Любители на котки - Тема 172

  • 34 896
  • 763
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 5 033
Според мен е нужна още крачка - кастрация. Сравняваш с други котараци - не може да са еднакви. И при мъжете е така - в нечии глави е само секс, за други дори думата е стряскаща. Либидо. Явно момчето ти е с повишено либидо. Нормално е да не е на себе си. При това е тийнейджър. Съседи по вила, чийто котарак е със свободен достъп до дома, го кастрираха, за да не се бие с другите котараци. Т.е., дори да решиш, че навън е неговото място, ще знаеш, че няма да предизвика смъртоносен за него бой. Много са рисковете в градска среда. Представи си, че го пуснеш и след време го видиш прегазен... Съвестта ти ще се обремени. Затова - стъпка по стъпка - кастрация, опит за адаптиране към дома. Ако чудото продължи - изборът си е негов. Но му помогни да си влезе в кожата първо. Премахни чувството за вина - и негова, и човешка. Фаза от развитието е. Ако ли не - ще мислим всички пак.

# 391
  • Мнения: 6 292
Кактрацията няма ли да му притъпи инстинктите и да го направи по-трудо адаптивен навън . Освен това тя гарантира ли,че него няма да го бият,а той да не може да се защити адекватно. Защото според мен има връзка между хормоните и интелигентността. Аз не си търся оправдания. Искам да направя това,което ще е добре да него. Може и аз са не се справям...може да има е в мен вина,ся не мога да осъществя връзка...но в момента Франки не му мисли за мама,а за котка,която му се опъва и която той се опитва да чука,ако трябва и насила....щом посегна да го погаля  изврещява истерично,дръпва се и в следващия момент иска да направи сексуално захапване... изключително неприятно е...а вчера навън изобщо не искаше да дойде при мен....излиза,че освен нагона нищо не го свързва с мен....

Последна редакция: пн, 02 май 2022, 16:23 от Не се сърди, човече

# 392
  • Мнения: 5 033
Пандорина, разсмя ме! Знам, че не ти е смешно, но емоцията при теб е избила. Вероятно така би била всяка от нас в подобна ситуация. Кастрацията няма да му притъпи инстинктиту за самосъхранение, нито разума (доколкото това понатие е валидно за животинки). Ще обере нагона - яростта, обезумяването поради доминанта на хормони. Другите котараци няма да го нападат, защото няма да го зачитат като конкурент. С отстраняването на тестисите ще спре и продукцията на хормони и механизмите за означаване на наличието им. Няма да го осакатиш - ще го освободиш от бремето на неудовлетвореността. Той самият няма да влиза в конкурентни битки. Това, разбира се, няма да го предпази от кучета (някои са силно агресивни към котките) и хора. Затова решението на проблема е частично. Но го има шансът да се реадаптира към домашни условия. Ако не греша Харко на Мария беше станал нападателен и маркираше и след катстрацията стана отново любвеобилен и мил. Нека собствениците на котараци споделят. Нашето момиченце видимо се успокои. Преди ни нападаше из засада и хапеше. Сега, при игра, само маркира със зъби. Отдавам го и на порастване, но и на кастрацията.

# 393
  • София
  • Мнения: 15 803
Pandorina, Рижко беше кастриран на около 1,5-2 години. Аз го прибрах на 7. Територията пред нашия вход беше негова и на майка му. Кастрацията изобщо не му пречеше да защитава територията си.  Не допускаше никакви други котараци. В един момент се появи един кастриран сладур, с който се спогодиха и остана за известно време, но го задомихме в Германия.

Според мен побързай с кастрацията. Твърде много отлагаш и накрая ще създаде трайни навици. Sad Дори и да го пуснеш навън, само полза ще има ако е кастриран. А и ще спестиш усилията на други хора, които се чудят как да хванат улични котки, за да ги кастрират. Wink В нашия квартал все по-рядко се срещат некастрирани.

# 394
  • Пловдив
  • Мнения: 872
И аз споделям мнението на Джаста, а и останалото в темата - кастрацията няма да направи котката непригодна за живот вън, а ще повлияе и върху поведението му. Всяка котка е с характер и няма как да ги сравняваме, пак ще се повторя, но кастрацията помага да се намали популацията и да има толкова бездомни животни, успокоява животното. А градът не е гостоприемна среда за котките, аз повече ще се притеснявам ако пусна котка вън и след месец-два намери края си, дори да е живяла добре, а понятието добре също е относително. Защото опасността дебне от всякъде, кастрирани или не, градските улични котки трудно оцеляват. Не искам да бъда рязка, но за мен е предателство, ако взема котка и после я пусна вън, дори и водена от такива съобръжения.

# 395
  • Мнения: 6 292
Ами първо аз не съм го взимала, донесоха го болен, лекувах го...дълго..и така остана вкъщи. Предишния подна от 7 ет. Бях решила,че животно няма да вземам....

# 396
  • София
  • Мнения: 3 992
Pandorina, успокой се!  Явно си в силен стрес. 🤗
Кастрираните котараци са си мъже, могат да... чукат (ако искат). Но не се бият до кръв за "изгората".

Скрит текст:
Показвала съм тази снимка- направена е на 30.12.2021г, Блеки е кастриран на 27.12.2018 г.



И тази съм показвала- тя е от 20.02.т.г
(момчето не допуска чуждо присъствие и си брани територията... всъщност не гони женски котки Wink)- не е загубил инстинктите нито за нападение, нито за защита и си е все така териториален. 


Ей го, наскитори се, изгони пак черно- белия красавец и доволен се пльосна на леглото и ми попречи да сменя чаршафите 😻😹 (ама ще го чакам да се наспи)

Последна редакция: пн, 02 май 2022, 16:30 от AnyHr

# 397
  • Мнения: 5 727
Да използвам момента,че повечето сте на линия,за да питам.Simple Smile Разбирателството между Зак и Сакура го има,но не е пълно.Все още,Зак,незнайно защо иска да показва физическо надмощие,макар Сакура да не му се опъва.В резултат,когато галя нежното ми момиченце,усещам по гърба,близо до врата,белезите от зъбите на Зак.Няма кръв,няма рана,но се усещат като твърда,настръхнала кожа.а третирам ли с нещо?

# 398
  • Мнения: 5 033
Дезинфекцирай - в слюнката на кучетата и котетата има бактерии, които за тях са условно патогенни, а за нас - патогенни. Ако се възпали - антибиотичен мехлем/гел.

# 399
  • Мнения: 7 856
Ред, за мене Зак те ревнува от Сакура, за това се държи така с тебе.

# 400
  • София
  • Мнения: 15 803
Останах с впечатлението, че твърдите неща са по кожата на Сакура.  Rolling Eyes 

Аз не съм усещала. Само козината остава една сплъстена от лигите на "ухажора".

# 401
  • Мнения: 5 727
Да,по Сакура са.Той не посяга сексуално към нея.Просто,поне веднъж дневно иска да е сигурен,че всеки си знае мястото.Когато съм наоколо му се карам,но не винаги съм.По кожата на гръбчето близо до вратлето се усещат.Като надупчено с игла.

# 402
  • Мнения: 3 538
Pandorina, разбирам притесненията ти, но мисля, че това че е бил в добро настроение и състояние навън, при кратък престой, не означава, че ще се чувства по- добре там.
Нашата котка също е осиновена, намерена на улицата и определено има афинитет към външния свят. Дори като си лежи на прозореца, издава звуци при интересни неща, но не мисля, че би й харесало да се върне на улицата. Определено има голям страх от кучета, дори само ако чуе, включително и по телевизията. Затова като компромисен вариант я извеждаме, с раничка, с каишка, а лятото ще я взимаме с нас на вилата, където да си тича по двора. Но мисля, че определено глезлата е по-добре в апартамента, отколкото на улицата.
Ето дългучка

# 403
  • Бургас
  • Мнения: 12 960
pandorina,най-добре ще е Франки да може да излиза,но да кажем на село,далеч от коли и уж лоши хора...И трябва да си има достъп до ваксини,качествена храна...Което на село е трудно.
За кастрацията нищо не мога да кажа,за мен е противоестествено,но наистина е начин да си запазиш писан-глезан у дома,без да мирише на изпуснат пор-вдовец.
Все още смятам,че не всеки котарак става за домашен писан-глезан.

Детелистна,ще си търся снимките на Бейбо,да си знаеш! Естествено,че ще те целува,ти си го отгледала и си му майка.
Моят Харко явно не помни майка си,мен има за такава.Мен ме целува бялата гад.
А ако издавам звук,все едно го целувам(изпращам въздушни целувки),идва и си гали главата в лицето ми.Любов голяма сме.

# 404
  • София
  • Мнения: 2 092
Да,по Сакура са.Той не посяга сексуално към нея.Просто,поне веднъж дневно иска да е сигурен,че всеки си знае мястото.Когато съм наоколо му се карам,но не винаги съм.По кожата на гръбчето близо до вратлето се усещат.Като надупчено с игла.

red soul, ще ти кажа как разреших същия проблем. Купих на котичката си от онези противопаразитни каишки, билковите. Като й я сложих, тя показа, че й е супернеприятна, опитваше се всякак да я свали. Разбира се, не успя. Накрая свикна с нея. Но брат й, както си беше свикнал, тъкмо се хвърли към нея да я захапе, и се спря рязко, все едно си го чукнал по носа. Дотам беше хапането му. Подържах каишката около месец, за затвърждаване на навиците, но той повече не погледна към нея.
Ако решиш да направиш и ти така, имай предвид да зтегнеш каишката така, че да няма луфт между нея и вратлето на писата. Защото може да си заглави долната челюст, и докато я видиш да я освободиш, ще страда. Трябва да е плътно около вратлето, но без да го стяга.

Общи условия

Активация на акаунт