Любители на котки - Тема 172

Тогава го пусни.

Малко по човешка логика, но... Той иска да е навън, защото не знае какво е. Тия които знаят, искат да са вътре. Не едно улично коте така е намирало дом и стопани. Котките основно ядат и спят. Така са създадени. В природата и ловуват, защото инак няма какво да ядат. И се плодят, но това е инстинкт, а не осъзнат избор. И не спят много, защото опасност дебне отвсякъде, но, ако можеха щяха да правят това, което правят домашните котки - да ядат и да спят.

Навън не е безопасно за котките, дори и в селата ги тровят, убиват, отделно некастрирани създават поколение, което трудно оцелява. Истината е такава, а в града още повече опасности дебнат, имахме една котка, обгрижвахме я от входа, нямаше недоброжелатели, имаше къщичка и храна, е котката я няма от доста време, не искам да мисля какво е станало, надявам се да е приютена. Беше и кастрирана, тоест не е избягала заради любовни истории.

Когато едно животно е било в апартамент, трудно се приспособява към живота навън, колкото и да иска да излезе. Просто са любопитни, но след ден вън, нещата са различни. Моята предна котка избяга, открихме я след два дена, уплашена, скрита и гладна. Но напираше да излиза....

Red, тези двамцата се обичат 😻
Много сладурски са им отношенията!

Добре дошла на Бети! Много красива! 😻

Pandorinа, като кастрираш момчето ще се успокои.  Сега му бушуват хормоните, то и времето такова.

Не си мисли такива неща. Мъри е родена селска котка от невръстно майка, под хвърлена като бебе в двора на приятели. Преди да я кастрират, забременяла на около 6 месеца. Най_бясното от цялото котило коте е такова шубе, че изобщо не си помисля да напусне апартамента и при отворена врата.
Мислех да я свиква и да я водя на вилата, като съм там. Еднократен опит по един Великден, като беше още малка. Не съм имала намерение да я пускам на двора, просто да свикне с пътуването и къщата. Резултатът беше трагичен - изпаднал в шок коте, две денонощие не излезна от скривалището под двойно легло, не яде, не пи вода и дори не пиша. Естествено повече няма са стъпи там.
Така че не се обвинявай.
Знаеш ли колко квартални котки, които познавам, ги няма вече след година или две най-много? Дори и малки котета. Въпреки че много хора се грижим за тях, навсякъде има панички с вода, много хора ги хранят, и въпреки всичко не оцеляват.
На село е още по-зле.
Гледай си Франки, кастрирай го и му се радвай.

И на мен ми е много мъчно. Миналата година пред входа хранехме две много хубави тигърчета. Млади котараци бяха, защото наедряха пред очите ми. И двамата изчезнаха. Все се надявах след пролетните любовни похождения да се завърнат, но ги няма повече от 2-3 месеца.   А спяха в мазето на топло, хранехме ги и хапчета против паразити успявахме да дадем с храната.

pandorina, ако мислиш, че му е скучно, вземи му другарче. Животът му ще стане много по-интересен. Ще спят заедно, ще се хранят заедно и от време на време ще тичат заедно, за да се изморят и пак да поспят.

Това трябва да го сложите на първа страница.
Харко беше улично коте и явно помни какво е навън,не иска.Много добре осъзнава,че там има глад и болести.
Някои осъзнават,поне така ми се струва.

pandorina,гледах един епизод по Animal planet с ветеринар,един възрастен човек водеше котарак,който упорито искаше навън,искаше да се бие с другите котки и да го играе шеф...Накрая човекът го пусна по съвет на ветеринаря.Котаракът не искаше вкъщи и това си е.
Има някои котки,които искат навън.
Не знам,харесва му,той си е малко дивак...Но опитай да му вземеш коте,ако можеш да прежалиш стени,мебели...Аз си мисля,че Харко поне дрехите ми не напада,но ако взема още една гад,може и тях да съсипят.И все пак не съм се отказала от още едно коте,тъкмо е кастриран моят.
Ние сме от един прайд,това е ясно.
Скача и тича от радост когато се върна,играе,дебне ме,напада,прави кълбета ...

AnMary,страх ме хвана.Имах същата злоба,но черна,с малко бяло на вратлето.
Ни да я погалиш,ни да я гушнеш...
Този поглед ми е познат...

В клиниката на нашият вет е родена. Осиновиха я сравнително малка.
Като бебе съм я гушила. Последният път като я видях ми надъвка ръкава на коженото яке
Дъщеря ми мислеше да води Оникс на море, т.е. с две котки, но се отказа.

И Сузанка като бебе даваше да я гушкат.И после не даваше да я доближим.И не спеше до мен.Имах ракла,отворех ли я,се настаняваше върху  одеалата и спеше там.Това ѝ беше къщичката.

Ох,обичам го.Спи до мен,с краче върху мен.


Решавам,че му е тясно и за да не е на кравай,се отдръпвам,за да има място,но крачетата вече не ме усещат...
(Съсипаният тапет е на заден план,направо...)


Така вече е друго:


Как да не го обичаш,при такава любов от негова страна...

Много трудно решение трябва да взема затова моля да ме извините ако досаждам с екзистенциалните размисли.
Първо - има ли сред вас хора, чиито котараци така да са се държали преди да са кастрирани? Ми той е като луд, като обсебен, като психопат...то е някакъв ужас...истерично мяукане и преследване да ме докопа и да ме яхне...не допуска да бъде погален, да бъде пипнат...изврясква истерично и пак гледа да ме захапе и да се клати...цялата ме е омокрил...почти няма спокоен момент..ходи като луд и вряска...Ми около мен има трима човека с котараци, които са на сходна възраст, даже 1-2 месеца по-големи. Не кастрирани . Няма такова нещо! Единия маркира и това му е. Ама за такава лудост като при Франки никой не споделя. Затова ви питам, има ли и други такива. Това си е направо болестно състояние.
Второ - ако не беше се случило това с бягането аз изобщо нямаше да имам дилема и просто да запиша дата за кастрация. Защото си въобразявах, че той навън просто ще умре от страх и  глад и ...ужас. НО след като го видях...навън пред онова мазе - спокоен, сякаш това е най-естественото нещо....аз се стъписах. И се иптам - дали това не беше отговорът?! Дали това не се случи за да ми покаже какво трялва да направя?! Защото сега ако го кастрирам за да го направя пригоден за "живот" между 4 панелени стени....ще се чувствам ..знаете ли как. Ето така -  все едно някой да ми каже - ела, ще ти осигуря сигурен, безпроблемен живот, няма да има нужда да работиш, няма да има нужда да се грижиш за нищо...ще те храня с най-хубава храна, ще ти осигуря най-добро обгрижване, от теб се иска само да спиш, да ядеш, да даваш да те галя...и това е. И за да ти е още по-комфортно ще те кастрирам за да не изпитваш дискомфорт от естествените си нужди. Споко, няма да те боли, нио няма да усетиш, но после ще си спокойна и нищо няма да ти лапсва. Защото знаеш ли навън колко е трудно, ще трябва да работиш за прехраната си, да живееш в несигурност...да имаш тревоги и проблеми които да решаваш....може да те бутне кола, може да ти се случи какво ли не....
Ако някой ми каже това...ще избягам с 300! Не е вярно, че котките са създадени да ядат и да спят?! Те са създадени като диви животни, които са толкова прекрасни именно защото са оцелявали в една несигурна и враждебна среда в която трябва всяка секунда да са нащрек, да пазят територия, да ловуват - затова са така грациозни, бързи, чувствителни и интелигентни! Именно животът в несигурност ги прави такива.
А ако толкова искам котка вкъщи има толкова много по групите, които са вече кастрирани, на които стопаните са починали или са ги изхвърлили и те така или иначе не могат вече да оцелеят.
Но сега имам чувството че ще направя престъпление. Франки ми показа какво иска!  Какво значение има колко точно ще живее, важното е не колко а КАК! Ще си оставя още малко време за размисъл.....но аз аз искам да съдействам за естествените сили в света..тези, които са заложени изначално и правят един вид най-доброто, което може да бъде...които изострят сетивата му, развиват способностите му, правят го силен, оцеляващ...а не тези, които предлагайки сигурност превръщат живота в физиологично съществуване.
Съжалявам ако ви ядосах, подразних и досадих...просто имах нужда да споделя....

Пандорина, не съм гледала котарак, но предишната ми котка, кастрирана, лятото като беше на село, беше най-храбрата и бойна котка в махалата. Беше способна да пребие и унижи и най-силния котарак, който влезне в двора.
Таня може най-добре да ти каже - тя прибра Рижко след като години беше живял на свобода. Бързо свикна с останалите коти от прайда.

Пандорина, това което ми идва наум, ако избереш да пуснеш Франки, за да си живее свободния котешки живот, е да го закараш на село, ако имаш такова. Някъде, където ще можеш от време на време да го наглеждаш как е, да му направиш къща.
Решението ще е трудно, но опитай да го обмислиш спокойно и да разгледаш всички възможности, положителни и негативни аспекти.

Ами както казва Ред, пусни го.
Често бъркаме придавайки на животните човешко мислене и логика. Затова и горния ми пост започваше с думите "малко по човешка логика..".
Не бъркай уличните котки с дивите такива. В уличните котки няма нищо диво, те живеят в градски условия и са социално обременени. Градските котки не са диви котки. И определено голяма част от живота им минава в сън и ядене, ако има какво и ако има къде. Нали ги виждам офисните котки какви ги вършат. По цял ден спят по покривите на колите. Уличната градска котка не е лъв. Особено пък животно гледано в домашни условия и с притъпен инстинкт. Твоя воля е какво да правиш, но да пуснеш доброволно животно гледано от хора в градската недоброжелателна джунгла, защото си мислиш, че то иска това и му приписваш чувства и емоции на база човешкото мислене ми се струва меко казано безотговорно. По добре бих приела признание от рода, че не ти е по силите да се справиш с поведението и характера на котето. Тогава бих те разбрала. Случва се. Но, ако имаш проблемно дете, така ли би направила, само, защото би си помислила, че за него ще е по добре, щото така иска. Съжалявам, не искам да съм остра, но трудно приемам позицията ти. Ако, не мога да се справя, бих си признала и бих потърсила решение, но не и да вменявам на животното човешки желания, мисли и емоции.

pandorina, тъкмо напротив, още по-ценно е мнението ти, заради опита ти да се поставиш на негово място. Респект за голямото ти сърце!
Но, ти допускаш една грешка. Прилагаш човешки съображения към котешки начин на живот. Не си мисли, че в природата животът на котките е само секс и удоволствия. Сексът, всъщност, е много малко. Ако изобщо го има. Първо са битките, жестоки, на кило кръв и метър кожа, за да може победителят да се докопа до мацешките прелести. Междувременно чрез битките си обменят болести всякакви, включително котешки СПИН. И чука само победителят, другите стоят и гледат. Женските правят секс само за ден, докато заченат. Значи, при котараците желанието за секс е постоянно и мъчително, все едно са у дома и нямат достъп. Плюс това едва двугодишни котараци могат да се преборят за мацка, защото до това време са все още не напълно развити. Не, че не се опитват, но само си отнасят боя. А нараняванията понякога могат да бъдат животозастрашаващи. Само при хората и делфините, плюс два-три вида маймуни, сексът се ползва като източник на удоволствие. Затова ти казвам, че прилагаш човешки стандарти към котешки начин на живот.

Всъщност, дори за живеещите на свобода котараци е полезно да бъдат кастрирани. Когато са кастрирани, те не водят битки, и следователно не се заразяват с какво ли не. Разполагат с времето си, за да ловуват и така си осигуряват достатъчно храна. И, най-важното, не създават поколение, в което котенцата почти 100 % умират, преди да са навършили 3 месеца.

Ти можеш да кастрираш котарачето, а после да помислиш как да му осигуриш достъп до навън, като си го прибираш през деня, а нощем се разхожда навън (защото е по-безопасно). Все пак, винаги ще има риск да го нападне скитащо куче или да попадне под гумите на кола. За себе си съм решила, че този риск не бива да ме кара да затварям котките си само вътре, и аз мисля, че за тях е мъчение. Но, щом най-старата ми котка е 12-годишна и продължава да си оцелява безпроблемно, значи съумяват да се пригодят и се научават да се пазят.

За феновете на Бейбо, порасна котарачето, но си остана все такъв целувкаджия! Ще ви направя една фотосесия, но нека намеря малко време. Той не е от тия, дето се дават охотно за снимки, държи се като истинска капризна суперзвезда. Предстои му кастрация, отлагам, доколкото мога, нека си се развие колкото трябва. Мисля, че все още не е тръгнал да маркира, макар и навън, защото трътката му щеше да замирише. А все още си миришка на невинно момченце.

Pandorina, трудно решение ти предстои!🤗
Ти най- добре си познаваш котето.
Не е ли опция да живее при сина ти на първия етаж и да излиза и се прибира?
И при този вариант е по- добре да е кастрирано момчето и ваксинирано (така ще е сигурно, че ще се прибира вкъщи и че няма да пипне някоя болест).
На площадката пред блока се подвизава едно черно коте (правеше ми впечатление на  добре гледано и социално). И един ден го видях как си се прибира на балкон на първия етаж (има си обособен вход/ изход).

Аз за себе си бях решила, че няма да затворя повече животинче в апартамент.
И при мен беше трудно решението 😿


Спазвах това решение до 2017 (но не съм попадала на бедстваща животинка през тези години)... докато в живота ми не се появи черното врещящо чудо Блеки. В интерес на истината си бях харесала негова сестричка (едро, приличащо на синя руска, спокойно и тихо котенце), но ММ каза "ОК, само че да е момчето, няма да ми ражда котката и да се чудя какво да правя котенцата". Вече живеехме в къща. И "детството" на Блеко мина в къщата и на двора.
Той в апартамента започва да нервничи от края на февруари- нервничи, врещи на вратата, става агресивен, дере ме, хапе.
Откакто е кастриран е по- спокоен (той си е шумен по природа),  седи си в двора, обикаля гората и поляната около нас. Драка и биткаджия си е. 😻
Ходи, където ходи и час по час се прибира да се погали, да хапне, да "разкаже" нещо. Лятото държи да навън да прекарва нощите (няма никакъв шанс да го прибера).
Утре ще покажа снимки, че дълго стана.