С какво ви дразнят свекървите? - 138

Вода със захар си е точно комунистически маниер. Даже доколкото ми е известно по това време дори в болниците се е практикувало. Организма на малко бебе, да не говорим за новородено изобщо не е готов да обработва сол, захар и т.н. Дори друго мляко, не кърма е под въпрос и с условия, какво остава за друго. Даването на захар и мед рано, може да е една от причините да сме на водещите места по диабет и ИР в световен мащаб, ама върви обясни на някоя баба, че това е вредно. Не можеш по никакъв начин да я убедиш, защото тя така си е гледала децата. Те днешните доктори нищо не разбират, само комунистическите, които и страница западна медицинска литература не са прочели.

Така, че тези които се оплакват, че бабите не се интересуват от децата, може да гледат от добрата страна на нещата. Тук сме се начели на вмешателство, та може да се чувстват късметлийки

Хайде сега, западните лекари всичко са знаели още когато при нас беше социализъм. Поне Спок го издаваха и тук. За 30 години нещата са се променили в световен мащаб, не само у нас. Цитат на Спок:

Е, променили са се. Не само за отглеждането на бебета и деца. За всичко. Аз и майка си, и свека намирам за демоде. Все за хората живеят. Какво ще си кажат хората… такива са си.

Да де, даваш му каквото и да е като стане на няколко месеца. А не захар още в родилното, а с прибирането вкъщи, биберона с мед. При това в цитата се говори за сок, голямо е значението и какво даваш, не само кога. Смятам, че разликите са повече от огромни

Ма ко, ксгато нашите деца бяха бебета, сок се даваше най-рано след 6 месец, често по-късно (и аз съм спорила с майка си по въпроса) Дъщеря ми е с 16 години по-голяма и тогава сокове се даваха доста по-рано, вода също се даваше дори на кърмените бебета. Сега май не дават.
 Имам предвид, че самите насоки на педиатрите се сменят.

Свекърва ми наскоро започна в администрацията на детска градина. Чак сега научава, че мед не се давало на бебе. Коментарът й беше “е, ние като сме давали мед, все едно не са ни пораснали децата”. То хубаво, ама… не е въпросът в меда, а в това да има чуване и разбиране. Ако майката не иска да дава мед, да не се дава и толкова… а не от 100 кладенеца вода как 83-та мед са яли от ден 1.

83-та си е имало прости хора, има си и сега.
Съмнява ме дори тогава медицинско лице да е съветвало да даваш мед, за който се знае ,че е алерген. Но зависи кого питаш и слушаш. Не е нужно да си посипе главата с пепел, достатъчно е да каже: "Това сме знаели, това сме давали, никой не ни е предупредил". Животът и науката се развиват.

Мед не е бил опция, виж за колики, анасон или копър с 5% захар съм давала ,да не горчи, то нямаше какво. Но кърмехме месеци поне , ако не години като сега. Морковен  и ябълков сок след 3 месец, пюре, то брашняно и  сирене вътре настъргано, не знам какво друго от млечна кухня - след 3, но и по-късно сме почвали ,след 6 , след кърменето или с него постепенно едно хранене ,после  като кисел, с нишесте нещо , после с месо, като пасирано ,не знам как са го правили, докато към 10 мес-годинка почвах у  нас да приготвям.. Мляко  квасено от една крава или коза,  ден за ден,  то бананова каша с триста зора се намираше ,просто нямаше като сега.
Чак толкова прости и вредни не сме били.
 Друг е въпросът защо се изявяват сега някои  и дали само питат ,разказват спомени и коментират или е твърда намеса. Защото разговор по тема за гледане ,хранене ,не е намеса.
И аз съм се дразнила ,като почнат да разправят бабите, какъв зор , ако изтъчеш и  изплетеш - има дрешки. Моето трудно по трудно от тяхното,  а то на всеки трудностите си идват по реда.. Нека си мрънкат булките, ние  същото правехме ,нищо ново.

 А съм се чудила какво недоволства една ,като и наготвено ,деца нахранени, оправено,  е не както тя може и иска, но наготово е.  Аз готвя на обяд да има вечерта, че има  и друга работа.
 Само свекърът като бе в отпуск, направил сурова лютица, чиста счукана на ситно салата и ме е канил да обядвам,. Другото - каквото си наготвя и от за всички.

Гадно ми е било да съм придатък, да ме заобикалят, да си решават все едно не съм там, не работата. А, и  съм покапала, изцапала ,като бързам или съм си такава ,неопитна,  то лятна кухня ,цимент, мие се ,свекъра посипал трици да поеме мазнината покапана, мусака беше ,та преляла  и като слагам в печката капнало. Не забравям ни доброто ,ни злото, но  минало, било, живот просто.

Всъщност конфликта идва, че майката не пита, ама свекървата държи да каже и разпореди. Тя майката, ако питаше, после няма да се оплаква, че свекървата и налага това или онова. Или пък майката е решила кого да пита, спряла се на педиатъра, а свекървата се тръшка защо не пита и слуша нея и пак налага нейното от преди 30+ години. Абе питаш я, не питаш я, свекървата все знае повече от всички. Това в общия случай разбира се

Да не започваме стария спор. Снахите винаги са прави.
Майките на синове трябва официално да се отказват от тях в деня на сватбата , може в ДВ.
Само момичетата се лигавят, момчетата са чужди...

И аз като съм била млада са ми давали непоискани съвети,но не съм го приемала така на нож.Който и да си приказва,казвам "ще питам лекарката" и толкова.

Тези, които имате и момче и момиче (предполагам има такива мами тук) връзката с единия и другия как се различава? Задавам този въпрос не за да се заяждам, а за да  разбера. Аз имам брат и майка ми казва, че много го е ревнувала от приятелките му. Не смятам, че майка ми обича повече него и по-малко мен. Явно просто е различно.

Понякога съм споделяла с мама злободневни изцепки на свеки. И тя ми е казвала, че хем разбира мен, че се дразня, хем нея - единственото ѝ детенце, синче, трудно било да го видиш как вниманието е насочено към жена му.

Пак казвам, не съм в лоши взаимоотношения със свеки, но разбирате, че се е случвало да ме издразни с нещо.

Защото тя го вижда, че аз пътувам много, а той все си стои вкъщи. И по състезания пътувам с детето, чувала съм коментари от нейна страна и затова колкото по-малко знае, толкова по-добре. ММ е идвал с нас, но не може да издържи на този ритъм. Той е по по-лежерните почивки. Аз пък се чувствам супер. Ама иди и го обясни на бабата, в нейните очи е горкия ми син. Той чудесно се скатава, докато аз, детето и моите родители покоряваме някоя козя пътека, гора, или каквото там сме планували, и се чувстваме всички супер. Не виждам смисъл да се мъкне с нас, след като не обича, само и само майка му да е щастлива.

Sherilyn,
Аз имам 2 деца: момиче и момче и вниманието ми е раздвоено. Да не говорим, че в момента така съм набрала на 12-год. ми син, че само си го представям голям, как идва какво-да-е момиче, взима го и вика "мой си е". А аз, тайно бършейки сълзи от радост, си викам на ум - Ох, отървах се. Тя да му бере гайлето сега.😃

Аз предлагам много синове на пазара, да знаете.


Но от сега да сме наясно - ще съм лоша свекърва. Ще си пия виното, ще си карам ските, няма да се занимавам със снахи и синове, не гледам внуци.