Жени градят кариера - Вашето мнение

Явно сте били изключение. За да не съм голословна, прилагам факти, заплати на лекари в ОК през 2005.

 https://www.nhsemployers.org/sites/default/files/2021-06/Pay-Cir … -MandD-1-2005.pdf

Сега искрено съжалявам, че съм се хабила да следвам медицина и да специализирам. Можело е да съм детегледачка с двойна заплата. Ама късно се усетих!

Винаги може да се преквалифицираш
Но аз кариера нямам- добре заплатен частник бачкатор съм.

Когато писах, че съм работила за лекари.. имах предвид завеждащ отделения неврохирург с частна практика и съпругата му сърдечен хирург, не за ДжиПита или лични лекари.

О, Харли стрийт пийпъл.
Те сега джипитата правят повече пари от някои специалисти, но това е друга тема….

Ами с моята приятелка са така нещата, че тя сега мисли само за образованието си. Разликата ни е десетина години, външно аз много младея, но очевидно на 33 вече мисля, че ми е време за дете, а тя тепърва ще прави кариера. В нашия случай бих постъпил като швед и бих ги гледал или наел бавачка докато тя вземе всички изпити и постигне някакво ниво. Аз от толкова много фирми разбрах, че не мога да правя кариера по някаква стълбица. Моето е да си основа бизнес. Периодът на настройка от 9 до 17 към самостоятелен бизнес е стрес за всеки и така или иначе в този период тя ще е с по-сигурен доход. Предполагам и мениджърите ронякога работят извънредно, макар  че в аутсорсинг фирмите, където съм бил често ги виждам да се развяват насам натам, да си говорят и пушат и всичко се пада на тим лидерите... та много си зависи от сфера, професия и ниво дали една жена може да успее.

Факт е, че в БГ все още има мислене, че има женски и мъжки работи. Когато моите колежки си говорят се оказва, че с децата почти само те се занимават, те ги водят на детска, те готвят, чистят и за капак работят. Сигурно от там идват и нервите на работното място, просто нямат почивка. Каква кариера, те като се приберат ги чака другата работа. А и за децата им е зле, защото са момчета, а почти не общуват с вечно заетите с работа бащи.
Който и родител да прави кариера, трябва другият да го отмени с децата и вкъщи или да си наемат бавачка и икономка/чистачка. А ако и двамата са амбициозни за кариера е просто задължително да си наемат някого или родителите им да им помагат.

Това пък какво значи?! В приятелски кръг баш много се споделя, особено за кариера и жени. Е не с интимни подробности от телесно естество, както правят много от жените. В повечето форуми, където пиша сме повече мъже и доста се пише за кариери, амбиции, свободно време и хобита и т.н.

Никола, адмирации за разбирането ти към жените.Това е и моето мнение.

Ние споделяме с майки, сестри, приятелки, дори и в анонимен форум създаваме теми за да обсъждаме нещо, стават дори дразги без дори да се познаваме и да си знаем живота в подробности.Мъжете са по-обрани-те питат нещо конкретно и по същество, отговарят си и въпросът е решен.Малко са мъжете, които да разговарят просто ей така на някаква тема, хипотетично, че и да се сърдят и карат.Кой мъж ще говори 1-2 часа по телефона с приятел/родител/близък просто ей така и ще скача от тема в тема ?

Някои сега ще кажат, аз не го правя.Да, има и жени, които не обичат типично женските разговори , има и мъже, които имат нужда да споделят и разговарят надълго и на широко, но не са преобладаваща част.

Моят мъж говори по 1 час. Аз пък не.
Както и да е, запознах се с две мацки със сериозна кариера в рекламния бизнес. Едната с 3 деца. Значи всичко е възможно.

За мен да имаш успешна кариера, то е да не се пенсионираш никога, тоест да работиш до смъртта си. Но аз си обичам работата и ходя с удоволствие, даже и събота и неделя бих ходила, ако нямах деца и ангажименти. На практика се чувствам осъществена чрез работата си.
Не искам да се пенсионирам, да ходя на вилата, да работя в градината и да създавам семеен уют. И въпреки, че участвам в разни фейсбук групи, където хората са си направили вилите кукли и постоянно изтъкват колко щастлив ги прави такъв живот, за мен това е равнозначно на депресия.
Обичам да пътувам, но по няколко дни или само уикенда и ако е по-дълго ме хваща съклет и престава да ми носи удовлетворение.
Знам за една 90 годишна счетоводителка и много и се кефя. Искам да съм като нея.

И аз познавам такива хора, конкретно мъж и жена, на възраст като родителите ми, не са семейство.
На жената децата са отгледани от майка и, почти няма приятелки, само работи и купува, амбицията и възрастта са я  направили нападателна и завистлива към по-младите. С нея не може да се проведе нормален разговор без да се опита да наложи мнението си.
При мъжът нещата са по-хармонични,  пропуснал е много моменти в семейството, но пък е постигнал позиция, за която е мечтал и семейството му е подсигурено.

Благодаря, всъщност не искам моята жена един ден да ме обвинява, че си е посветила живота на мен.  Не искам да съм типичния балканец чакащ ракийката и салатката, а тя типичната отрудена жена, загъбила кариера да си гледа децата и мъжа...но пък искам да мога да си излизам поне от време на време с приятели, а не да ме спира, да ми се тръшка и тропа с краче.

Та аз като съм с момиче казвам така от самото начало "Не държа да ми готвиш, но няма да те лъжа - аз НЕ обичам да готвя. Ако трябва ще плащаме на жена да го прави или ще ядем навън, ще поръчваме, някак ще се редуваме с готвенето." Аз всъщност мога да готвя не зле, но не обичам, нямам нерви да чакам да се сготви, на принципа "тук и сега искам да е готово" съм, влудява ме. Но и никога няма на 100% да оставя готвенето на жената до мен.
Традиционалист съм в това, че винаги аз плащам на среща. Сега ако тя мнооого настоява и е с феминистки виждания делим, но тя да плаща цялата сметка на среща - нъц! Обидно ми става. Друго традицинно ми е, че обичам да я изненадвам с романтични жестове, там не традиционен, ами направо старомоден съм.

За другото. Имаше приказка "жените говорят, а мъжете правят неща с приятелите си" - дали човъркане по коли, ходене за риба, на лов или някакъв спорт. Но аз пък досега точно такива приятелства не съм имал, ако не броим тези, с които сме в една и съща група за планинарство. А и много приятелски компании като се съберат си говорят много. Е, темите са различни, най-често за политика, коли и жени, но по-скоро общо, не с подробности за интимния ни живот. Защото в заведения съм чувал дамски компании да си говорят за какво ли не... Слава богу мъжете не сме толкова подробни. Но много жени не са от типа да седнат да изливат сексуалния си живот пред приятелките.

Като се съберем една компания си говорим по най-различни теми и си се минава от тема в тема. Но определено не си говорим за времето и само как си?/добре, айде чао. То ако беше така разпивките с приятели ще са по 5 минути макс. Иначе на мен наистина ми е малко скучно с приятели, с които само си говорим и седим и не правим нищо интересно. Затова предпочитам хората на изкуството, с тях мога до утре да обсъждам. А с певците ако отидеш на караоке и пада едно надпяване, забавно е. Със спортни натури след толкова травми избягвам дори да ритам футбол, затова с тях само говорим за фитнес, тренировки, храна и добавки.

Относно кариерата - вярно е, че за една жена лишенията биха били по-големи когато се появят децата. Но ако мъжът до нея е готов да я подкрепи, отмени в някои неща, могат да станат нещата. Но в първите месеци е ясно, че бебето има най-много нужда точно от нея.

Аз пък след 20+ години съчетаване на семеен и професионален живот се уморих да бъда мъж. Вече не се чувствам жена, буквално. Работя основно с мъже и умишлено притъпих женствеността си в желанието си да бъда възприета като професионалист и да поддържам темпото (прибрана коса, дънки, риза, сако, равни обувки, раница, няма кой да ме чака да тракам с токчетата, а и често съм в колата). Животът ми е пълна лудост, график и бесен ритъм. Причиних го и на мъжа си, и на децата ни. Платихме прескъпо за стандарта си. Ако погледне човек опаковката, сме много лъскави и успели. Но истината е, че човек се изхабява и изчерпва. Вече мога да отида навсякъде и да си купя всичко, което искам. И... не ме кефи, както си мислех. Даже се напрягам, че пак нещо трябва да избирам и организирам. Искам да дауншифтна и да живея кротко, да пека курабии и да се вълнувам дали ще ми вържат тиквите.

Ръководя доста голям екип - предимно жени, защото сферата не е супер привлекателна за мъже и като цяло са малко. Никога не съм се вълнувала коя е женена, колко деца има и т.н. Смятам, че щом законът позволява различни възможности, хората имат възможност да се възползват. А дали ще искат да катерят йерархична стълба, е лично решение. Има такива, които остават 2 години вкъщи, други се връщат на шести месец. Има такива, които при боледуващо дете имат помощ от другия родител, възрастни роднини, бавачки и такива, които преценяват, че ще отсъстват редовно и това ще се отрази на продуктивността и съответно промотирането им.
Наблюденията ми са, че кариера не се прави с работа от 9 до 5, както и че ако отсъстваш 2 седмици всеки месец, няма как да очакваш, че ще те повишат същата година. Отделно, че кариерата не е само знания в дадена област, нужни са и други качества - амбиция, пробивност, наличие на изявено его и т.н.
Накратко - който има желание за професионална изява и реализация, намира и начин.

Много ме кефи новото поколение - Work smart, not hard. Не просто търсят баланс, но са осъзнали, че пребиването от работа не носи никакви ползи. Нашето поколение сякаш е закърмено с други лозунги - "щом искаш, има начин", "успехът е 1% късмет и 99% труд" и т.н. надъхващи фрази. Ами грешно е това.

И преди имаше такива, които бяха над нещата. И сега има нахъсани и амбициозни.

За мен това е въпрос на характер. Има хора, които са пробивни и "седенето" на едно място не ги устройва, имат нужда от състезание. И други, които си търсят комфорт и реализация на друго място, не в професията. И двата типа са прави, няма как всички да сме еднакви. Едните имат нужда да управляват, другите да бъдат управлявани.

Не мисля, че е до поколение, а до човек. Всякакви хора има, едни по-амбициозни, други -не. Нормално е.