Проблемно дете в детска градина

  • 8 649
  • 64
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 38 528
Защото някои хора смятат, че дете тръгне ли на ясла/градина, автоматично става вече отговорност на учители и възпитатели там.

# 31
  • Мнения: 9 050
Ама какво значи "Майката като е на работа какво да направи?". Нали майката вечер се прибира, има време със семейството, не е по 14 часа на работа... Нали е възпитавала това дете докато тръгне на ясла или градина... Не знам защо се очаква майката да си ходи на работа пък нека госпожите да възпитават детето ѝ. Тяхната роля не е това, те могат да стопират агресия, да обучават децата в различни направления, ама чак пък да вършат работата на родителите, няма нужда.
За съжаление и идея си нямате от детска психология и кога и по какъв начин децата се развиват.
Ако учителката не реагира в даденият момент, майката и 146 минути да говори вечерта ефекта ще е много минимален.

А колкото до това каква е работата на учителя тя е точно такава. Не случайно специалността се казва: начално и предучилищно възпитание Simple Smile Та първо е възпитанието, после е обучението.

# 32
  • София
  • Мнения: 2 598
Значи моят господин е на обратно, в градината слуша горе долу (много приказва и разсейва другите), а вкъщи изкислява и е ужас. И в яслата беше така и сега в градината. Децата се държат различно според средата.

# 33
  • Мнения: 9 050
Значи моят господин е на обратно, в градината слуша горе долу (много приказва и разсейва другите), а вкъщи изкислява и е ужас. И в яслата беше така и сега в градината. Децата се държат различно според средата.
И моя малкият беше така. В градината слушаше вкъщи откачаше Simple Smile

# 34
  • Мнения: 18 291
И в кой точно университет специалността се казва Начално и предучилищно възпитание?
Проблемното дете е грижа първо на родителите, а персоналът в институциите само подпомага вече започнала работа. Не виждам нищо нормално децата без проблеми да страдат и да им се обяснява как трябва да търпят. А това, че виждате бито и нахапано дете и обяснявате как то и родителите му са длъжни - вие не сте добре и нямате идея какво значи тормоз от малко толерирано гаднярче.

# 35
  • София
  • Мнения: 3 123
Грозно е невинно дете да бъде скубано и бито, да се връща с белези от зъби по малките ръчички! Толерирането на насилие и твърде голямата свободия водят само до проблеми. Нима мислите, че за самия малък насилник е добре да продължава така да общува с децата, докато “свикне”?

# 36
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 178
Не бих търпяла.
Идете при директора.
Напишете жалба срещу родителите на въпросното дете.
Ако вашето дете има синини,рани,белези-извадете медицинско.

И да,вината е на родителите на агресивното дете.
 Причина за такава агресия винаги има,но те не правят нищо,за да разберат каква е причината и да коригират поведението му.
Понеже не им се вярва,че ще има последствия.
Затова реагирайте,не позволявайте детето ви да бъде тормозено.

# 37
  • София
  • Мнения: 62 595
Жалбата първо трябва да е до директора с описание на случая или случаите с детето на авторката и да се иска директорът да извърши необходимите действия, за да се осигури физическото и психическото здраве и развитие на детето на авторката. Не може да се пише жалба срещу родителите, защото родителите не отговарят за това, че детето им хапе или скубе. Отговаря директорът да осигури добра среда и да защити живота и здравето на децата. Той е длъжностното лице, топката отива в него. Какво и как ще прави си е негова грижа.

# 38
  • Мнения: 12 840
Абсолютно. Трябва да имате читав директор с решения. Нашата директорка беше страхотна. Всичко си си дойде на мястото. Както тя каза в края на 4-та група - "опязихме ги живи и здрави". Sweat Smile
Аз само едно нещо знам и то е, че каквото поведение развива едно дете, то не идва от въздуха, ами от родителите му, семейството му. Децата в градинска възраст знаят и могат само едно - да копират. Аз можех да кажа на моето дете да игнорира този който го е нахапал като куче, ама не ми е в стила, защото ние и кучета обичаме. Wink Аз уча детето си да обича, не да мрази. Жал ми е за децата, които научават да мразят. Но тая омраза си идва от семейството, няма от къде другаде да дойде.

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Той и да не е читав, ако столът започне да му пари, ще намери начин. Невероятно бързо ще го намери този начин. Ако един директор реши, всичко може да направи, сто хиляди основания може да измисли.

# 40
  • Мнения: 10 908
Няма проблемни деца, проблемите са в родителите на проблемното дете.

# 41
  • Мнения: 9 050
С учителите е говорено многократно, с родителите също. Да, три години търпях. Не само аз, цялата група. Майката казваше - е какво толкова, един оправен да има в тази група. В четвърта група го преместиха.
Саморазправа е, знам. Не е в наш стил, ама в случая вече беше нетърпимо.
И защото вие не успяхте да се оправите с учителите и ръководството на градината, решихте да се саморазправите с 5 годишното?

Не твърдя, че човек трябва да търпи. И това не го разбирам. Но затова, че възрастните /учители и персонал/ са некомпетентни и безхаберни, дай ние да се разправяме с детето. Че е по-лесно.

# 42
  • Мнения: 18 291
Правилно. Трябва разговорът да включва и майката с отпадъчния манталитет. Интересно къде е бащата, но в такива превъзходни семейства вероятно се прави на силен само вкъщи.

# 43
  • Мнения: 2 149
Моят син не е агресивен, но се случва да си показва рогата в градината. Обяснила съм му, че всеки път, когато ми се оплачат от него, че е бутнал или ударил дете (освен ако не е било при самозащита), ще има последствия. Не го определям като наказание, просто не му купувам нещо, което съм му обещала, не отиваме този ден в парка да си играе и неща от този род. Може да се каже, че при него дава донякъде резултат. За много хора подходът ми е неправилен, но засега не съм намерила друг, който да действа. Отделно и в градината, като направи нещо, учителката го кара да сяда до нея за известно време. Той е в частна градина, децата там са в малки групи и контролът е по- лесно осъществим. Доколкото знам, в държавните са по 30 деца в група, което прави много трудно за възпитателя да е навсякъде.
Уча детето си никога да не започва първи конфликт, но колкото и грубо да звучи, да не се оставя да го малтретират, а да отвръща, ако няма избор. В живота ролята на жертва е първото условие хората да те мачкат и тъпчат.
Аз, като малка, в училище съм била тормозена от деца, но всеки път им го връщах с лихвата. Никога не се оплаквах нито на учителите, нито на нашите. Оправях се сама, но не всички деца са такива, включително и моят син.

Последна редакция: нд, 24 апр 2022, 21:25 от Forest rain

# 44
  • Мнения: 417
Когато аз бях в детската градина, всички деца бяха тормозени от синът на едната от учителките, който беше в една от групите. Той беше с една или две години по-голям от децата, в групата която бях, но майка му си го взимаше в нейната смяна и той си тормозеше всички безнаказано. Слава Богу не е имало никакви сериозни прояви на физическо насилие, само типичните бутания, скубане, заплашване, обиждане и т.н. Но до ден днешен го помня и положението беше непоправимо, защото на всички беше ясно че никой не може нищо да направи. Плачех на родителите ми, те не знам какво са правили или дали е имало опити да променят нещо. Само исках да не ходя на тая детска градина.
И така си останах с тази поука, че никой не иска да ми помогне и в такива сличаи трябва да се оправям сама.

След няколко години, вече 2-ри или 3-ти клас, в класа ми имаше едно отвратително момченце, което причакваше момичета на саме и ги опипваше по възможно най-наглия и гнусен начин. Направо не ми се мисли кой го е научил на това и защо. Както и да е, за жалост веднъж и аз бях причакана и ми се наложи да изтърпя това. С моята нагласа сама да се защитавам, веднага ми изби на агресия и започнах да се защитавам, да му посягам в опити да го отблъсна. И стана една бъркотия, столове бяха разбутани и много вещи съборени, беше ужасна ситуация и никой така и не успя да я овладее. Не пострадахме сериозно, но на мен си ми остана травма и страх от момчета за няколко години поне. Момчето беше от някаква ромска махала (макар, че не беше ромче) и учителките май така и не видяха родителите му повече от веднъж. А е трябвало да действат много по-настоятелно и директора да го изключи. Но не го направиха. А са знаели за това му поведение, всички знаеха.

Та, моето послание е не се отказвайте и защитавайте децата си. Те да трябва да се защитават сами би трябвало да остане само най-крайния вариант, когато категорично няма никакво друго решение. Бъдете досадни и настоявайте докато някой направи нещо ефективно или преместете детето си.

Общи условия

Активация на акаунт