Октомврийско мъничко дете се подготвя вече за море- тема 4

Карди, поздравления за смелостта. Възхищавам се искрено на майки на породени деца. Сигурно им е ужасно трудно, но пък децата с малка разлика си стават приятелчета и си играят заедно. С мъжа ми сме сами деца и винаги съм искала голямо семейство, но на прага на 40те не се осмелявам да забременея отново, въпреки че дъщеря ми не е особено трудна за гледане. Плюс, че и при нас задължително трябва да е инвитро, а при него поддържащата терапия е лекарства с шепите ежедневно, съпроводено с всички неразположения, породени от тях. А винаги съм искала 3 деца, но...май не се осмелявам.
Лека бременност и пухкав финал през септември.

Честита Нова година на всички!Бъдете здрави, щастливи и усмихнати.
Карди,честита бременност,лека да е и с пухкав финал.
Моят по принцип не пие вода,пък през нощта съвсем.
На разходки го извежда ММ все пеша и аз само се карам,че ще го отучи от количката и като е на София ще трябва да седим все в къщи (от лекар ми е забранено да вдигам тежко ,а детето не може да ходи дълго време и ММ го носи).
Блу,нямате ли останали снежинки?И аз искам три деца, но ще видим (ако с последната снежинка не стане не ми се прави ново инвитро,още повече че тая година ставам на 40,а ММ на 45,а той повече деца не иска)...

Ели, имаме две, но поддържащата терапия при мен беше с много медикаменти+Клексан почти до раждането. И всичката тази химия, която изпих през тези 9 м ми се отразява на здравето. Мислех да ги върнем на ЕЦ, но нямам идея ще се навие ли някой лекар на тази схема. А и да ги върнем на ЕЦ, вероятно веднага след това ще ми назначат отново торбата с хапчета и инжекции. Аз също ще чукна 40 съвсем скоро.

И моята бременност беше инвитро с една торба хапчета, инжекции, гестационен диабет и т.н и т.н. Имаме две замразени, един ден може и да се навием за тях, но ако не стане сигурна надали ще пробваме повече. Честно казано много изтошена се чувствам, и ние нямаме никаква помощ. Направо се възхищавам на дамите с по 2, 3 дечица ❤ 

О, и моята първа бременност беше инвитро. Дори имах три ембриона, които не пазя вече. Исках след връщането на работа да поработя две години и да пробвам с ембрионите. Един вид се бях успокоила, имах едно дете поне. А при нас шанса беше под 1% да стане нормално. Е, 2 години след раждането забременях, не сме се пазили. До БХС бях на тръни дали всичко е наред. Еми, Ирина вече тича и се катери. Да живее хоум офиса
Вероятно просто не трябва да се мисли, да сте спокойни и току виж изненада. А, аз родих Ирина 11 дена преди 40 г. В днешно време възрастта не е чак толкова голям фактор. И аз при първото пих торба с хапчета до края. С второто само когато се разболях накрая. Преди това пръсках в гърлото детски спрей, ако ме заболи и инхалации. Всяка бременност е различна.

Аз днес бях на преглед. Засега всичко изглежда наред. Но на този етап, разбира се, видяхме само сакче. Все пак се радвам и държах на този преглед да се уверим, че бременност има и е там, където трябва да е.

Хич не си мислете, че не съм в паника. Както правихме опити, така сега настръхвам. Само като си помисля за всичко наново - недоспиването, кърменето, ваксините, РАЖДАНЕТО, контракциите, последните 2 месеца на бременността, бъбречната криза, следствие от бременността, зъбоболът, качените кг, колики, никнене на зъби….. и още куп неща ми се въртят в главата.
Както и неща от сорта на това, че малката вечер спи при нас и още не мога да я оттуча, аз съм вдигнала и ръце, де. Гушкаме се тримата, наспиваме се, така. Да, ама с още едно бебе?! А когато и двете се събудят посреднощ?! А кога-как-кое ще къпем първо, другото къде ще е през това време?! 😂 кое-кога ще яде?! АЗ КОГА ЩЕ СПЯ?! Това е една миниатюрна част от мислите ми последните дни.

Освен това съм в процес на спиране на цигарите. Намалих ги максимално, а от утре приключвам с тях. Определено този път, обаче, ми е по-трудно. Може би заради цялото тоса напрежение, страх и т.н

С малката се вълнувах безумно много. Не съм си и помисляла, че няма да се справим. Не съм се страхувала от раждането. А, сега настръхвам при мисълта. Хем имах бързо, леко, БЕЗПРОБЛЕМНО раждане - не знам как ще изживея болката отново.

П.С. Може би все пак това, че аз самата съм едно дете и винаги съм искала другарче, надделява над трудностите, за които мисля.

Значи това как ще е с две деца не го мисли, няма да го измислиш. Те нещата се нагаждат от самосебе си. А и малките деца се променят всеки ден, след 9 месеца другото ти дете няма да е каквото е днес. Когато и двете искат обслужване едното чака и така ще се случва едното да реве, докато ти оправяш другото, няма как. Аз съм приела ревът за константа
Хубавото е, че от ден на ден става все по-лесно, защото порастват.

АЗ КОГА ЩЕ СЕ НАСПИВАМ ми е най-болният въпрос, въпреки че не кърмих дълго. Дали ще се справяме, е другият. Не само финансово, а и изобщо да минем пак целият процес. Някак вече не чувствам тази енергия, която имах преди. Ние също си я гледаме сами, аз така искам. Имаме две баби, но няма да я поверя на никоя от двете. Моята не може, на ММ на майка му не желая. Та, май ще си остана с мечтите за 3 деца. Имам още 5 месеца да реша какво правим с ембрионите, а по естествен път няма как. Ние сме с донорски сперматозоиди, аз със почти запушени тръби. Трябва да стане чудо, та да забременея по естествен път.

Честито Cardy!
Аз скоро ставам на 39 и имам НЯР. Направо си беше чудо, че изобщо забременях. Не знам дали изобщо мога пак, но и хем искам, хем просто не знам как бих могла да мина пак през всичко това. Аз още кърмя, но сега е лесно. Първите 6 месеца бях като в транс от недоспиване. Кърменето беше просто съсипващо и бях на път да се откажа десетки пъти. Много беше трудно всичко. Малката ревеше постоянно. Отделно инжекциите цяла бременност.
От друга страна, ако изобща има шанс, то ще е сега, скоро. Та и аз го мисля...

Мен от хапчетата и инжекциите не ме е страх(аз бях с много),но ММ се притеснява да не ми стане нещо, защото се водя свръхрискова(имах разговор тези дни и с Вецев,той е 50 на 50 относно следваща моя бременност,а аз ще опитам един последен трансфер и после край).Това с енергията при мен е точно обратното -големият го родих на 25 и дълго се чувствах като изцеден лимон,сега с малкия имам доста повече енергичност(а съм по-стара,по-дебела,странно как се получава).

Хей, за много години момичета! Отдавна не съм писала, смених си телефона и паролата си бях забравила.  Карди, лека и безпроблемна бременност. 
Да разкажа малко за нас: проходихме на 1 годинка точно. С прохождането нямахме проблем,  пусна се сам, преди това се държеше за ръчичка, ходеше по мебелите. Имаме 5 зъбчета, избиха на 8 месеца и оттогава нищо. Малкия също седеше много  на W, но от известно време  забелязвам , че вече не го прави. Все още спим по 2 пъти на ден. Вечер ляга 20- 20:30, сутрин ставам 7- 7:30. После заспива към 10:30 до 12 и после в 15 до 17 ч. Ядем почти всичко, но все още пасирано. С думичките май изоставаме, например все още не казва мама. Казва гол, деди,  айде. Знае какво е крава, кокошка,  куче , котка и ги имитира. Знае всичко какво е не ги казва. Изпълнява команди.  Примерно кажа хайде слагай чорапите,  опитва се да ги обуе. Хвърля си памперса в коша, пляска с ръце, казва чао и маха с ръчичка,  играе хей ръчички,  показва къде  му е нослето, ушите, устата, коремчето,  ръчичките,  крачетата.  Показва ми колко голям ще порасне. Като му кажа ще паднеш стои и не мърда, много се пази. Обаче от скоро е много келяв,  като не получи своето и почва едно викане,  мрънкане. Вече не стои в количка, иска постоянно да ходи, да пипа. В магазин с него е някакъв ад, или всичко ще пипа или ще реве. Показва си характера. Та така момичета,  притеснява ме, че все още не казва думички🤷‍♀️

Момичета, аз влизам при вас с въпрос относно АМ. Има ли вече дечица, които са го отказали? Дъщеричката ми е по-мъничка, на 1 г и 1 м е, но от 9-месечна влиза в периоди на отказ от шишето. Някак крепях до сега положението, пиеше сутрин и вечер. Но от няколко дни е ад. Никак не мога да я накарам да пие от шишето, бута, блъска, реве. Давах с лъжичка, но и така вече реве и не иска. Записана е на кухня, яде без проблем храната, няма проблем вече и с парчетата, яде и от нашата храна, плодове също, в общи линии нищо не отказва. Има заместени 3 хранения, но с този отказ да пие мляко, ще й въведа вечеря още утре. Въпросът е как да компенсирам течностите? Вода пие със зор, не иска чаша със сламка, не иска неразливна, пие от малка чашка, но се научи да бълбука и сега си играе повече, отколкото да пие. Пробвах и млякото от чашка, не иска. Не знам вече какво да я правя. Не е ли малка да не пие мляко?

Елмазче, според мен не е нищо притеснително за думичките. Даная също не казва много думи, да не говорим, че като цяло е такъв непукист, че все едно говоря на стена. Прави се на луда, не знам как изобщо съм я научила да казва нещо 😂 Казва мама, баба, тата, па-па, муу, ам, да. А сега и “така-така”, не знам как го е научила 😂 Племенникът ми е с два месеца по-голям и говори много, но това не ме притеснява. Мисля, че имат време.

Даная иначе от рано правеше всичко - пълзене, обръщане, изправяне и т.н. За ходенето проходи на 1 г и 2 месеца (сега и на 3). Но ходи на пръсти, бърза и това я прави нестабилна. (Междудругото давайте съвет за тези пръсти, правя масажи, стимулирам да стъпва на цяло стъпало - не ще и това е).
Смятам, че аз съм виновна да не проходи по-рано, защото все я пазех и сакън да не се удари, а то детето няма как да се научи като не го пускам. Накрая, в моментът, в който започнах да я пускам - започна да си ходи. Но мен пък това ме притеснява. Като гледам другите деца на нейната възраст си ходят без абсолютно никакви проблеми. Аз не мога да си представя да я оставя и да съм на не повече от 1 метър разстояние. Имам чувството, че ще се пребие.

Иначе ходеше на гърне много успешно, напоследък хич. Изтървах нишката нещо и трябва наново.

Много обича да танцува, пее, показва колко голяма ще порасне, показва как ходи мечо, как подскача зайчето. Изпълнява всякакви команди - “пий вода”, “седни на килимчето”, “вземи си бебето”, абе, всичко. Изумена съм колко много ме разбира.

Страшно диване е като цяло. Иска да бяга, не се спира за 2 минути на едно място. Иска да се катери. Инати се зверски, реве и вика, тръшка се. Вчера не ѝ позволих да бърка в контакта, настана истерия безумна. Тръшка се пода, свлича се. Имаше период, в който се удряше от яд, но уж мина.

Все още има неща, които ме тревожат как ще се случат, особено при евентуално още едно бебе скоро - свикване на гърнето, отвикване да спи при нас, премахване на бибата, стабилно самостоятелно ходене. Но! Предполагам всичко с времето си и съм се убедила, че децата не трябва да се сравняват, всичко е индивидуално.

blue.angel, малката все още си пие мляко вечер и смятам да ѝ давам, докато си го иска. Но ако сама го откаже - спирам. Аз не мисля, че е рано, при все, ако детето си го спре. Вече приемат достатъчно витамини и разнообразна храна, за да зависят от храненето на АМ. Нр знам какво да те посъветвам за течности, понеже малката изпива повече вода от мен на ден. Не съм ѝ давала нито сокове, нито нищо. Но защо не пробваш с чайчета? Може да ѝ хареса.

От 8мия месец насам спря да пие АМ. Сам се отказа, също не пие много течности. От 2 дни казва брррум или нещо такова и се качва на степенката до плота и гледа към каната с вода. Като цяло не пие много течности, но виж виде ли дядо си да пие бира, първи се нарежда🤦‍♀️.
С гърнето сме до никъде, няколко дни го слагах след сън и имаше резултат, но после се разболя отново и до там.

За течностите - давай вода с чашка, нищо че си играе. Все нещо ще пие така. А накрая ще пие и повече. Моята като види нашите чаши почва да ги сочи и докато не ѝ дадеш, не мирясва.

И Зори не ходи. Само ако я държа за ръка, което не искам да правя. Голяма е шубелийка. Направи две крачки на дивана и още две на леглото - явно защото знае че ако падне, там е меко и няма да боли. На пода отказв адори да опита засега. Също казва само 3 думи, но не се притеснявам. Аз съм проговорила на 2 години чак, до тогава съм казвала 6-7 думи.