Любители на котки - Тема 172

Първо - има ли сред вас хора, чиито котараци така да са се държали преди да са кастрирани? Ми той е като луд, като обсебен, като психопат...то е някакъв ужас...истерично мяукане и преследване да ме докопа и да ме яхне...не допуска да бъде погален, да бъде пипнат...изврясква истерично и пак гледа да ме захапе и да се клати...цялата ме е омокрил...почти няма спокоен момент..ходи като луд и вряска...Ми около мен има трима човека с котараци, които са на сходна възраст, даже 1-2 месеца по-големи. Не кастрирани . Няма такова нещо! Единия маркира и това му е. Ама за такава лудост като при Франки никой не споделя. Затова ви питам, има ли и други такива. Това си е направо болестно състояние.
Второ - ако не беше се случило това с бягането аз изобщо нямаше да имам дилема и просто да запиша дата за кастрация. Защото си въобразявах, че той навън просто ще умре от страх и  глад и ...ужас. НО след като го видях...навън пред онова мазе - спокоен, сякаш това е най-естественото нещо....аз се стъписах. И се иптам - дали това не беше отговорът?! Дали това не се случи за да ми покаже какво трялва да направя?! Защото сега ако го кастрирам за да го направя пригоден за "живот" между 4 панелени стени....ще се чувствам ..знаете ли как. Ето така -  все едно някой да ми каже - ела, ще ти осигуря сигурен, безпроблемен живот, няма да има нужда да работиш, няма да има нужда да се грижиш за нищо...ще те храня с най-хубава храна, ще ти осигуря най-добро обгрижване, от теб се иска само да спиш, да ядеш, да даваш да те галя...и това е. И за да ти е още по-комфортно ще те кастрирам за да не изпитваш дискомфорт от естествените си нужди. Споко, няма да те боли, нио няма да усетиш, но после ще си спокойна и нищо няма да ти лапсва. Защото знаеш ли навън колко е трудно, ще трябва да работиш за прехраната си, да живееш в несигурност...да имаш тревоги и проблеми които да решаваш....може да те бутне кола, може да ти се случи какво ли не....
Ако някой ми каже това...ще избягам с 300! Не е вярно, че котките са създадени да ядат и да спят?! Те са създадени като диви животни, които са толкова прекрасни именно защото са оцелявали в една несигурна и враждебна среда в която трябва всяка секунда да са нащрек, да пазят територия, да ловуват - затова са така грациозни, бързи, чувствителни и интелигентни! Именно животът в несигурност ги прави такива.
А ако толкова искам котка вкъщи има толкова много по групите, които са вече кастрирани, на които стопаните са починали или са ги изхвърлили и те така или иначе не могат вече да оцелеят.
Но сега имам чувството че ще направя престъпление. Франки ми показа какво иска!  Какво значение има колко точно ще живее, важното е не колко а КАК! Ще си оставя още малко време за размисъл.....но аз аз искам да съдействам за естествените сили в света..тези, които са заложени изначално и правят един вид най-доброто, което може да бъде...които изострят сетивата му, развиват способностите му, правят го силен, оцеляващ...а не тези, които предлагайки сигурност превръщат живота в физиологично съществуване.
Съжалявам ако ви ядосах, подразних и досадих...просто имах нужда да споделя....