Вероятно, че я пренебрегва и омаловажава това, което тя иска да каже..
- Публикувана: 14 май 2022, 15:09 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2023, 17:47 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №12/
Може би има предвид, че не я изслушва и я прекъсва често. Това е дразнещо, и моят е малко такъв. Вече е доста по-добре от преди, но пак дразни.
Слушам го аз да ми се обяснява за сървъри и футбол, не го прекъсвам. Но като започна да обяснявам нещо, той ме прекъсва по средата и почва да си говори за нещо си друго. Един, два, десет, сто пъти, ама писва. Карали сме се в миналото за това.
Слушам го аз да ми се обяснява за сървъри и футбол, не го прекъсвам. Но като започна да обяснявам нещо, той ме прекъсва по средата и почва да си говори за нещо си друго. Един, два, десет, сто пъти, ама писва. Карали сме се в миналото за това.
Може би има предвид, че не я изслушва и я прекъсва често. Това е дразнещо, и моят е малко такъв. Вече е доста по-добре от преди, но пак дразни.
Слушам го аз да ми се обяснява за сървъри и футбол, не го прекъсвам. Но като започна да обяснявам нещо, той ме прекъсва по средата и почва да си говори за нещо си друго. Един, два, десет, сто пъти, ама писва. Карали сме се в миналото за това.
Слушам го аз да ми се обяснява за сървъри и футбол, не го прекъсвам. Но като започна да обяснявам нещо, той ме прекъсва по средата и почва да си говори за нещо си друго. Един, два, десет, сто пъти, ама писва. Карали сме се в миналото за това.
Ами изслушваш го за колегите му на работа и после си казваш твоите теми. Ква е драмата?
Ами няма смисъл да те товари излишно, и теб, и себе си. Повечето мъже, които познавам, като се приберат от работа, искат да изключат и да не мислят и говорят за нея. И смятам, че това е един по-здравословен подход. ММ твърди, че като е на работа изключва нарочно за личните неща, а вкъщи за работните. Той няма такава нужда да обсъжда разни дребни ежедневни проблеми. Трябва да се щадим един друг. Но ако проблеми на работа рефлектират върху личните отношения вкъщи - кофти. И обратното, де
Ох, момичета, ще ме извинявате, ама много се посмях с това прищипано с лакът зърно, за което говорите. Даже ми е трудно да си го визуализирам как става, но чукам на дърво, че не ми се е случвало. Моето съпружие като цяло е внимателно, обаче понякога има изблици на по-груба обич и ми се е случвало няколко пъти да ме стисне за бедрото, но да налучка някакъв нерв или и аз не знам нерв или мускул е, ама много боли. И винаги му е много странно как неистово изпищявам всеки път като го нацели.
По принцип той се има за по-подреденият индивид вкъщи, ноо наистина не мога да му простя, че се бави двойно повече от мен в банята. Чак ми иде да го изненадам някой път да видя какво толкова си мие по половин час и кусур, като изключим случаите, в които се бръсне
А буквално ме вбесява сутрин като го чуя как си прави тоалета в банята. Тоя човек явно смята, че водата е неизчерпаем ресурс и я харчи с широки пръсти и на воля. Може ли, кажете ми да си търкаш зъбите в продължение на 10 минути, и в същото време водата да тече на макс от крана? Че и детето като мие, се притеснявам, че ще му създаде същият прахоснически навик. Веднъж се опитах да му направя по-сериозна забележка и после цял ден се гледахме на кръв. Не иска да се коригира, и това е. Това, всякакви там теории, че в близко време водата ще е дефицит изобщо, ама изобщо не го трогват. Сметките за вода също. Живи и здрави да сме били да си ги плащаме.
По принцип той се има за по-подреденият индивид вкъщи, ноо наистина не мога да му простя, че се бави двойно повече от мен в банята. Чак ми иде да го изненадам някой път да видя какво толкова си мие по половин час и кусур, като изключим случаите, в които се бръсне
А буквално ме вбесява сутрин като го чуя как си прави тоалета в банята. Тоя човек явно смята, че водата е неизчерпаем ресурс и я харчи с широки пръсти и на воля. Може ли, кажете ми да си търкаш зъбите в продължение на 10 минути, и в същото време водата да тече на макс от крана? Че и детето като мие, се притеснявам, че ще му създаде същият прахоснически навик. Веднъж се опитах да му направя по-сериозна забележка и после цял ден се гледахме на кръв. Не иска да се коригира, и това е. Това, всякакви там теории, че в близко време водата ще е дефицит изобщо, ама изобщо не го трогват. Сметките за вода също. Живи и здрави да сме били да си ги плащаме.
Водата по канали идва у вас,там се миете с нея,след което отива обратно в канала и в полето или морето. Откъдето се изпарява и става на облаци,които стават на дъжд и падат обратно на земята. Вечен кръговрат. На мен пък изобщо не ми пука на откачените псевдо-еколози и се къпя колкото ми душа иска. Понеже у нас нямаме вана,като отидем на хотел с вана в банята,се кисна по два часа в нея,с питие в ръка.
Уф, разбирам го перфектно това с колегите. Моят мъж също като се прибере от работа и започва да разказва. Може с часове да говори кой колега как го издразнил, какво станало в офиса, какви проблеми има в проектите, кого щели да уволняват... Работя в същия бранш и това мен ужасно ме напряга, защото включвам автоматично на работен режим като го слушам. На края на разказите съм буквално изцедена. Ама... слушам.
Нямам навик и потребност да разказвам в детайли, но понякога използвам примери от практиката/ежедневието в подходящ момент от общуването с близките.
След работа често си мисля по някакъв казус и куп други неща, ама не ми пречи да слушам, говоря, домакинствам. Проблем за мъжа ми е, ако млъкна. Той също предпочита да знае какво става, как се чувствам, какво преживявам. А и му е интерсно как ми минава работният ден. Следователно, отговори от рода на “ако стане нещо, ще ти кажа” гледам да спестявам. Поставяйки се на негово място - ми не е приятно, все едно нещо крия. Разбира се, не става въпрос да се отчитаме подробно на партньора.
След работа често си мисля по някакъв казус и куп други неща, ама не ми пречи да слушам, говоря, домакинствам. Проблем за мъжа ми е, ако млъкна. Той също предпочита да знае какво става, как се чувствам, какво преживявам. А и му е интерсно как ми минава работният ден. Следователно, отговори от рода на “ако стане нещо, ще ти кажа” гледам да спестявам. Поставяйки се на негово място - ми не е приятно, все едно нещо крия. Разбира се, не става въпрос да се отчитаме подробно на партньора.
Дренке, ти общуваш с много хора и предполагам, че всекидневно имаш нещо интересно.
У нас също аз чувах много повече за колегите на ММ, отколкото той за моите. Ами в различна обстановка сме, при тях на село 40 души си знаеха и кътните зъби. При мен не е точно така, и самата аз самата съм по-обрана и не съм предавател, който изплюва всичко, което съм чула.
У нас също аз чувах много повече за колегите на ММ, отколкото той за моите. Ами в различна обстановка сме, при тях на село 40 души си знаеха и кътните зъби. При мен не е точно така, и самата аз самата съм по-обрана и не съм предавател, който изплюва всичко, което съм чула.
Ех момичета, радвайте се, че споделят. ММ мълчи като риба и като го питам как е минало в работата, казва ако имам нещо да кажа ще ти го кажа. И до там.
Обичам да си споделям с ММ, но в последно време много ме натоварва. Вярно, че сега има проблеми на работа си, но как пък нещо позитивно не намери да каже. Още от вратата като започне колко бил преуморен, краката му били отекли, нямал сила за нищо. Все едно само той ходи на работа. Изслушвам го, но ми идва в повече всеки ден едно и също.
JenniBG,
А на твоят мъж каква му е работата?
Аз изказването му не бих го сметнала непременно за обидно.
Има професии, които са монотонни и досадни. Не се случва кой знае какво, че да си заслужава разказването. Може би му е втръснало и без това, че и вкъщи пак за същите досадни неща да говори. Или пък в дадени професии си има условие за конфиденциалност и не можеш да развяваш навън всичко, което се случва там.
Аз неща от работа споделям, само ако е имало нещо много забавно или много възмущаващо, което се е случило. Иначе, то са все едни и същи работи - дори и дрязгите с разни индивиди не са от вчера, че и като се върна вкъщи пак да си ги припомням. Има далеч по-вълнуващи, належащи и приятни теми, за които да си говорим.
Майка ми преди да се пенсионира много коментираше неща, свързани с отношенията в колектива, което от един момент нататък дори и за мен, дето не сме постоянно заедно, беше досадно и натоварващо. Защото постоянно слушах за някакви хора с имената им, че и едната беше с много комично име, без реално да ги познавам. А баща ми не знам как издържаше да слуша за разни Варвари и Геновеви как били станали с Г@@а нагоре. В дадени момент направо я пресичаше да спре, че не се търпеше. Как да й помогне, освен да слуша? Ама то слушаш, слушаш и ти писва. Единствено можеш да кажеш - ами, като ти е толкова неприятно там, напусни, че и аз малко да си почина от Геновевите.
Честно казано, аз дори и не се сещам да го питам ММ какво се случва на работата му. Само ако ми е споделил за някакъв по-сериозен проблем, тогава съм се интересувала после какво е било развитието. Ама така да го посрещна на вратата и да го питам: "Как беше на работа, разказвай?" не ми идва отвътре. И аз си мисля, че то ако има нещо за казване, и без да го карам, ще сподели.
Даже се е случвало да науча за даден проблем със седмици по-късно, когато му се е уталожило негодуванието, успокоил се е вече и може да го коментира без да вдигне кръвното.
А на твоят мъж каква му е работата?
Аз изказването му не бих го сметнала непременно за обидно.
Има професии, които са монотонни и досадни. Не се случва кой знае какво, че да си заслужава разказването. Може би му е втръснало и без това, че и вкъщи пак за същите досадни неща да говори. Или пък в дадени професии си има условие за конфиденциалност и не можеш да развяваш навън всичко, което се случва там.
Аз неща от работа споделям, само ако е имало нещо много забавно или много възмущаващо, което се е случило. Иначе, то са все едни и същи работи - дори и дрязгите с разни индивиди не са от вчера, че и като се върна вкъщи пак да си ги припомням. Има далеч по-вълнуващи, належащи и приятни теми, за които да си говорим.
Майка ми преди да се пенсионира много коментираше неща, свързани с отношенията в колектива, което от един момент нататък дори и за мен, дето не сме постоянно заедно, беше досадно и натоварващо. Защото постоянно слушах за някакви хора с имената им, че и едната беше с много комично име, без реално да ги познавам. А баща ми не знам как издържаше да слуша за разни Варвари и Геновеви как били станали с Г@@а нагоре. В дадени момент направо я пресичаше да спре, че не се търпеше. Как да й помогне, освен да слуша? Ама то слушаш, слушаш и ти писва. Единствено можеш да кажеш - ами, като ти е толкова неприятно там, напусни, че и аз малко да си почина от Геновевите.
Честно казано, аз дори и не се сещам да го питам ММ какво се случва на работата му. Само ако ми е споделил за някакъв по-сериозен проблем, тогава съм се интересувала после какво е било развитието. Ама така да го посрещна на вратата и да го питам: "Как беше на работа, разказвай?" не ми идва отвътре. И аз си мисля, че то ако има нещо за казване, и без да го карам, ще сподели.
Даже се е случвало да науча за даден проблем със седмици по-късно, когато му се е уталожило негодуванието, успокоил се е вече и може да го коментира без да вдигне кръвното.
Ех момичета, радвайте се, че споделят. ММ мълчи като риба и като го питам как е минало в работата, казва ако имам нещо да кажа ще ти го кажа. И до там.
Сетих се за това:
Двама старци-съпрузи си говорят.
Тя: - Защо вече не ми казваш, че ме обичаш?
Той: - Казах ти го веднъж. Ако нещо се промени- ще те уведомя.