Тя може да гледа, но не бих заложила на това, ако тази котка бъде изправена срещу друга котка.
- Публикувана: 12 апр. 2022, 09:12 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2022, 08:38 ч.
Деца от предишна връзка
Това, че повечето хора в даден момент имат деца си е съвсем естествен ход на нещата. Това, че има живот и след раздялата с майката/бащата на децата си - също. Някой има ли вина, че среща даден човек, който му допада в такъв по-късен период? Трябва да се гледа от позитивната страна, че Господ и съдбата ти предлагат такъв шанс, а не да се търси под вола теле оня какво имал и носи от преди. Така се движи и светът. Ако беше по елементарните сметки на всеки как да му е най-добре, щяхме да сме изчезнали отдавна като вид.
Хубаво де - никой ли не възприема, че това, че партньорът (без значение от пола) има деца и това показва най-малкото, че е отговорен (след като са останали при него, а не при бившия) и че не е егоист?
Именно. Ако си представим възраст около и над 40-те особено, мъж, който знае какво е да се грижиш, да се съобразяваш с някой друг, е за предпочитане пред ерген, живял само за себе си, несъобразяйки се с никого и тепърва трябва да се учи, което е и доста по-трудно след определена възраст. Да не говорим пък за свикнал майка му да го обгрижва до момента...
Някак ми се ще да вярвам, че хората имат шанс за връзка и след раздяла и наличните деца. Тук във форума има примери за такива, сигурно не всички имат тоя късмет. Обаче наистина не виждам, защо някои смятат, че тези конфигурации са невъзможни. Както каза и някой по-назад, излиза, че след определена възраст си тотално обречен да си сам, ако недай си боже имаш деца. В крайна сметка може да съществуват и връзки без съжителство, ако ще е проблем при чии деца ще отиват финансите. Понякога е хубаво човек да е егоист, ама точно тоя тип връзки очевадно не са за такива хора. Егоистите по подразбиране са си самодостатъчни.
По думите на някои излиза, че ако си разведен или там, каквото си с деца, просто не трябва да имаш връзка, защото си бреме/тежест, а хората са егоисти и това няма да им отърва.
Не точно
Не, че не трябва, а ще е по-трудно и после може да има проблеми с децата. И е по-добре да си търсиш равностоен мъж - пак разведен с деца. 
По думите на някои излиза, че ако си разведен или там, каквото си с деца, просто не трябва да имаш връзка, защото си бреме/тежест, а хората са егоисти и това няма да им отърва.
Това важи само за разведените мъже.
По разведените жени с деца всеки свободен мъж трябва да припада и да даде всичко, за да отгледа нея, децата ѝ и внуците ѝ
Ясно, че е много трудно да се гледат деца, даже и собствените и ще е много по-лесно, ако няма чужди. Обаче мъж след 40 и без деца със сигурност е много по-страшно. Особено, ако не е имал сериозни връзки.
Като се говори по темата се сещам за един от прапрадядовците ми, който от 1я брак е имал 5 деца, 3 от 1я на втората му съпруга и са си природили още 2. Но той е имал възможност да отгледат и да дадат на всичките и образование и имоти. И всичките деца са станали общи - майката е станала истинска майка и баба, а той е осиновил нейните синове. Едва ли е било лесно. Даже скоро по този повод, в който открих, че някои от внуците на децата от 1я брак на дядото не знаят за 1та жена. Даже не се знае къде е погребана... Ама то в тези времена явно е било така. По-скоро са гледали да обединят усилия, за да отгледат и възпитат добре децата.
Обаче май в тези работи няма точна рецепта, защото не знам как бих се справила в ситуация, ако мъжът ми имаше деца от друга. Защото при нас се получи ситуация, в която майка му поиска при живи родители да гледаме племенника му, който е толкова зле възпитан, че аз сигурно бих изкарала голямата пръчка накрая. Та ясно си е комплексно и зависи от много фактори.
Като се говори по темата се сещам за един от прапрадядовците ми, който от 1я брак е имал 5 деца, 3 от 1я на втората му съпруга и са си природили още 2. Но той е имал възможност да отгледат и да дадат на всичките и образование и имоти. И всичките деца са станали общи - майката е станала истинска майка и баба, а той е осиновил нейните синове. Едва ли е било лесно. Даже скоро по този повод, в който открих, че някои от внуците на децата от 1я брак на дядото не знаят за 1та жена. Даже не се знае къде е погребана... Ама то в тези времена явно е било така. По-скоро са гледали да обединят усилия, за да отгледат и възпитат добре децата.
Обаче май в тези работи няма точна рецепта, защото не знам как бих се справила в ситуация, ако мъжът ми имаше деца от друга. Защото при нас се получи ситуация, в която майка му поиска при живи родители да гледаме племенника му, който е толкова зле възпитан, че аз сигурно бих изкарала голямата пръчка накрая. Та ясно си е комплексно и зависи от много фактори.
Малко се отклонявам от темата, но имам лош опит с гледане на чужди деца и съответно се надявам да не бъда изправена пред дилема за мъж с деца.
Преди няколко години лелята на ММ ни остави да й гледаме детето за няколко дни. Случи се да направя по-остра забележка на детето, то се оплакало на майка си. Лелята такива панаири направи, че й обещах повече и да ме моли няма да й гледам детето.
С чуждото все трябва да внимаваш какво казваш, как ще се приеме.
Другото е, че дали то ще ме приеме, дали аз него ще успея да приема. Защото едно е да свикнеш със ситуацията, друго е наистина да приемеш детето. За мен е излишно напрежение.
Преди няколко години лелята на ММ ни остави да й гледаме детето за няколко дни. Случи се да направя по-остра забележка на детето, то се оплакало на майка си. Лелята такива панаири направи, че й обещах повече и да ме моли няма да й гледам детето.
С чуждото все трябва да внимаваш какво казваш, как ще се приеме.
Другото е, че дали то ще ме приеме, дали аз него ще успея да приема. Защото едно е да свикнеш със ситуацията, друго е наистина да приемеш детето. За мен е излишно напрежение.
Препоръчани теми