Не е така. Инициативата да си прост и да си вреш носа си е от инициатора. Изобщо не обсъждаме кой какво споделя. Аз не споделям, но когато отсреща стои нагъл човек, трябва яко да се набурсуча, за да му секна мераците изобщо да любопитства и клюкари.
- Публикувана: 8 апр. 2022, 10:33 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2022, 13:04 ч.
Връщане в офиса след пандемията
Няма такова нещо като трябва, говориш за каквото искаш с тях и споделяш каквото прецениш, че не е проблем да знаят. Но да се твърди, че видиш ли няма как личния ти живот да си остане личен, и затова е по-добре да си работиш от вас, това са глупости.
Ако не си харесвате колегите, не ви се ходи в офис, просто ви е по-добре вкъщи - окей. Но няма защо да си обсъжда човек личния живот с колеги, ако не желае. А ако иска, няма какво да се оплаква, че после знаели или клюкарствали.
Ако не си харесвате колегите, не ви се ходи в офис, просто ви е по-добре вкъщи - окей. Но няма защо да си обсъжда човек личния живот с колеги, ако не желае. А ако иска, няма какво да се оплаква, че после знаели или клюкарствали.
А и вече беше споменато, че дори да не обсъждат лично нас (пред нас), го правят за другите. За мен такава обстановка е много токсична и два пъти съм била в подобна, като вторият път бях изумена от това ниво на култура. Или по-точно липсата на такава.
Големи глупости прочетох тук. Да се твърди, че съвсем няма как нищо лично, освен какво работиш да знае човек, работещ в едно помещение с теб на ръка разстояние е абсурдно. Дори и минимална информация да си дал, който си е любопитен и нахален си е такъв. Губиш време и енергия да отговориш хем любезно, хем да го поставиш на мястото. Ако си прекалено груб, ще повлияе на работата, когато ти е необходима помощ/съвет.
Големи глупости прочетох тук. Да се твърди, че съвсем няма как нищо лично, освен какво работиш да знае човек, работещ в едно помещение с теб на ръка разстояние е абсурдно. Дори и минимална информация да си дал, който си е любопитен и нахален си е такъв. Губиш време и енергия да отговориш хем любезно, хем да го поставиш на мястото. Ако си прекалено груб, ще повлияе на работата, когато ти е необходима помощ/съвет.
Някакси човек се чувства притиснат в ъгъла и се чуди какво да отговори, за да не стане лошо и това да повлияе на взаимоотношенията и работата. Не можеш да кажеш: “Не е твоя работа!”, така че понякога и да не искаш, споделяш нещо за себе си, когато хората са много любопитни. Аз в повечето случаи се опитвам да избегна деликатно всякакви такива въпроси, но не винаги ми се получава. Когато си от вкъщи, тези неща поне си ги спестяваш или поне много по-рядко се случва някой да тръгне да те разпитва за нещо лично.
Чак се чудя в какви фирми работите. Първо, професионалното поведение се върти около работата, така че ако някой знае как ви вървят отношенията с гаджето вината си е ваша. Не мрънкайте. Не знам вие какво дефинирате като лична информация, де. Да кажа къде ще ходя в отпуска за мен не е проблем. Но ако не искам да го кажа, няма да го кажа. С безброй много хора ми се налага да говоря и за 99% не знам никаква лична информация, най-много евентуално имат ли деца (защото сами си казват) и кога и къде са ходили на почивка. Те също не знаят нищо за мен. А вярвайте ми, аз съм хората, които мнооого говорят.
Коментари по отношение на външния вид на колеги не съм чувала в никоя фирма, нито някога съм чула някой да се изказва за килограмите и фигурата на колега. Когато съм чула клюкарски истории, било е обикновено обсъждане на някакви борби за надмощие между тимовете и кой какво да прави/не прави като задачи, кой какъв заядлив имейл написал, такива неща. В старата ми фирма имаше няколко колеги, които задиряха млади момичета в офиса и също се коментираше.
Коментари по отношение на външния вид на колеги не съм чувала в никоя фирма, нито някога съм чула някой да се изказва за килограмите и фигурата на колега. Когато съм чула клюкарски истории, било е обикновено обсъждане на някакви борби за надмощие между тимовете и кой какво да прави/не прави като задачи, кой какъв заядлив имейл написал, такива неща. В старата ми фирма имаше няколко колеги, които задиряха млади момичета в офиса и също се коментираше.
И като не можете да си отстоявате позицията и да пазите личния живот, другите говорят глупости?
Ма айде моля.
Ма айде моля.
Ами всеки човек е различен. Аз не мога да се държа грубо и неучтиво и не искам да бъда темерут, който не разговаря с никого, само за да не споделям нищо за себе си, ако някой ме попита нещо. Когато говориш с колегите си, няма как някога да не стане дума и за нещо лично, особено ако ходите и на обяд заедно или пък на тимбилдинг и т.н. Няма как да говорите само за работа.
Карма, ти нали не работиш в България. В чужбинско е напълно нормално никой да не те пита и да уважава до къде решиш да споделяш.
Тук не е така. При нас от 30 са 3 такива любопитни без капка свян и усет. Това са 10%. И един мъж клюкар. Не всички хора са такива. Аз, впрочем, се разбирам точно с тези, но не мога да кажа, че ми е приятно, като съм болна, да ме питат по вайбър от какво и да настояват. Или да ми обсъжда роклята и лака. Това си е простотия и е селско. Нито е лична информация, нито нищо. Но пак е дразнещо.
Понякога си мълча, защото знам, че отворя ли си устичката, ще им тегля майните.
Тук не е така. При нас от 30 са 3 такива любопитни без капка свян и усет. Това са 10%. И един мъж клюкар. Не всички хора са такива. Аз, впрочем, се разбирам точно с тези, но не мога да кажа, че ми е приятно, като съм болна, да ме питат по вайбър от какво и да настояват. Или да ми обсъжда роклята и лака. Това си е простотия и е селско. Нито е лична информация, нито нищо. Но пак е дразнещо.
Понякога си мълча, защото знам, че отворя ли си устичката, ще им тегля майните.
Аз на такова нещо не бих издържала. Приятелите ми в България специално такива оплаквания не са имали от колегите си. Но аз в такъв колектив и фирмена култура не бих се вписала. Много бързо ще им стана антипатична сигурно. И пак ми е трудно да си представя, че в прилична фирма с нормални, възпитани, интелигентни хора, ще има такива неща.
Да ми коментират лака, маникюра, роклята, или друго. Тея хора шефове нямат ли си, или пък работа, че да намират по време на работа време за такива дискусии?
Да ми коментират лака, маникюра, роклята, или друго. Тея хора шефове нямат ли си, или пък работа, че да намират по време на работа време за такива дискусии?
И като не можете да си отстоявате позицията и да пазите личния живот, другите говорят глупости?
Ма айде моля.
Ма айде моля.
Какво има да си спестяваш от личния живот? Имам колега, който единственото което знае за мен е, че съм сама. Нищо друго не съм споделяла. Почти не сме си говорили. Всеки път идваше и питаше кога ще раждам, бях възпитана, накрая го поставих на мястото. Ми това са ми излишни емоции. И да, къде ще ходя отпуска, също ми е лична информация.
Е няма как 100% да са чудесни. 
Аз не се чувствам натоварена, защото не е някаква патология или тормозно,но си е лека простотийка. Едната е много съвестен работник, разбрана и добра домакиня, харесвам я, но си го има тоя леко махленски манталитет, любопитка е. Всеки си има кусури, сигурно и аз, и ти дразним някого с нещо чат- пат.
Аз не се чувствам натоварена, защото не е някаква патология или тормозно,но си е лека простотийка. Едната е много съвестен работник, разбрана и добра домакиня, харесвам я, но си го има тоя леко махленски манталитет, любопитка е. Всеки си има кусури, сигурно и аз, и ти дразним някого с нещо чат- пат.
Е аз съм имала колеги, които наистина за почти нищо не говореха с останалите, ходеха си някъде сами на обяд, ако се засекат с някой в кухнята докато си правят кафе отговаряха с по 1 дума на въпроси.. нищо не знаехме за тях