Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? - 12

Много набори в тази тема.

Той и мм е много по- линералния от двамата ( аз съм доста по- консервативна и строга), но покрай темата тук се заговорихме по темата и ме изненада и мен. Принципно си е татковото момиче и ще го приеме тежко.

Онзи ден ми разказа как негов колега мексиканец му е разказал, че чак след десет години са му проговорили тъстовете. Отишли на ваканция в Мексико с 16 годишната си дъщеря и тези двамцата ( той над десет години отгоре) се залюбили и тя избягала и останала при него.
Нито е завършила средното, нито нищо.

Оттогава са минали 12-13 години и тя научила испански и живеят лятото тук, зимата там по шест месеца като тя работи онлайн преподавала английски на мексикански деца.

Но сега имат пет годишна щерка и мм го попитал как би реагирал ако тя го направи същото и той казал, че сега ги разбира родителите й и няма да го допуснел. Тъй, тъй …то и те не са, но.

Споделям мненията на Тарталета и Тони. Израстнах с родители, които ме ограничаваха и това не доведе до нищо добро.

И аз съм израснала супер ограничавана, но не ми е повлияло кой знае колко. След това  заминах да уча и не си наваксвах пропуснатото , а след година и малко заминах сама в чужбина където отново минаха години преди да се оженя.

Ще го мисля като ни дойде на главата и спрямо самото отношение на дъщеря ни. Наизуст мога само да спекулирам какво би било ако..

До това водят ограниченията - бягства, криене, лъжи, натискане по градинки и пейки, озлобяване срещу родители или изкривени представи за любовта и секса.
Оказахме се либерални родители без да сме го планирали, така го усетихме, когато дойде момента. Големият сподели за гаджето си още преди да му стане гадже и нещата вървят спокойно и  без сътресения за всички в картинката. Харесваме я много и много бързо се превърна в част от семейството. Въпреки че той е труден характер, споделя всичко важно навреме и честно. И взима правилните решения.

На мен ми повлия негативно и ми се отрази много при следващите решения в живота ми.
Смятам, че в една по-късна тийн възраст децата трябва да имат свобода и право на избор иначе това ще доведе до протест и бунтуване.

И на мен не ми е повлияло, а имах дооста строга майка. Не, повлия ми, но сега си давам сметка, че е в положителен смисъл - доста добре приземена съм и центрирана. Ясните правила всъщност помагат, а не печат на децата.
Въпреки ограничениятаq мисля, че имам / и не само аз: / нормална представа за любовта и секса. Студентските ми години бяха през деветдесетте и не бяха от много спокойните Сигурно ще съм и съм по - либерална майка от моята, но не мисля, че това ще доведе до по - правилна представа за секса и любовта. Имам близка, при чиито син /19 г./ вече живее трета малка булка и се чудя  той или момите каква по - точно представа имат за любовта? Сексът е ясен /ненаучени нЕма!    /, но той не е нещо, което изисква много мисъл, а по - скоро инстинкт. Другото е сложното, другото

Въпрос към определящите се като нелиберални родители. Хипотетичен.
Дъщеря ви на 17 споделя, че харесва едно момче на 18, мисли че и то има симпатии към нея. Пита може ли:
а) да отидат сами на кино
или
б) да го доведе вкъщи за няколко часа следобед
или
в) да се разходи с него и приятелите му в близкия парк.

Какво бихте разрешили и ако не, защо?

Mößbauer-Effekt,

Така като чета темата, повечето нямат деца на тази възраст, че дори над 14 г. А явно в някои северно-американски държави поради големите разстояния и статуса, сакън да не се качи отрочето на автобус, няма да пуснат децата си сами дори на кино сигурно до пълнолетие. Не се отнася само за списващите в темата, а като цяло за американския мироглед. Много се надявам да греша.

Ясно ми е, Дени.
За страните зад голямата вода имам поглед чрез близки роднини с деца в училищна възраст - малки и тийнове. Ами не е баш толкова шашаво, колкото ни го представят някои дами в темата.
Все пак ще следя за евентуални отговори на хипотетичния ми въпрос.

За рожденните дни- дъщеря ми декември навърши 14 и слава Богу, ситуацията разрешаваше кино и заведения. Миналия РД й беше доста разочароващ, тъй като мерките бяха в стихията си, нямаше много избор и бяха в заведение за по- малки деца. Моята е една идея по- приключенски настроена и веднага намери забавления, но повечето деца не влязоха във вълната и тя се скофти.
Настроенията най- често са свързани с това кой какво й казал, как я погледнал, какво са си шушукали другите и подобни. Като се опитам да кажа, че нещата може да не са толкова зле, тя ми изпръхтява и казва, че все съм гледала положителното, един вид да й омаловажа драмата... Така, че все повече изслушвам мълчаливо, явно точно това иска, просто да бъде чута. И после се включвам. За това ми помага и един родителски курс за ненасилствена комуникация, въпреки, че много съм чела, има добри примери. Основата е, че зад всяка емоция има нужда, която съответна е удовлетворена (положителна емоция) и неудовлетворена (отрицателна). Разбирайки нуждите, сме много по- наясно откъде идват и емоциите. Това съвсем накратко.
Ако питате нея, училището няма смисъл, загуба на време с група хора, които няма общи интереси... Сега е 8- ми клас, в езикова паралелка е, но освен по езика, където ги натискат много, всичко друго е на самотек. Преди много се впрягах, но видях, че е само хабене на нерви. Видях, че какво си я влече натиска здраво- покрай К поп музика, която в нас е в култ, се запали по корейски, намери си учителка и си го учи онлайн с нея. Това ми бе достатъчно както доказателство, че си и ще си гони интересите и занапред.
Другата страст е Майнкрафт, където вече съм се намесила, с ограничение за времето на компа (за което ежедневно си водим пазарлъци). Може би това са съвременните ограничения при нас, не толкова за излизания. Мен също не са ме ограничавали, може би и защото повечето от компанията имаха вечерен час и аз ща не ща се прибирах. Дори си спомням, че съм питала майка ми кога да се прибера, ей така, пробно, и тя ми беше казала  "В разумно за теб време".

Аз бих избрала киното като за първа среща. Все пак е обществено място. На 17 не знам колко ще ме пита. Дано ме пита, но не съм толкова стара, че да не помня себе си на 17.

За родителите, които искат супервайзор на рождения ден, не разбрах децата не ходят ли някъде на обществени места заедно без родител? Примерно мол, разходка по магазини, парк? Ясно, че е по-различно от БГ, но все пак са на 15, доколкото разбирам. От каква възраст се предполага, че могат да излизат сами на обществени места или да ползват градски транспорт?

Моята е на 14 без малко и не смятам, че имам контрол с кого ходи на кино и с кого - на разходка в парка в дневните часове. Тоест, тези позволявам по подразбиране. За идването у дома - работя вкъщи и мразя да ми шумят и разхвърлят, хаха, та по тази точка вероятно съм нелиберална
Въпросът е неправилно зададен - ако едно момиче има строги и консервативни родители, на 17 никога не би било толкова откровено с тях. Ще се опита да ги финтира с благовидна информация, а няма да пита за разрешение по този начин.
Аз на 16 съм ходила на купони с преспиване, оставала съм по цели уикенди сама вкъщи, докато родителите ми са на вилата на село. Много въпроси не са ми задавали, а и аз не съм напирала да споделям с тях къде ходя и какво правя. У нас самостоятелността се подразбираше - и двамата са заживели сами в друг град на 14. Девствена си останах още известно време след това, и до наркотиците доста годинки минаха

Аз не съм питала за разрешение моите родители, единственото, което е било задължително е да кажа къде отивам, кога ще се върна и с кой съм. Разбира се това, което съм казала да отговаря на истината. Лъжата не се толерира по никакъв начин и винаги ще бъде хваната рано или късно.
Смятам да действам по същия начин и с моите деца.
Честно казано на 17 поне в тукашната реалност ми се струва малко вероятно тийн да иска разрешение да излезе с противоположния пол.

Темата се изопачи. Едно е да ходиш на кино и в парка с някой, съвсем друго е да преспиваш у тях.
Не разбирам /за пореден път/ защо трябва да се нападат родители. Всеки си отговаря за собствените деца.

На 17 си мисля, че би трябвало той или тя сам да избере мястото за първа среща.
Ако родителите са консервативни и ограничаващи или би попитал(а) за разрешение или би излъгал(а). Според детето и силата на родителската захапка.

Точно така.

Моят тогава 17 годишен (скоро на 18) ме информира и поиска мнението ми. И продължи все по същия начин. Подчертавам отново - трудно дете е, сложен характер. Мнение винаги давам, ако поиска - честно и директно, но подчертавам винаги, че решението е негово и отговорността е негова. Но интересно е, че когато имаме различни мнения за някоя ситуация, той или се съобразява с моето или прави каквото си е наумил, но винаги ми казва какво е направил, решил, опитал, казал, с кого, при какви обстоятелства. Сто процента съм сигурна, че ако забранявах, ограничавах или налагах мнението си, щеше да ме лъже и да прави напук. А това на 17 е много опасно.