Хем искаме мъже, които да се грижат за дома, хем синовете - на компютъра по цял ден, ама драма няма.
Сега да не вземе някоя да се обиди, нямам конкретно никоя потребителка.
Давам пример с моето семейство, в което израснах. Нашите са много големи консерви, майка ми домакиня е била мн години. Все ме караше да й помагам с готвене, чистене, пране дори на ръка, под бърсане на колене на 100 квадрата дом. Баща ми нищо не пипваше в нас, брат ми също. Ама брат ми замина след средното, заживя сам. Налагаше му се да си готви, пере, чисти, глади, защото носи униформа. Ти да видиш тоя мъж два метра как мете с лопатката и четката, как глади, как оправя! Всичко може, защото неволята учи. Ако не беше така, майка ми още щеше да му бърше задника. Сакън да не измие детето една чиния или да не пусне една пералня!
-Миличък, хайде остави компютъра и ела да вечеряме
-Идвам, мамо!
-Аз не съм майка ти, аз съм жена ти!
-Божее, как минава това време.....