздели от постоянното злословене по нечии адрес. А няма как колегите да не научат все нещо лично за теб, след като прекарвате заедно по 8 часа на ден, всеки ден. Сега след като напуснаха се надявам колектива пак да е по-приятен.
- Публикувана: 8 апр. 2022, 10:33 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2022, 13:04 ч.
Връщане в офиса след пандемията
Абсолютно има как да спестиш важните неща - мен никой никога не си е позволявал да ме пита колко килограма съм, имам ли гадже, планирам ли деца. Каквото съм казала, съм преценила, че нямам нищо против да знаят. Помня, че се бях разделила с едно гадже, не сме били много време заедно, може би 9-10 месеца, и ми беше гадно. Видяха ме, че не съм във форма. Питаха всичко наред ли е, казах да, но ги предупредих, че ще си тръгна по-рано. После правих няколко дена хоум офис. Никой не ме е питал след това какво е било, но и не знаеха за съществуването на въпросния.
Ама вие верно ли така се оглеждате в офиса? Не мисля, че при нас е така 🤔
Да. Аз никога не оглеждам хората, защото не съм такъв човек и не ме интересува кой е дебел, слаб и с какви дрехи е. Имам обаче колежки, които седят близо до мен, и дори не се притесняват да коментират на всеослушание някого. Преди време като се засякохме с една от тях в офиса и тя ми вика: “Я да те видя! Ауу ама и ти малко си напълняла..”. Как да ти се ходи в офиса? На мен ми е изключително неприятно да се чувствам наблюдавана и това не е само чувство в нашия офис.
Да, точно. И аз мисля по същия начин. Същите тези хора не се притесняват и по телефона да ми задават въпроса няма ли скоро да имам бебе, така че можеш да си представиш за какво говоря.
Когато бяхме в офиса и имаше бременни колежки, аз разбирах след доста време, когато вече им личеше, че да забележа, а тези същите знаеха още от началото. И не - не работя в модна агенция, но просто има много хора, които само клюкарстват и се бъркат там, където не им е работа. Така че ето още едно предимство на работата от вкъщи - да не те разпитват толкова за личния ти живот и да не се налага да водиш безсмислени разговори и да отговаряш на неудобни въпроси. 
При нас обсъждат, и още как. Въпросните вече са в офиса, разбира се 
Не ми липсват. Дори не ме дразнеше толкова какво казват, а постоянния шум, не се млъква и за секунда. Постоянно подслушваха и какво става в моя офис. За съжаление зависи от организацията на работа, културата, мениджмънт и т.н. Просто това се допускаше. И точно това не ми липсва в хоум офис. Може да се наложи да провеждаме ежечасови разговори, но все пак я няма тази атмосфера. Говори се по същество и толкова. В чата също внимават, защото остава писмена следа. Ами супер е.
Когато екипа е задружен, сплотен, разбирам, че нещата са различни. Но и в един сплотен, подкрепящ екип, едва ли ще е проблем някой да се чувства по-комфортно от дома си и да работи така.
Не ми липсват. Дори не ме дразнеше толкова какво казват, а постоянния шум, не се млъква и за секунда. Постоянно подслушваха и какво става в моя офис. За съжаление зависи от организацията на работа, културата, мениджмънт и т.н. Просто това се допускаше. И точно това не ми липсва в хоум офис. Може да се наложи да провеждаме ежечасови разговори, но все пак я няма тази атмосфера. Говори се по същество и толкова. В чата също внимават, защото остава писмена следа. Ами супер е. Когато екипа е задружен, сплотен, разбирам, че нещата са различни. Но и в един сплотен, подкрепящ екип, едва ли ще е проблем някой да се чувства по-комфортно от дома си и да работи така.
Като ви чета и ми настръхва косата! Какви са тия коментари кой колко е дебел, слаб, това е ужасно!
Човек допуска до себе си когото реши и колкото реши. Ако си в хубав колектив, сам се отпускаш, в някакъв момент ставате и приятели. В един от предишните ми екипи бяхме толкова близки, че всеки ден на работа отиваме и за добро утро от вратата прегръдки. Все пак години наред работихме заедно. Като напуснах, пак се виждахме. Сега съм в същата фирма, но в друг екип и пак се виждам със старите. Но не сме губили връзка.
Като работех с тях ми се случи нещо ужасно, почина ми кученцето. Като болна бях, изпаднах в нервна криза. Останах си вкъщи, нямах сила да работя, не знаех къде ми е главата. Покриха ме за ден-два, проявиха голямо разбиране.
Имахме колежка със здравословен проблем, който дълго време я тормози, винаги сме я подкрепяли.
На друго момче почина жена му, събрахме му пари за да изплати бърз кредит, който беше дръпнал в последните й дни, за да в лекува, за съжаление не я спасиха.
С такива хора пожелавам на всеки да работи!
Човек допуска до себе си когото реши и колкото реши. Ако си в хубав колектив, сам се отпускаш, в някакъв момент ставате и приятели. В един от предишните ми екипи бяхме толкова близки, че всеки ден на работа отиваме и за добро утро от вратата прегръдки. Все пак години наред работихме заедно. Като напуснах, пак се виждахме. Сега съм в същата фирма, но в друг екип и пак се виждам със старите. Но не сме губили връзка.
Като работех с тях ми се случи нещо ужасно, почина ми кученцето. Като болна бях, изпаднах в нервна криза. Останах си вкъщи, нямах сила да работя, не знаех къде ми е главата. Покриха ме за ден-два, проявиха голямо разбиране.
Имахме колежка със здравословен проблем, който дълго време я тормози, винаги сме я подкрепяли.
На друго момче почина жена му, събрахме му пари за да изплати бърз кредит, който беше дръпнал в последните й дни, за да в лекува, за съжаление не я спасиха.
С такива хора пожелавам на всеки да работи!
Абсолютно има как да спестиш важните неща - мен никой никога не си е позволявал да ме пита колко килограма съм, имам ли гадже, планирам ли деца. Каквото съм казала, съм преценила, че нямам нищо против да знаят. Помня, че се бях разделила с едно гадже, не сме били много време заедно, може би 9-10 месеца, и ми беше гадно. Видяха ме, че не съм във форма. Питаха всичко наред ли е, казах да, но ги предупредих, че ще си тръгна по-рано. После правих няколко дена хоум офис. Никой не ме е питал след това какво е било, но и не знаеха за съществуването на въпросния.
Мисълта ми беше, че няма как да спестиш аболютно всичко, освен ако изобщо не говориш с колегите си. А ако надебелееш се вижда. Обсъждат се дрехи, прически, грим или липсата на такъв... Някои хора все ще намерят за коя дреболия да се заядат.
Ама вие верно ли така се оглеждате в офиса? Не мисля, че при нас е така 🤔
Предпочитам хоум офиса и няма да ми е приятно, ако се върнем изцяло в офиса. Не изпитвам фобия от офиса, но повечето разходи (храна, дрехи, транспорт), губенето на 2.5-3 часа дневно в път определено не ме радват. Да не говорим, че с хоум офис мога да работя дори от друг град, друга държава. Изобщо, за мен бъдещето е в хоум офиса (когато длъжността го позволява) и една от положителните последици от Ковид е, че на много работодатели им увряха главите.
Sherilyn, така е. Но хората като колежките ми които споменах не са толкова тактични. Кеф им е да одумват колегите си, за да си вдигат самочувствието предполагам. Затова хич не ми липсват, много се радвам, че вече ги няма. До тогава не ми се беше случвало да работя с толкова неприятни хора.
Естествено, че има начин да се спестят детайли от живота.
И, без извинение, няма как човек да знае, че някой клюкари, ако сам не надава ухо да чуе за килата, дрехите и марката червило, гаджето и любимата поза.
И, без извинение, няма как човек да знае, че някой клюкари, ако сам не надава ухо да чуе за килата, дрехите и марката червило, гаджето и любимата поза.
Ами представи си, че работите 20-30 души в едно помещение в отворен офис. Искаш или не - чуваш всичко, което се говори около теб (освен ако не си сложиш тапи в ушите).
Да не работиш в модна агенция, че така си следите мерките 😂
Абсолютно има как да спестиш важните неща - мен никой никога не си е позволявал да ме пита колко килограма съм, имам ли гадже, планирам ли деца. Каквото съм казала, съм преценила, че нямам нищо против да знаят. Помня, че се бях разделила с едно гадже, не сме били много време заедно, може би 9-10 месеца, и ми беше гадно. Видяха ме, че не съм във форма. Питаха всичко наред ли е, казах да, но ги предупредих, че ще си тръгна по-рано. После правих няколко дена хоум офис. Никой не ме е питал след това какво е било, но и не знаеха за съществуването на въпросния.
Мисълта ми беше, че няма как да спестиш аболютно всичко, освен ако изобщо не говориш с колегите си. А ако надебелееш се вижда. Обсъждат се дрехи, прически, грим или липсата на такъв... Някои хора все ще намерят за коя дреболия да се заядат.