Връщане в офиса след пандемията

Аз може и да ги дразня като присъствам. Но гледам да не ходя в офиса, така че обикновено оплакванията са, че не са ме виждали отдавна и няма ли да се видим да се наприказваме 😂


Поставяй ги в началото на мястото им такива хора

Да, всичко се задава в началото. Щото после реакцията обикновено е диспропорционална и изглеждаш още по- лош. Ще се научите.
То и аз, де. Пускам си често неща покрай ушите, ама като ми писне и резна, е като за последно. Всеки съди по себе си подсъзнателно. И ако на мен 5 пъти (даже няма да се налага чак 5) ми заобиколят въпросите и отговарят по- резервирано, дали ще ги питам 6-ти. Не, ама хората около мен не са мен и ще ме питат и 10-ти.
Трябва си твърда ръка.

Добре, де, сериозно ли ви питат от какво си болна? Ние дори на тл не казваме, понеже нямат право да знаят. Даваме болничния в счетоводството.

И като ми пише някой на вайбър да ме пита какво ми е, така ще го отсвиря. Освен ако не е близък колега, с който отношенията са повече приятелски и ме пита как съм, но това е съвсем друго.

Хората не умеят да поставят граници. Едно е да те одумват, ок, няма как да спреш някой да коментира дебел ли си, слаб ли си, некадърен ли си. Но това да те питат лични въпроси е твое решение дали ще отговаряш. Няма нужда от грубост. Можеш да поставиш някого на място и с такт, и с намек.

Не знам какви са тия коментари, клюкарене. Аз явно все седя далече от такива случки и личности.

Извинявам се, обаче ми се струва, че тази дискусия се води, само за да се извадят някакви аргументи за хоум офиса, защото другите се изчерпаха. Това, че някой се засяга от клюки, не е рационална причина за въвеждането на постоянен хоум офис.

Както вече е споменато, ако не желаете нещо да бъде обсъждано, не го споделяте. Ако даден въпрос е прекалено личен, уточнявате, без да сте груби.

Аз досега не съм срещала хора, които да обсъждат външния вид на някого, че и да се подиграват. Звучите сякаш се намирате в детска градина, а не в работна среда.

Клюкарите няма да изчезнат с хоум офиса. А и като цяло те не са мнозинство в един екип.

Аз оставам с впечатлението, че всички работят в токсична среда. Това е адски вредно, човек трябва да си намери място, на което се чувства добре.

Шери, ТЛ не ме пита. Но колеги, с които имаме повече приказка - да. Не отговорих. И на другия ден - не разбирам какво се случва.
Само че в нашия екип, както частично знаеш, се насърчава липсата на граници.

Кофти средата може да не е причина за хоум офис,но пък ако работата може да се върши от дома, защо не? Тъкмо днес говорихме със синът ми как се въвеждат първите норми в работното време след 1 световна, нормиран работен ден, почивки и т.н. Учудих се,че го учат в училище, но защо не. Едно време са били нормални едни практики, но с времето се променят. В някои държави експериментират с 4 дневна работна седмица, пандемията пък раздвижи представите за използване на технологиите,за работно място и т.н.
Ми не виждам нищо лошо в промените,в адаптивността, в това, хората да се чувстват добре.

Знам ги такива номера. Да ти стане кофти за колега, да имаш какво да доложиш... Хората поддават, защото на повечети им е в кръвта, и после ох, какво стана, не съм от тия, Сийке.

Във всеки офис има както клюкари, така и такива, които не общуват почти с никой и са с темерутски характер. И с двата типа се поизбягва общуване от голям процент от хората в средно положение (в някои дни споделят, в друго не). И във фирмата, в която бяха 200 човека, и в тази, в която са 1500+ положението е такова. Та за мен извода, че не е нещо необичайно. Ако приемеш, че това е просто работна среда и освен работа няма за какво друго да говориш с отсрещната страна, ок. За мен лично е странно, но някои хора така се чувстват комфортно, просто никога не стават част от колектива. Аз и ММ не сме най-споделящите лични неща, но все пак не е като да не споделяме нищо. Той беше над 10г в една фирма и си е изградил приятелски кръг, от който и аз в последствие станах част като почнах работа там. Пътувания, почивки, излизания, отпразнуване на семейни празници са нормална част с хората от този кръг. Ние сме били на сватбите на някои от тях, те ще бъдат на нашата.
Обаче това не значи, че не предпочитаме хоум офиса. Социалните контакти не ги обвързваме само с помещението офиса. Спокойно и продуктивно ни е вкъщи (имаме си отделна стая за офис), никой не те прекъсва през 10мин да пита нищо и да ти висне над главата, не се търчи по зали и срещи, не чуваш кихане/смях/кашлица някъде по етажа.

А пък на мен ми липсва да си поговоря с някой докато пия кафе или си ям обяда

Ние си устройваме кафе-срещи за по 30 минути, 1-2 пъти в седмицата. Имаме и други неформални срещи, да се разтоварим и разчупим малко монотонноста. Не е същото като да се видите на живо, но е по-добре от нищо.

С постоянния хоум офис проблема е, че като ми се прииска да отида до офиса трябва специално да се уговоря с другите кога ще можем да идем заедно. Иначе се оказваш сам, само с 10тина непознати на целия етаж

Аз бях три месеца сама на етажа, защото всички други фирми си пратиха хората да работят от къщи. Изядох всички бонбони и изпих всичкото кафе и чай

Боже, чета, чета и започнах да благодаря на Бога за екипа си.
Че има клюкарстване - има си, сигурно и мен одумват, дреме ми.
Но ние насърчаваме семейната среда. Нямам притеснение да попитам някой какво става, с какво мога да помогна, но и нямам проблем с отговор "не ми се говори сега".

Искрено се радвам на всичко хубаво, което се случва не колегите ми, което са решили да споделят с мен.
На всеки, който ми е споделил проблем, съм помогнала с каквото мога и включително съм направила възможните компромиси с правилата, за да се почувства по-добре.
Хората идват и споделят наистина доста лични неща, благодарна съм им за доверието. Искали са ми мнение за какво ли не, включително мъже са искали да чуят моята женска гледна точка при план за свалка. Аз също съм искала съвети, ако нещо не мога да си го обясня като мъжко поведение, бизнес поведение. Е, не от всеки, но винаги е имало от кого.

Имаме и колеги темерути, без да влагам грам обида. Еми и те се научиха да си казват какво ги мъчи, винаги екипът е намерил начин да им помогне.

Работата от офиса си има редица предимства - всички сме накуп, няма нужда са си букваш среща специално, можеш просто да отидеш до бюрото на колегата и да получиш бърз отговор с да или не на нещо, което те интересува. Заедно пием кафе, заедно обядваме и ни е много приятно.

Работата в офиса има и редица недостатъци - време за път, повече шум, разсейват те доста повече неща, ако някой се е разлигавил пречи и т.н.

За мен най-доброто е хибриден модел на работа, защото човек, който работи изцяло хоум, се очуждава от екипа.