Трудно проговаряне - тема 26

Здравейте, трудно ми беше да вникна в написаното но да ви задам някои въпроси.
- защо уточнявате кога е проходило детето. Казвали ли са ви че ма забавяне в моторното развитие. Вие на какво го отдавате? Все пак това е година и 4 месеца не е късно но не е и рано обикновено се случва около година , година два. тук имаме още два месеца отгоре.
- как е ходенето по голяма малка
- двуезичната среда е винаги от значение. Говорите на детето на един език и той е езикът на държавата или комуникирате на няколко езика?
- има ли водеща ръка?
- как е Аза?

Това което аз виждам като проблем е изолацията и нежеланието за общуване. Сякаш детето ви няма нужда от това, а вие сте се съсредоточили по-скоро към други неща, които не че са маловажни но не са по-важни от именно това - детето да има споделено внимание, желание да комуникира, за общува. Каква му е ползата да говори ако няма нужда - вероятно изпълнявате всичко което иска.
Ако сложим кое е на първо място не че то НЕ комуникира защото не може да говори, а не говори защото не желае да комуникира. Няма да поставям диагноза но си имате причина да се притеснявате именно заради това поведение. Да не забравя да кажа че очния контакт се усвоява, тренира се, когато го няма естествено той се научава. Факта че няма припърхване, редене в редица  не означава че няма други сензорни самостимулации които вие заради неопитността си не забелязвате.  Вие свързвате спектралност  само със странни движения  и затова ни обяснявате за редицата и припърхванията. но всъщност основния проблем на аутизъма е изолираност, липсата на взаимодействие с околните, нежелание за комуникация и участие в някаква социалност.

В случая виждам нежелание за комуникиране дори с родителите, нежеланието да кооперира когато му биват давани команди (болднала съм в поста ви какво имам предвид). както казах, това не значи че ви поставям диагнози а че както казах в началото -  това, че детето се изолира е големия проблем и върху изваждането му от изолацията и поведението трябва да се съсредоточите.

Благодаря за отговора!

- няма забавяне в моторното развитие, даже въпреки късното прохождане няма разлика с децата на неговата възраст с ходене, тичене, скачане с двата крака, качване по стълби без да се държи за парапет. Единствено е по-страхлив за катерене по катерушки и спускане по пързалки
- още е с памперс, инати се да ходи на гърне
- говоря му само на български, както и мъжа ми
- дясната му ръка е водеща
- в огледалото като задам въпрос да посочи мен или него не го прави, но се оглежда и си прави стойки и си говори; често като иска нещо, което не получава казва "искаам". За Аза не знам какво да споделя друго
Иначе обича общи игри с баща му, явно просто обича с него да играе повече, тичат заедно и правят сапунени балони, играят в детски палатки, вика го и него в басейна с топчета да вкарват кош, очертават си заедно ръцете на лист хартия, рисуват, ритат топка и тн, играе и с мен с книжки за оцветяване, редим пъзели, вика ме като носи парче пъзел и казва "Айде", дърпайки ме за ръката, редим кули ат кубчета, играем със строител, но с последните две рядко. Обича да помага за приготвянето на закуската му в кухнята. Като цяло супер рядко играе сам (само с нас, родителите). Но с други деца няма желание.

Здравей,Моника!На мен ми звучи,като да има някакво забавяне детето,но това специалистите ще определят.Аз си мисля дали да не направя една консултация с невролог отново,защото при нас нещата се случват добре вече,но нервната му система система се претоварва лесно явно и просто става свръхактивен и търчи,като кон.Това се случва и когато го напече повече слънцето,после като се приберем на хлад се успокоява и ми вика,че го боляла главата и затова мрънкал и не се спирал.Баща му също смята,че оттам ни е основния проблем,а именно нервната система.

Прохождане на година и четири месеца Е КЪСНО и показва по-късно съзряване на нервната система. Определено може да се търси връзка с късното езиково развитие. Неслучайно, при снемане на анамнеза, питаме за бременност, сядане, лазене, прохождане и пр.

Моето дете се роди два месеца по-рано и съответно забави всичко,като се започне от сядане,лазене,прохождане и логично и проговаряне.Освен това имах много тежка бременност с прием на много медикаменти и това със сигурност е оказало влияние.Има голямо значение всичко това и е свързано с проговарянето.

При дъщеря ми - гукане, завъртане, сядане, лепетна реч, изправяне, лазене, прохождане - всичко в норма. Проходи 20 дни след навършването на 1 година. Социална усмивка, привързаност, очен контакт - прекрасни! Всичко го имам документирано на видеоклипове.
Имах перфектна бременност - лека, без никакви заболявания и неразположения. Естествено заченах, от 12 години не бях пила никакви лекарства, както и през бременността. Естествено, леко раждане, без упойки. Бебето изплака веднага, апгар 9-10. Дъщеря ми беше изключително кърмена - първите 6 месеца от живота си беше изцяло на кърма, после кърмих още 2 месеца. Захранвах много внимателно, не е имала никакви реакции към храна. Дете, на което непрекъснато му се говори, пее, чете. До 3 години аз си я гледах, не е страдала за мама, не е боледувала сериозно и не е пила никакви лекарства (и все още не е, от раждането си е на класическа хомеопатия). Може и да пропускам нещо.

Та...някой като ме пита "ти да не си родила секцио", "кърмила ли си я", "говориш ли ѝ"............всичките тези въпроси нямат никакво значение!

Естествено, че има много други фактори, които могат да влияят, както и не винаги изброените са предпоставка за наличие на проблем. Написах просто, че година и четири месеца е късно прохождане и няма място за съмнение дали е или не е. Често не може да се докаже причина, но проблем има. Но също така е вярно и че нервната система е водеща в случая. Това не съм го измислила или доказала аз. От едно дете, не могат да се правят изводи за общата популация. Не знам случая на Вашето дете, но ако е с поведенческо разстройство (т. е. езиковият дефицит е вторичен), да, там често всичко е протекло гладко в периода на бременността и първата година. Пиша наслуки, не знам как конкретно е при Вас.

Синковецът (2 г и 10) започна вече да казва думи, след двумесечно посещение на логопед. До момента от четирите думи, които казваше преди да започнем посещенията, е стигнал до 35.
Ще продължим и занапред, защото определено има ефект.

Честит първи учебен ден!Успешна година на всички деца и много здраве и късмет!

Честит 15 септември и попътен вятър на всички деца, много сили на родителите да подкрепят и помагат!

Първият учебен ден надмина очакванията ми. Въпреки че тръгна към училище сънена и гладна  (едва я вдигнах сутринта и отказа да закуси),  се отправихме към училище с усмивка и букет в ръка. Там беше доста шумно, мислех си, че ще ревне, но не, даже пя химна, когато го пуснаха и издигаха знамето. Беше ѝ много интересно да гледа програмата (добре, че беше кратка). После учителката ѝ я хвана за ръка и заедно с класа тръгнаха тържествено към стаята. Вътре също мина добре, класната се беше постарала, пусна им презентазия с разни въпроси и картинки. Това беше първият (символичен) учебен час, в който присъствахме и родители. Госпожата задаваше въпроси и дъщеря ми също се включваше с отговори, със съвсем  малко помощ от моя страна. Но най-важното е, че ѝ беше интересно. Имаха задача да оцветят картинка и да дорисуват нещо. Справи се чудесно, дори си написа името, за разлика от други деца. Хапнаха питка. Дано и занапред да разбере защо е на училище и максимално да бъде концентрирана и да слуша в час. Ясно е, че няма да е винаги в кондиция, но учителката засега ми изглежда като човек, който има желание да съдейства. Ще видим как ще е другата седмица. На мен ми се иска да се навъртам там, да съдействам, но май не може. Ще го мислим в движение...
Успешна учебна година на всички деца! Нека да имат възможността да дадат най-доброто от себе си!

Изключително адекватно мнение.
Както и е написано че МОЖЕ да се търси връзка заради което се снема анамнеза. Това  осветлява ситуацията , дава насока за това какви може да са дефицитите и как да се работи.
Разбира се, че има случаи в които няма видимо нищо което да предизвиква това забавяне и  нещата по раждане и растеж и развитие до някакъв момент са били перфектни,  НО до някакъв момент. След този момент обаче става ясно че има разстройство в развитието ( и то говорим за психологичното развитие щом няма видими физически проблеми. В случая не говоря за детето проходило на 14 месеца. При него може да предполагаме ГРР)

Щом има такова разстройство което е причина за забавяне на речта, значи причините може да не са видими, но ги има и те са или генетични или нещо се случило пренатално ( мутации.. )  , които са структурни проблеми водещи до функционални затруднения.



Ами на чисто базово ниво -
а) може би нещо с вестибуларния апарат - Предполагам не кара колело, тротинетка?  
б) памперса , нерегулирането на тазово резервоарните функции  
в) азът все още го няма
г) детето съвсем съзнателно се самоизолира
това са все червени лампи.
как е поведението : тръшкане ако нещо не стане на неговата, изпълнение на команди, зачитане на авторитети? има ли го?

Фактът че играе с вас или с баща си не го намирам за плюс. Сложно е да го обясня но инициирането от негова страна на социален контакт с някого липсва напълно. Езикът още повече влошава нещата. Това че говорите на един език у дома е уж добре, но това , че не е езикът на страната в която живеете - е зле. По принцип ако детето иска да инициира игра с другите деца - може да го направи и без знание на езика - с жестове с ръце, със звуци , с имитация . При вас хем езика за комуникация го няма,  хем желание за комуникация няма. Изолацията, която предприема детето, е много лошо нещо. Вие,  родителите, сте  хората, които трябва да го изваждате от тази самоизолация с цената на всичко. То трябва да е сред хора, сред връстници, не само с вас родителите. То трябва да се учи на социални взаимоотношения , да ги практикува, да ги затвърждава , да се види естествени ли са му или не и в зависимост от това да се продължи нататък.

За мен "не играе с другите деца" не дава адекватна информация какво се случва всъщност. Затова ще питам следното:
- Избягва деца от всякакви възрасти по всякакъв начин - примерно няма да се качи на пързалката ако там има друго дете/деца, но ще се качи ако няма никого.
- Избягва други деца, но не му пречи да се качи на пързалката, дори и там да има други.
- Избягва връстници, но евентуално може да играе с по големи деца.
- Избягва по големи, но може да играе успоредно/близо до връстници.
- Избягва децата, но наблюдава отстрани и може да имитира ако иска.
- Първоначално е предпазлив/срамежлив, но по късно се отпуска и комуникира/играе с по големи/връстници.

По мои лични наблюдения играта се дели на няколко вида:
- Самостоятелна игра - игра при която детето играе само и не желае никой друг да се намесва. Тази игра може да бъде ограничаваща, защото няма друг който да я доразвие, да покаже нови неща и т.н. Детето може да "забие" в играене на едни и същи игри.
- Игра с родител - при тази игра детето е водещо. То определя на какво/как/колко и кога ще се играе. Родителя може да насочва и развива, но по скоро детето дърпа конците.
- Игра с по голямо дете - тук обикновено по голямото дете може да се съобрази повече с по малкото. Да се води повече от него, но и да прави неща, които са за по голямо дете. Тук зависи каква е възрастта на голямото дете, но играта е по разнообразна спонтанна, не толкова водена от малкото дете. Играта също така може да е по сложна, с повече комуникация, следване на правила или пък по физическа /катерене по катерушки/, които може да са неизпълними за малкото дете.
- Игра с малко по голямо дете, но все пак близо по възраст. Тези игри са все още по прости, но включват доста повече реч и изпълняване/следване на правила.
- Игра с връсник - тук играта по често е успоредна, опростена, но все пак децата се стараят да подражават, да спазват ред и т.н. Тук децата могат да играят без абсолютно никаква словесна комуникация.
Тези типове игра наблюдавам при моето дете на 2г и 7 месеца. То спокойно може да играе до други деца в група, да карат колички в пясъка, наблюдава ги, пробва някои интересни неща, които вижда другите да правят. Моят син има много малко думи, но това не му пречи. Реално децата около неговата възраст рядко говорат по между си, те нямат силна нужда от това и липсата на реч, не е причина за липса на комуникация/общуване/игра. Даже много добре децата се разбират с простички жестове и наблюдение, защото и играта им все още е проста/опростена.
Както е казала Ре-ге играта с връсници е изключително важна, защото детето се учи на социални отношения. Родителя винаги ще направи каквото детето иска, но другите деца няма. Ние сме социално общество. Разбирането и спазването на социалните норми/правила/етикет на определен етап е много по важно от броя на думите в речника. Какво значение има, че детето ми може да каже ябълка, когато не може да си я поиска в яслата или на друго място.

Съгласна съм много с Ре Ге.
Моето дете в България не успяваше да създаде контакт това лято,защото не говори български и опитвайки се да установи контакт на чужд език ,другите деца го подминаваха.
Аз много се зарадвах,когато моето започна да казва Аз и мое…все още не е за всичко,но аз започна да се чува вкъщи постоянно.

Да направим разлика между избягва,  НЕ инициира и не е в състояние са осъществи.
Детето може просто да не ги забелязва, а не че ги избягва. . В случая с детето Моника - то определено избягва, защото тя каза, че се мести в другата стая , да не е при хора, когато са на гости и че някои неща му пречат ( иска самО да си листи книгата). Но аз казах не избягва,  а не инициира,  което като резултат може би едно и също, но отношението на детето към процеса е различно.

Сега чета  една книга където като маркер за проблеми в това което те наричат " игрови и социални взаимодействия, социални игри" е  упоменат именно факта за  осъществяване на някаква комуникация с възрастни, по-големи и по-малки деца , но наличие на по-големи трудности  или невъзможност при взаимодействие с връстниците.

Иначе самата "игра" като дейност си има разграфени повъзрастови етапи, които са естествени за всяка възрастова група и там наистина се обяснява как първоначално децата играят отделно но едно до друго, после кога, как и в какво почват да си взаимодействат. Т.Е не  е така че на две години да сложиш две деца с една играчка и те са си играят като примерно 4 годишни. Трябва да обработя  материала и да ви го сложа тук да прочетете колко интересно е обяснено.

Общо взето ако детето няма тези умения и/или няма желание то трябва да бъде обучавано буквално, както самостоятелно в началото , така в група от по двама ( с партньор) , че и  до по-голяма група от 3-4 деца.

Забележете че изрично съм подчертала И/или няма желания. Защото се оказва че може да има желание но да няма умения.

Слагам ви една статия, за да видите че РАС не е това което е в представите на хората и че при признаците според новото МКБ11 ( които са два)   освен стереотипиите и консерватизма като първи, вторият е социализацията, но вече в някои ситуации може да се говори на ниво неумение за осъществяване на взаимодействия, а не нежелание. Тук не е тема за РАС но тази статия би могла да бъде полезна на всеки от нас.

ДЕТЕТО МИ НЕ МОЖЕ ДА ИМА АУТИЗЪМ , ЗАЩОТО ТО ХАРЕСВА ХОРАТА НАОКОЛО  
автор: Bill Nason, MS - Autism Parenting Magazine
 На повечето лекари или педиатри им се струва че аутизмът се характеризира с понижен интерес към околните, т.н. „ ниска социална заинтересуваност“.
Трябва да бъде отбелязано че това не е така. „Социалните интереси“ на децата от спектъра могат изключителни широко да варират – от желание за пълна изолираност до приемане дори търсене на продължително социално внимание. Според нас, социалния интерес не се явява основен показател за спектралност. При РАС страда всъщност не интереса, а способността за взаимодействие с околните и особено с връстници.
Характеристики:
    • Дори и да имат желание за социална комуникация, децата от спектъра изпитват затруднение да я осъществят. Налага им се да прилагат много повече усилия за да разберат мислите, чувствата, плановете и намеренията на околните.
    • Те се затрудняват изключително много да се координират с околните.
    • Не е правилно да се каже, че нямат интерес да комуникират - на тях просто им липсва естествената за другите хора интуитивна нагласа КАК да го правят.
    • Те изпитват затруднения при следване на правилата, следване на ред, затрудняват се да поддържат целевото за момента взаимодействие. Ако взаимодействието е разстроено, те  не усещат интуитивно като другите хора как да го възстановят, какво да направят , какви усилия да приложат.
    • При тях реакцията „бий се или бягай" е силно изкривена. ( Бел. на преводача-  Терминът "бий се или бягай" представя избора, който нашите древни предци са имали, когато са били изправени пред опасност в своята среда. Отговорът "бий се или бягай" е от решаваща роля за нашето оцеляване. По същество той подготвя организма да се бори или да избяга от заплахата. Важно е да се отбележи, че реакцията може да се предизвика от реални и въображаеми заплахи. Когато тялото се мобилизира, ние сме по-добре подготвени да действаме под натиск. Стресът, създаден от ситуацията, всъщност може да бъде полезен, като по-вероятно е да се справим ефективно със заплахата - да се представим по-добре в ситуации, в които сме притиснати). Децата с РАС предпочитат да бягат, те трудно издържат на стресови ситуации и когато са подложени на напрежение.
    • Те често предпочитат те самите изцяло да управляват играта. Възможно е да предпочитат напълно обратното – да бъдат тотално пасивни и незаинтересовани.
    • Те не разбират социалните рамки, могат заради това често да бъдат инатливи, настоятелни или властни.
    • Трудно се приспособяват към промените и трудно разбират общовалидните правила на игрите. Възможно е да желаят да доминират или да променят правилата по свое желание и в свой  интерес.

Определящ фактор за това дали детето е РАС е способността му ефективно да взема участие в съвместна игра с определени правила и наличие на ясно усещане когато може да „настъпва“ а кога трябва да се „отстъпва“ ( кога да се "бие или да бяга") . Често, децата от спектъра се чувстват по-комфортно с по-малки или по-големи от тях. Като общо отново трябва да бъде подчертано, че техен проблем е именно играта и взаимодействието с техните връстници, а не просто с хора от обкръжението!