Случи ми се нещо странно XXVI

Много мои приятелки ходят на йога. Имам приятелка, която твърди, че това я е спасило в тежък момент. Аз все още не мога да се реша. Мисля, че това е култура и начин на живот, които са далече от нас. Виждала съм и хора, които са навътре в материала и ми изглеждат странни. Както и май не съм опитвала да медитирам, въпреки че може би изпадам отвреме навреме в такива състояния. Някъде прочетох, че можем да сме в медитация без да разберем, дори, когато ходим в постоянен ритъм или шофираме. Писала съм го в темата - прибирах се към къщи, карах по бул. България. Беше надвечер, сумрачно, събота или неделя, нямаше движение. Седя в колата, климатика шуми равномерно, топло е, свири тиха музика. В един момент си представям как карам и карам. Запитвам се къде стигам. В съзнанието ми изскача къща с двор и на двора голяма маса. Нямаше храна на масата. Пристигам, а около нея седят всичките ми починали близки. Радват ми се и стават да ме посрещнат, аз също им се радвам. Много странно усещане беше и мисля, че съм влязла в медитация. После достигнах НДК и движението ме отрезви набързо.

Много имам за писане...
На 25.10.направихме помен за една година на милата ми свекърва.С мъжа ми чакахме да стане 11 ч.и да тръгнем,пред нас щяха да дойдат майка и една приятелка на свеки да ги закараме с нас към Централните.Направихме си по кафе с мъжа ми,но за пръв път той направи и за майка си-тя много обичаше и го сложи на масата в хола,където си пием нашите.Попитах го защо.Каза ми,че като се връщал от училището по-рано същата сутрин-от далече се загледал в една кола-заприличала му на тази ,на баща му и се загледал да не е той.Колата спряла на светофара и видял майка му да кара,с любимия й бежов шлифер,гризяла круша( тя обожаваше плодове),гледал,но тя не го погледнала и тамън тръгнал към колата и сфетофарът я пуснал.Затичал се,но колата изчезнала буквално без да я види да отбие някъде. Аз лично не мога да сбъркам майка си от 3-4 метра,но защо ли му е било привлечено вниманието с автомобил като на техните,жена по образ и подобие,даже шлифер-същите...не знам.Разказа ми ,аз изтръпнах.Оставих чашата й с кафето и тръгнахме за гробището.Връщаме се и кафето изпито до дъно- за два часа- нямаше и капка,а даже следи все едно от устни ,но до дръжката на чашата,от където трудно бих пила,примерно.Почнахме да спорим и да си дъхаме да не се шегува някой от нас- не миришехме на кафе ...жената е дошла и го е изпила,вярваме го двамата.

Май говориш за активна медитация.

Не съм особено наясно с медитацията. Не съм правила медитация съзнателно. Пречило ми е това, че мислите ми непрекъснато хвърчат насам натам и наистина не мога да си изчистя съзнанието от мисли. Освен това ми е доста сложно да остана сама на спокойствие. Но има моменти, в които съм се усещала в подобно състояние, без да съм го предизвикала съзнателно.

Ще кажа и аз как се запознах с мъжа си.
Ползвах сайт за срещи и терапевтката ми каза, абе време е да внигнеш малко възрастта (аз търсех около моята, с до 5г вариране) на мъжете, дето искаш да ги срещнеш.
Аз направих видимостта само за мъже по-възрастни от мен и нагоре и така се запознахме, може би същия ден след смяната на филтъра за възрастта ))
Много си го обичам, той е много сладък и фин човек. Но така стана при нас, елементарно

Ън, а относно твоите тези:
На всеки от нас са дадени различни способности, умения, инстинкти и прочее, това е безспорно, отразява се в работата ни, във връзките ни и тн. Според мен и за това броят на хората с чувствителност към несъзнаваното не е голям, то е дарба. Писателите го имат, когато създават добри образи. Чехов например с три изречения може да "закове" образ.

Човек с такива способности, да преживява нещо чуждо, ги използва когато е в подходящо състояние, както по-горе се коментираше за ритъм и спокойствие, като условия за медитация. Когато имам такива "чужди" преживявания все е било по време на разходка и когато съм сама.

Но ми е много чуден един феномен, който съм чувала, че имаме повечето жени -  чувството, че нещо лошо ще се случи, напр. когато жени казват, че преди някой да ги нападне, са почувствали специфично стягане в корема.
Аз (сигурно и вие) съм усещала как преди нещо зло да стане, въздухът изстива. Също и как преди нечия смърт сякаш всичко около тоя човек се обвива с тишина, сякаш живота го "изключва". Ето тези са свръхестествените неща, които знам, че имаме повечето хора и не са инстинкти или дарби.

Мисля, че тези усещания са инстинкт за само съхранение, също като при животните - те усещат по-този начин опасността.

Не знам как точно може да бъде описано, но аз също усетих предстоящата смърт на баба. И тя не почина от старост. Два дни преди това го усетих - като присъствие, очакване, но и черна пустота. След това стана пожарът - стаята ѝ е толкова плътно черна, че чернотата буквално поглъща всяка светлина. Наша роднина, която има определени... Способности да ги наречем, след това каза, че също два дни по-рано е "видяла" дядо, татко и леля (и тримата починаха отдавна) да я "чакат". А миналия ден, точно на 9-тия месец в часа на смъртта ѝ (4 сутринта) приготвеният за изхвърляне вързан плик с боклук някак "оживя" и не само падна, ами се и развърза и изсипа. А лично аз вързах 4 възела. Като тупна се стреснах (спя леко) и затова видях часа. В същия час в спалнята на майка ми от тоалетката е паднало шишенце с парфюм - нито има какво да го е бутнало, нито е било на ръба. И нея това я е събудило и е погледнала часовник... Друг интересен факт - баба, дядо, татко и леля починаха на различни дати, различни години, но в един и същи час - 4:00 сутринта.

Загубих най-близките и скъпи на сърцето ми хора. Никой от тях не си отиде внезапно. Не мога да разбера, обаче, след като всеки от тях си отиде, независимо от голямата ми скръб, почувствах някаква лекота и спокойствие. Не мога да разбера дали това е, защото мъките им са свършили, дали защото свършват моите мъки - да гледаш човек, който знаеш, че е обречен и не можеш да му помогнеш, дали защото са отишли на по-хубаво място и ми пращат някакво послание.

И аз изпитах подобно усещане, когато баща ми си отиде, след месец и половина мъки. Аз се грижех за него и се чувствам егоист, че го усещам.

Още се чувствам виновна, че го изпитвам.

Няма защо да се притесняваш. С мъжа ми много се карахме на тази тема. Той абсолютно изкуствено, със всички средства удължаваше живота на родителите си. Те се мъчеха, нашият живот беше кошмар. Аз му казвах, че такъв живот не желая нито за родителите ми, нито за мен.

Ще разкажа... Тежко ми е, но ще разкажа.
Майка почина май месец тази година, аз я намерих, все още топла, беше се случило най-вероятно 5 минути преди да вляза в стаята и. Беше спокойна... Няма да изпадам в подробности. Докато дойдат траурната агенция да я вземат, аз легнах до нея, сгуших се и непрестанно я молих да ми даде знаци, да ми покаже по някакъв начин, че не всичко свършва със смъртта. Първата седмица нищо... Тъга само тъга...
След около седмица я сънувах, влиза в стаята! Аз учудена!
Тя ми обесни, че след като се я взели агенцията там е "оживяла", но не са и давали да ми каже. Питах защо... Отговора беше - Трябваше първо да се оправи някаква документация.
Сън...като сън.
След още една седмица аз съм в църква, паля свещ за нея, казвам си думичките и тъкмо ще тръгвам.. Свеща падна на метър разстояние и изгасна(сякаш някой я изтъгна и хвърли). Мъжа ми беше свидетел.
Бях сложила снимка  в рамка на майка върху секцията, на високо и по-средата съответно. В 5:05 сутринта (по-това време майка излизаше за работа), чухме шум и с мъжа ми скочихме.
На майка снимката беше паднала от секцията, (повярвайте няма как без някой да я бутне) беше със снимката нагоре и беше здрава(секцията е висока доста). Това за мъжа ми беше нещо невъзможно, а за мен поредния знак.
Имаше много други леки ситуации с потреперване на някакви предмети и т.н,но нищо фрапантно, до 39тата нощ.
За мен това беше сънна парализа ( за втори път в живота си преживявам такова чудо).
Спя, разбуждам се, отварям очи (легнала съм настрани) виждам ръката на майка която ме прегръща и хваща ръката ми на която спя. Стисна ме, силно ме стисна, изпитах болка и исках да крещяяя, но неможех нито това, нито да мръдна.
След секунди може би се раздвижих и станах. Чак след дни осъзнах, че беше 39тата нощ след смъртта и.
Тя ми показа! Всичко свърши след 40то...
А какво има после... Само може да гадаем!

Тя ми обесни, че след като се я взели агенцията там е "оживяла", но не са и давали да ми каже. Питах защо... Отговора беше - Трябваше първо да се оправи някаква документация
Бях в гимназията и сънувам сън, ама толкова истински. Сънувам, че съм умряла при катастрофа, обаче никой не идва да ме вземе. Останала съм си на този свят, вървя си между хората, невидима и тъжна. И изведнъж стигам до една сграда, която се оказва точно агенция за регистрация на мъртвите. И ми казват да се кача на най-големия етаж в дирекцията, и да заявя, че съм мъртва да ме регистрират.
Че като прочетох агенция, се сетих за моя сън. И, когато дядо почина, беше ми страшно тъжно, всяка нощ го сънувах и плачех. И една нощ го сънувам, беше преди 40-то, стои на място, някъде в пространството, не на този свят и чака разпределение. После го сънувах отново, беше на доста по-високо измерение от нашето - чист, спретнат и щастлив. И се успокоих.
Когато умираше, аз бях до него в стаята, на два пъти в стаята ставаше много светло, аз бях с гръб, със затворени очи, само усещах светлината и знаех, че не трябва да се обръщам. На второто идване, след като силното пресвяткване спря, обърнах се, станах и видях, че е починал. Точно в осем часа, а часовникът, любимият му будилник беше спрял. Почина на рождения ми ден.
Мисля си, че след 40- то това, което остава от нас, се слива с колективното съзнание. Което няма маса, не е материя, не е поле. Просто чиста информация, квото се движи с абсолютна скорост.

Все си мисля ,че всеки от нас знае част от истината чрез сънищата ни, ако има начин да се сортира и анализира, ще ни се изясни, или ако успяваме да запомним всички сънища, забелязала съм,че "важните" си припомням в случка през деня, или съня сам влетява  после в главата ми , за да си го спомня. Писах в темата за сънищата, че сънувах как в ръцете ми пада и умира един познат, не ми е близък , просто познат, зачудих се защо го сънувах, по-късно следобед разбрах, че друг познат е починал, но той е много млад и не си приуличат с този ,който сънувах,по-късно се сетих,че и двамата носят едно и също име, което все не мога да запомня, не е често срещано.

Пони, Елизабет, аз изпитах абсолютно същото спокойствие след като майка ми почина. Даже май го споделях тук, но не съм сигурна, защото писах, а после трих, тъй като си дадох сметка, че може би ще прозвучи гадно, а след това пак писах и дали го публикувах накрая не помня.
Възприемам това усещане за спокойствие като чувството, което изпитва покойника, т.е. неговата душа. То беше някак странно, защото го чувствах сякаш е извън мен, сякаш наистина усещам как мама се е чувствала в онзи момент - облекчение, внезапно освобождаване от всички физически и психически болки на живота.
Тогава го споделих с близките си, но по погледите им разбрах, че не е трябвало да го казвам. Разбраха ме погрешно.

И до ден днешен, вече повече от година и половина след смъртта й, когато си помисля за нея ( но не спомен за живота й, а за това, което се  случва с нея сега) ме изпълва същото усещане за спокойствие, облекчение, лекота. Може да е психичен механизъм, някакъв вид автозащита на психиката ми срещу болката. Не казвам, че не ми липсва. Напротив. На моменти ми се струва, че ще откача от мъка, но после си спомням, че за нея вече няма болка и тъга и постепенно се успокоявам.

И със сигурност съм разказвала тук как усетих, че дядо ми си отива в съседната стая. Спях и сънувах, че вкъщи има погребален агент, който стои на масата в кухнята и пише нещо. Когато се събудих просто знаех, че дядо е починал. А няколко часа по-късно същия ден агентът, който сънувах наистина стоеше на масата в кухнята и пишеше. Изглеждаше както в съня ми.

Пандачина,този покой и спокойствие, които чувстваш се дължат на майка ти,тя отгоре се е погрижила да чувстваш точно това,за да те съхрани. Казвам го от личен опит. Не чувствай вина,че изпитваш това,а само благодарност. И не го споделяй с другите,те НИКОГА няма да те разберат,защото представа си нямат.