Деца от предишна връзка

Що, бе, то не е проблем и да го удари. В няколко семейства с години наблюдавам ефективността на възпитателните методи новия татко. Както е казано, дозата прави отровата, но и с малко става и там е проблемът.
Някой каза стигма, та мен пък ми е интересно, че боравиш с понятия такива едни крайни - “лигавщини”, и то няколко пъти; “скарване” и пр. Далеч не само това са възможностите да охарактеризираме човешко поведение и отношение.

Какъв житейски опит? Живяла е с мъж и той е бил ужасен с децата й, затова предупреждава сто страници поред другите да не сбъркат по същия начин?
А професионален - с деца, които не могат да казват "р", понеже имат втори баща?

Неве, в историите на Анди новата е винаги мащехата на Снежанка. Тя счита за правилно да няма нова. Викаш не го е споменала на мъжа си след развода, само с нас тук си говори за това?

Дренка,

Теории и теоритици из форума много, но ежедневието е низ от подобни ситуации.

Ти какво би направила в случая от примера ми? Оставяш детето да си блъска, скарваш му се, подкрепяш мъжа, ако той се скара ... Как би реагирала, ако това е твоето дете?

Кое е ядрото на семейството и кое е изначалното семейство? Според теб коя връзка е най-силна в този триъгълник - мъж-жена, майка-дете или мъж-дете? Как би степенувала по важност потребностите на тримата участници?
В момента, в който отговорим на тези въпроси, можем и да направим изводи какви са опциите.

Не се измъквай с теоритичен анализ. Имаме най-тривиална ситуация от ежедневния живот, какво ще направиш ти, ако беше майката в моя пример?

Това не е теоретичен анализ, а реален анализ, просто съм го написала по-официално. На простонароден език всичко това означава - кой е най-важният в в тази конфигурация и кой ще надделее. Майката трябва да реши кой й е по-важен - мъжът или детето. Очевидно ще има и други такива ситуации, защото децата по подразбиране не могат да съобразяват и да пазят интересите на възрастните, а възрастните реагират според капацитета и моментното си състояние. В случая мъжът има няколко опции - може да ду отвърти един, може да му се скара, може и да се опита да обясни или да се споразумее, да говори с майката.

Аз за себе си зная как бих постъпила, но първо не бих допуснала такава конфигурация, така че по подразбиране няма изобщо да се стигне до размисли. На мен най-важно ще ми е детето и ако видя, че то не се чувства добре, мъжът ще си отиде. Мъж се сменя, но детето е завинаги. Не бих рискувала здравето на детето си заради един мъж, който не му е никакъв.

Как се получават нещата с децата от предишни връзки и новите партньори, ако малките сладки хлапета в един момент се превърнат в трудно поносими тийнейджъри?

Как точно се балансира в деликатната ситуация между новия мъж и само твоите деца в пубертета, ако и двете страни са трудно поносими и недоволни?

Странно ми е да степенувам по важност хората в семейството си. Степенувам потребностите, не хората, не е ли така?
Ами ако легналият да спи не е доведен баща, ами порасналия брат на детето, същото ли отношение трябва да имам?

В примера с топката и човекът след нощна смяна разбрахме, че оставяме детето да си играе и шуми на воля. Да не е вземал майка с дете, ако иска да спи.

Какво правим, ако играта с топка пречи на бебето да спи? То ни е също важно като голямото дете?

За да накараш дете да спре да блъска с топка, трябва да му предоставиш друго занимание, което да е равностойно. Оставяме настрана защо в тая къща е позволено да се играе с топка, което прави примера изсмукан от пръстите и нереалистичен, но нейсе.
Та, който иска спокойствие, намира на детето друго занимание според възрастта му- ако е много малко, ще трябва някой друг да го занимава, за да пази тишина, ако е по-голямо, един интересен  филм ще свърши работа.
Всеки случай излизане на вратата на спалнята по бели гащи и крясъци Спри вернага,  ей, че като дойда, капнал съм и искам да спреш, не се приемат като опция.
И да, ако новия човек не е в състояние да да се справи така, че да си осигури комфорта, ще трябва да се обърне за помощ към родителя.
Така е с деца в семейството, спокойствието и тишината не са гарантирани винаги.

Глупости. Не говорим за изначалното семейство, а за реалното към момента семейство. Само идиот би степенувал като по-важна връзката майка-дете от връзката баща-дете. Само идиот би степенувам по важност хората в семейството си. Ти така ли степенуваше бившия си мъж?

Какви изводи да си направим? От твоите писания можем да заключим, че след като майката сменя мъжете през ден-два-три, тези мъже може и да плащат, но трябва да си затварят човките. От моя опит можем да заключим, че ако живеем с човек, който обича жената и му пука за нея и децата ѝ, той е равноправен участник в семейния живот по простата причина, че е част от семейството.

Всъщност не сме разбрали нищо, защото конкретен отговор не последва. Така изглежда, обаче, да.

На теория бла, бла, бла- то е лесно. В живия живот, обаче,  нещата се движат по друга писта. Да пазиш тишина, когато някой спи дори не е добро, а елементарно възпитание. Ирис даде удачен пример - намира се на детето нещо тихо, с което да ангажира вниманието му когато някой у дома спи. Но това, разбира се, е очевидно, когато майката не изповядва веруюто "детето ми винаги е право".

Накрая ще стигнем до извода, че родният баща също пречи на детето, само гледайте (и не говоря за патологични случаи, а за средностатистическите нормални татковци).

В действителност хората постоянно степенуват по важност някакви отношения и постоянно вземат някакви решения и правят някакви постъпки. Като вземем още биологичното семейство, още преди появата на детето мъжът и жената вземат някакви решения в ежедневни ситуации, примерно дали бременната жена да хване мотиката и да копае, защото трябва да отидат на село и е прието младите да ходят да помагат на старите. Или когато бебето се роди дали когато то се разреве родителите са готови да се редуват. На никого не му харесва бебето или детето му да реве, да е кисело, болно или просто да му е криво и да прави наопаки. А всичко това при разпадане на биологичното семейство или при семейство, състоящо се изначално от родител и дете (примерно жената ражда и гледа детето сама, осиновява, също и мъж може да бъде осиновител), влизането на нов човек в това семейство вече много променя нещата. Едно е детето да е свое и то да знае, че е свое, друго е детето на партньора да е "като свое" и самото дете знае това. Ако искаш едно дете да е свое, осиновяваш детето. Иначе колкото и да го отглеждаш, то не е свое. Това и възрастните, и децата го усещат и го знаят и в един момент изплува на повърхността в отношенията. А ако един нов партньор се появи и нещо не си допаднат с детето, тогава вече обстановката става взривоопасна - няма как да живеят заедно и тогава родителят на детето трябва да реши кой му е по-важен. И го решава по някакъв начин всеки ден с малки действия или бездействия.

За да дам конкретен отговор трябва да познавам конкретните хора и обстановката, в която живеят.  Но като цяло вариантите са краен брой.

По тази логика и в този Свят е пълно с бъгнати, отхвърлени и с поведенчески проблеми.
Каквито следва да са и твоите синове, Андариел.