- Публикувана: 1 май 2022, 18:06 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2023, 22:14 ч.
🔥 Survivor Бг: В очакване на новия сезон: ''В непознати води'' 2023 🌴
Един хубав Владо 
Скрит текст: 
Тук са си. Само на заведение са били снощи заедно.
Да, да, това е от София. Имах предвид, да не се гласят за групова ваканция в Италия... Всичките заедно.
Зоран при Дечо и Туджарката
Йоана при Деси в Преди обед
Йоана Върбичкова: Много се притеснявах от студа и буболечките
Йоана при Деси в Преди обед
Йоана Върбичкова: Много се притеснявах от студа и буболечките
Интересно ми беше гостуването на Зоран. Разказа неща, които никой не беше споделял - като например това, че Доктора е изчакал камерата да спре да снима, преди да му пипне джоба за идола на съвета. Но не е знаел, че има още една камера.
За съжаление не мога да направя преразказ, защото заспах
и сега го пуснах наново, за да закърпя дупките.
За съжаление не мога да направя преразказ, защото заспах
и сега го пуснах наново, за да закърпя дупките. 
Да си призная, горчиво ми стана след участието на Ганка и Ванко при Цитиридката, тя го командори яко и го насмита всеки ден явно. Кофти връзка ще е. Изгледах Йоана в подкаста, огромен кеф, страхотна е. Тия дни ще гледам и Анелия, нямам търпение.
Когато я попитаха за връзката им и за Ванко в частност, тя каза нещо от рода, че много му се възхищава, защото там всеки е казал, че се е видял отстрани и в тоя ред на мисли ще промени нещо в себе си, но след като се върнали всеки е забравил това обещание. Но нейният Ванко бил единственият, който изпълнил заканата си да се промени. Там бил егоцентричен, но след като се върнали тя станала центъра на Вселената му и той се грижел за нея поставяйки я на първо място, дори пред самия себе си. Перифразирам, но дори беше някак по-грубо и обидно за Ванко.
По-нахално, егоцентрично изказване не бях чувала. Тя за разлика от Ванко не си е взела поука от това, което е видяла. Въпреки заявките, че ще се промени в посока да изслушва чуждото мнение и да не налага своето. Същата Ганка си е. Напълно му е стъпила на врата. Тяхна си работа, а и той щом се чувства щастлив си е ок.
Има мъже, които обичат да са командорени от жените си, а Ганка е една доминираща самка.
Не я харесвах още там, точно заради това желание да контролира и да се налага над всички и във всичко. Наистина в един момент дърпаше конците на поне 5-6 човека - Карин, Ванко, Алекс, Драго, Джулиана.
Анелия се усети, затова се дръпна така от нея и заигра собствената си игра, от което само спечели.
Никъде не я е водил, това беше шега, в отговор на нейното гостуване и коментар в Надкаста.
Изгледах го Зоран. Все така – има неща които ми допадат в него, но и други, които са ми категоричен минус. Отново ми остави неприятен вкус най-вече с негативните думи за накои участници. И продължава да се обяснява, все за неща, за които е "хапан" по соц. мрежи, форуми и т.н. То вярно, никой не обича да пада по гръб, ама... И някаква адска логорея на моменти, чак не му се разбира мисълта. Може би си е такъв, може би беше пренавит, не знам. Ааа и да, арогантен ми е. Все тая, 50/50 е за мен като цяло. С уточнението, че го признавам за победител, заслужаваше и доста му харесвам играта, в по-голямата й част.
Анелия леко ме изненада в надкаст. Беше една намахана, важна, самоуверена, закачки, майтапи – такава чак не съм я видяла в Сървайвър, нито в лайфовете, дето ги правеха. Позичка малко ми дойде нейното, но нормално, млада е още. Иначе готина беше, хубаво интервю стана.
Изгледах го Зоран. Все така – има неща които ми допадат в него, но и други, които са ми категоричен минус. Отново ми остави неприятен вкус най-вече с негативните думи за накои участници. И продължава да се обяснява, все за неща, за които е "хапан" по соц. мрежи, форуми и т.н. То вярно, никой не обича да пада по гръб, ама... И някаква адска логорея на моменти, чак не му се разбира мисълта. Може би си е такъв, може би беше пренавит, не знам. Ааа и да, арогантен ми е. Все тая, 50/50 е за мен като цяло. С уточнението, че го признавам за победител, заслужаваше и доста му харесвам играта, в по-голямата й част.
Анелия леко ме изненада в надкаст. Беше една намахана, важна, самоуверена, закачки, майтапи – такава чак не съм я видяла в Сървайвър, нито в лайфовете, дето ги правеха. Позичка малко ми дойде нейното, но нормално, млада е още. Иначе готина беше, хубаво интервю стана.
Денис на гости на Иван
Ето и обещаното есе. Написах такова с препоръки за Игри на Волята преди време. Като се има предвид че те безсрамно копират Сървайвър, някои от препоръките остават в сила. Други не. Например трябваше изцяло да съкратя частта относно водещия, тъй като Владо Карамазов се справя отлично. Други секции са редактирани и подобрени.
Аксиома 1.
Не е необходимо някой да е с повече знания и/или повече опит от вас, за да е способен да ви намери някои недостатъци.
Ако сте продуцент който не приема горната аксиома, няма смисъл да четете по-нататък.
В течение на 6-ти сезон във Форума на Бг-Мама се изказаха немалко полезни критики и препоръки към Сървайвър. Ползвайте ги. Те са безплатни. А са дадени от сърце. От хора които обичат Сървайвър. И аз го обичам.
Направете интересни игри
Искаме да гледаме нещо вълнуващо, нещо непредсказуемо, нещо което се коментира с възторг, а не с омерзение, нещо от което не излизат контузени играчи, не излизат скарани играчи и нещо от което не излизат намразени играчи.
Интересни игри се правят трудно и струват скъпо. Затова повечето продуценти залагат на вече измислени игри (или състезания). За да се направи нова игра трябва много мозъчен капацитет, експерименти и оптимизиране. Нито аз нито който и да било единичен експерт би могъл да е достатъчен. Трябва диверсифициран екип от умни хора с различен опит и квалификация зад гърба си.
ИГРИ
Не всяко съревнование между противници е игра. Шахът е игра, баскетболът е игра, но маратонът не е. Плуването не е. Копаенето на дупка, реденето на пъзел, провирането през гуми, държането на торбички или пръти над главата, търкаляне на топче, плъзгане на шайба, сглобяване на прът от по-къси пръти, и т.н. и т.н. дейности които виждаме в Сървайвър не са игри. Всъщност почти няма никакви игри. Понякога се забелязваха бегли игрови елементи и май се сещам само за една „битка“, която беше изцяло игра – кой ще събори противника в морето бутайки го с възглавница. Теорията на игрите (1) говори за „ясни правила“ и дефинира „игра“ като „стратегическо взаимодействие между рационални агенти“. Казано по-просто, това означава, че играчите следват най-оптималния (кой доколкото може) алгоритъм за спечелване на играта, като всеки следващ ход зависи както от собствените предишни ходове така и от ходовете на другите играчи.
Потърсих кои са 10-те най-популярни спорта в света. От десетте, девет са игри и само един (голф) е състезание. Той е на 7-мо място. Това показва, че игрите са много по-интересни за публиката.
Избор
Избор е ключова дума, за да стане интересно предаване. В Игри на волята участниците нямат почти никакъв избор. Работят в стопанството каквото им кажат, купуват каквото им кажат, че може с колкото гроша им кажат, а битките са подобни на състезания – да се мине трасето максимално бързо. Туй то. Сървайвър е малко по-добре и то само и единствено заради „Социалната игра“. Всичко останало е на кажи речи същото състезателно не-игрово ниво. Добре – Сървайвър е оригинала, Сървайвър е по-добрия. Ама хайде да видим как може да стане още по-добре?
Имаше ли игри? Т.е. когато наистина има стратегии и когато ходовете ти зависят от ходовете на противника – почти не. Имаше ли някъде някакви опции – ако не изпълниш този елемент, ще трябва да изпълниш ето този? Като предварително дефинирани опции които играчите знаят и имат избор. Още по-интересно става ако се събират точки. Примерно – може да пренасяш леки предмети (по един на курс) тичайки между две отдалечени зони и за всеки предмет получаваш една точка, но също така може да пукаш балони с фунийки и за всеки балон получаваш 3 точки. А може и да целиш чинийки с прашка и за всяка чинийка да получаваш 5 точки. Тия опции могат да се комбинират по най-различни начини – примерно най-релакс вариант е нищо от горните 3 опции да не е задължително – волна програма – което ти харесва него правиш. Може да има някакви ограничения напр. че задължително трябва да имаш поне 2 пренесени предмета или поне 2 балона пукнати или поне една чинийка уцелена, или поне едно преплуване до понтона, а всичко друго волна програма. Играча трябва да мисли – в кое съм добър, в кое ще събера най-много точки, как да оптимизирам баланса между шанс и усилия. Защото в пренасяне на предмети, плуване и т.н. точките опират до усилия – и горе долу усещаш колко време ще ти трябва, но в целенето на предмети, строенето на нестабилни структури и т.н. има голяма доза късмет. На късмета ли ще заложиш повече или на бъхтенето. Ами ако видиш на какво е заложил противника и колко точки е спечелил вече, може да се наложи да смениш първоначалната стратегия с по-рискова, защото иначе и без друго вървиш на загуба. Е това е интересно. И за зрители и за участници.
И тогава няма да има мрънкания – ама те дадоха на тая участничка изометрия, за да може да победи тия бичета с големите мускули дето грохват веднага, щото бичето ще му се наложи да мисли колко изометрия да избере и колко топки по 60 килограма да пренесе. И тогава няма да има мрънкания – ама колко килограма трябва да са по-леки тежестите за жените или колко метра по-наблизо да стрелят жените. Няма да има и мрънкания – ама това облагодетелства по-високи, по-тежки, по-леки и т.н. защото съответните хора ще имат избор до къде/ до кога да го правят това. Примерно Ивана ако не може да стигне най-горната чинийка, получава точки докъдето може, другите продължават натам, тя е задържала 7 чинийки за 10 секунди взела си е 20 точки и може да отива да трупа точки с нещо друго, докато останалите трупат още точки със всяка следваща чашка/чинийка.
Състезанието дето първо тичаха през препятствия после победителите (двамата най-силни атлети – Ванко и Карин трябваше да решават пъзел, беше измислено по възможно най-неправилният начин. Помислете колко по-интересно би било ако някаква форма на пъзел имаше за всеки и то не в края, а в средата на физическото трасе. Е, тогава можеше да говорим за комплексно състезание. Защото щеше да покаже колко е сумата от такива и такива качества у всеки участник. А вие какво направихте – Я да видим кой е с по-силното кардио и после тия двамата да ги срещнем на логика. Е, къде е логиката в това нещо?
В някои от тия разсъждения може би отивам извън рамката на лиценза (на Сървайвър, на Де Сафио или на което и да е друго шоу, това вече съответният продуцент си знае, но не искам да се ограничавам от нещо което не знам. Аз се водя от обективни критерии кое е интересно за зрителя.
Има ли варианти за избор – даваш участниците да мислят. Колкото повече даваш на участниците да мислят, толкова по-непредсказуемо става, толкова по-малко мърморене за „нагласено“ и интересни изненади.
В състезанията може и трябва да има освен задължителни и незадължителни елементи. Ако го минеш – печелиш точки, ако не го минеш губиш точки но пък печелиш време за нещо друго.
В дадена „битка“, балансът между волни и задължителни елементи трябва да е такъв, че да не може някой който е едностранен талант – примерно само тежкоатлет или само пъзелист да победи всички останали. А ако може - да е изключително способен такъв и поради естеството на следващите „битки“ това да не му се случва всеки път.
На правото на избор отделям най-голямо внимание тъй като го смятам за най-важния елемент. То може да има всевъзможни аспекти. Примерно да е позволено участниците да се пазарят помежду си (неограничено или с предварително обявени от предаването ограничения). Примерно – Аз ще ида утре вместо тебе на елиминационна, ако ми прехвърлиш толкова точки. Участниците да могат да се пазарят с „централната каса“ по връчен им в началото ценоразпис. Касата винаги да е длъжна да приема офертата на участника ако същият е в състояние да си плати. Да има широк избор от предмети и услуги за купуване (които могат да струват различно в зависимост дали си в племето или на „острова“ и различно в зависимост в кой ден. Примерно – до 20-ти ден един глас струва 50-тарка, от 20-ти до 30-ти ден – стотарка и т.н. Сандвич толкова,
Колкото повече избор има в една игра, колкото повече възможни нишки за развитие, толкова по-непредсказуема става играта, с повече възможности за обрати.
СПРАВЕДЛИВОСТ
Игри на волята изобилстваше от примери за несправедливо разпределени състезателни елементи, но и Сървайвър остави не малко въпросителни. На първо място – като се дават пъзели или други логически задачи, трябва да е абсолютно проверено и осигурено, че задачата има решение. Второ – когато състезателите решават задача от един и същи тип – всички трябва да започват от една и съща начална позиция (пример – пъзел 15 и много други). Когато се минава по трасе или се ползват механични устройства (например нестабилна платформа по която се реди нещо) които няма как да са абсолютно еднакви – или всички участници трябва да минават по едно и също трасе или да се редуват – участник А, минава по трасе/уред 1, участник Б минава по трасе/уред 2, след което на второто минаване се разменят – А минава по 2, а Б минава по 1. Когато такива варианти с размяна са абсолютно невъзможни, участниците да хвърлят чоп кой на кое трасе или коя установка за баланс (търкаляне на топчета, люлки с баланс, маси и др) ще се падне. Не изключвам понякога и да е правено това в Сървайвър, но е важно и зрителите да видят, че се прави. И то винаги.
Параграфът „справедливост“, включва старателно анализиране и проиграване на всички ситуации които биха поставили определен играч в неизгодно положение по вина на организатора - например пъзел който всъщност не е решен, в суматохата да мине за решен. Друго - възможността да се преписва от противника (освен когато е нарочно разрешено – тогава трябва да има добра видимост). Всякакви изисквания които се контролират и доказват трудно са недостатък на играта и трябва да се избягват – например – ама гледай напред, ама не се навеждай, не надничай еди къде си – такива трябва да са или А) изцяло разрешени или Б) организаторът да е взел мерки да са невъзможни. Така се избягват съмнителни нарушения, а също и съмнителни наказания.
В какъв ред се гласува? Това не е маловажно. Участниците казаха, че са дебнели кой как пише. Едно на ръка подпитвания, физиономии, жестове и други. Негласувалите дебнат този който се връща от урната. Най-добре да си теглят листчета с номерца преди съвета и после да се гласува по реда на номерата.
Когато постигнете, зрителите да не си казват - аха, тази игра беше нагласена за да може този участник да победи, значи сте на прав път. За това помагат и следващите параграфи.
ЯСНОТА
Правилата на всяка игра/състезание трябва да са максимално прости и всички възможни наказания да са обявени преди началото на играта. Принципът – разрешено е всичко което не е забранено е много хубав, но самият той трябва да е също ясно заявен (нещо което никога не чух в прав текст).
Смятам, че с яснотата трябва да се стигне докрай като още в началото на предаването участниците получат таблица на всички игри/състезания които предстоят по дати – коя е отборна, коя е елиминационна и с какви елементи. Това дава огромни възможности за стратегии и оптимизации. В текущия вариант на Сървайвър никой нищо не знае и поради това не може да има никаква стратегия за предстоящи битки. Остава единствено социалната стратегия - „Да не ме изгонят“.
ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ
На първо място – трябва да се вземат сериозни мерки за обезопасяване на игрите. Това не са гладиаторски игри и в 21-ви век не може да има забавления при които контузиите са част от „шоуто“. Защо трябва някой да бъде ухапан от змия, друг от медуза, трети да му сер*т маймуни в палатката? Участниците не са нито гладиатори, нито роби, че да залагате на най-долни страсти у зрителите да се радват на това колко се е контузил някой, колко е пострадал от едно или друго или дори колко килограма е свалил. Потърсете малко из Гугъл какви са критериите за безвредно отслабване, например в килограми на месец. По-бързото отслабване е вредно и може да донесе куп остатъчни проблеми. В някои случаи твърдо се включихте в критериите за вредно отслабване. „Игри на глада“ е филм, не е реалити шоу. Допустимо е позитивно мотивиране – питиета, екзотични плодове/ядки, шоколад, различни кулинарни специалитети, музика, телевизия, професионален масаж и т.н. но не и лишаване от необходимата дажба калории. За съжаление трикът „да стане шоу чрез глад“ е много популярен и се използва къде ли не. Не изпадайте до нивото на Биг Брадър, Къртицата, Игри на Волята и какво ли още не. При глад хората озверяват и не са себе си. Това е медицински факт. Не правете шоу от него.
Ама те участниците били влезли по собствено желание, били приели правилата... Айде моля ви се без тия. Ако гладиатори влязат да се избиват по собствено желание за да печелят „Голямата награда“ - добре ли е? Е, да тук не се избиват, но се контузват, разраняват, свалят по 10-15 кг.
Интересно шоу става като дадеш на състезателите много различни шансове да разкрият аспекти на своя потенциал (чрез игри в които има много възможни избори и начини за оптимизации, тоест развитие на стратегии) а не като им убиваш психиката и изпиваш мускулите чрез глад. И не като ги държиш в неведение – утре какво ще се играе, дали ще има елиминация, дали крадене на капитан/играч и т.н.
При скокове във вода с грабване на закачен ключ/нещо си по време на скока, акцентът беше поставен върху това колко отвисоко се пада (с потенциал за контузии) а не върху интересен и зрелищен плонж с цел достигане на трудна цел. Чудя се липса на въображение ли е или организаторите просто вярват, че най-добрата формула за интерес е да е опасно?
Не помня Йоана ли беше питала дали може да преотстъпи идола. Казали че не може. Ама ние го научаваме това чак накрая и то от участниците. Обяснете всичко на участниците предварително. Ако трябва дайте им едно книжле в което пише какво може и какво не може, да си го четат, имат време бол. А за зрителите – обяснете в началото, обяснете в сайта, повтаряйте по няколко пъти какво може и какво не може. Да е ясно ПРЕДВАРИТЕЛНО.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Правете игри! Дайте на участниците избор! Нека има много начини за развитие на играта. Колкото по-често се намесвате, значи толкова по-зле сте го проектирали по начало и се налага да правите корекции. Перфектният план има страшно много варианти, но по кой ще тръгнат нещата зависи от участниците. Вие само гледате да се спазват правилата.
Осигурете им безопасност, отнасяйте се човешки с тях, дайте им яснота какво ги очаква за да могат да градят истински стратегии. Не се правете на господ, признавайте си грешките, шегувайте се със себе си (екипа).
Някои неща по-горе са изцяло мои, някои са писани и от други хора, а някои са просто „комън сенс“ – всеки ги знае. Нямам претенции за чест и слава, нито че всичко е неоспоримо и „истина от висша инстанция“. Просто се надявам това да стигне до някой продуцент, да го накара да се замисли, да вземе каквото прецени и да направи
нещо хубаво за радост на всички зрители (и участници).
Мисля че горенаписаното остава валидно за всякакви шоута.
ИЗТОЧНИЦИ
1. Теория на игрите (българският текст в уикипедия е значително по беден от английския, френския, японския и т.н.) Любознателният читател може да намери и по-сериозни източници за Теория на игрите. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1% … D0%B8%D1%82%D0%B5
С поздрави,
Soney от форума на bg-mamma.com
Аксиома 1.
Не е необходимо някой да е с повече знания и/или повече опит от вас, за да е способен да ви намери някои недостатъци.
Ако сте продуцент който не приема горната аксиома, няма смисъл да четете по-нататък.
В течение на 6-ти сезон във Форума на Бг-Мама се изказаха немалко полезни критики и препоръки към Сървайвър. Ползвайте ги. Те са безплатни. А са дадени от сърце. От хора които обичат Сървайвър. И аз го обичам.
Направете интересни игри
Искаме да гледаме нещо вълнуващо, нещо непредсказуемо, нещо което се коментира с възторг, а не с омерзение, нещо от което не излизат контузени играчи, не излизат скарани играчи и нещо от което не излизат намразени играчи.
Интересни игри се правят трудно и струват скъпо. Затова повечето продуценти залагат на вече измислени игри (или състезания). За да се направи нова игра трябва много мозъчен капацитет, експерименти и оптимизиране. Нито аз нито който и да било единичен експерт би могъл да е достатъчен. Трябва диверсифициран екип от умни хора с различен опит и квалификация зад гърба си.
ИГРИ
Не всяко съревнование между противници е игра. Шахът е игра, баскетболът е игра, но маратонът не е. Плуването не е. Копаенето на дупка, реденето на пъзел, провирането през гуми, държането на торбички или пръти над главата, търкаляне на топче, плъзгане на шайба, сглобяване на прът от по-къси пръти, и т.н. и т.н. дейности които виждаме в Сървайвър не са игри. Всъщност почти няма никакви игри. Понякога се забелязваха бегли игрови елементи и май се сещам само за една „битка“, която беше изцяло игра – кой ще събори противника в морето бутайки го с възглавница. Теорията на игрите (1) говори за „ясни правила“ и дефинира „игра“ като „стратегическо взаимодействие между рационални агенти“. Казано по-просто, това означава, че играчите следват най-оптималния (кой доколкото може) алгоритъм за спечелване на играта, като всеки следващ ход зависи както от собствените предишни ходове така и от ходовете на другите играчи.
Потърсих кои са 10-те най-популярни спорта в света. От десетте, девет са игри и само един (голф) е състезание. Той е на 7-мо място. Това показва, че игрите са много по-интересни за публиката.
Избор
Избор е ключова дума, за да стане интересно предаване. В Игри на волята участниците нямат почти никакъв избор. Работят в стопанството каквото им кажат, купуват каквото им кажат, че може с колкото гроша им кажат, а битките са подобни на състезания – да се мине трасето максимално бързо. Туй то. Сървайвър е малко по-добре и то само и единствено заради „Социалната игра“. Всичко останало е на кажи речи същото състезателно не-игрово ниво. Добре – Сървайвър е оригинала, Сървайвър е по-добрия. Ама хайде да видим как може да стане още по-добре?
Имаше ли игри? Т.е. когато наистина има стратегии и когато ходовете ти зависят от ходовете на противника – почти не. Имаше ли някъде някакви опции – ако не изпълниш този елемент, ще трябва да изпълниш ето този? Като предварително дефинирани опции които играчите знаят и имат избор. Още по-интересно става ако се събират точки. Примерно – може да пренасяш леки предмети (по един на курс) тичайки между две отдалечени зони и за всеки предмет получаваш една точка, но също така може да пукаш балони с фунийки и за всеки балон получаваш 3 точки. А може и да целиш чинийки с прашка и за всяка чинийка да получаваш 5 точки. Тия опции могат да се комбинират по най-различни начини – примерно най-релакс вариант е нищо от горните 3 опции да не е задължително – волна програма – което ти харесва него правиш. Може да има някакви ограничения напр. че задължително трябва да имаш поне 2 пренесени предмета или поне 2 балона пукнати или поне една чинийка уцелена, или поне едно преплуване до понтона, а всичко друго волна програма. Играча трябва да мисли – в кое съм добър, в кое ще събера най-много точки, как да оптимизирам баланса между шанс и усилия. Защото в пренасяне на предмети, плуване и т.н. точките опират до усилия – и горе долу усещаш колко време ще ти трябва, но в целенето на предмети, строенето на нестабилни структури и т.н. има голяма доза късмет. На късмета ли ще заложиш повече или на бъхтенето. Ами ако видиш на какво е заложил противника и колко точки е спечелил вече, може да се наложи да смениш първоначалната стратегия с по-рискова, защото иначе и без друго вървиш на загуба. Е това е интересно. И за зрители и за участници.
И тогава няма да има мрънкания – ама те дадоха на тая участничка изометрия, за да може да победи тия бичета с големите мускули дето грохват веднага, щото бичето ще му се наложи да мисли колко изометрия да избере и колко топки по 60 килограма да пренесе. И тогава няма да има мрънкания – ама колко килограма трябва да са по-леки тежестите за жените или колко метра по-наблизо да стрелят жените. Няма да има и мрънкания – ама това облагодетелства по-високи, по-тежки, по-леки и т.н. защото съответните хора ще имат избор до къде/ до кога да го правят това. Примерно Ивана ако не може да стигне най-горната чинийка, получава точки докъдето може, другите продължават натам, тя е задържала 7 чинийки за 10 секунди взела си е 20 точки и може да отива да трупа точки с нещо друго, докато останалите трупат още точки със всяка следваща чашка/чинийка.
Състезанието дето първо тичаха през препятствия после победителите (двамата най-силни атлети – Ванко и Карин трябваше да решават пъзел, беше измислено по възможно най-неправилният начин. Помислете колко по-интересно би било ако някаква форма на пъзел имаше за всеки и то не в края, а в средата на физическото трасе. Е, тогава можеше да говорим за комплексно състезание. Защото щеше да покаже колко е сумата от такива и такива качества у всеки участник. А вие какво направихте – Я да видим кой е с по-силното кардио и после тия двамата да ги срещнем на логика. Е, къде е логиката в това нещо?
В някои от тия разсъждения може би отивам извън рамката на лиценза (на Сървайвър, на Де Сафио или на което и да е друго шоу, това вече съответният продуцент си знае, но не искам да се ограничавам от нещо което не знам. Аз се водя от обективни критерии кое е интересно за зрителя.
Има ли варианти за избор – даваш участниците да мислят. Колкото повече даваш на участниците да мислят, толкова по-непредсказуемо става, толкова по-малко мърморене за „нагласено“ и интересни изненади.
В състезанията може и трябва да има освен задължителни и незадължителни елементи. Ако го минеш – печелиш точки, ако не го минеш губиш точки но пък печелиш време за нещо друго.
В дадена „битка“, балансът между волни и задължителни елементи трябва да е такъв, че да не може някой който е едностранен талант – примерно само тежкоатлет или само пъзелист да победи всички останали. А ако може - да е изключително способен такъв и поради естеството на следващите „битки“ това да не му се случва всеки път.
На правото на избор отделям най-голямо внимание тъй като го смятам за най-важния елемент. То може да има всевъзможни аспекти. Примерно да е позволено участниците да се пазарят помежду си (неограничено или с предварително обявени от предаването ограничения). Примерно – Аз ще ида утре вместо тебе на елиминационна, ако ми прехвърлиш толкова точки. Участниците да могат да се пазарят с „централната каса“ по връчен им в началото ценоразпис. Касата винаги да е длъжна да приема офертата на участника ако същият е в състояние да си плати. Да има широк избор от предмети и услуги за купуване (които могат да струват различно в зависимост дали си в племето или на „острова“ и различно в зависимост в кой ден. Примерно – до 20-ти ден един глас струва 50-тарка, от 20-ти до 30-ти ден – стотарка и т.н. Сандвич толкова,
Колкото повече избор има в една игра, колкото повече възможни нишки за развитие, толкова по-непредсказуема става играта, с повече възможности за обрати.
СПРАВЕДЛИВОСТ
Игри на волята изобилстваше от примери за несправедливо разпределени състезателни елементи, но и Сървайвър остави не малко въпросителни. На първо място – като се дават пъзели или други логически задачи, трябва да е абсолютно проверено и осигурено, че задачата има решение. Второ – когато състезателите решават задача от един и същи тип – всички трябва да започват от една и съща начална позиция (пример – пъзел 15 и много други). Когато се минава по трасе или се ползват механични устройства (например нестабилна платформа по която се реди нещо) които няма как да са абсолютно еднакви – или всички участници трябва да минават по едно и също трасе или да се редуват – участник А, минава по трасе/уред 1, участник Б минава по трасе/уред 2, след което на второто минаване се разменят – А минава по 2, а Б минава по 1. Когато такива варианти с размяна са абсолютно невъзможни, участниците да хвърлят чоп кой на кое трасе или коя установка за баланс (търкаляне на топчета, люлки с баланс, маси и др) ще се падне. Не изключвам понякога и да е правено това в Сървайвър, но е важно и зрителите да видят, че се прави. И то винаги.
Параграфът „справедливост“, включва старателно анализиране и проиграване на всички ситуации които биха поставили определен играч в неизгодно положение по вина на организатора - например пъзел който всъщност не е решен, в суматохата да мине за решен. Друго - възможността да се преписва от противника (освен когато е нарочно разрешено – тогава трябва да има добра видимост). Всякакви изисквания които се контролират и доказват трудно са недостатък на играта и трябва да се избягват – например – ама гледай напред, ама не се навеждай, не надничай еди къде си – такива трябва да са или А) изцяло разрешени или Б) организаторът да е взел мерки да са невъзможни. Така се избягват съмнителни нарушения, а също и съмнителни наказания.
В какъв ред се гласува? Това не е маловажно. Участниците казаха, че са дебнели кой как пише. Едно на ръка подпитвания, физиономии, жестове и други. Негласувалите дебнат този който се връща от урната. Най-добре да си теглят листчета с номерца преди съвета и после да се гласува по реда на номерата.
Когато постигнете, зрителите да не си казват - аха, тази игра беше нагласена за да може този участник да победи, значи сте на прав път. За това помагат и следващите параграфи.
ЯСНОТА
Правилата на всяка игра/състезание трябва да са максимално прости и всички възможни наказания да са обявени преди началото на играта. Принципът – разрешено е всичко което не е забранено е много хубав, но самият той трябва да е също ясно заявен (нещо което никога не чух в прав текст).
Смятам, че с яснотата трябва да се стигне докрай като още в началото на предаването участниците получат таблица на всички игри/състезания които предстоят по дати – коя е отборна, коя е елиминационна и с какви елементи. Това дава огромни възможности за стратегии и оптимизации. В текущия вариант на Сървайвър никой нищо не знае и поради това не може да има никаква стратегия за предстоящи битки. Остава единствено социалната стратегия - „Да не ме изгонят“.
ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ
На първо място – трябва да се вземат сериозни мерки за обезопасяване на игрите. Това не са гладиаторски игри и в 21-ви век не може да има забавления при които контузиите са част от „шоуто“. Защо трябва някой да бъде ухапан от змия, друг от медуза, трети да му сер*т маймуни в палатката? Участниците не са нито гладиатори, нито роби, че да залагате на най-долни страсти у зрителите да се радват на това колко се е контузил някой, колко е пострадал от едно или друго или дори колко килограма е свалил. Потърсете малко из Гугъл какви са критериите за безвредно отслабване, например в килограми на месец. По-бързото отслабване е вредно и може да донесе куп остатъчни проблеми. В някои случаи твърдо се включихте в критериите за вредно отслабване. „Игри на глада“ е филм, не е реалити шоу. Допустимо е позитивно мотивиране – питиета, екзотични плодове/ядки, шоколад, различни кулинарни специалитети, музика, телевизия, професионален масаж и т.н. но не и лишаване от необходимата дажба калории. За съжаление трикът „да стане шоу чрез глад“ е много популярен и се използва къде ли не. Не изпадайте до нивото на Биг Брадър, Къртицата, Игри на Волята и какво ли още не. При глад хората озверяват и не са себе си. Това е медицински факт. Не правете шоу от него.
Ама те участниците били влезли по собствено желание, били приели правилата... Айде моля ви се без тия. Ако гладиатори влязат да се избиват по собствено желание за да печелят „Голямата награда“ - добре ли е? Е, да тук не се избиват, но се контузват, разраняват, свалят по 10-15 кг.
Интересно шоу става като дадеш на състезателите много различни шансове да разкрият аспекти на своя потенциал (чрез игри в които има много възможни избори и начини за оптимизации, тоест развитие на стратегии) а не като им убиваш психиката и изпиваш мускулите чрез глад. И не като ги държиш в неведение – утре какво ще се играе, дали ще има елиминация, дали крадене на капитан/играч и т.н.
При скокове във вода с грабване на закачен ключ/нещо си по време на скока, акцентът беше поставен върху това колко отвисоко се пада (с потенциал за контузии) а не върху интересен и зрелищен плонж с цел достигане на трудна цел. Чудя се липса на въображение ли е или организаторите просто вярват, че най-добрата формула за интерес е да е опасно?
Не помня Йоана ли беше питала дали може да преотстъпи идола. Казали че не може. Ама ние го научаваме това чак накрая и то от участниците. Обяснете всичко на участниците предварително. Ако трябва дайте им едно книжле в което пише какво може и какво не може, да си го четат, имат време бол. А за зрителите – обяснете в началото, обяснете в сайта, повтаряйте по няколко пъти какво може и какво не може. Да е ясно ПРЕДВАРИТЕЛНО.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Правете игри! Дайте на участниците избор! Нека има много начини за развитие на играта. Колкото по-често се намесвате, значи толкова по-зле сте го проектирали по начало и се налага да правите корекции. Перфектният план има страшно много варианти, но по кой ще тръгнат нещата зависи от участниците. Вие само гледате да се спазват правилата.
Осигурете им безопасност, отнасяйте се човешки с тях, дайте им яснота какво ги очаква за да могат да градят истински стратегии. Не се правете на господ, признавайте си грешките, шегувайте се със себе си (екипа).
Някои неща по-горе са изцяло мои, някои са писани и от други хора, а някои са просто „комън сенс“ – всеки ги знае. Нямам претенции за чест и слава, нито че всичко е неоспоримо и „истина от висша инстанция“. Просто се надявам това да стигне до някой продуцент, да го накара да се замисли, да вземе каквото прецени и да направи
нещо хубаво за радост на всички зрители (и участници).
Мисля че горенаписаното остава валидно за всякакви шоута.
ИЗТОЧНИЦИ
1. Теория на игрите (българският текст в уикипедия е значително по беден от английския, френския, японския и т.н.) Любознателният читател може да намери и по-сериозни източници за Теория на игрите. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1% … D0%B8%D1%82%D0%B5
С поздрави,
Soney от форума на bg-mamma.com