Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №25

Здравейте!

Фрагман за еп. 12, рус. суб.
https://turkru.tv/gyuldzhemal-12-seriya.html#frag_1_

Лучия, още два епизода – ще ги изгледаме, дадоха ни и ваканция.
Познах Йелиз, но на мен ми харесва повече без подобренията.
Сцената във ваната е рубинчето на епизода. Като цяло много ми харесва работата на Merve Çolak, както и, разбира се,  запомнящите се сцени от първия епизод на Yusuf Pirhasan.

Вера, и моята надежда е в скритото в "гардероба", но кой ще го извади. Ако Зафер разбере, че Гара е жива, може да направи втори опит да я убие.   

Зафер разкри на Дева тайната за нейния биологичен баща, убит от Гюлджемал - това беше предвидено от нейното проклятие. Избра момента за това обаче, с цел да върне Армаан – за същото използва Ипек, на която обеща да раздели Дева от Гюлджемал и да събере всички заедно под крилото си.
Интерес предизвиква снимката: тя е кадър от първата сцена на сериала, когато Мустафа идва да вземе Зафер от дома на Гюлджемал. На тази снимка Мустафа е сам, ръката му е извън колата, вижда се знаковият пръстен. Дева ще види баща си сам, а така Зафер сякаш няма отношение към това, че Мустафа я е оставил сама. Зафер разказа на Армаан, че Мустафа е имал дъщеря, търсил я е, но не я е открил – отново Зафер няма роля. Зрителите знаем цялата сцена, от която е взет кадъра, асоциацията, която този избор създава е, че с Дева се е случило същото, каквото и с децата на Зафер и Шахин: Зафер е изоставила децата си от Шахин, а Мустафа – своето от Гара.
Зафер обаче държи в дома си друга снимка, на която е с Мустафа, а тя е бременна. Най-вероятно Зафер е изпратила същата снимка в дома на Гюлджемал, която е задвижила веригата: самоубийство на Шахин и убийството (?) на Мустафа от Гюлджемал. Зафер е разполагала с тази снимка и нейната усмивка е убила бащата на децата – тя е знаела, че Шахин е слаб, а дали е предполагала и второто действие – това сега не знаем. Както не знаем и какво е ставало между Мустафа и Гара във времето, докато Зафер е била бременна и как са се развили събитията веднага след пробождането на Мустафа от Гюлджемал.
Присъствието или отсъствието на Зафер на снимките с/на Мустафа дават различна посока на мисълта и Зафер е използвала това за въздействие върху получателя.

Зафер е скрила от Дева не само кой е нейния биологичен баща, но и това, че Дева има брат. Ако Гара се беше разкрила досега, Зафер нямаше да може да прехвърли цялата вина за  изоставянето на Дева върху Мустафа, който няма вече как да се защити. Сега Гара ще свидетелства за събития, които биха потънали във времето, ако рибарят не я беше спасил и тя не беше запазила в тайна самоличността си до момента, когато Зафер изложи своята версия за миналото. Сега Гара се страхува от реакцията на Дева, която в първия момент сигурно ще бъде против нея, както и тази на Гюлджемал. Но мисля, че отношенията ще се изяснят.

Дева е между майката мащеха – Зафер и родната майка, която помага от отвъдното –  „смъртта“ на Гара в езерото. Ситуацията е позната от вълшебната приказка. Доскоро мащеха, Зафер сега вече е в ролята на свекърва – и двата женски образа са с негативно присъствие в приказката, фолклора и ритуала.  Зафер е лошата магьосница, омагьосала Чудовището, която иска да го раздели от Дева. Зафер използва тайните като оръжие, създава напрежение и пречи на любовта, докато сама се представя като едва ли не богиня на любовта. Докато родната майка е грижовна, мъдра, подкрепя влюбените, насърчава ги, Гара действа като вълшебен помощник и медиатор между двамата с разяснения и напомняния. В еп. 11 имаше много моменти, в които Гара действа като посредник между Дева и Гюлджемал и държи на своя страна Ибрахим, който е много важна фигура. С подкрепата си за любовта Гара противодейства на Зафер и пречи проклятието на Зафер да се сбъдне, тя  действа в полза както на Дева, така и на Гюлджемал.
Как Дева ще разбере новите обстоятелства и какви решения ще вземе, това ще видим. Първоначалната реакция е бурна, но е размислила – закопава нещо в градината, какво е то…



Зафер и Армаан обърнаха внимание върху приликите между Мустафа и Гюлджемал. Външните прилики виждаме и ние, но дали има и други скрити прилики, не знаем. В писмото от сейфа обаче пишеше, че Мустафа не е човек, който би изоставил детето си. Дали Зафер и сега ще разказва, че Мустафа е търсил дъщеря си, което разказа пред Армаан, но не я бил открил, когато Дева винаги е била пред очите и?


Гюлджемал е главният герой, неговото име е заглавие на сериала. Когато се гледа през неговия образ, историята напомня посветителен ритуал: момчето се отделя от родителите (единият ги напуска, другият умира), следва преход – скитане, натрупване на знания и умения, Гюлджемал за разлика от Мерт с подобна съдба, който се грижи само за себе си дори и когато има жена и чака дете, е отговорен за много хора, на които дава работа, дом, семейство, а накрая посвещаваният се завръща в ново качество: готов за брак и заема своето място в групата на социално зрелите мъже. Всъщност сега сме на финалния етап, когато чрез последни съмнения и терзания се изпитват  неговите умения за любовта и брака. В историята има трима зрели мъже, на които може да се погледне и като на мъжки роли в брака, които Гюлджемал усвоява: Шахин е бащата на посвещавания, Мустафа – съпругът любовник на майката и последният, Ибрахим – мъжа в ролята на  баща, от когото Гюлджемал учи за родителството, което му предстои. Доскоро Гюлджемал виждаше само Мустафа и подсъзнателно му е подражавал, докато е постигнал да бъде като него, но още в началото хареса Ибрахим и постепенно се приближи към него, беше важно, че получи неговото разбиране за любовта му, въпреки че засега Ибрахим е против брака им. Сближаването между Гюлджемал и Ибрахим може да изиграе роля след разкритията на тайните.

Гюлджемал се справи много добре с Мерт като бивш годеник. Правилно разчете думите на Зафер не изобщо, а в контекста на нейното проклятие. Затова сключи веднага брак с Дева, а Мерт направи свидетел: като свидетел той не може да има претенции за Дева нататък, а в сцената с Дева и Гюлендам на масата напълно го дискредитира. Отрязаният пръст за мен има смисъл само в контекста на приказката и мита, в каквато атмосфера се развива сюжетът, в които има много по-зловещи наказания. Това наказание е справедливо, защото, то не се отнася за бившия годеник, а за мъжа на сестрата, какъвто Мерт беше в момента, когато хвана ръката на Дева. Освен това, Мерт, прикривайки се зад Гюлендам, е забравил, че дойде да живее в дома на Гюлджемал, за да заеме мястото му и да си върне Дева, но не забравя мястото си и в леглото с Гюлендам. Един пръст даже му е малко. Мерт продължава да се дискредитира сам и не го чака нищо добро, когато загуби Гюлендам. (Много хубава е сцената край преливащата от изобилие трапеза, когато Мерт и Гюлендам правят избор за живота си по-нататък, който всъщност направи Мерт. Пролича разликата между двете двойки: Дева и Гюлджемал се опознаха, докато тези двамата изобщо не се познават.)

Сега Гюлджемал е пред може би най-трудната задача: как да върне Дева в сватбената рокля, която е окачил над леглото. В първия момент направих асоциация с баща му, който се е обесил. Помислих си - ще загуби и Дева. Но после видях, че Гюлджемал гледа роклята и мисли; това дава надежда. Ще бъде трудно. Зафер ще привлича Дева чрез обещанието да събере всички под нейното крило – за Дева там всичко е познато, там ще бъде и Ибрахим. А Гюлджемал – тук е любовта, но и непознатото, плашещото, ще го обвинява, че не му е казала за Гара. Ще видим как Гюлджемал ще реши тази най-трудна задача преди да се събере или завинаги раздели с Дева; дали ще отпадне или ще се сбъдне  проклятието на Зафер; за кого ще бъде победата: за Гара или за Зафер…

Много добри предпоставки, но трудни за решаване задачи преди правото на младоженците да консумират брака. Ще видим как Гюлджемал ще защити правото си за принадлежност към групата на социално зрелите мъже.

Гюлджемал - еп.11 (Бг.суб)
https://cloud.mail.ru/public/NcrQ/i3Pdd8DZX
https://my.mail.ru/mail/evavili/video/33/692.html
https://videa.hu/videok/film-animacio/.11-..mp4-j5_ap..
https://archive.org/details/11-._20230628
С благодарност за превода!


https://vk.com/clubdizii?z=video-212036279_456241012%2Ff96f5dbc751d6db88f
https://vk.com/clubdizii?z=video-212036279_456240980%2F6d90633af … _-212036279_87756
https://vk.com/meric_subasi_adinisenkoy?z=video-220447728_456239 … ae27acb3ef3a90785
https://vk.com/meric_subasi_adinisenkoy?z=video-220447728_456239 … 62c6762856d7598ab



Ние продължаваме...

Здравейте!
Лучия, благодаря за фрагмана и новините.
Успех на „Сухи дни“.
Филм планира и Уур, при това ще бъде не само актьор, но и сценарист. Успех!
https://vk.com/turkiee?w=wall-46308288_387098

Сцената над пропастта може да бъде края или ново начало на историята – зависи от сценария.
 
Дева и Гюлджемал стигнаха до края в любовта. Не ги спря това, че той е убиец на баща и, а тя – негова дъщеря. Той и казва: „Много те обичам“, а тя: „Не мога да ти простя как постъпи с мен“ - дори в този момент между тях има противоречие. От писмото ще разберем дали има и външни въздействия върху нея, но Дева си е тръгнала.
Гюлджемал е осъзнал думите на Ибрахим, че е в задънена улица. Вече само смъртта може да отмени проклятието. Майчината клетва е най-силна, вярва се, че тя променя съдбата на човека, може да се пренесе и в следващото поколение. Над пропастта са двамата, а изглежда има и свидетел – Вефа.

Тази сцена е повторение, продължение и завършек на двете сцени пред дома на Зафер, в които тя произнесе своите клетви.
Едната в еп.1, веднага след убийството.
„По-добре да не бях те раждала!“ Това сега ще бъде отменено с вика: „Сине!“ – прие го отново за свой син.
„Ще видя как сърцето ти става на парчета!“ – сбъдна се.
„Нито една жена няма да те обикне истински, от все сърце!“ – но се случи и докато Дева носи в сърцето си Гюлджемал, той ще продължи да живее.
„Защото ти не си човек.“ – клетвите превръщат човек в животно, но сега идва краят на това, Дева го научи да бъде човек и тъкмо чувствата са го довели до края на пропастта. Над пропастта е човекът Гюлджемал, а не Чудовището. Проклятието на майката е отменено, но това става, когато Гюлджемал е пред смъртта, по-точно в момента на смъртта.



Сцената над пропастта кореспондира и със сцената от еп.3. Гюлджемал тогава е на 14 г., върнал се е от изправителния дом и носи пистолета, който Зафер му е дала, за да се застреля. Визуално сцената е пълен аналог на тази над пропастта, но тук Гюлджемал е изцяло в черно и по същия начин с разперени ръце стои пред Зафер: „Убий ме!“ многократно извикано пред насочения към него пистолет. „Ти вече си мъртъв“, „Теб те няма“, „Нямам син на име Гюлджемал“, „Ти нямаш родина, нямаш майка, отиди на другия край на света и не се връщай, изчезвай…“ – всичко това отменено със „Сине!“ в 12 еп. Сега Гюлджемал няма да бъде убит, той сам ще се хвърли в пропастта. Край на майчината клетва, но и край на живота на Гюлджемал.

Обръщането на сцената от 3 еп. е в няколко посоки: вместо момчето без опит, но в началото на пътя към любовта - тъкмо тогава среща Дева,  сега стои Гюлджемал след историята с Дева; и в двата случая той е с разперени ръце, но докато в еп. 3 нито той се застреля, нито Зафер направи това, сега Гюлджемал сам е стигнал до извода да сложи край на живота си, разбрал е невъзможността да се смири с отсъствието на любовта; вместо в изцяло черно, сега Гюлджемал е изцяло в бяло и с боси крака. Тъкмо последното дава нов смисъл на действието и трансформира смъртта във възможност за ново раждане. Така преходът на героя може да продължи с неговото завръщане, но в ново качество – без проклятието.
Белите дрехи и босите крака отвеждат героя към природното, както и към моментите на преход: раждането и смъртта. Гюлджемал сякаш е тръгнал от брачното ложе, където се разиграват двете действия: символична смърт на младоженците, последвана от раждане.  


Дева си е тръгнала, но по законите на турските сериали , в нея може би вече живее новото начало. А дали Гюлджемал ще преодолее смъртта и ще се върне в живота, това ще видим, засега само външното описание, което са му направили, дава надежда. Това е единственият път клетвата да отпадне и Дева и Гюлджемал да започнат живота си начисто.  


Лучия, интересна е снимката с Гюлджемал и детето, зад/пред които има пожар. При увеличение, се вижда обаче, че не е пожар, а слънце и вероятно изгрев - вървят към изгрева. А изгрев означава ново раждане. Може би тази картина също изразява идеята за смърт и ново раждане, към която имат отношение и бащата, и детето.

Произнасянето на клетви е грях, наказание трябва да получи и Зафер. Да видим как ще постъпи и Гара.

Здравейте!

Лучия, благодаря за фрагмана за еп. 13 , който ще гледаме на 13-ти .


Гюлджемал - еп.12 (Бг.суб)

https://cloud.mail.ru/public/pvko/7UEwbfF5Q
https://my.mail.ru/mail/evavili/video/33/693.html
https://videa.hu/videok/film-animacio/12-zGQM0sJIJIzE..
https://archive.org/details/12-._20230710

С благодарност за бързия превод!

Здравейте!

Лучия, благодаря за озета и снимките.


(13-ти с моята роза. С финалния епизод, ще бъдем с вас тази вечер. Като човек влюбен в розите, дори името ми е скъпо. Беше красив проект, който направих от сърце. Скъпоценни, красиви хора ме накараха да разбера. Огромно благодаря на всички, които допринесоха. Благодаря на ръцете, труда и сърцата на всички мои съотборници. Надявам се да ви видя в нови тръпки и нови истории. Обича... ГТ)

Гюлджемал е жив и в 13 еп. на 13 юли.
Много ми е интересно обаче как точно е жив и как ще покажат това:
наистина жив или ще бъде нещо по-различно…

Досега не сме имали повод да разберем смисъла на този постер, струва ми се, че е възможно той да представя финала. На този постер е трудно да се определи дали Гюлджемал е част от реалността – където е Дева, или е част от картината – друг свят, застинал в картина, отвъдното. Той охранява, пази гърба, грижи се за Дева и всичко, което тя прави и което е продължение на това, което искаше Гюлджемал, но той би могъл да прави това и от двете места. Той може да се грижи за Дева, ако е жив, но и като покровител от отвъдното. Дали постерът разказва само за изминалите пет години или такава ще бъде идеята за покровителството на Гюлджемал над Дева и Джемал завинаги?  Розата в интрото се ражда сред тръни – отнетото детство на Гюлджемал, но на финала розата разцъфтява от сълзите на Дева. Дева държи в ръцете си розите – Гюлджемал, но и всички други деца като него – децата са цветя и имат нужда от грижа и закрила, тези рози са всичко, което  Гюлджемал сподели с Дева, за което тя продължава да се грижи.  
Повече очаквам „връщането“ на Гюлджемал в някакъв преносен смисъл, нещо като знак, че той наблюдава живота след него и харесва това, което става…нещо такова. Зависи на какво са искали да дадат по-голяма тежест: на приказката или на реалността, за да изразят идеите си за сериала.  






Появата на Гюлджемал в къщата, в която отиде Дева, също беше странно: изникна от нищото, виждаме го в гръб, не знае защо е дошъл...  После се сбогува с Дева, брат си и сестра си – чрез адвокати, остави им наследство, единствено на Дева остави послание с книгата и и върна писмото, с което и каза, че няма да могат да се разделят така, както тя иска, а той винаги ще знае къде и как живее тя. Не знаем какво беше написал на Вефа, но той единствен тръгна веднага за Бурса. Може би Вефа ще има роля за срещата с Гюлджемал на финала, може нещо да му е поръчал.
След срещата на гроба и върнатия пръстен, Гюлджемал вече е тръгнал „към ръба“ . Можеше да го спре майката, но Гюлджемал не очакваше това, едва видимата му усмивка, когато почти беше стигнал края на скалата, говори за това. Той беше наясно, че само, когато загуби детето си, Зафер можеше да стане истинска майка. И той се жертва.  




Яркото червило има по-скоро отношение към розата, разцъфтяла на финала на интрото, както и към розите в ръцете на Дева на постера.
Зад Дева се чете „Джемал“, и тук Гюлджемал както и на постера, пази гърба и, докато тя продължава да сбъдва мечтите на Гюлджемал.

Здравейте!
Край на „Гюлджемал“ – много красив сериал:
с историята, с поуките, героите и актьорите, музиката, визията.
Всичко беше красиво.
Лучия, Вера, благодаря за компанията, както и на всички, които гледаха с нас.
Сега благодаря на Лазурит и Еванджелин за цялостния превод на сериала, без който удоволствието нямаше да бъде пълно.

Лучия, благодаря за хубавите илюстрации и споделеното!
Едва в епизода разбрахме, че като деца са скачали от тази скала. Това прави скока премерен риск и явно стана това, което Гюлджемал беше планирал. Ако знаехме, че вече е скачал оттам…
 
Снощи Бирсен съобщи:
https://www.birsenaltuntas.com/dizi/final-bolumu-yayinlanan-gulc … ye-satildi/27316/
„Сериалът Гюлджемал се сбогува с екрана тази вечер…
 Въпреки че не се гледа много у нас, сериалът на MF Production привлече голямо внимание в чужбина. Telemundo, вторият по големина испаноезичен телевизионен канал в Америка, купи Gülcemal. Каналът ще излъчи сериала веднага. Междувременно се разбра, че сериалът, който разказва много силна история за отмъщение, е продаден в общо 15 държави.“
Така с изпълнен дълг можем да се отдадем и ние на лятото.

Но преди това – малко хладни разсъждения.
Ако сега ме питат за какво е този сериал, щях да отговоря, че "Гюлджемал" е сериал за майчината любов. За ролята, която тази първа любов играе в живота на човека, от която – от нейното присъствие или отсъствие, зависи любовта и на зрелия човек, зависи живота на човека. Когато майчина любов липсва, в детето расте чудовище, което може да унищожи и неговата зряла любов.
Това ни бяха показали още с интрото: майката, която контролира шахматната игра – живота, както и с илюстрацията върху заглавната страница на текстовете на актьорите. Дева донякъде успя да очовечи чудовището, но в един момент нейните възможности се изчерпаха. Това стана, когато Зафер каза, че Мерт е бившият годеник на Дева, че първата любов не се забравя и Дева рано или късно ще се върне при Мерт, а Гюлджемал ще повтори съдбата на баща си. Гюлджемал полудя – с тези аргументи не може да се води спор. Той обича майка си и вярва в „добрата майка“ – това стана ясно още при първата среща между майка и син. Обстоятелствата между двете истории много си приличат. Каквото и да му каже и да обещае Дева, няма гаранция, че утре няма да постъпи така, както е постъпила Зафер. Кой би повярвал, че щастието, което Гюлджемал видя на снимките на Дева и Мерт, за краткото време просто е изчезнало; Гюлджемал не е сигурен в любовта на Дева. Доказателство в подкрепа на това, че тя наистина обича само Гюлджемал, може да има само след време, както и стана: пет години Дева е живяла близо до Мерт, ако е искала, досега да са били заедно. Но в живота на Дева присъства по всякакъв начин единствено Гюлджемал. И когато остана сам, Гюлджемал се е върнал към началото: въпросите към родната майка на ръба на скалата. Всички го изоставиха и след като и майката не го обича, той е решил да изчезне завинаги. Както разбрахме, случайно го откри и върна малкият Джемал, защото:   
„Това, което ти принадлежи, те намира“,
цитат от книгата за Златния портокал, която направи връзката между сина и бащата и която книга преди това беше свързала Дева и Гюлджемал. Дева е възпитала сина им в духа на Гюлджемал и е събрала семейството на Гюлджемал – какво по-голямо доказателство за любов.
Този цитат има отношение, както към бащата Гюлджемал и сина Джемал, така и към майката Зафер и сина Гюлджемал.



Зафер: защо е била лоша майка, защото самата тя е расла без майка и се е хвърлила към любовта с Мустафа, без да поглежда към децата си, или е вярно това, което Гюлджемал е чувал от баща си, че не всички майки са ангели, а някои жени не е трябвало да стават майки? Но загубата на сина, преобръща вътрешния свят на Зафер, страдайки, тя е преосмислила всичко. Оказва се, синът възпита майката, вместо да е било обратното. Зафер е станала истинска майка. Чака сина си край морето, където той изчезна, вярва, че е жив, както всяка майка до последно се надява. Най-много сцени в последния еп. бяха на темата: Зафер като майка. Тази на брега, когато морето изхвърли роза и чу гласа на Гюлджемал – онова момче, което тогава тичаше след колата на Мустафа, сега тича срещу майка си, която го среща с прегръдка и „Обичаш ли ме?“ – „Много“. Майка и син са облечени в бяло, както беше облечен Гюлджемал, когато скочи от скалата – сцената сякаш е продължение на предишната, а същевременно преработка на онази от момента, когато Зафер ги напусна. Преосмислила е всичко, се разбира и от други сцени. Така при завръщането си Гюлджемал е посрещнат от любовта на майката и от тази на любимата – това е целостта на любовта. Те двете не бяха загубили надежда, че Гюлджемал е жив и ще се върне. Преди да започне сериалът известно време имаше заглавие „Легенда за любовта“. Това заглавие може би обобщава идеята за пълнотата на любовта, за важната връзка между майчината и любовта, с която обичаме като зрели хора.
Темата за майчината любов беше подчертана и от краткия епизод, когато Гюлджемал даде много пари на една майка с бебе, която изрази недоумение как така да си остави детето. „По-добре да расте гладен, отколкото без майка.“
При срещата на Гюлджемал със семейството се открои вълнението в два момента: когато видя Дева и прегръдката със Зафер. Гюлджемал събра най-важното в живота в едно: майката, любимата и сина. Така поставиха „ново начало“ - друг цитат от книгата.
 

Три реални чудеса на финала :
Зафер стана истинска майка;
Армаан стои на собствените си крака
и Джемал проговори: „Татко“.

https://twitter.com/i/status/1679588700190130177


В сценария са използвани основната структура и  герои от приказката „Красавицата и звяра“, но сценарият е развит и „облечен“ с важни за съвременното общество теми. По линията: Зафер – Гюлджемал – Дева се развиват темите за любовта. Зафер е майка, която е изоставила сина и дъщеря си, но е била лоша майка и за сина си от голямата си любов Мустафа – Зафер не му е казала, че има брат и още две сестри, в лъжа е живяла дъщерята на нейния любим, опитала се е да убие първата му жена – невероятно е това, че успя да стане Зафер, която виждаме на финала. По линията на Дева и нейните две семейства: Фирузе и Мустафа, а после Гара и Ибрахим, се развива темата за кръвното и приемното семейство. Тук много добре е показано, че приемно семейство, в което децата се отглеждат с любов, напълно може да замести биологичното семейство, Дева е емоционално пълноценен човек.

Историята започва в реалността, с появата на Дева и началото на любовта между главните герои се пренася в приказния свят  - атмосферата на стаята и дома на Гюлджемал, и продължава там, докато продължава трансформирането от страна на Дева на чудовището в човек, след което историята ни връща в реалността. В тази приказка, която гледахме, сякаш е откроен последният етап – невъзможността чудовището да стане човек, без майката да се осъзнае и да се промени. Това не присъства в класическата приказка, там красавицата се справя сама. Може би в това се състои съвременният прочит на приказката и затова действието беше пренесено в Истанбул. В класическата приказка двигател на действието става лошата магьосница, а обратното действие се извършва от красавицата. Докато тук двете главни героини от антагонисти бяха превърнати в действащи в обща посока, причината за което е съвременното разбиране за ролята на първата и най-важна любов в живота на човека – майчината любов.
 

+        Привет!
     За мен беше особено преживяване да споделя гледането и обсъждането  на
   сериала в тази група.Научих много неща от вас и съм ви много благодарна.
   Топлота,искреност и уважение ,това ме накара  да се включа  в темата.
   Благодаря ви !
   Благодаря на екипа превеждащ сериала за удоволствието,което ни доставяха!             
   Бъдете живи,здрави,щастливи и много успешни!
      Щастливо лято!

Здравейте, бихте ли ми препоръчали сериал,  подобен на Гюлджемал, останах възхитена от него, като красива приказка е.