Деца от предишна връзка

Имай предвид че хората с такава гледна точка си съсипват отношенията и с най-близките роднини и с братята и сестрите, с които имат двама общи родители.
Щом разпадащата се панелка и буренясалата нива са ти по-ценни от хората...Като започнеш от там, че при живи родители делят наследство...В такива моменти сигурно най-силно се усеща, че си се провалил като родител.

Като ти дойде до главата да те режат за среща в почивните ти дни, понеже детето, а детето не е твоето, тогава ела да споделиш каква логистична дреболия е.

Ако мъжът е читав, ще предложи алтернатива на срещата през уикенда. Ако жената е читава, няма да прави трагедия от това.

Добре, ама тогава, щом не те устройва, си биеш камшика ти, не се пънеш да отделяш мъжа от "чуждите" му деца.

Ами точно така. И за това имам личен пример. Един много настояваше за среща, пък аз наистина физически нямам много удобни моменти за такива и го обясних още в началото на разговора. Ставаше въпрос да изчака 10 дни, докато дойде ред децата да са при баща си. Ама не, те тия деца баби нямали ли.... Ми като не те кефи, пътя и си търси някой/някоя, която ще ти по угодата.

Е, има някаква граница докъде е грижата за децата и откъде започва здравословния егоизъм.

Teddy_m, както ти искаш да ти влизат в положението, същото важи и за теб. Излишно е нахъсването колко са несъобразителни мъжете.

Куку, не те разбрах за границата, моят пост беше към този на Нарциса.

Аз съм във връзка с мъж , който има зад гърба си повече от 1 брак, който се е провалил и съответно 2 деца. Приех го такъв какъвто е и се обичаме много. Имаме планове за общи деца. Има и бивша, която се опитва да прави проблеми от време на време, но мъжа си заслужава и затова се справям с тези неща. Според мен всичко е въпрос на характер и гледна точка и също до каква степен сте готови на всичко за човека, когото обичате.

Ще се опитам да се изясня с пример. Бившата на някой мъж смята, че детето трябва да се развозва с кола, а тя самата не шофира и привиква мъжа си постоянно. Той може да е по-мека Мара и да им угажда. Дали ще е опит за "отделяне" ако новата жена му каже, че не е абсолютно необходимо той да е постоянно на разположение?

Да, има някаква общоприета граница, не споря.

Но пък някакъв критерий за преценка е и това, дали при неразделени родители в същата ситуация е допустимо мъжът да откаже развозване.

Може да прозвучи егоистично от моя страна, но чужди деца не искам.

Не разбирам защо тъй единодушно се реши, че зад промяната в отношението на дъщерята стоят мотиви като алчност и егоизъм. Съфорумката сподели, че ситуацията с репликата се е случила след като дъщерята сама е станала майка - според мен новонатрупаният емоционален опит и е отворил очите и и е дал смелост да изрази амбивалетните си чувства.

По принцип приемането у себе си и у останалите факта, че чувствата никога не могат да бъдат еднозначни, е важна и трудна стъпка към емоционалното узрязване, много хора не го постигат. Искат всичко да е еднозначно, непротиворечиво, да няма сенки и нюанси, както и скачат от една крайност в друга - от пълно приемане към пълно отхвърляне и обратно. Тези смесени чувства се зараждат към родителите още в ранна детска възраст и един неуверен и незрял родител се опитва по всякакъв начин да ги потуши или поне да направи крайно неприемлив техния израз. Отделно, самият родител трябва да приеме своите собствени смесени чувства към децата си.

Да обичаш хората - партньори, родители, деца - такива, каквито са, въобще не е толкова лесно, колкото звучи. Защото тази любов е съпътствана от много други емоции и те не са взаимноизключващи се. Ако нямаш право да чувстваш чувствата си в тяхната пълнота, а имаш право само да обичаш и приемаш, що за обич е това въобще. Обиждаме се най-много от нещата, които отразяват нашите собствени страхове за себе си, които вече по някакъв начин живеят в главата ни. Също така трудно се преглъща посочването на простичката реалност - че за едно дете детството, безгрижието и усещането за семейна опора е било загубено рано, това е оставило някакви следи. И ако родителите имат право да продължат с живота си и търсенето на ново щастие, то детето има право да преживее всички свързани с това емоции, не само приемливите и приятните за ухото. Един такъв емоционален изблик действа пречистващо и облекчаващо и родителят разбира това, както и вижда лековития ефект върху детето си. Не може да искаме душевните рани да зарастнат без дренаж на абцесите.

Да изясня нещо - аз лично не се пъна никого да отделям.
Понеже не се влюбвам от половин поглед, почти няма начин да се окажа във връзка с човек с деца. Единственият вариант това да се случи е да ме е излъгал брутално. Ама пък тогава бързо ще си променя мнението за този човек. Поне в досегашния ми живот промяната на това мнение води до доста бърза раздяла, понякога придружена с обратна връзка, която никак не се харесва на другия.
Не мога да разбера хипотезите аз бих, аз ще и оценките то не е кой знае какво от хора, които не са изпадали в такава ситуация, и постът ми беше в отговор на едно такова изказване.

Не може да сме изпадали във всяка ситуация на този свят, за много неща има първи път, а за други няма и първи.
А и всяка ситуация е сама за себе си и едва ли твоята ще е като моята

Има и други подобни примери, за съжаление. При мой познат всичко се срина, когато бащата почина и брат му  и сестра му от първия брак прекъснаха всякаква връзка с него. А уж бяха близки. Много болезнена история. Родителите може да мислят, че правят всчико както трябва, но няма гаранция, че ще бъде отвърнато със същото. Затова казвам, че е труден такъв модел.