Случи ми се нещо странно XXVI

  • 81 002
  • 755
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 1 848
Пратих снимки на майка ми на децата.Синът ми си подпрял главата на снимката и на часовника му пише 10:50.В толкова часа е правена снимката.Снимките са от училище . Вчера майка ми получила снимките от куриера с маркиран час 10:50  предадена пратка.Просто е странно, едва ли означава нещо. Аз дори не бях забелязала, че на часовника му има изписан час.

# 736
  • Мнения: 498
Аз какво почувствах...
Когато страдах и тъгувах най-много за майка, ридаех и в мислите си казвах... Искам да умра!!! Толкова страдах, беше ужасно. За миг се от пуснах и като чели усетих смъртта... Повярвайте беше много приятно усещането. Беше хубаво!
Беше усещане за кратко.

# 737
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 485
.Синът ми си подпрял главата на снимката и на часовника му пише 10:50.В толкова часа е правена снимката.

Разбира се, че часовникът на ръката показва точния момент на правене на снимката, кое му е странното Simple Smile Simple Smile

# 738
  • Мнения: 1 848
10:50 показва часовника от снимката
10:50 след 2 месеца след направата снимката е доставена в 10'50

Тарталета така извадено от контекста наистина няма нищо странно...

Последна редакция: ср, 14 дек 2022, 22:09 от Olivia Thomas

# 739
  • Мнения: 1 463
Ох, tedi, като прочетох, ще напиша и аз моята история, не съм я писала, защото са усещания насън. През май и аз изгубих мама, аз я намерих, заспала в леглото, спокойна, просто спяща. Дни преди нейния и моя РД. Та в деня на смъртта дойдоха едни семейни приятели, които донесоха 15 рози, казаха ние утре ще си донесем четен брой цветя за да я изпратим, но тези са за рождения ѝ ден. Един от дните след погребението сънувам че се прибирам от някъде. Отварям входната врата от улицата- влиза се в двор, доста дълъг (реален, нашия си двор). По целия двор опъната маса с бяла покривка, празна и без хора. Като влязох от края на масата се раздвижиха две-три жени, стреснах ги даже (не знам кои, без лица) с думите, айде вече да тръгваме, всички си отидоха, свърши вече, само ние още седим тука. Едната жена- майка ми в гръб, отиде до мястото, където преди дни бях оставила вазата с розите, които донесоха за й РД и чувам, но не глас, а мислите й, без да се обръща към мен: тези рози си ги вземам, но само 14, тази петнайстата е за тебе, за твоя РД от мен. Събудих се.
Няколко дни след това сънувам, че се разхождам с брат ми, баща ми и майка му по пешеходната улица в града. Бутам брат ми с въпроса,е нали мама почина, а той- и какво от това, не може ли да се разходи с нас? И я хвана под ръка. Още същия ден заведох баща ми и брат ми на същото място в града и им казах-ето сега всички сме на разходка.
И последно, след 40 ден вече беше, с баща ми и децата ми, отидохме в едно село, малко да го откъснем от самотното му ежедневие. Един следобяд спря с децата. Сънувам че се събуждам и отивам до вратата на къщата, гледам към двора. А там пред прозореца на къщата без да приближава, се опитва да наднича вътре майка ми, отново без глас, чувам мислите й- аз само да видя децата за малко, но не искам да ви плаша. Тъкмо да й кажа нещо и детето ме събуди, даже му се скарах...
Мама много вярваше, че отиваме на друго място, откакто е починала много я моля да ми подскаже как е, да дойде в съня ми да знам че всичко е наред, последно като излязох няколко часа преди смъртта и се ядосах на детето и виках, вместо да кажа чао и обичам те. Много ми е мъчно че се разделихме така. А тя не идва. И сигурно няма да дойде ако няма за какво, защото знае че не бива и ще го спазва. Всъщност тази нощ сънувах присъствието й за пръв път от тези три сънища отново без образ и глас, беше при мен, но дори не помня съня....

# 740
  • Мнения: 10 422
Моля, не пишете за сънища в темата. Не всички искаме да ги четем. Има си теми за сънища, тази е за реални случки.

# 741
  • Мнения: 5 846
Все ще ви разказвам нещо, и скоро зачекнах колежката да ми разкаже с подробности.
Било е лято, тя и мъжа й си пушат всеки ден на терасата в едно и също време. И какво се случва: един от дните слънцето било в противоположна посока. На другия ден, си било, както преди, и повече не е променяло местоположението си.
Друго, пак тя:
Пак пушат на терасата и виждат как между блоковете се движи във въздуха огромна тъмнозелена военна машина, летяла без никакъв шум.

Уж е наред с центъра. Ако вие имате подобни преживявания, да сравним.
Това за слънцето си го обяснявам като спечка в Матрицата.

# 742
  • Sofia
  • Мнения: 26 514
Какво са пушили 😁 ?

# 743
  • Мнения: 5 846
Нямат пари за нещо повече от тутун. 😁

# 744
  • Мнения: 18 757
Сигурно имат ракия...

# 745
  • In The Middle Of Nowhere
  • Мнения: 2 605
И развинтена фантазия в изобилие 🙂

# 746
  • Мнения: 5 580
Определено не са пушили обикновени цигари Grinning

# 747
  • Мнения: 5 846
😁ако знаете колко е убедена. То аз я убих с гаври, че ми се и разсърди.

# 748
  • София Младост 3
  • Мнения: 133
Тази година след събора или панаира както го наричат в с. Българи, общ. Царево, където е центъра на нестинарството в България и вечерта се закрива с нестинарски танци, директора на историческия музей ми разказа следната история, от която ме побиха тръпки, а и той я разказваше много интересно дори настръхна, когато говореше. Момче, което танцува тези нестинарски танци, тази година не е могъл да участва на събора, защото се е готвел за тежки изпити по медицина в София. Предната вечер преди вечерта на събора, започнали да му изстиват краката и да вижда разни неща. Затова зарязал ученето и решил отново да играе танците на събора като тази година е нямал почти никакво изгаряне по краката, което директора на музея го удостовери със снимки, а предходни години все пак е имал някакви минимални такива.

# 749
  • Мнения: 498
Ох, tedi, като прочетох, ще напиша и аз моята история, не съм я писала, защото са усещания насън. През май и аз изгубих мама, аз я намерих, заспала в леглото, спокойна, просто спяща. Дни преди нейния и моя РД. Та в деня на смъртта дойдоха едни семейни приятели, които донесоха 15 рози, казаха ние утре ще си донесем четен брой цветя за да я изпратим, но тези са за рождения ѝ ден. Един от дните след погребението сънувам че се прибирам от някъде. Отварям входната врата от улицата- влиза се в двор, доста дълъг (реален, нашия си двор). По целия двор опъната маса с бяла покривка, празна и без хора. Като влязох от края на масата се раздвижиха две-три жени, стреснах ги даже (не знам кои, без лица) с думите, айде вече да тръгваме, всички си отидоха, свърши вече, само ние още седим тука. Едната жена- майка ми в гръб, отиде до мястото, където преди дни бях оставила вазата с розите, които донесоха за й РД и чувам, но не глас, а мислите й, без да се обръща към мен: тези рози си ги вземам, но само 14, тази петнайстата е за тебе, за твоя РД от мен. Събудих се.
Няколко дни след това сънувам, че се разхождам с брат ми, баща ми и майка му по пешеходната улица в града. Бутам брат ми с въпроса,е нали мама почина, а той- и какво от това, не може ли да се разходи с нас? И я хвана под ръка. Още същия ден заведох баща ми и брат ми на същото място в града и им казах-ето сега всички сме на разходка.
И последно, след 40 ден вече беше, с баща ми и децата ми, отидохме в едно село, малко да го откъснем от самотното му ежедневие. Един следобяд спря с децата. Сънувам че се събуждам и отивам до вратата на къщата, гледам към двора. А там пред прозореца на къщата без да приближава, се опитва да наднича вътре майка ми, отново без глас, чувам мислите й- аз само да видя децата за малко, но не искам да ви плаша. Тъкмо да й кажа нещо и детето ме събуди, даже му се скарах...
Мама много вярваше, че отиваме на друго място, откакто е починала много я моля да ми подскаже как е, да дойде в съня ми да знам че всичко е наред, последно като излязох няколко часа преди смъртта и се ядосах на детето и виках, вместо да кажа чао и обичам те. Много ми е мъчно че се разделихме така. А тя не идва. И сигурно няма да дойде ако няма за какво, защото знае че не бива и ще го спазва. Всъщност тази нощ сънувах присъствието й за пръв път от тези три сънища отново без образ и глас, беше при мен, но дори не помня съня....
Майка почина на 15ти май. Съболезнования! Днес... 7месеца без нея.
Не я усещам вече като присъствие за съжаление! И в съня ми не идва...

Общи условия

Активация на акаунт