Мъжът ми не помага вкъщи и с децата

При нас с първото дете беше същата работа.След второто очаквах същото,но сбърках.Участва активно във всичко.Просто яко му пилих главата през цялата ми втора бременност,че ако с второто мисли да гледа само себе си няма да стане.Двамата сме ги правили,двамата ще гледаме,ако не зарязвам всичко и да се оправя.Аз толкова се бях панирала как ще се оправям с две деца,че няколко пъти съм ревала от притеснение дали ще се справя и явно това го е зажегнало.В началото с новородено наистина имах нужда от помощ и пак съм имала дни,където изпушвах,сядах и ревях.Той виждаше,че ми е трудно и така почна да помага с каквото може.
Когато аз не можех да приспя детето,той го приспиваше.Къпеше голямото ни дете,готвеше вечерята,простираше и сгъваше дрехи,разхождаше децата,абе каквото се сетиш.И до сега е така,свикна вече.
Пробвай и ти да погажеш и кажеш,че ти е трудно,защото те искат да им се казва,не се сещат сами,не могат и да гадаят какво искаме.Покажи му,че си слаба..Иначе като вижда,че се справяш с всичко няма да усеща нуждата да се включва.Успех и лека бременност..

Най-окуражаващия коментар до момента.. благодаря!
Аз искам да кажа, че не го съдя, аз също имам вина щом се е стигнало до тук, вероятно аз позволявам това да се случва. Просто напоследък ми е много гадно и исках да споделя с някого. Също така се е натрупала много умора, това също дава отражение… еднообразието, битовизмите, липсата на грижа за себе си, да не забравяме и хормоните на бременността, липсата на близост с партньора, всичко това ми идва в повече и затова ми минават такива мисли през главата.
Той обича детето, гушка го, понякога играе с него, обаче не виждам такава привързаност и според мен е именно, защото не отделя достатъчно време. Другото което е, че той няма никакво търпение, започва да нервничи, не му се занимава и аз буквално, виждам, че на него не му е приятно. Например за него е досадно, че ако трябва да отидем някъде на разходка с колата, трябва да се качват колички в колата и разни други неща, самата подготовка за излизането, въпреки че той не се занимава с нищо, аз оправям детето. Той ако трябва да облече якето на детето и се напряга… Съответно всичко правя аз, дори умишлено не го ангажирам, за да може просто да излизаме и да сме спокойни всички и да види, че не е толкова натоварващо и изнервящо да си с детето си. Може и да не е правилно, не знам…
Според мен става дума и за възпитание, а също така и от семейната среда, в която е израстнал. В неговото семейство така са научени мъжете, свекървата все им вика да не и се пречкат, ама се сърди като не и помага никой…
Наскоро друго, което ме натъжи доста беше, че бяхме останали без детето за половин ден (беше при баба си), пихме кафе вкъщи на спокойствие и после вместо да излезем да се поразходим двамата или да се видим с приятели, той си излезе да се видил с някакъв приятел… стана ми много тъпо, защото много, много рядко така оставаме без детето. Попринцип той все предлага да я оставим на баба ѝ да я гледа, например за да напазаруваме или нещо друго, ако излезем с приятели и т.н., обаче доскоро нямаше как, защото я кърмих и тя не можеше да заспи без мен, нямаше как да я оставям. Сега вече все си намира някакви ангажименти през почивните дни, сякаш му е скучно с нас, не ме е попитал, трябва ли ми помощ, да ми предложи да отида някъде (на фризьор, маникюр) или да се видя с приятелка, той просто си съобщава че щял да ходи еди къде си, с еди кого си, пък аз съм си с бебето нон стоп, няма къде да ходя…
Не знам, хем има моменти, в които вече се чудя какво правя с този човек, хем имам надежди и знам, че той не е лош човек и баща, просто явно не осъзнава изобщо отговорността, която трябва да понесе и това, че той също е родител като мен, защото децата се правят най-лесно ама гледането е трудно…
Тъжно ми е, че ние жените все трябва да молим да се свърши нещо, да ни се помогне, ако сме си отделили малко време, то се чувстваме виновни и лоши майки, а това, че сме в майчинство и сме си вкъщи, не означава, че си почиваме, защото аз регламентирана почивка нямам, върша сто хиляди неща, ако ходех на работа, далеч нямаше да се изморявам толкова…

Този мъж е създал две деца съвсем съзнателно. Какво означава, че не осъзнава и че му е досадно?
Съжалявам, но в историята аз мъж не виждам, а трето дете.
Спрете да го щадите и да му търсите извинения. Децата и домът са колкото Ваши, толкова и негови.

Ама защо трябва да молиш? Ако си свободна и ти се излиза като ти каже “имам уговорка с Пешо”, му казваш, че се преобличаш и ще се присъединиш.
Как така позволяваш да нервничи, че трябва да си гледа детето? Еми, нека да се цупи, като види, че никой не обръща внимание, ще спре. Всеки ден гледам криви деца, които не искат да ходят на градина. Не съм видяла майка да се вайка. Дърпа го за ръката и го оставя.
Зрял мъж няма да му се счупи психиката, защото си гледа детето. Нормално е да няма привързаност като няма ангажимент. Човек жали нещата, в които е влагал усилия и време.
Оставяш го да върши нещата и толкова. Добре, зле, колкто може. Приемаш, че в момента си учи и ще си търпелива, няма да го хокаш.

Ти хем поемаш всичко, хем се чудиш защо сам не се сеща. Както се казва, отрязала си му топките. Не го оставяш да поеме инициативата. Не му връчваш ултимативно детето, когато излиза и да се оправя. Не може хем да си мама-квачка, хем да те жали той, че имаш сили за всичко.
Спри да го щадиш и ще му се промени отношението, когато осъзнае, че е единият от двата вола, които теглят каручката.
И не обобщавай за всички жени, моля те!

Дечко, Дечко... не си ли чувала цитата, че свободата се намира на върха на бойното копие? Ами ставаш и почваш да показваш характер (и зъбки). Ако ММ реши да се види с приятел в свободен от децата ден... ще ме чуете чак в България!

Вероятно в момента няма секс и не му е интересно с жената. Сори, ама... образът, който обрисува авторката за мъжа, ми навява подобни предположения.

От ясно по-ясно е, че на този мъж не му се занимава с деца. Постовете и обясненията на авторката са достатъчни. Иска си излизания с приятели и тн. Нерви се като трябвало да си гледа собственото дете. Какво повече има да се коментира. Да се мъчи там да му обяснява за ролята на бащата, да се мъчи да му обяснява да се включвал в задачите.. ами да обяснява щом й се занимава. Пък може да му светне, знам ли... Пък и то какво друго й остава. Поне в близките три години не виждам как би го разкарала, ще трябва да чака да пораснат децата, да тръгнат на ясла и градина и двете, а тя на работа.
Съвет авторке, събирай си твоите пари от майчинството, нека той издържа изцяло семейството като иска ти да го играеш детегледачка и чистачка на пълен ден. Играй го и после му бий шута като попораснат децата и се освестиш от раждания и бебета. За три години ще спестиш достатъчно за начален старт.

Явно мъжът ти иска да си живее като ергенче, със свободните почивни дни и  да си гледа кефа.  Това е ужасно дразнещо и трудно ще противодействаш, но трябва да се случи, защото иначе с второто дете съвсем ще каталясаш.  Ти си го познаваш  най-добре и знаеш дали можеш да му влияеш с добро, или лошо.

Добре де, не всички мъже се захласват по бебета и много малки деца или са по площадките, но това не ги прави лоши бащи. Обаче пък да не искаш да смениш памперс или да нахраниш едногодишно почти..еее. Идва ми в повече. Авторката и е трудно понеже и сега е бременна, ама явно досега не се е оплаквала и нашият свикнал да минава като влак през вкъщи. Виждам че има и баба , която може да се включва. Аз не съм кърмила, понеже авторката спомена, че не можела да остави детето при друг , защото дълго кърмила . Добре де, ама то и това е избор, как, до кога. Аз по- скоро имам чувство , че и двамата не знаят какво им се случва. Ще стане интересно с второто.
Но тези неща се виждат предварително. Ако и досега не и е помагал, защо толкова бързо второ. Не трябва да се случват случайно нещата. Децата си искат грижи, план и стабилност и у двамата родители.

Последният пост ми остави доста неприятен привкус. Да се надява на чудо и да са здрави децата, че с тоз’ индивид не я виждам в ситуация с проблеми, които изискват отдаденост, здрава психика и прочие.

Е , те мъж те си гледат интереса и удобството , мама се е занимавала с всичко вкъщи и повечето мислят , че и жената трябва.

Е те може много неща да си мислят, ама да има кой да се върже. Аз затова смятам, че жените са тези, които поддържат този стереотип и от нас си зависи да го разбием веднъж и завинаги. Ето аз имам момче, на което купуваме всякакви играчки без оглед стереотипи. Свекър ми беше шокиран като разбра, че малкото има кухня, кукла-бебе и още какво беше, дето били "момичешки" играчки. Още по-шокиран, че малкото готви с нас, чисти и бърше прах, зарежда си дрехите в пералнята, в последно време и чинията му давам да си мие, не, че не искаше и по-рано ама чак сега стига мивката Ама как ще се научи иначе. Аз принцове няма да отглеждам. От там тръгва, от възпитанието в семейството.

Точно така е , както мама го научи .

Моят мъж прави всичко, каквото и аз. Щом аз мога да монтирам корнизи, той може да сменя памперси. Сами си отгледахме децата. без баби и прочее помагачи. Един път той ще изчисти, а аз ще сготвя и обратното. Но аз още като заживяхме заедно дадох да се разбере, че нещата са взаимни и всеки върши всичко.