Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №25

Привет отново!
Лучия, аз пък се чудя защо ли трябваше да я съберат с Хакан, след като постоянно оттук до края на сериала ще ни въртят около съмненията на Зюлейха в лоялността на Хакан, а накрая и ще го убият. За пореден път май ще си задаваме въпроса: "Защо ручахме жабетата?"
Не е ли малко в повече, за който и човешки живот да става дума, за 5 години трима съпрузи и всичките покойници. С първият не стигнаха до брак и го загуби в катастрофа,  вторият  го откриха  убит във фризер, а третият намушкан в гърлото. Мисля, че гледаме драма, но сериалът от този сезон вече придоби облика на психо трилър.
Колко престъпления и смърт се натрупа в Чукурова. След този сериал вече могат да се замислят в Адана да открият "Музей на престъпленията".

Лучия, права си за йозета. Напоследък ми прави ми впечатление, че преразказват фраг на 1 на съответната серия. Явно умората си казва думата.
Ще дам пример с интервю от предаване със Сема Ергенекон и Уур Аслан, качено в ютюб, което изгледах вчера. Сема  разказа интересни неща. Направи ми впечатление броя на страниците на сценария на всеки  епизод на "Присъда"е между 120-130 страници, което дълбоко ме впечатли. Канавата на сценария е нейна задача, а детайлите на екипа й. Тя каза при този обем за 150.минутна серия, няма как човек да не се изчерпа и след 10 - 11 серия сценариста да не каже "дотук" и затова се прибягвало до чужди адаптации, тъй като се взема идеята, а може би и репликите наготово, а сценаристите и режисьорите доразвиват сюжета със специфичните елементи за съответното общество (бит, култура, навици, обичаи, обществени порядки и т.н.). По принцип тя не предпочита да работи по адаптации и доколкото знам "Присъда" е изцяло неин сценарий. Та впечатлих се от огромния обем от информация, който трябва да следи главния сценарист за всеки герой. И тук се замислям в случая със Чукурова, че след натрупване на н-броя серии е нормално да се допускат гафове. Към това като се прибавят и късите срокове за заснемане на епизодите, бих казала, че творческите им екипи работят при много тежки условия на труд. Може би трябва да сме по- снизходителни към сценаристите и да не им се сърдим толкова, а да им благодарим за неуморния труд и резултата, който никак не е лош. Но ми се искаше най-накрая Чукурова да завърши със щастлив край, а не отново със смърт.

Имало едно време в Чукурова - еп.137 с превод!
Благодарим!
https://ok.ru/video/3441971235524
https://cloud.mail.ru/public/oK6E/KEDe4YxHj
https://my.mail.ru/mail/evavili/video/16/557.html

Якут, благодаря за озета!
Лучия, благодаря за снимките и интересната информация.
Жалко за дръвчетата, тъжна картина.
С такова желание купувах турските плодове, фантазирах си, че са от Чукурова и са много чисти – от времето на 70-те.
Оказа се, че изобщо не е така.
Лати, благодаря за превода!
Благодаря на момичетата за превода и субтитрите!

Нали си имаме вече роли, да изпълня и аз своята, още снимки:


Своето обяснение за ролята на Хакан и любовта  Зюлейха - Хакан аз търся в контекста на сериала като цяло.
За мен е важно това, че историите на тримата мъже не са (само) последователни истории, а историите, които лежат върху основната история на Зюлейха с Демир.  
Зюлейха се омъжи за Демир по две линии:
Двете с Хюнкяр направиха съглашение зад гърба на Демир; за Зюлейха то щеше да работи неизвестно колко време – зависеше от присъдата на Йълмаз, тя осигуряваше себе си и детето, евентуално и живота на Йълмаз,  последното - под съмнение; съглашението щеше да се разпадне, когато Йълмаз се появи, то пък стана много бързо; Зюлейха разчиташе на това, че като каже, че детето е от Йълмаз, а тя обича Йълмаз, и понеже Демир не може да има деца – Зюлейха всичко беше проучила, Демир ще я пусне заедно с детето, за което вече ще знае, че не е негово. Хюнкяр искаше да не говорят за Демир, че е безплоден, да има наследник, който да продължи рода и богатството да не попадне в чужди ръце. Хюнкяр мислеше в рамките на личното и семейното, както и на традицията, тя не искаше промяна на реда на Аднан.
Това съглашение под девиза: „Твоята съдба е това, което кажа аз.“ се разпадна, а Хюнкяр, понеже благослови бягството им, стана майка на Зюлейха.
Втората линия е Демир. Демир се ожени за Зюлейха с мислене в съвсем други категории. Любовта към Зюлейха за него е любов към новото, той виждаше в нея това ново, съюзът с нея трябваше да промени реда на баща му – решението си за брак той съобщи в холдинга, под портрета на Аднан. Промяна, която нямаше да разруши реда на Аднан, а щеше да го промени в съответствие с новото време. Той говори за любовта си към Зюлейха не като обикновен човек, той иска всичко нейно при това завинаги. Това означава новото не просто да се появи в Чукурова, а да остане завинаги в земята на Чукурова. Вижданията на Демир са в неговата сфера – земеделието, което той предвиждаше да се превърне в промишлено земеделие. Връщането на Йълмаз и борбата от двете страни: от едната Зюлейха и Йълмаз за тяхната любов, а от другата, Демир да задържи Зюлейха, създаде онова напрежение, което е самата промяна - фабриките, докато дойде ред на хранителната промишленост.
Още от самото начало Демир казва на Зюлейха: „Аз съм твоята съдба.“ Това го чухме много пъти, но Зюлейха следваше своята истина: да не пусне и падишах в сърцето си. След последното бягство Демир  подари златните табелки с имената на Зюлейха и децата – всички Яман. Това беше забележителен момент, отговор на тяхното бягство и подкрепата на Хюнкяр за това бягство, която фактически изостави Демир. Демир наруши много традиционни норми, отказа се от майка си и доведе Севда, наруши бащините си думи, че той е единствен негов наследник и още много, но пътят на новото винаги минава през нарушения на норми и правила.
Съгласи се на развод не по друга причина, а защото Зюлейха беше нещастна. Но съдбата беше решила друго: Йълмаз загина. Според мен, смъртта на Йълмаз, може би накара Зюлейха да повярва, че Демир е нейната съдба. Зюлейха вярва в съдбата, във влака тя каза на Йълмаз, че ако накрая има смърт, както той я предупреди, след това ще стане това, което каже съдбата.
И заживяха с Демир щастливо. Но тогава пък изчезна Демир, а след смъртта на Фекели, Зюлейха вече знаеше, че и Демир не е жив, тя знае, че Демир никога не би ги изоставил. Този, който и казваше, че е нейната съдба, умря. Вероятно това отново я разколеба във верността на твърдението на Демир. С появата на Хакан, според мен, Зюлейха се върна към старата си съпротива на съдбата, по-точно на съдбата в лицето на Демир. Зюлейха се съпротивлява на съдбата. Това я доведе до Хакан, накара я да отхвърли изцяло Демир, да приема неща, които довчера бяха невъзможни за нея, за малко да се спира и пак да продължава, сякаш нищо не вижда и нищо не чува, не иска нищо да знае. Докато разбере, че е попаднала на неподходящ човек. Зюлейха се съпротивлява на съдбата, но точно с Хакан съдбата си казва думата.
За мен Зюлейха ще стигне до момента, когато ще признае, че Демир е нейната съдба. При това тя не смее да се откъсне докрай от Демир, Демир винаги е бил нейната опора, тя му вярваше и тогава, когато другите, дори Хюнкяр не му вярваха. Това, което гледаме в момента, е продължение на оная съпротива към Демир, която тя винаги е оказвала, сега доказва на мъртвия Демир, че не той е нейната съдба. И смята, разбира се, че може да бъде щастлива с друг.
За мен това е обяснението на историята. Интересно ми е кога и какво ще накара Зюлейха да тръгне в обратна посока и как ще се върне към Демир.


https://www.youtube.com/watch?v=1c10s2xjMVM
И продължението на сцената:
https://twitter.com/i/status/1317374248084774914
Някои реплики от този момент:
„Демир, доколкото знам, на гривните не се пишат фамилиите.
Защо да не се пишат? Моите деца са прекрасни с името и с фамилията си. До края на живота си с гордост ще носят това име...
 Не си мисли, че съм те оставил без подарък, Зюлейха. И на теб съм взел. Какво ще кажеш? Любимата жена на Демир Яман Зюлейха Яман. Не ти ли харесва?...
Няма да можеш да ме разделиш с децата. Няма да можеш да ме разделиш нито с теб, нито с децата....Твоята съдба съм аз, Зюлейха. Ще приемеш съдбата си.
А ако не я приема?“
Демир тръгва ядосан и тъжен. Зюлейха след него:
„Значи съдбата ми била такава, гледай ти!“
В спалнята пред огледалото Зюлейха размишлява, сваля колието, после пак го сложи. След това ще го скъса и свали в болницата, когато Аднан се беше прострелял. Но сега го остави на себе си. Тук има още нещо, което ще бъде интересно за финала. Докато Зюлейха е пред огледалото и в главата и са още думите на Демир за съдбата, Демир язди в тъмната нощ. Нощният ездач, който познаваме още от първия еп., ще играе роля и на финала, според мен.
Много е интересен този момент със златните гривни, за пореден път той разкрива Демир, въпреки трудностите,  като изключителен оптимист – трябва да е такъв, да вярва в бъдещето, за което работи. В онзи момент Зюлейха го гледа, говори и постъпва, водена от своите планове с Йълмаз. Но факт е, че досега все още не е посмяла да промени фамилните имена.
Зюлейха трябваше да остане сама, това е важно, за да се разбере доколко новото е стабилно, доколко то ще остане в Чукурова – първият въпрос е защо Зюлейха, която през цялото време бяга, не бяга сега, даже доведе новия си мъж в конака, доколко новото може да оцелее само - без обгрижване и доколко здраво е свързано с местното.
Фекели каза, че не е важно дали падаш, а за какво се държиш, докато падаш. Дали Зюлейха е здравото, за което Демир се е хванал, това ще разберем.
 

Привет! Благодаря ви за всичко, Аз ще съм кратка. Независимо от всичките разширени обяснения и очаквания, от финала зависи (според мен) цялостното значение на сериала. За мен е така. Не  един сериал е съсипан от последните 50секунди. Дано са го обмислили добре. Защото въпреки мнението на някои сценаристи, че "Трагедиите се запомнят". Напротив, за мен такива сериали са в забвение. Умишлено и наложено от мене си,. Айде на малко трагедии ли се нагледахме тук в Чукурова. иска ми се щастлив край, независимо с Хакан или без. Дано ни изненадат за последен път!

Лучия, напълно съм съгласна с това, което пишеш относно работата на сценаристите. Има един главен, но той  работи в екип от няколко души. Как нито един от тях не обърна внимание на съществените пропуски в сериала. Аз например не  съм съгласна с начина, по който подходиха към образа на Хакан. Твърде "епидермален" подход при сглобяването на образа. В началото заложиха на атрактивната визия. Да, това проработи да речем в първите 2-3 епизода. Ами след това? После решиха да създадат любовна история между Хакан и Зюлейха. Но на мен през цялото време ми липсваше основното, крайъгълният камък на 4-ти сезон, свързана с приятелството между Демир и Хакан и причината за разпада на отношенията им, причините довели до фалит на  фирмата в Мерсин. След като вкараха нов враг тряваше да поработят малко върху мотивите за мъст на Хакан, ама не така отгоре, отгоре. Ако тази основна сюжетна линия бяха изяснили , може би и реакцията с хвърлянето на пръстена даден на Зюлейха от Демир щеше да пасне по-добре, защото макар и изиграна сцената много добре от Хилял, тя си си стоеше като "кръпка". Може би ако бяха акцентирали върху метаморфозата на Хакан, с повече борба да загърби отмъщението и съпротива даже и в това да приеме любовта си към съпругата на врага, щеше да ми е по-истинска любовта му. Т.е. ако бяха поработили повече върху вътрешния свят на героите и по-малко върху външните прояви  щеше да е доста по- добър резултата според мен.  Вместо това че агент го изкараха, че чудеса от храброст извърши.  Ама основното... Нъц...Няма го. От това страда сериала, от последователност в сюжета и липса на дълбочина, която в 4-ти сезон става вече твърде  осезаема.
Накратко, след като вкараха нов персонаж, около който да се върти цялата интрига в сезона сценаристите трябваше да си напишат по-добре "домашното". 

Здравейте в четвъртък!
Якут, според мен, не сценарият е пропуснал да разкрие миналото на Хакан с Демир, а героят е направен така, че той крие това свое минало. И не само това, Хакан крие историята си с Абдулкадир. И още много други неща. Той лъже и заблуждава Зюлейха и другите и по двете теми. Това е неговата същност, не е недостиг или неумение на сценария. В това е най-интересното, защото Хакан се представя и обяснява себе си чрез работата си като агент, неглижира отмъщението, заради което е дошъл в Чукурова, и дълбоко крие миналото с Демир, което го е върнало в Чукурова  да отмъщава. И точно тук се поражда съмнението, за което има податки и от разговорите с Абдулкадир, че Хакан за втори път идва в Чукурова, за да унищожи Демир. Това е линия на сценария. 
Като зрители ние си правим изводи от други обстоятелства, каквито има достатъчно. Например, не сме чули в разговори с Абдулкадир, а имаше достатъчно такива,  Хакан да нарича Демир свой приятел, не ли най-добър приятел. Но пред Зюлейха той каза, че най-добрият му приятел му е забил нож в гърба. Откъде дойде идеята за „приятеля Демир“?  И защо говори за Демир като приятел пред Зюлейха, но не пред Абдулкадир? Това дойде от текста към снимката. Защо толкова бързо и с глупавата история с онази жена и подменената снимка с участието на Гюнгьор заблуди Зюлейха, наказа Бетюл и в крайна сметка дълбоко скри снимката, надписана от Демир? Защо не я показа на Зюлейха? Тази снимка доказва, че по онова време Демир е чувствал  Хакан като приятел. Но дали тогава и за Хакан Демир е бил приятел? 
Точно в това е интересното да разберем към финала какъв всъщност е бил Хакан. Той сега може да иска да бъде друг, но какъв е бил тогава? Неговият герой крие миналото си, това минало, което е важно за Зюлейха и за любовта, която срещна в Чукурова. Според мен, не може да се определя нещо като направено повърхностно или недостатъчно развито, когато става дума за  замисъл на сценария.
Още повече, че Зюлейха също е изтрила своето минало, по-точно частта, която интересува Хакан. Двамата са симетрични по отказ от своето минало. Но това, което крие Хакан, засяга Зюлейха: тя се отказа от Демир след чутото за миналото на Демир с Хюлия. Докато миналото на Зюлейха с Демир не засяга Хакан. А Хакан мълчи за миналото, все едно не е присъствал там.

Привет, момичета!
Ваня, Лучия, като се замисля сценаристите още  в първите епизоди  донякъде бяха заложили опорните точки  в образа на Хакан. Оттогава имаше  податки, че Мехмед е със съмнителна репутация. На няколко пъти ни го внушаваха чрез репликите на Фикрет към Хакан, че  има нещо, което го смущава в него и ще извади истинското му лице наяве. Зюлейха така и не обърна внимание. Предпочете да се обвърже с Хакан. Сега е късно за каквато и да е мнителност от нейна страна. Най-близкият й кръг я предупреждаваше. На няколко пъти  Лютвие директно я предупреди покрай случая с убийството на Фекели от Акадир, а и  Сание не се доверяваше лесно на хората и имаше много трезва преценка. Кажеше ли нещо, то си тежеше на място.
 Достатъчна е само една реплика на Хакан към Зюлейха, за да подскаже какъв живот е водел преди да я срещне, след като й каза: "Преди теб даже не  искам да си спомням!"
Остават ни още четири епизода, за да разберем какво и до колко  сценаристите  са решили да ни разкрият от него, а и от останалите питанки.
Въпреки това ми е мъчно за самия Хакан. Той  е самотник, получил е най-горчивият урок от приятеля Демир.  Предал го е, имал е връзка със сестра му, дал й е надежда, а после я е зарязал. Демир по същия начин  постъпи и  с Юмит, а после като като видя, че тя няма да го остави  започнаха заплахите.
Към Хакан изпитвам жал, докато към Демир не. Да, накрая се промени, но беше  толкова жесток и коравосърдечен през цялото време, че даже и накрая не събуди съчуствието ми.
Даже не мога да ги разбера зрителите, които все още го боготворят.
Жал ми е и за Зюлейха. Кога ще е щастлива тази жена?
Дано ни хареса финала.

Хаштаг за 138 еп.: #GerçekAşk истинска любов
„Човек може да обича много пъти, но #GerçekAşk се живее веднъж...“

Здравейте!

Втори фраг
Не вярваш на моята дума! (буквално Нямаш доверие на моята дума!)

Зюлейха: Фикрет, добре дошъл!
Фикрет: Изобщо не съм добре дошъл, Зюлейха!
Зюлейха: Какво стана? Нещо лошо ли се случи?
Фикрет: Да, нещо лошо се случи. Докато  прехвърляли убиеца на чичо ми той избягал.
Зюлейха: Какво? Как е станало.
Фикрет: Докато го прехвърляли в затвора  на Елязъъ някой е пресякъл пътя пред  на колата на затвора и е успял да  избяга.
Зюлейха: Кой го е направил? Вахап ли?
Фикрет: Вахап има ли толкова ум според теб?
Зюлейха: Е кой му е помогнал тогава? Стои ли някой зад него. Не разбирам.
Фикрет: Не зная. Да попитаме Хакан. Какво ще кажеш? Според теб има някой зад тази работа?
Хакан: Не разбрах, Фикрет?
Фикрет: Не разбра. Тогава така да ти го обясня. Ако излезне така, че ти стоиш зад тази работа, Зюлейха ми е свидетел, ще те погреба в Чукурова.
Зюлейха: Фикрет...
Хакан: Мислех, че сме си оправили отношенията   с Фикрет. Но той все още се съмнява в мен. Защо гледаш така? Или и ти ли му вярваш?
Зюлейха: Имаш ли някаква връзка?
Хакан: И ти ли му вярваш?
Зюлейха: Само те питам имаш ли някаква връзка?
Хакан: Не вярваш на моята дума! Добре! Ти си знаеш!

https://www.youtube.com/watch?v=OOfFTPpd6aA&list=RDCMUCdWD3k … amp;start_radio=1

Хакан е хитър като "стадо лисици", но където и да ходи, пак ще се върне в дюкяна на кюркчията ( много популярна турска поговорка, оказа, че и руснаците я имали:  Колкото и да е хитра лисицата, пак в дюкяна на кюркчията ще виси).
Както се казва: "Вари го, печи го, все същия!"
Приятно гледане на серията, момичета и аз съм на линия.