Аз мисля, че Анди е права. Аз лично едвам закрепих отношенията с децата ми в някакво равновесие след раздялата. Даже тия дни аз направих една издънка, а те реагираха много добре. И така, не бих разбутала това положение като вкарам нов човек в картинката.
- Публикувана: 12 апр. 2022, 09:12 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2022, 08:38 ч.
Деца от предишна връзка
Уишмастър, отнася се и за теб. Темата не е за моя живот, така че бъди така добра да си обсъждаш своя или по принцип, а не моя. Какво и как правя си е моя работа.
Какво и как правиш надали интересува някого, така че е излишно да се пенявиш и да се разпознаваш във всеки текст като 9-годишна.
Кое от това, което написах, че моят личен живот и отношенията на хората около мен са си наша работа, не разбра? Ако не си разбрала, ще го кажа в прав текст - нямаш право да обсъждаш нито личния ми живот, нито на хората, с които имам някакви отношения, защото не съм те поканила да го обсъждаш, нито говоря за личния си живот.
Мъгляво или не, колкото казвам - толкова. Ако не си съгласна - ок, твоя си работа.
Уишмастър, отнася се и за теб. Темата не е за моя живот, така че бъди така добра да си обсъждаш своя или по принцип, а не моя. Какво и как правя си е моя работа.
Мъгляво или не, колкото казвам - толкова. Ако не си съгласна - ок, твоя си работа.
Уишмастър, отнася се и за теб. Темата не е за моя живот, така че бъди така добра да си обсъждаш своя или по принцип, а не моя. Какво и как правя си е моя работа.
По принцип си права - личният живот си е личен и не бива да се обсъжда тук. Обаче откъде съфорумките знаят, че си се развела и прочее? Доколкото си анонимна и не сте лични приятелки, има само един начин да знаят детайли за личния ти живот - ти си ги написала тук. И тогава вече нещата стават различни - човек каквото напише в нета, то остава за винаги и не може да се махне. И хората имат право да четат и да обсъждат това, което ти сама си им подала като информация за себе си. Разбира се, ако някой те е наклепал и клюкарски е издал лична информация за теб, тогава е различно и си е баш гнусно клюкарстване. Но ако сама си си написала личната информация в някоя тема, това вече е открита форумна информация и всеки може да я ползва за да си изгради представа за теб самата.
Ама на мен Анди дори ми е симпатична. 
Само че специално по тази тема е малко крайна и това не го одобрявам, защото си представям как хора, които са се влюбили и се надяват да си подредят живота заедно, четат и се разколебават, почват да имат притеснения и може би дори се отказват от надеждата за по-добро бъдеще от страх, че нещата не могат да се получат, защото във форума са ги уплашили.
Само че специално по тази тема е малко крайна и това не го одобрявам, защото си представям как хора, които са се влюбили и се надяват да си подредят живота заедно, четат и се разколебават, почват да имат притеснения и може би дори се отказват от надеждата за по-добро бъдеще от страх, че нещата не могат да се получат, защото във форума са ги уплашили. Но трети лица, каквито реално са партньорите на родителите трябва да си стоят отвъд чертата и да не приемат роли, които не са техни, при това използвайки манипулация на чуждото дете.
Когато става дума за описания на отношения с партньори, бивши, деца, манипулации и вмешателство и се каже - ама мен това не ме касае и нямам нищо лично, не е така. Винаги има нещо лично.
Дори да не е собствен опит, а чужд. Всеки възприема и толерира това, което е съвместимо с личните му граници. И никой съответно не може да укори някой, че те не съвпадат примерно с нейните/неговите. Това, че някой не споделя собствените виждания, не го прави по-малко добър човек.
Дори да не е собствен опит, а чужд. Всеки възприема и толерира това, което е съвместимо с личните му граници. И никой съответно не може да укори някой, че те не съвпадат примерно с нейните/неговите. Това, че някой не споделя собствените виждания, не го прави по-малко добър човек.
Нищо не заклеймявам. Който иска и десети шанс да си дава - има и такива хора - нова година, нов шанс. Всеки си преценя. После търсим психолог, защото детето има проблеми в училище и не слуша никого. Примерно.
Едната ми прабаба е останала вдовица на 28-29г и е отгледала баба ми сама. Другата ми има два брака..
Нямам си идея как се живее цял живот сам..и дали е по-добрият избор.
Сега времената са различни..Някак, колкото по-егоисти ставаме и имаме избор, толкова повече се говори за психологията.
Относно децата..и изборите ни. Дали сме постъпили правилно ще разберем, когато вече е късно.
Нямам си идея как се живее цял живот сам..и дали е по-добрият избор.
Сега времената са различни..Някак, колкото по-егоисти ставаме и имаме избор, толкова повече се говори за психологията.
Относно децата..и изборите ни. Дали сме постъпили правилно ще разберем, когато вече е късно.
Гаранции няма, но едно е да са намесени двама, друго е да са намесени поне трима възрастни. Родителите криви или прави - те са родители и детето е тяхно.
И в момента, в който учителката започне да ти изземва функциите или опита да се сближи с детето толкова много, колкото близка си му ти, тогава веднага ще обърнеш палачинката и вече учителката ще трябва да си стои на мястото. Същото е и за бабите - до момента колко пъти дори тук майки се оплакват, че бабите искат да се правят на майки и им се месят. Родителят, за добро или лошо, не е просто още един възрастен и не е на равна нога с останалите възрастни. Той с другия родител са със специален статут и всеки го знае и го усеща интуитивно. Родителят може да се скара на детето си, но ако по същия начин друг човек се скара, вече става проблем и родителят веднага скача да си брани територията и властта в пряк и преносен смисъл. Има съвсем базови неща, дори ако щеш на животинско ниво, които винаги ще важат. Това, което е позволено за родителите не е позволено за другите. Децата също го знаят, плюс че биват възпитавани в това в семейството - знае се кои са свои и кои са чужди още от малката възраст. Важи принципът "моето си е мое" като най-много важи за децата (и за родителите също). Децата, които са "на всички" нямат ориентир, те са в някаква степен ничии. Дори за възрастните има значение нещо дали ще им го каже, дори дали ще им се скара родителят или друг човек. Затова го има изразът "той/тя не ми е баща/майка". Езикът отразява много точно вътрешното усещане.
И в момента, в който учителката започне да ти изземва функциите или опита да се сближи с детето толкова много, колкото близка си му ти, тогава веднага ще обърнеш палачинката и вече учителката ще трябва да си стои на мястото.
А на мен ми е интересен въпроса за противоречието между твоите, моите и нашите деца и тегленето на ресури. А какво става когато нашите деца са повече от едно, и възникне противоречи и борба за ресурси между само нашите си деца? Дай тогава да раждаме само по едно, да не възниква никога такъв въпрос и всички ресурси да са за него. Но доста хора имат по 2-3-повече деца (само от един майка и баща) и конфликти възникват.
Препоръчани теми