Ако се върнем на въпроса за натиска и любопитството, всичкото вмешателство при мен е било от страна само на жени. Не помня мъж (бил той роднина, съсед, познат) да е питал защо аз нямам дете и да ме е критикувал за решението ми.
- Публикувана: 30 апр. 2022, 23:25 ч.
- Последно мнение: 18 май 2022, 17:14 ч.
За правото на избор да нямаш деца
Ето ме и мен - щастливо омъжена от 25 години, на 53, без деца.
Почти наборка, съвсем малко по-млада от мен. И аз съм щастливо семейна, но с пораснало дете.
Някога когато бях много млада исках деца, но сега като се замисля, беше защото така си върви живота, в този ред. Иначе не се умилявах при вида на деца.
До голяма степен и аз така. Не съм приплаквала от умиление като видя бебе. Ама като се роди моето се промених. Пък половинката как се промени - преди децата му бяха досадни, а сега е станал един бебелюбив
Та това е нормално - няма как да примираш за шоколад, ако никога не си пробвала. И да казваш после, че шоколадът никога не те е привличал, е малко неподходящо, ако така и не знаеш какво е.
Да имаш дете вероятно е вълнуващо. Няма как да разбера това. Именно. Хубавото е, че по тази причина и не усещаш липсата.
Но и хората с деца няма как да разберат животът, който имам и усещането, че сме само двамата и това ни харесва. Тук не е така, съвсем добре те разбирам. И преди детето сме си били двамата, а и сега вече изживяваме втора младост пак само двамата. Имаме всякаква свобода, но и топлинката да се чуваме с детето и да споделяме грижите му. Това допълва първото, а не краде от него.
Колкото и да звучи странно и егоистично - харесвам живота си такъв какъвто е. Харесвам тази свобода и до момента не съжалявам, не ми липсват децата, никога не са ми били мечта.
В това няма нищо лошо. И даже и да си пропуснала нещо по-хубаво от това, което имаш, добре е, че не го знаеш и така не ти липсва.
Почти наборка, съвсем малко по-млада от мен. И аз съм щастливо семейна, но с пораснало дете.
Някога когато бях много млада исках деца, но сега като се замисля, беше защото така си върви живота, в този ред. Иначе не се умилявах при вида на деца.
До голяма степен и аз така. Не съм приплаквала от умиление като видя бебе. Ама като се роди моето се промених. Пък половинката как се промени - преди децата му бяха досадни, а сега е станал един бебелюбив
Та това е нормално - няма как да примираш за шоколад, ако никога не си пробвала. И да казваш после, че шоколадът никога не те е привличал, е малко неподходящо, ако така и не знаеш какво е.
Да имаш дете вероятно е вълнуващо. Няма как да разбера това. Именно. Хубавото е, че по тази причина и не усещаш липсата.
Но и хората с деца няма как да разберат животът, който имам и усещането, че сме само двамата и това ни харесва. Тук не е така, съвсем добре те разбирам. И преди детето сме си били двамата, а и сега вече изживяваме втора младост пак само двамата. Имаме всякаква свобода, но и топлинката да се чуваме с детето и да споделяме грижите му. Това допълва първото, а не краде от него.
Колкото и да звучи странно и егоистично - харесвам живота си такъв какъвто е. Харесвам тази свобода и до момента не съжалявам, не ми липсват децата, никога не са ми били мечта.
В това няма нищо лошо. И даже и да си пропуснала нещо по-хубаво от това, което имаш, добре е, че не го знаеш и така не ти липсва.
Ау, Черна Станция, това е изключително грубо..... не те ли е срам?!
Ако се върнем на въпроса за натиска и любопитството, всичкото вмешателство при мен е било от страна само на жени. Не помня мъж (бил той роднина, съсед, познат) да е питал защо аз нямам дете и да ме е критикувал за решението ми.
Не е до пол, до акъл е.
Ами вълнуват се, любопитни са, изказват неодобрение. Външни хора. Не че на мен лично ми пука от тях. По принцип обаче има хора, които повече се влияят от чуждо мнение и заради нечие одобрение са способни да не живеят така, както би им се искало.
Тия хора, които се влияят от чуждо мнение и съобразяват живота си с него, проблемът си е в тях. Те ще са такива и ще се чувстват зле независимо от това, за какво ги обсъждат, разпитват или дават насока.
От друга страна има хора, които за всичко си пъхат човките в живота на други хора. Без това не могат. И съответно искат да ти се качат на главата. Пробват дали ще им разрешиш.
На мен пък точно мъж реши да ми предлага репродуктивен специалист, защото трябвало вече да съм бременна.
Не е до пол, до акъл е.
Мен единственият мъж, който ми зададе такъв въпрос се оказа, че сам е притиснат от семейството си да си "изпълнявал дълга".
Иначе познавам две жени родили под такъв обществен натиск. Едната откровено мрази живота и детето си. Веднъж ми каза: Живот щях да си живея, ако бях предприела мерки да не забременея.
Другата пък обвиняваше всички, че не искат да й спонсорират с пари гледането на детето, защото всички критикари се покриха когато станалата под натиск майка каза: Дайте пари.
Не са виновни хората. Сами сме си виновни. Защо ходиш да раждаш без да си правиш сметката? Ама то било скъпо, ама никой не искал да ти гледа детето?
Разчувствах се и пуснах сълза.
Иначе познавам две жени родили под такъв обществен натиск. Едната откровено мрази живота и детето си. Веднъж ми каза: Живот щях да си живея, ако бях предприела мерки да не забременея.
Другата пък обвиняваше всички, че не искат да й спонсорират с пари гледането на детето, защото всички критикари се покриха когато станалата под натиск майка каза: Дайте пари.
Не са виновни хората. Сами сме си виновни. Защо ходиш да раждаш без да си правиш сметката? Ама то било скъпо, ама никой не искал да ти гледа детето?
Разчувствах се и пуснах сълза.
Нещо не ми става ясно как става това раждане насила. Все едно са гъски за гушене и митичното общество ги забременява. Тези жени надали насила са правили секс и насила някой ги е вързал някъде после, че да не идат да направят аборт, понеже са малоумни и не могат да пият противозачатъчни. То дори и след раждането никой не ги задължава да си гледат децата. Вече съвсем в сферата на "Прислужницата" навлязохме.
Най-лесно е за своите решения после да бъде обвинявано някакво общество.
Най-лесно е за своите решения после да бъде обвинявано някакво общество.
Ариел, толкова си се вглъбила в негативите на едно родителство, толкова виждаш само мъките на родителите и децата, че пренебрегваш хубавите моменти. Личният ти опит за теб е всичко, макар че като продължаваш да задълбаваш в това, още повече се настройваш негативно. Като не искаш деца - не раждай.
Нещо не ми става ясно как става това раждане насила. Все едно са гъски за гушене и митичното общество ги забременява. Тези жени надали насила са правили секс и насила някой ги е вързал някъде после, че да не идат да направят аборт, понеже са малоумни и не могат да пият противозачатъчни. То дори и след раждането никой не ги задължава да си гледат децата. Вече съвсем в сферата на "Прислужницата" навлязохме.
Най-лесно е за своите решения после да бъде обвинявано някакво общество.
Най-лесно е за своите решения после да бъде обвинявано някакво общество.
Радвай се, че не познаваш такива хора. Става, ама не се мисли, че като родиш това същото общество, ще те плюе за нещо друго. За това, че не си омъжена, че не печелиш достатъчно, че нямаш снимка у фейса от скъпи почивки на Ибиса и т.н. Колкото и да се пънеш да живееш за хорското мнение все няма да угодиш на тоз или онзи.
Брей, не може да се живее без снимки от почивки! На моя фейс няма нито една снимка от почивка и разни екстри. Дори е доста скучен, но това не е накарало хората да ме критикуват защо това, защо онова. Това с живеенето за хорското мнение е спекулация, дори подозирам, че хора, които много се оплакват от хорското мнение всъщност го търсят, те искат хората да ги забелязват и одумват, защото така все едно им признават, че съществуват.
Андриел може би ще родя към 40 или след 40 (ако успея да забременея разбира се). Ама тогава за обществото ще съм дърта нали?
Тогава ще имам финансова и психическа стабилност. Сега със сегашните ми проблеми никога не бих родила.
Ако ще имам дете ще бъде осъзнато решение, защото това не е кукла която да върнеш в магазина като ти писне. И още нещо, няма да допусна детето ми да върши долнопробна работа пак защото аз не съм мислела като съм го правела. Някои неща зависят от нас и аз предпочитам да го направя, а не да обвинявам обществото и кой знае още кой.
Тогава ще имам финансова и психическа стабилност. Сега със сегашните ми проблеми никога не бих родила.
Ако ще имам дете ще бъде осъзнато решение, защото това не е кукла която да върнеш в магазина като ти писне. И още нещо, няма да допусна детето ми да върши долнопробна работа пак защото аз не съм мислела като съм го правела. Някои неща зависят от нас и аз предпочитам да го направя, а не да обвинявам обществото и кой знае още кой.
Ох, добре е, че нямам фейс. Явно затова не съм запозната с Обществото.
Ариел, никой не е длъжен да се съобразява с никого. Евентуално с нуждите на най-близките си, когато човекът не е пълен тапир. Подобно нещо като "обществено мнение" съществува само в главите на хората без собствено мнение или изтъкани от комплекси, които не могат да направят и 2 крачки сами, без някой да им ръкопляска.
Ариел, никой не е длъжен да се съобразява с никого. Евентуално с нуждите на най-близките си, когато човекът не е пълен тапир. Подобно нещо като "обществено мнение" съществува само в главите на хората без собствено мнение или изтъкани от комплекси, които не могат да направят и 2 крачки сами, без някой да им ръкопляска.