Последната или първата любов

Първоначално реших, че е някакъв ужасен автоматичен превод от танзанийски. А то - любов било.

Изказаха моето мнение .Съвет не търся, и а всеки е свободен да пише квот му скимне. Нета е за драскачи опитващи се да спасят малкото сиво което им е останало .Кой както го приеме

Тази тема ми напомни за песента на Ваня Костова "Закъсняла любов". Поздрав!
https://www.youtube.com/watch?v=wGizZT1XsuQ
"Сега аз бих възпяла...онази закъснялата"...

    Ах, хубава песен. Просълзявам се на тази песен. Благодаря за поздрава.

    И според мене любовта се осъзнава на по-зряла възраст.

Помня една любов, на доста по-зряла възраст. Дали е била голяма, не знам...Той беше доцент, а аз негова асистенка. Бях се записала за докторантура при него. На години бяхме много близо, тъй като аз учих късно. Той беше сродната ми душа. Свръх интелигентен, мил, влюбен в мен, с визията на аристократ и душа, която ме разбираше. Познавах го още от 1 курс, никога не е бил женен. Никой никога не ме е разбирал толкова. Гледаше ме като омагьосан. Преживявах тежък развод, бях без стотинка. Даваше ми часове, които не съм изработила, за да имам пари. Нещо ме накара да му откажа (не исках да го въвличам в моя развод). След месец ме викна в кабинета и ме помоли да работя вместо него, защото ще отсъства. Открили му рак последен стадий. Не искаше никой да знае. На 44 години беше. Водих го до тях почти на ръце, а той не можеше да изкачи стълбите. Аз трябваше да си търся нова работа, защото той умираше. Когато му се обадиха за препоръки, той беше в интензивното. Вдигнал им е телефона и само успял да каже, че ако не ме вземат, ще съжаляват. Никога няма да го забравя този мъж. За съжаление така вдигна летвата, че всеки ми се вижда недостоен. Благодарна съм, че съм го познавала и ме е научил какво значи истински мъж.

Това е много тъжна и трогателна история, но асистентските места в университетите се заемат по малко по-различен от описания от теб начин. Асистентът не е зачислен към конкретен професор или доцент, а към катедрата, така че смъртта на въпросния мъж не би следвала да има нещо общо с твоето работно място. Или ти не си била редовен асистент, а платен докторант, който е вземал само задължителния за докторантурата хорариум?

Това беше в чужбина преди доста години. Доцентът (асошиейтед професор се води тук), лека му пръст, беше немец, но съм в друга страна, не в Германия. Асистентът му се води на него и работи само за него, иначе той наистина е назначен формално към катедрата, но доцентът му е научен ръководител и шеф. Аз не можах да намеря друг професор, който да ме поеме, и така се простих с докторантурата. Кандидатствах при двама-трима други професори за асистент и не ме одобриха. Взеха си местни...В България не знам как е.

Много жалко за човека. А това, катедрата да не намери кой да поеме докторант, е безобразно.

Анонимен, трогателна история. Пожелавам ти някой ден да срещнеш достоен за вниманието ти мъж, ако вече не си срещнала. Зная колко е трудно.

Невенче, благодаря. Срещнах прекрасен мъж и сме от много време женени и щастливи. Но "моят" доцент ме научи какво да търся в един мъж.

Възможно ли е приятелството след раздяла според вас?Моето момче сложи края по много рязък начин.Блокира ме отвсякъде,за всичките ми грешки спрямо него преувеличава доста.Разказва ги в преувеличен вариант и пред родителите си и пред мен и пред нашите общи приятели,познати и така им създава грешно впечатление за мен.Изкарва себе си един вид,че през 7-те години връзка само аз съм направила грешки.Съвсем забрави и всички хубави неща, които съм направила за него.Не се изкарвам перфектна,знам с какво съгреших спрямо него,но ме боли,че за някои неща е в заблуда и,че раздялата стана с пълна омраза от негова страна.А категорично беше обещал,че ще е с добро и,че ще си запазим обичта (макар и трансформирана в приятелска), близостта.Поведението му много рязко се сменя, мнението.
Раздялата също стана много рязко.Както всичко си беше наред изведнъж превключи все едно беше друг човек.Изведнъж просто премислил всичко и решил,че е живял в заблуда и,че не съм жената за него,поради куп фактори.Това го разбирам,но най ме наранява това,че 7 години категорично беше на мнение,че ме обича каквато съм и ,че ми е простил всички грешки,че нямало никакъв начин да ме остави.Боли ме от лъжата му най много, защото ме накара да се привържа към него, да го чувствам като най - близкия ми човек, като единствения,който ме приема каквато съм.И с тази толкова рязка смяна на мнението му досещате се каква бомба е това в сърцето ми.
Познато ли ви е такова преживяване?Имам нужда да сме в добри отношения поне,не във връзка.

Глупости!
Не бързай, съвсем скоро ще разбереш как се казва причината за раздялата.
7 години безплатно удоволствие и после не си била подходяща...

Разиграва ти класическия вариант на "аз заслужавам нещо по-добро, а ти си виновна, че сега съм го разбрал". Няма как да сте приятели и не бива да сте приятели след такива циркове. Пускай до га си ходи и ти го блокирай на свой ред и повече не се обръщай назад. Няма да търпиш такова унизително положение.

Много ме боли.Имам нужда да изслуша моята болка просто ,да го чуя как е,да си поговорим приятелски.Защото не ни се случва за първи път такава драма.Многократно през 7-те години ми е заявявал,че мисли да скъсаме,скараме се обаче след няколко часа или два дена се сдобрим и той се осъзнаваше,казваше ми,че му е съвестно ,че не ме оценява,да съм сигурна,че няма да го изгубя и че най много от всичко го е страх да не ме загуби.Признавал ми е,че лесно се влияе от хорското мнение и ми е казвал,че дори да си помисли нещо за мен ще е временно..а този път изведнъж вече е окончателен и за първи път вече наистина е категоричен.Това боли, предвид че се захванах за всичко ,което ми каза след предишните ни караници, обещанията...боли ме,че си противоречи на всичко,което ми каза преди.

Не се унижавай! Тази нужда от изслушване е последната ти надежда да го върнеш. В действителност е унижение, за което после ще съжаляваш дори повече, отколкото за раздялата. Той няма да те чуе, а ако те слуша ще е с досада и дори отвращение. Едва ли го заслужаваш.