
Моя светла милост тепърва осъзнава, ама вече се случва да отговарям с "ние" сме добре, на въпроси "как си"..


Та, мисълта ми е, че се сетих, как преди да заживея с мъжа си, говорех в 1 род. ед.ч.
Беше малко странно докато свикна, че не е "Аз вкъщи" или "аз това", "аз онова", а вече сме "ние вкъщи", "ние това", "ние онова" - с мъжа. Аха! Е, не акаме заедно,


Не си спомням някой от родителите ми да е казвал "Тая година сме абитуриенти", но не бих се почувствала с "нескъсана връзка". Напротив, бих била доволна, че се радват и са с мен.
Мисля, че са други принципите и "хватките", с които родителите се опитват да обсебват децата си.
Мисля, че трябва да се различават показната радост/гордост от показното притежание - тип "ти си ти, заради мен"
Апропо Лени, мъжа ти е психиатър или психолог (нали? писала си?) Той какво казва?