Според мен нещата са много прости - има жени, които ги тегли да воюват за опекунството над мъжа\сина. Явно и на тези мъже им е добре така, щом избират жената да е "като мама".
- Публикувана: 6 юли 2022, 14:52 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2022, 11:01 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 138
Нищо конкретно не сподели. Искала е да сте заедно ,не сте съгласни ,- много добре.По принцип всеки родител би предложил дом на детето си, пък дано си намери свой. Няма да го изхвърли готово отгледано.
Според мен нещата са много прости - има жени, които ги тегли да воюват за опекунството над мъжа\сина. Явно и на тези мъже им е добре така, щом избират жената да е "като мама".
Предполагам, че си още млада и затова не си осъзнала, че понякога е необходимо да се поддържат отношения с някой от учтивост. Примерно някоя досадна колежка или съседка или пък свекърва-снаха. Аз наскоро имах разрив в отношенията ми със свеки. Преди това бях напълно добронамерена и я защитавах, разбирах. Но сега.. вече не, но продължавам да поддържам учтиво и любезно общуване заради мъжа ми и детето. И защото знам, че ще я виждам и занапред, колкото и рядко да е, но ще се случва. Не е нужно да сте приятелки и да се харесвате, да си споделяте лични неща и тн.,за да се държите човешки и с уважение една към друга. Просто учтивост. Не бих го нарекла лицемерно, защото вие си знаете, че всъщност не се харесвате особено, но е белег на емоционално зрели индивиди, и въпреки това, да запазят добрия тон щом ще трябва да общуват и в бъдеще.
Подкрепям горния пост с 2 ръце. Аз им викам дипломатични отношения- виждате се, но не сте близки и няма да бъдете.
С моята свекърва поддържам точно такива. Тя е майка на ММ, баба е на децата ми и затова е в живота ми. Няма как да бъдем първи приятелки, да си споделяме и т.н. Виждаме се от време на време и общуваме в рамките на нормалното. Винаги, когато мога, предпочитам аз да си остана вкъщи, а ММ да заведе децата да се видят. Хем тя доволна, че са ходили, хем аз имам време да изчистя/сготвя/ пия кафе.
С моята свекърва поддържам точно такива. Тя е майка на ММ, баба е на децата ми и затова е в живота ми. Няма как да бъдем първи приятелки, да си споделяме и т.н. Виждаме се от време на време и общуваме в рамките на нормалното. Винаги, когато мога, предпочитам аз да си остана вкъщи, а ММ да заведе децата да се видят. Хем тя доволна, че са ходили, хем аз имам време да изчистя/сготвя/ пия кафе.
Здравейте, не става въпрос за свекървата, а за майка ми. ( свекървата си е супер).
Не знам от къде да започна. Винаги се е държала някак надменно и пренебрежително. Всеки път като съм имала някакъв успех и е казвала "Е, какво пък толкова". Когато съм имала неуспех все едно се радва.Критикува ме постоянно, за всякакви неща. Имала съм целулит, излязла ми е някоя пъпка, ей такива неща. Като и идем на госи с детето (2 годишно) ме укорява защо се лигавело, защо не ядяло еди кво си. Уж и се радва, но не много, много.Мъжа ми бил смотан, свекърва ми била проста жена, детето било лигаво.
От 18 годишна не ми е помогнала с абсолютно нищо. Не е длъжна, разбира се, оправям се добре, но самата липса на каквато и да е загриженост ме наранява.
Постоянно се оплаква от нещо.
С брат ми обаче (20 годишен) положението не е така. Постоянно се грижи за него, интересува се как е. Въобще коренна разлика. Лошото е, че го настройва против мен, а той е податлив.
Пробвала съм с добро да и обясня, пробвала съм да се скарам като ме издразни, пробвала съм и да не и обръщам внимание.При всички случаи тя продължава.
Лошото е, че дори когато не идвам да я виждам седмица, две, почва едно звънене, писане да се оплаква и да дава акъл.
Не мисля, че нещо може да се оправи, но имах нужда поне да си го излея.❤️
Не знам от къде да започна. Винаги се е държала някак надменно и пренебрежително. Всеки път като съм имала някакъв успех и е казвала "Е, какво пък толкова". Когато съм имала неуспех все едно се радва.Критикува ме постоянно, за всякакви неща. Имала съм целулит, излязла ми е някоя пъпка, ей такива неща. Като и идем на госи с детето (2 годишно) ме укорява защо се лигавело, защо не ядяло еди кво си. Уж и се радва, но не много, много.Мъжа ми бил смотан, свекърва ми била проста жена, детето било лигаво.
От 18 годишна не ми е помогнала с абсолютно нищо. Не е длъжна, разбира се, оправям се добре, но самата липса на каквато и да е загриженост ме наранява.
Постоянно се оплаква от нещо.
С брат ми обаче (20 годишен) положението не е така. Постоянно се грижи за него, интересува се как е. Въобще коренна разлика. Лошото е, че го настройва против мен, а той е податлив.
Пробвала съм с добро да и обясня, пробвала съм да се скарам като ме издразни, пробвала съм и да не и обръщам внимание.При всички случаи тя продължава.
Лошото е, че дори когато не идвам да я виждам седмица, две, почва едно звънене, писане да се оплаква и да дава акъл.
Не мисля, че нещо може да се оправи, но имах нужда поне да си го излея.❤️
Цитат на: link=topic=1462923.msg45011858#msg45011858 date=1657180940
Свекърът ми... 
Създал е деца, за да му се въртят на петичка един ден, решил е къде ще живеят, за да му е удобно на него, чуждите деца (снахите) по възможност да са бездомни сирачета,
Създал е деца, за да му се въртят на петичка един ден, решил е къде ще живеят, за да му е удобно на него, чуждите деца (снахите) по възможност да са бездомни сирачета,
Проблемът на много властните родители ( и особено майки) е,
че отглеждат слабохарактерни синове, за да са й залепени до полата,
за да заменят липсващ, студен, тираничен съпруг.
А оттам по веригата всички страдат.
Снахата го отнася по определение.
Силните и умни хора искат да отгледат силни, самостоятелни деца.
От къде да започна?! 🤔 Сигурна съм,че коментара ми ще привлече доста внимание,разбираемо. Такаа,в началото на “връзката” ми със свекървиЩЕТО се целех доста на високо- живеехме заедно. Аз се стараех да направя всичко - да сготвя,да изчистя,да изпера.За рождения й ден - торта й направих,домашна,гурме меню,изобщо снаха като мед🍯… До момента,в който не разбра,че не съм за малко.. 😂 Изнесохме се…. Забременях… От хормоните с ММ се карахме доста често и той се изнасяше за по 1 вечер обратно при мами (мамино синче,отчитам го като моя грешка,защото го гонех от вкъщи 🙄). И такаа,докато не се роди бебка. На излизане от родилния дом ме посрещна с думите - “много си наперена” 🫣. Отидохме вкъщи,тя грабна бебето всякаш е нейно,почна да й сменя памперси и й бутна пъпа… Слава Богу,дъщеря ми беше добре.. Една седмица по-къдно заради този случай с нея се сдърпахме по телефона и така не си говорехме 3 месеца,в който тя дори не дойде да види бебето. Както и да е,мина ми,и на нея де.. Започнах да си говоря с нея по телефона,споделяйки лични неща.. Абе,първи приятелки.. и така от септември 2021 до юни 2022,нямаше проблеми. За 1г.,тя дойде да види детето около 4-5 пъти,а живее на 20мин пеш,има 2 автобуса до вкъщи и изобщо.. без коментар .. Не дойде на рождения ден,не дойде на кръщенката,пак не говори повече от месец… какво толкова делят тея жени не мога да разбера. Знам,че обичаме един и същи мъж ама чак пък толкова..😒
се целех доста на високо- живеехме заедно
На високо- в отношенията ни. 
А? Кое тук е високото?
се целех доста на високо- живеехме заедно