Животните са много интуитивни, дори и моя льольо. Преди да си взема това куче (йорки, което е залепено за нас) имах друго куче, което почина от старост. Намерихме го в кухнята до купичките му, аз го преживявах много тежко и мъжът ми реши да ми подари този дивак. Това куче месеци наред не искаше да влезе в кухнята. Седеше пред вратата и не престъпяше вътре, а иначе и в тоалетната как да има да влезе с нас. С времето това отшумя, но все си мисля, че милото ми старо злобарче не го пускаше вътре.
- Публикувана: 27 май 2022, 17:45 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2023, 11:49 ч.
Случи ми се нещо странно XXVI
Бях в Рим, на римския форум вътре и се изкачвах към място наречено “домът на Лидия” (по груб спомен), когато ме превзе такова нечие преживяване, почувствах се като жена от семейство, изпаднало от високи места в немилост, отбягвано от всички, но аз съм си останала същата, просто вече outcast. Изпитвах силна екзистенциална умора (умора от живота, предсказуемостта на хората, философско примирение с превратностите и предателствата човешки) и почти можех да се видя, светла жена със светла коса, някога хубава, сега с бръчки и обезверена.
Мислех го доста след това, какво и защо се случи, защото преживях цяла палитра емоции като че бяха мои (а не бяха) и преживяването бе като от първо лице, а аз нямам лична опитност с такава житейска ситуация, да не кажа и че с нищо от изпитаното не се асоциирам.
Отдавна не съм влизала в тази тема, сега почетох с интерес и се спрях тук....
Добре е да се помисли върху следните моменти - ако можем да улавяме толкова подробно чужди преживявания до степен да имаме представа дори за външността на отдавна живели хора, това щеше да е опитност на всеки един човек и да се знае....
А ние какво знаем?
Когато улавяш нещо, някакви чувства, обикновено е съвсем повърхностно, улавяш напрежение примерно, ако влезеш някъде, където е имало стълкновения между хората вътре. Казваме, че напрежението се усеща във въздуха. Толкова. Повече нищо и то ако си по-сетивна натура. Но да преживееш
Цитат
цяла палитра емоции като че бяха мои (а не бяха) и преживяването бе като от първо лице, а аз нямам лична опитност с такава житейска ситуация, да не кажа
Цитат
почувствах се като жена от семейство, изпаднало от високи места в немилост, отбягвано от всички, но аз съм си останала същата, просто вече outcast. Изпитвах силна екзистенциална умора (умора от живота, предсказуемостта на хората, философско примирение с превратностите и предателствата човешки) и почти можех да се видя, светла жена със светла коса, някога хубава, сега с бръчки и обезверена.
Няма как да имаш опитност относно нещата около Лидия, това не е сегашната ти инкарнация.Щом си успяла обаче да преживееш и "видиш" всичко това, значи имаш достъп до базата данни на инкарнацията Лидия.За да имаш, значи си свързана с нея......
Като се заговори за Акашови записи се сетих за една случка. Беше 1995-та година, а аз се бях записала студент. Много ми се искаше да уча висше. Бях се записала Социална педагогика.
Имахме Висша математика. Аз хабер си нямах какво е това и за първи път чувах за Комбинаторика, вероятности и тнт от сорта.
Обаче страшно много си харесах доцента, който ни преподаваше. И много исках да му се представя по някакъв блестящ начин.😁😆
И започва той да обяснява една задача имате 9 числа, ако еди кво си еди кво си тнт. Аз слушам внимателно, затаила дъх, право в него гледам и съответно абсолютно нищо не разбирам от това, което обяснява. И изведнъж той: студенти, някой може ли да ми каже отговора на тази задача?
Никой, мълчание, за секунда и аз дан-вдигам ръка. Беше точно до мен изправен. Да, кажете колега? И аз, ами сега!? Спомням си, че не дишах, бях толкова изтръпнала и мозъкът ми стана виртуален, бях сякаш в космоса-тъмно, нищо не чувствах, само говорех и говорех, дори не се слушах. И спрях, и той ме погледна и каза: точно така, моето момиче. Това е решението. 😁
Имахме Висша математика. Аз хабер си нямах какво е това и за първи път чувах за Комбинаторика, вероятности и тнт от сорта.
Обаче страшно много си харесах доцента, който ни преподаваше. И много исках да му се представя по някакъв блестящ начин.😁😆
И започва той да обяснява една задача имате 9 числа, ако еди кво си еди кво си тнт. Аз слушам внимателно, затаила дъх, право в него гледам и съответно абсолютно нищо не разбирам от това, което обяснява. И изведнъж той: студенти, някой може ли да ми каже отговора на тази задача?
Никой, мълчание, за секунда и аз дан-вдигам ръка. Беше точно до мен изправен. Да, кажете колега? И аз, ами сега!? Спомням си, че не дишах, бях толкова изтръпнала и мозъкът ми стана виртуален, бях сякаш в космоса-тъмно, нищо не чувствах, само говорех и говорех, дори не се слушах. И спрях, и той ме погледна и каза: точно така, моето момиче. Това е решението. 😁
Колко хора биха мечтали да им се случи такава случка на изпит! Не знаех, че комбинаториката се учи като математика. Аз съм учила комбинаторика в Художествената академия.
Обяснението според мен - или си се свързала с някаква вселенска база данни и си взела решението оттам, или си слушала и разбирала обясненията подсъзнателно и под влияние на силна емоция си успяла да ги пресъздадеш в решението.
Обяснението според мен - или си се свързала с някаква вселенска база данни и си взела решението оттам, или си слушала и разбирала обясненията подсъзнателно и под влияние на силна емоция си успяла да ги пресъздадеш в решението.
Нямам идея какво се случи тогава.
Иначе един ден играем с братовчедката на крави и бикове и аз решавам, да докажа, че телепатията съществува. 😆😁
И тя си намисли число, трицифрено, бяха ни омръзнали с четири цифри да играем, това беше всеки божи ден лятната ваканция. И тя си намисли числото, закри го с тетрадката, да не го видя и аз започнах да си представим как влизам в главата й, в съзнанието й, и в момента, в който реших, че съм получила достъп, започнах да си визуализирам трицифрено числа и всичко вървеше я съзнанието ми в тъмнина, точно в средата в права редица отдолу нагоре със скоростта на светлината - не ги различавах. В един момент една цифра, първата, се открои с лека неонова бяла светлина и аз я записах. След миг втора се открои по същият начин. И третата след мъничко. Записах числото, погледнах братчедката и й казах, числото ти е ..тя само хвърли тетрадката, обяви ме за дъщеря на Сатаната и каза , че повече няма да играе с мен на бикове и крави. 😆😁
Иначе един ден играем с братовчедката на крави и бикове и аз решавам, да докажа, че телепатията съществува. 😆😁
И тя си намисли число, трицифрено, бяха ни омръзнали с четири цифри да играем, това беше всеки божи ден лятната ваканция. И тя си намисли числото, закри го с тетрадката, да не го видя и аз започнах да си представим как влизам в главата й, в съзнанието й, и в момента, в който реших, че съм получила достъп, започнах да си визуализирам трицифрено числа и всичко вървеше я съзнанието ми в тъмнина, точно в средата в права редица отдолу нагоре със скоростта на светлината - не ги различавах. В един момент една цифра, първата, се открои с лека неонова бяла светлина и аз я записах. След миг втора се открои по същият начин. И третата след мъничко. Записах числото, погледнах братчедката и й казах, числото ти е ..тя само хвърли тетрадката, обяви ме за дъщеря на Сатаната и каза , че повече няма да играе с мен на бикове и крави. 😆😁
Хм, явно имаш някаква сетивност. Дори начина, по който описваш нещата говори за това. Ако бях аз, сигурно щях да искам цялото число да ми дойде в главата, а нямаше да си го представям по въртящи се цифри една по една.
Навремето бях чела в един вестник от рода на Психо, как можеш да гадаеш за кого ще се омъжиш. Общо взето беше, че трябва да си визуализираш голям брой хора, които вървят и в един момент един от тях се отделя от тълпата и това е бъдещият ти съпруг. Колкото и да опитвах, така и не можах да я визуализирам тая тълпа.
Навремето бях чела в един вестник от рода на Психо, как можеш да гадаеш за кого ще се омъжиш. Общо взето беше, че трябва да си визуализираш голям брой хора, които вървят и в един момент един от тях се отделя от тълпата и това е бъдещият ти съпруг. Колкото и да опитвах, така и не можах да я визуализирам тая тълпа.
Разликата между неща, които някой си мисли сега, тук, в реално време и неща, които са се случили в друга времева линия, е меко казано като между небето и земята. Телепатията се твърди ,че е била нещо във възможностите на човека, но вече не я притежаваме. Може пак да стане реалност. Аз не говоря за телепатия, тоест предаване на мисли от разстояние. Става въпрос за нещо съвършено различно. Достъпът до акашовите записи или до вселенската база данни с други думи никога не е бил нещо във възможностите на съществата, населяващи 3-та плътност. Поне докато се намират в тяло. За времето когато се освобождават от него, не можем да твърдим нищо с абсолютна сигурност ,затова приемаме само това, което знаем - не можем да черпим информация от там, живеейки в тази реалност.
И все пак понякога...само понякога се случва. И най-вероятно става въпрос за кратковременен достъп до собствената база данни. Емоциите са това, което отнасяме оттук. Предполагам, че са толкова силни, че не само се запазват, но и властват в онова пространство, което не познаваме приживе. И успяват понякога да прескочат времевите линии.
И все пак понякога...само понякога се случва. И най-вероятно става въпрос за кратковременен достъп до собствената база данни. Емоциите са това, което отнасяме оттук. Предполагам, че са толкова силни, че не само се запазват, но и властват в онова пространство, което не познаваме приживе. И успяват понякога да прескочат времевите линии.
Може да създаваме виртуална реалност на база информация от различни източници назад във времето. Т. е не сме участвали в това събитие, но си създаваме реалистична представа.
Спомням си за една книга, но не мога да я намеря в нас и не й знам името. Отнася се за регресия и разни интересни случки от минали животи, за които намират доказателства в настоящето. Единственото, което си спомням е регресия на Шарл Азнавур, като връщайки се в минал живот, той се вижда да прави надпис върху дървена повърхност в някаква църква, мисля. Тогава я бяха намерили, както и написа от този негов минал живот.
Спомням си за една книга, но не мога да я намеря в нас и не й знам името. Отнася се за регресия и разни интересни случки от минали животи, за които намират доказателства в настоящето. Единственото, което си спомням е регресия на Шарл Азнавур, като връщайки се в минал живот, той се вижда да прави надпис върху дървена повърхност в някаква църква, мисля. Тогава я бяха намерили, както и написа от този негов минал живот.
Бях чела една книга за регресия. Даваха я като достоверна. Разказваше психотерапевт, специалист в регресията. Казваше, че чрез тези, на които прави регресия се опитва да проследи исторически събития през погледите на участници и съвременници, както и срещи с исторически личности. Беше интересно написана. Беше издадена от религиозно издателство и описваше хора, които са контактували с Исус. Беше написана много интересно и четивно, не бих могла да кажа колко е достоверна.
Тези на Майкъл Нютън са известни. Мисля, че тази, за която писах не е от него. Бях я взела назаем от един познат, който има религиозни и окултни интереси. Ще я потърся из нета и ще дам линк, ако я намеря.
https://knizhen-pazar.net/products/books/1619301-isus-i-eseite
https://knizhen-pazar.net/products/books/1619301-isus-i-eseite
Ън (за да не цитирам каквото изписахме, че е дълго), аз не вярвам в теорията за Акашовите записи (въпреки, че може би е още едно полезно обяснение как работи света).
По- съм склонна да отчитам колективното несъзнавано като начин на натрупване на опит. И за това моето обяснение е, че ако нещо не ни е в жизнения опит, но го усещаме съвсем реално като преживяване, то идва оттам. Също и от собственото ни "несъзнавано", което още от детството ни регистрира стотици ситуации, които си остават неосъзнати, но могат да се комбинират в преживяване.
Примерно профайлърите действат на този принцип, почти се "обличат" в личността на престъпника, без да имат неговите преживявания. Правят го на интуитивно ниво, като според мен комбинират точно такива фактори от лично и колективно несъзнавано
По- съм склонна да отчитам колективното несъзнавано като начин на натрупване на опит. И за това моето обяснение е, че ако нещо не ни е в жизнения опит, но го усещаме съвсем реално като преживяване, то идва оттам. Също и от собственото ни "несъзнавано", което още от детството ни регистрира стотици ситуации, които си остават неосъзнати, но могат да се комбинират в преживяване.
Примерно профайлърите действат на този принцип, почти се "обличат" в личността на престъпника, без да имат неговите преживявания. Правят го на интуитивно ниво, като според мен комбинират точно такива фактори от лично и колективно несъзнавано
Ън (за да не цитирам каквото изписахме, че е дълго), аз не вярвам в теорията за Акашовите записи (въпреки, че може би е още едно полезно обяснение как работи света).
По- съм склонна да отчитам колективното несъзнавано като начин на натрупване на опит. И за това моето обяснение е, че ако нещо не ни е в жизнения опит, но го усещаме съвсем реално като преживяване, то идва оттам. Също и от собственото ни "несъзнавано", което още от детството ни регистрира стотици ситуации, които си остават неосъзнати, но могат да се комбинират в преживяване.
Примерно профайлърите действат на този принцип, почти се "обличат" в личността на престъпника, без да имат неговите преживявания. Правят го на интуитивно ниво, като според мен комбинират точно такива фактори от лично и колективно несъзнавано
По- съм склонна да отчитам колективното несъзнавано като начин на натрупване на опит. И за това моето обяснение е, че ако нещо не ни е в жизнения опит, но го усещаме съвсем реално като преживяване, то идва оттам. Също и от собственото ни "несъзнавано", което още от детството ни регистрира стотици ситуации, които си остават неосъзнати, но могат да се комбинират в преживяване.
Примерно профайлърите действат на този принцип, почти се "обличат" в личността на престъпника, без да имат неговите преживявания. Правят го на интуитивно ниво, като според мен комбинират точно такива фактори от лично и колективно несъзнавано
Изключително интересна теория, върху която ще помисля задълбочено, защото е много, много в хармония с атеистичните и прагматичните ми възгледи.
Но...на първо четене ми изскачат въпроси:
- защо толкова рядко и на толкова малко хора се случва, не е ли това колективен начин, валиден за всички?
- защо на един и същи човек се случва само в една ситуация, а не винаги или поне често?
- профайлъра впряга сетивата си, за да се облече в личността на друг човек, случаят е за напълно несъзнателна и нетърсена ситуация, нали?
- трупаме опит по всякакъв начин и го складираме дълбоко в съзнанието, но кое провокира изскачането му в определена ситуация и защо точно така се комбинира опитът? Вариантите са неизчерпаеми, нали? Сигурно отговорът е игра на съзнанието, но някак не ме задоволява...
Има и още много неща сигурно, за които в момента не се сещам, вероятно ще изскочат...
Като споменахте това за пророкуването за бъдещия съпруг, да споделя и аз нещо подобно.
Преди 3 години бях изпаднала в нещо като дупка, разделих се с бившия ми партньор, с когото бяхме дълго време заедно и се впуснах в нещо като “самолекуване” чрез подобни практики. Слушах мантри, правих визуализации и разни такива неща, като държа да кажа, че изобщо не съм била навътре в материала.
Случайно някъде бях попаднала на една практика, с която да привлечеш в живота си правилния човек. И беше нещо подобно, трябваше по време на медитация да визуализираш мечтания за теб човек. От най-малката подробност на външен вид до характера му, желани качества и т.н. Няколко месеца след това съвсем случайно срещнах мъжът ми, като изобщо не съм го търсила целенасочено. Един ден просто осъзнах, че визуално е почти 1:1 с този човек, който си “извиках”. Връзката ни се разви доста бързо, правим опити за второ дете и ще правим малка сватба напролет.
И вече наистина внимавам какво си пожелавам.
Преди 3 години бях изпаднала в нещо като дупка, разделих се с бившия ми партньор, с когото бяхме дълго време заедно и се впуснах в нещо като “самолекуване” чрез подобни практики. Слушах мантри, правих визуализации и разни такива неща, като държа да кажа, че изобщо не съм била навътре в материала.
Случайно някъде бях попаднала на една практика, с която да привлечеш в живота си правилния човек. И беше нещо подобно, трябваше по време на медитация да визуализираш мечтания за теб човек. От най-малката подробност на външен вид до характера му, желани качества и т.н. Няколко месеца след това съвсем случайно срещнах мъжът ми, като изобщо не съм го търсила целенасочено. Един ден просто осъзнах, че визуално е почти 1:1 с този човек, който си “извиках”. Връзката ни се разви доста бързо, правим опити за второ дете и ще правим малка сватба напролет.
И вече наистина внимавам какво си пожелавам.
И при мен се случи нещо подобно...
Развеждах се. Бях изпаднала в дупка.
Йогата ми помогна много... По време на медитация трябваше да си измисля санкалпа ( решение, утвръждение, цел) и аз твърдо си визуализирах искам човек, който ме обича, има човек, който ме обича....
След няколко месеца срещнах такъв. Заедно сме повече от 4 години...
Развеждах се. Бях изпаднала в дупка.
Йогата ми помогна много... По време на медитация трябваше да си измисля санкалпа ( решение, утвръждение, цел) и аз твърдо си визуализирах искам човек, който ме обича, има човек, който ме обича....
След няколко месеца срещнах такъв. Заедно сме повече от 4 години...