Случи ми се нещо странно XXVI

Чета с интерес и малко напрежение темите относно странните неща.  Вярвам, че няма случайни неща и, че нашите любими хора ни закрилят. Моят татко почина внезапно през 2011 г. Месец и нещо след смъртта му малкият ми племенник, който носи неговото име катастрофира тежко. Всеки, който видя колата не вярваше, че има оцелели. Предната вечер преди катастрофата сестра ми каза, че е сънувала татко, прегръщал я. Бил е с адаша си. На мен слава богу не са ми се случвали кой знае какви странни неща. Миналото лято един ден се разхождах из моето градче и мислено си говорех с Бог... Защо има толкова несправедливост, защо страдат все добрите хора? Може би точно както Бог е бил разпънат на кръста за добрите си дела... Беше ми нещо криво и тъжно, реших да поседна на сянка под едни дървета. Нещо ме накара да вдигна поглед нагоре. Слънчеви лъчи се промъкваха измежду короните на дърветата. Привлече ме и снимах. Нищо особено... Като се прибрах у дома се в гледах в снимките и видях, че Бог ми е отговорил.Въпреки всичко трябва да вървим с вяра и любов напред!

нищо не се вижда

Позволих си да "поправя" снимките, защото не се виждаха и ми беше любопитно какво има на тях.

Обаче не знам какво гледам на тях. На първата ми се струва, че има сърце. Не разбирам какъв е отговора. Ако може да поясниш

На първата снимка виждам сърце, на втората кръст.
Любов и вяра.
С любов и вяра напред. Това според мен е отговора, който е видяла съфорумката.
И да, прилича на знак. Може да е нищо според някои, но знаците не са от рода: питам и някой ми отговаря, затова са знаци, ако имаш очи, ще ги видиш, ако не, значи тоя отговор не е за теб.
Тя е видяла своя отговор, а ние какво виждаме или не, няма значение.

Ако някой смята нещо за знак, значи е знак Няма нужда всеки да го вижда или да го обяснява. Според мен всички сме загубили вяра в интуицията и вътрешният си глас и затова ни е трудно при взимане на важни решения. 

За да не е спам една според мен странна случка от миналата седмица. В залата по групови тренировки на една от стените има 3 доста тежки картини закрепени на 2 пирона в горния си  край. Бяхме легнали на пода, аз дори бях леко на диагонал към тази стена. Не знам какво ме накара да ги погледна тези картини и само едната се залюля силно от ляво на дясно и се върна в изходно положение. Никой не ги докосваше, бяхме спряли климатика, че едни каки пищяха че ще изстинат , а залата е подземна без вентилация и никакво течение. Ако беше течение всичките щяха да се мръднат според ме, но не така силно. Даже станах и отидох до тази дето се мръдна и като я размърдах с ръка видях, че е доста стабилно хваната, трудно е да се мести с ръка, камо ли от някакъв повей на въздуха....

Днес сутринта, в момента, в който ми звънна алармата, чух женски глас (звучеше като млада жена) да казва "Хайде, ставай". И сега се чудя какво е било - дали съм сънувала, или аз самата съм го казала на глас. Какво мислите?

Вътрешното ти Аз ти говори

Аз не оспорвам знак ли, не е ли знак. Нито казвам, че всеки трябва да го вижда. Любопитно ми стана какво е видяла и какъв е отговора. Като напишеш нещо в публичен форум, трябва да си готов за дискусия. Монолози, без да очакваме въпроси, може да си водим насаме

Мини, тя съфорумката го е написала - видяла е вяра и любов. Това е бил нейния знак и нейния отговор.
Често знаците за някой са предназначени само за него и другите не виждат в тях посланието или отговора, който конкретно някой търси.
Да, прозаично е и отстрани не изглежда кой знае какво, просто корони на дървета и случайни фигури, които рисува въображението и не само , но за питащия те имат своето символично значение.
Пп Предполагам, че т.к. снимките не са се виждали първоначално това е провокирало въпроси в четящите, но след като ги видях ми стана ясно какви символи е видяла съфорумката.

Тя го е написала, и аз уж го прочетох, ама не го осмислих явно Благодаря, Джасте!

На мен постоянно ми се случват странни неща. Все едно Матрицата е в постоянна спечка. Но не мога да преценя дали не е от преумората. Почти месец, в който спя по четири часа на ден с прекъсвания.
Все едно съм в постоянно дежа-вю. Сякаш всичко започва не да се отдалечава от мен, а да се отлепва. Ако изкарам още месец така, ще се превърна в свръх човек. 😁

Кобрети, ти си по-зле от мен. Аз поне 5-6 часа сън докарам (със събужданията).

Миналата година на 17.10.загубихме кръстника на детето ни (44г.почина в съня си),а на 25.10.почина свекърва ми (3 месеца след инсулт също в съня си).
През юли месец м.г.един познат на мъжа ми му звъни една вечер и пита "Пепи верно ли е починал? Втрещихме се,кръстникът си беше жив и здрав,явно за друг Петър е ставало въпрос.Но ето,че след 3 месеца умря внезапно.
Свекърва ми на същата дата,но през 2018 получи нещо като мини инсулт,за момент й прилоша,но докато дойде линейка си се оправи.И на същата дата почина в съня си.А освен това,датата е р.д.на Свекъра.
Не съм на хапчета,но от време на време ми изникват разни картини в съзнанието,все едно пред мен,цветно и за секунди.Преди да получи инсулт свекърва ми,пътувайки към морето,ми се разигра случка в главата.Че свекърът се обажда на мъжа ми и му вика,че майка му си е отишла.След няколко дни на почивка,получихме обаждане от него,че майка е зле,с инсулт и си заминава.Прибрахме се скоростно,жената поживя от юли до октомври.
След като умря свекървата,ми се превидя свекъра легнал в болница,гол,с бяло нещо на врата- викам на мъжа ми,дано не го тресне ковид( тогава все за това се говореше,интобиране и т.н.).След 20 дни свекърът падна от високо дърво ( луд старец,режещ клони на бор) и си счупи на 3 места врата.Оперираха го и се възстанови без поражения,което само по себе си е чудо-подготвяха ни за смърт,парализа или да го прибираме без операция.Стоя със шина на врата доста време.
Миналата седмица преди да блъснат момичето на пешеходната,минавайки по същия булевард на прибиране,може би 50 метра по-напред ми мина през акъла- леле,колко е опасно човек докато кара,да не блъсне някой.Странно,защото обикновено ме е страх да не ме удари мен някой с кола.
Не знам...

Можеш да се научиш да контролираш това.
Ще ти кажа начинът, който ще ти прозвучи налудничаво, но не и за някои други. 😝
Когато ти възникне подобна визуализация, или получиш силно дежа-вю, направи нещо необичайно за теб. Направи го на мига и почти несъзнавано. Например блъсни се в нещо. Ритни камък. Но трябва да е нещо, което да накара да изтръпнеш от болка. Е, не казвам да се ръгнеш с нож, или да скочиш от високо. 🙂

И каква е целта на тези действия?