Ама на 22 да кажеш, че не искаш хехе - то и аз не исках тогава.
- Публикувана: 30 апр. 2022, 23:25 ч.
- Последно мнение: 18 май 2022, 17:14 ч.
За правото на избор да нямаш деца
Не знам, аз на 22-3 бях далеч по-склонна поне да обмисля възможността, но след това твърдо реших, че не искам. Сега единственият компромис, който бих направила, е евентуално осиновяване, ако мъжът много иска и ако аз реша, че той заслужава да правя компромис заради него.
Повечето раждат, а ако не успеят със самоубеждаването с любезната помощ на някой психолог, че всъщност тя не иска деца, тогава тръгват по репродуктивни клиники и накрая или се разделят, или стават кандидат-осиновители. Накрая като тегли човек чертата, са направили един мноооого дълъг и труден обход, за да дойдат пак на това, което така или иначе казва природата.
И аз като много млада не исках деца, хич не ми беше до деца, всичко беше любов и купон по време на студентски стачки. Но като се оженихме вече нещата станаха други - едното води до другото.
И аз като много млада не исках деца, хич не ми беше до деца, всичко беше любов и купон по време на студентски стачки. Но като се оженихме вече нещата станаха други - едното води до другото.
Съфорумки, които се занимават с жени, жертви на насилие, винаги са казвали, че е най-трудно да ги накараш да потърсят помощ.
Тоест проблемът е у тях, защото не можеш да помогнеш на някой, който не иска помощ. От там нататък обществото какво да направи?
Разбира се. А минала ли си 50-те? В смисъл ако си над 50, то и без това си остава осиновяването като опция, защото раждане би било прекалено голямо предизвикателство.
Съфорумки, които се занимават с жени, жертви на насилие, винаги са казвали, че е най-трудно да ги накараш да потърсят помощ.
Тоест проблемът е у тях, защото не можеш да помогнеш на някой, който не иска помощ. От там нататък обществото какво да направи?
Да не е толерантно към натиска и насилието. Да се интересуват от темата и защо се стига дори до убийства без жената да е успяла да потърси помощ.
Това е достатъчно.
Натиск, права, онеправдани ...
Да поговорим за задължения.
Или никой никому за нищо не е длъжен.
Да поговорим за задължения.
Или никой никому за нищо не е длъжен.
Раждането не е и не може да бъде задължение. Това може да бъде единствено личен избор. Всеки има право на 30 да реши, че раждането и отглеждането на дете не е за него, а след 10 - 20 години да пожелае. Също така всеки има право да реши, че изобщо тая работа не е за него и в нито един момент да не съжали.
Но никой няма право да го съди. Нито да му обяснява как не е прав.
Аз продължавам да не разбирам това смесване между обществото и личния избор. Споменаха някои насилие, принуда, убити от мъжете си жени и т.н. ОК, има семейно насилие, но то не е обществено.
Как обществото принуждава някого да има или няма деца? С какви конкретни механизми?
Чувала съм от по-възрастни жени как преди 10-ти ноември, за да направят аборт, жените са минавали нарочна комисия и е трябвало да докажат реалната необходимост от този аборт. Това наистина е обществен натиск, но сега какъв е общественият механизъм, освен личните комплекси какво ще си помисли за някоя жена стринка й Пенка от Сусурлево!?
Как обществото принуждава някого да има или няма деца? С какви конкретни механизми?
Чувала съм от по-възрастни жени как преди 10-ти ноември, за да направят аборт, жените са минавали нарочна комисия и е трябвало да докажат реалната необходимост от този аборт. Това наистина е обществен натиск, но сега какъв е общественият механизъм, освен личните комплекси какво ще си помисли за някоя жена стринка й Пенка от Сусурлево!?
Всичко различно от това да решиш, отстояваш да нямаш собствено потомство и да не ти пука е убиване на гузната съвест. Затова се ползва обществото. Да притъпи незащитеното дори на подсъзнателно ниво, защото всяко решение се обсъжда първо насаме със себе си. И частица вътрешен глас да има и почва да се изпада в състояние на луда защита защо сме прави. Ми като ни питате не, не сте прави решилите бездетни. Ето ни мнението, защитихме го. Толкова. Хич не ми трябват сто извира вода, че да се убеждавам. С годините студеното решение възпитава сами студенина. От опит пак.ше разберете и вие, но късно.
Ми като ни питате не, не сте прави решилите бездетни.
Авторката на темата пита дали се зачита правото на избор да нямаш дете. Ще ти го зачитат, ако се осмелиш да го заявиш и отстояваш, а не да се оправдаваш, че ти не си искал, обаче този и онзи те накарали. И като правиш избор, различен от този на повечето хора, трябва да си готов и за негативни реакции. Ако си наистина уверен в себе си, чуждото мнение няма да те разклати.
Аз продължавам да не разбирам това смесване между обществото и личния избор. Споменаха някои насилие, принуда, убити от мъжете си жени и т.н. ОК, има семейно насилие, но то не е обществено.
Как обществото принуждава някого да има или няма деца? С какви конкретни механизми?
Чувала съм от по-възрастни жени как преди 10-ти ноември, за да направят аборт, жените са минавали нарочна комисия и е трябвало да докажат реалната необходимост от този аборт. Това наистина е обществен натиск, но сега какъв е общественият механизъм, освен личните комплекси какво ще си помисли за някоя жена стринка й Пенка от Сусурлево!?
Как обществото принуждава някого да има или няма деца? С какви конкретни механизми?
Чувала съм от по-възрастни жени как преди 10-ти ноември, за да направят аборт, жените са минавали нарочна комисия и е трябвало да докажат реалната необходимост от този аборт. Това наистина е обществен натиск, но сега какъв е общественият механизъм, освен личните комплекси какво ще си помисли за някоя жена стринка й Пенка от Сусурлево!?
А чувала ли си, че една държава в ЕС забрани абортите и дори за да направиш аборт по медицински причини с доказано увреден плод трябва да минеш през няколко комисии?
Няма да казвам коя е държавата и няма да казвам какво са последствията от такова действие след два века и половина борба за женски права. Ще вземе пак някой да говори за алабализми…