Ново начало. Възможно ли е?

Учебната година скоро свършва. Летния сезон е удобен за местене и старт в ново училище. Но трябва желание. А също и някакво съгласуване с бащата, да не се одзвери той като научи, че децата са вече записани в друга част на Бг на училище.

Добре де, той нали е на супер позиция, с висока заплата. Ще плаща издръжка за децата. Вече няма да я спестява за собствени нужди. Тя има работа също. Апартаменти под наем колкото искаш. Не е с бебета. Аз не разбирам какъв е проблемът да го напусне. Освен, ако още не го обича.
И стига с тези квалификации, курсове, пети висши. Ходи си на работа и си гледай децата! Взимай си издръжката! Ще дойде някой по-свестен. А на 36 не си никаква лелка. Както и да изглеждаш…

Опитвам да го убедя, че и за двама ни ще е по-добре да се разделим. Королева, той издръжка надали ще плати, освен ако не го осъдя. А аз няма да го направя ако мога да издържам децата си сама. Предвид разстоянието - няма и да се вдигне да пътува, така че разделим ли се, вероятно ще се вижда с децата 2-3 пъти годишно. Не, че са хиляди километрите, но познавайки го, няма да си причини това усилие.
Работният ми опит е в сферата на продажбите. И съм извън тази област вече доста време, но и не напирам да се връщам. Знам, че съм добра (сигурно звучи супер самонадеяно предвид, че не ме познавате), но не искам вече да работя и да се развивам в тази сфера.
Другият ми опит е като директор на социална услуга за деца. Прекрасно, но твърде тясно специализирано като позиция и компетенции.
Затова съм се насочила към сфера, която предлага и възможност за дистанционна работа (това е пряко свързано с опцията да си събера нещата и да драсна по всяко време, без да се съобразявам с работодател и съответно оставане без работа и пари). От една страна ми се иска да стисна зъби още известно време и да мога да си тръгна когато си "опека питката", от друга - съм човек на моментните решения и като започна да го премислям и изчаквам, се разколебавам.

1. От това, че решението, което взимам, не е само за мен. Решавам за трима и отговорността от грешно решение за децата ще е само моя.
2. От мнението на другите не се влияя (в този контекст). Може би по-скоро точно обратното - мнението ми за самата мен и грешната ми преценка за този човек, ще ми тежи цял живот.
3. Не мога да преценя. Не ми е безразлично дали е здрав или болен, ако разбера, че има любовница (примерно) бих се засегнала. От последното, обаче, не мога да идентифицирам дали ще говори нараненото ми его или ще е разбито сърце.
4. Обичам се, но нуждите на децата на този етап са над всичко.
5. Примерът, който искам да им дам, е да не бягат при първата трудност. Никоя връзка не е само любов, сърца и цветя. Аз съм от поколението, което като се счупи нещо го поправя, не го заменя. Докато е възможно, разбира се. И за да изхвърля тази връзка, трябва да съм убедена, че не може да бъде поправена.
Преди тази учебна година се случи нещо подобно. При един скандал ми каза да съм си събирала боклуците и да си заминавам. И аз наистина намятах малко дрехи, взех си децата и тръгнах. Към момента ме е яд, че се върнах, защото той поука не си е взел и промяна няма. Обаче има друго - в онзи момент буквално бях без никакви пари и той не се посрами да ме "изгони" на улицата с децата по този начин. Сега вече имам план Б, разбира се, но тогава в суматохата бях забравила папката с документите на децата, а учебната година чукаше на вратата. Та тогава точно така им казах, че отиваме на неочаквано приключение. Обаче те нито са толкова малки, нито са глупави. Нито пък към момента са забравили какво се случи. Не искаха да се връщаме. При баба им харесва много повече отколкото тук.

Знам, че отстрани решението е очевидно. Но когато си в ситуацията, не е чак толкова елементарно и просто...

Хайде, хайде, изисквай си издръжката и не се прави на майка героиня, че никой няма да те потупа по рамото с Евала.

Имаш си план, действай.
Ако иска да има връзка с децата - ще има. Ако не иска - да си плаща лептата и минимално да облекчава битоето им.
Това е.

Идеално, това ти спестява определени неудобства откъм децата. Да имаш тяхната подкрепа е много важно. И не бягаш при първата, а при... Хм... Не знам дали мога да ги преброя. И не е бягство. Ти не бягаш от проблема. Решаваш го. Никой не е казал, че трябва да продължиш да живееш с проблема, за да е решен Ще им дадеш пример, че те да на първо място - очевидно искат да са далеч от този човек. Иначе сега им даваш за пример как от тъп инат (прости ми израза) поставяш психическото им състояние в опасност.

А вече от това, че те е страх - сори, няма как. Ще работиш в супермаркет, ще работиш в производство, ще работиш, каквото има и можеш, но ще се справиш.

И не съм съгласна да не си искаш парите за отглеждане на децата. Това пак е тъпия ти инат в действие Защо да ти е трудно като може да ти е една идея по-лесно. Ако щеш не ги харчи - смятам, че направиш ли дете трябва да си готов да поемаш съответната отговорност, което включва финансовата страна. Не бих искала нищо за себе си, но тия деца носят общо ДНК. Събирай ги, дай ги за благотворителност, все тая, човека не трябва да забравя, че е направил отговорен избор (ако не ме лъже паметта назад даже беше писала, че той е натяквал за второто).

Ами ще го осъдиш, разбира се. Не, защото не можеш да се оправяш сама, а тези деца са и на двамата. Когато родителските права са за теб, съдът ще определи каква издръжка да плаща. Плюс това, щом той има висока заплата, ще плаща повече и децата ще живеят по-добре. Не очаквай някое от тях някой ден да ти каже “Евала, че се оправя сама!”. Децата имат много нужди, които струват пари. И имат двама родители, които да ги покриват.

Ти дори имаш майка, при която можете да отидете и да живеете. Много жени нямат тази опция. Може да извадиш от 100 кладенеца вода, но нито ти е от поколението, нито от поправка на счупено дошло поведението. Вероятно и да тръгнеп сега, пак ще се върнеш с децата, защото нещо ще забравиш вкъщи.

Децата нека се учели да не бягат при първата трудност. Добре, а кога да бягат евентуално, какво ще ги научиш с тази игра на примък - отмък?

Седни си вкъщи, гледай си децата и не се оплаквай. Така връзката - счупена, здрава - все ще я има и ти няма да имаш угризения, че си избягала, че децата са без баща, а ти няма да си разведена - ето ти едни плюсове и за този вид поведение, ако ти харесва.

Хващам се за тоя пост. И  аз мислех така, ако не се случва буквално пред очите ми. Заравяне на главата в пясъка и самоубеждаване че всичко е наред.

Леле, този разказ в колко години е? Зави ми се свят от нестабилния ви живот. На всяко изречение някой или сменяше работа, или записваше образование някъде или раждаше. Въртят се апартаменти, кредити, къщи. Даже май брак имаше към края. Не ти ли прави впечатление, че околните не променят живота си 12 месеца? Мъжа ти ми прилича на типичния бордърлайнър, който се възползва от семплото ти мислене, за да те манипулира. Според мен сама няма да се разведеш (но искрено бих те поздравила, ако се решиш). Ще изчакаш да си намери колежка, която ще му пусне и тогава насила ще започнеш отначало.

Мислила съм по въпроса и мога да ти кажа, че все пак ти трябва да се грижиш преди всичко за себе си. Искаш майкати да е добре, а ти да си зле ли? Ти не си отговорна за начина, по който тя възприема твоите проблеми.
И на мен преди години ми беше съвестно да не разстройвам нашите с моите проблеми, възрастни хора все пак.  Ами....още са живи, на по 85 и продължават да ме критикуват (ако им позволя, де).
Да не говорим, че когато трябваше, не получих адекватна подкрепа. Благодарна съм на това, което са ми дали, но дотам.

За над 16 години се случват нещата. Мога и много по-подробно да опиша всичко, да включа и хубавите ни моменти, и щастието, и любовта, и как ми е правил супер организирани романтични изненади... Но това какво отношение има към въпросите ми? Ясно е, че ако беше само лошо, нямаше да минат толкова години. Все пак всички знаем как се вари жаба.

Благодаря на всяка от вас, която отдели и продължава да отделя от личното си време и ресурс, за да ми даде съвет, да ме чукне по капачките или да ми се посмее на глупостите. Абсолютно всяка реакция ми е от огромна полза и може би имам нужда точно от това - да ми се поначука канчето, та да спра с извиненията и да скоча. Дори за пред себе си нямам адекватно обяснение защо толкова се чудя. Отговорът вероятно е този, който най-малко ще ми хареса - егото ми не позволява да преглътна факта, че съм направила такава фамозна грешка. Отчитам, че е напълно възможно да се държа за това "нещо" (защото не мога да го нарека "брак"), от инат и за да не приема, че мога да сбъркам толкова много и то толкова дълго. Съмнявам се, че ако отидем на семеен терапевт, той ще ни посъветва да се разведем. Но не го отхвърлям като опция, въпреки крайното ми недоверие във възможността нещо кардинално да се промени.

Странното е, че от години сънувам, че съм го напуснала. И с огорчение се събуждам и установявам реалността. Може и годините натякване и мачкане да са си казали думата, а само привидно да съм си същата...

Ами защо само сънуваш? Напускай го, ако това иска душата ти. Предполагам и здравето ти го иска. Не те обича, не ти осигурява комфорт. Ако някога се случи да имаш интерес от него, той изпада в истерия и наказва. Откачена история. Направи си план, започвай да спестяваш пари, крий пари и от него ако трябва. Да си крещи, вика, полудява - ти си действай по плана. Намери къде да отидеш и постепенно изнасяй багаж. Не прави нищо рязко, за да не товариш психиката си, ще ти трябва цяла. Само тогава терзанията ти имат смисъл. Ако само си помрънкваш и не смяташ да промениш нищо, поне се научи да приемаш живота си такъв какъвто е и нямай изисквания за повече. Само не травмирай децата си, както мъжа ти теб.

Слагай край, трудно е но и след това се живее, даже по-спокойно.

Мацка... Моето лично его би страдало много повече, ако съм толкова тъпа, че да не се махна И да се примирявам с обстановка и ситуация, която не заслужавам. 16 години си грешила. Да грешиш още 16, имайки база, на която да стъпиш, е по-зле. Да имаш възможност да живееш по-добре, а да се натискаш да живееш по-зле, барабар с децата си? По-голям ритник сама на собственото си его трудно можеш да нанесеш. Ако смяташ, че ти като човешко същество, децата ти като такова, имате право на нормални условия - действай. Ако не - стой си с високо вдигната глава в семейното ложе и си повтаряй, че така е по-добре.
Грешките се поправят. Според мен в момента правиш по-голяма, от колкото до момента. Чичко Айнщайн го е казал - проява на глупост е да опитваш едно и също и да очакваш нещо различно.

Приключвам, защото мъничко започвам да се ядосвам на това въртене в кръг направи си swot анализ и виж какво ще излезе.

Нещата всъщност са много прости.
Ти сама си ги усложняваш. От години.
И защо го обичаш?
Години те е унижавал, обиждал, гонил, мачкал. И ти го обичаш. ЖДНБ.
Въртиш и сучеш и те виждам как при него искаш да останеш.
Ми остани де. Животът си е твой, ти решаваш как ще го живееш. И за глупостите ти, не е виновен толкова той, колкото ти.
Някои граници ти си разрешила той да премине.
Също така ако решиш да се разведеш и го напуснеш, трябва да го осъдиш за издръжка.
Той е длъжен да си поеме отговорността.