В момента чета ... 78

Calabria аз нямам проблем с идеята и героите и с разбирането. Имам проблем с прекалено голямото внимание , което отдава на това което казва и разказва. Не знам дали ме разбираш. В същност не намирам тя да казва нещо по-различно от това, което всеки нормален човек си мисли. Само се опитва да се представи като пророк на невероятни открития и неотркити истини. Според мен просто прекалява и то именно с това, което умива в героите си и философиите си. Тези две книжки , които съм прочела от нея можеха да се напишат по-тънко и да се поведе читателя сам да си помисли тези мисли и последователност. Не е казано кой знае каква висша логика и неразгадаеми тайни. Съвсем елементарни са.
В смисъл за мен е грубо и дори може би обидно да ми обяснява с такива детайли обикновени мисли, сякаш са лично нейни открития и в същото време да има Тухи за негативен образ. Смях в залата.
А иначе при тези образи и идеи, които са ок, може да направи четивото далеч по-интелектуално и приятно.
Според мен.

Уважавам мнението ти,интересно ми е да чета всички гледни точки👍.Разбирам те,и да-наистина е разтеглено писанието й😀,вложила е доста в писателско пространство да обясни себе си.

Ами там и е проблема. Аз не очаквам от един автор да ме натоварва с обяснения за себе си и да ми се обяснява. Повечето творби обясняват много просто с историята която разказват и образите , но 2/3 от книгата да е да се обясни авторката себе си и колко е оригинална ... при положение че обяснява общочовешки истини и обществени понятия. Свобода?
В същност равенство и свобода са рамо до рамо дори в днешните основни обществени течения. Какво ще кажеш например за символа на дъгата? И за Black Lives Matter  ?
Свобода И равенство, не ИЛИ равенство ... т.е. за да ми е приятна може да си разкаже интересната история , да си опише интересните образи и да остави чувството, обяснениетп и тълкуванието за мен. Т.е. да ми даде поне малко свобода все пак  ,

Ще попитам и за още няколко заглавия, ако някой може да сподели впечатления:
Светилата от Елинор Катън (пропуснах я, когато излезе и сега ми попадна пак пред погледа)
Илгет. Трите имена на съдбата от Александър Григоренко
Старата къща под кипариса от Фазил Искандер
Малък живот от Ханя Янагихара

"Старата къща" я имам и просто си чака реда. "Малък живот" я започвах преди време и ми хареса, но я оставих заради по-интетесни книги. Малко плоско пише авторката, наистина има малко живот в нейните думи.

"Малък живот" ли каза??? Веднага идвам с брадвата

Eто ревюто ми:

За "Малък живот" мога да пиша много.
Първо ще започна с надеждите, които възлагах на тази книга. Финалист за наградата "Ман Букър" 2015, сензация, доста промотирана от издателите си и из литературните блогове и т.н и т.н.
Много я чаках и с огромна радост си я купих веднага щом излезе. Очаквах книгата да ме помете, разтресе, трогне, разплаче, "хване за гърлото" и какво ли още не от този порядък емоции.
За съжаление нищо от това не се случи. Книгата се оказа едно огромно за мен разочарование.
Какво е всъщност "Малък живот" и как аз я усетих?
На първо място е апология на ненужните гадости от всякакво естество. Силно надценена книга с мазохистично смазващ обем. Аз не разбрах смисъла на цялото това всепоглъщащо страдание, описано на 700+ страници. Защо бе всичко това? На какво ни учи то? Какво ни дава то? Ще бъда благодарна, ако някой от харесалите романа ми отговори на тези въпроси или сподели своята интерпретация на нещата.
Дали защото аз съм човек, който по никакъв начин и никога не е бил склонен да дълбае в миналото, не открих за себе си нищо полезно в тази книга.
Безнадежността , която лъха от книгата и насладата, с която писателката описва, описва и описва ... и описва.... страданията на героите си , буквално може да довърши човек. Романът така те засмуква в блатото си с депресии и всякакви гадости, че едвам изплуваш след това. Допускам дори, че е вероятно да има и нещо сбъркано в психиката на самата авторка. Не може да си в ред и да изпитваш удоволствие да описваш подобни неща.
Толкова време мина, откакто я четох и още я помня и мразя.

Лична награда: Литературна малинка No 1 за всички времена откакто съзнателно чета.

Между другото, наскоро излезе в Мейлбукс в ел.вариант. Не си струва парите тази книга!!!

Миж,
Елиминира май една книга от списъка, затова сега те предизвиквам да предложиш друга. 🦊
Тайното писание от Себастиан Бари?

И за мен елиминира.

Хмм... такова предизвикателство ме затруднява малко, защото въпреки, че имаме колосални различия с теб понякога, общо взето имаме и доста сходен вкус
Какъв тип книга ти се чете например?

"Тайното писание" не е лоша, но като че ли очаквах повече. Накрая драмата ми дойде прекалено.

Миж, имам още запаси, така че засега само набелязвам какво да поръчам. Насочила съм поглед към лабиринт, защото засега много ми допада подборът им. Набелязала съм тези, които споменах, като за Светилата дори бях забравила.

Сега отворих Играчка-плачка от Кевин Уилсън и е с много обещаващо начало. Направо е супер през прочетените дотук 50 страници.

Здравейте, от няколко теми ви чета, сега се престрашавам да се включа. Основно чета електронни книги, докато децата спят, през нощта. Преписах Гръцкото съкровище и есекският змей. Ще се радвам да си говорим, че около мен няма с кого да споделям литературни страсти
Иначе повечето "класики" ги изчетох на младини, последен в списъка ми беше Пруст, радвам се, че си го оставих за сега, иска търпение, но пък с голям кеф го четох,при това на хартия, истинско удоволствие. Искрено завидях на човекът на когото му предстоеше четенето на Праграф 22

Все още не съм дочела Гръцкото съкровище - държа си телефона наблизо, докато я чета, защото описват находки, които са изровени при Хисарлък и искам да ги видя. Например това - първата им по-значима находка - описана е като плоча с релеф на Аполон (според Гугъл е Хелиос) - Хенри и София са я скрили от турското правителство и са я държали дълго време на показ в дома си в Атина:

Възхищавам му се, въпреки варваските похвати при разкопките (които включват и динамит ).
Този човек реално е трупал пари през първата половина от живота си, за да може през втората да ги изхарчи за разкопки, без да е сигурен, че ще има материална облага от това.
И в днешно време има търсачи на съкровища, но тук става дума за страст към една идея - нещо много рядко.

П.п. ще ми се всички тези находки да бяха приложени като илюстрации в книгата, също и някои снимки на героите.  А не да трябва да търся из Гугъл.

Приключих "Глина". Отдавна книга не ме беше хващала така за гърлото. Много добре разказана,топла,докосваща история. Определено ще остане в съзнанието ми дълго.

Приключих ,, Докато Париж спеше,, . Много ми хареса!
Запознаваме се с две двойки в първата част с Шарлот и Жан Люк, по време на окупацията на Париж и за това как те възприемат случващото се . Тя работи в немска болница, той е железничар в гарата до Дранси, който е служил за транзитен лагер към Аушвиц.
Във втората част се запознаваме със Сара и Давид, които са евреи и са принудени да изоставят новороденото си дете,за да не попадне и то в Аушвиц.
И Сам -детето , което е вече на 9 г и трябва да разбере истината за произхода и историята си.
Това не е поредната книга за ВСВ. Това е разкошна история ,за нещата , които сме принудени да вършим по време на война, за следите и травмите , които войната нанася и са непоправими,за едни биологични родители , които оцеляват имат отново нормален живот , но не могат да намерят път към сина си.
За другата двойка , които рискуват живота си ,за да спасят детето ,да го изведат от Франция,за да се установят в Америка.
Общото и едните и другите го обичат , но как едно дете на 9 г. трябва да разбере, че животът му е лъжа , че майката и бащата ,които е обичало не са истинските му такива. За решението да пренебрегнеш собственото си щастие,в името на това детето ти да е щастливо.
Прекрасен роман с душа !
Най-много ми хареса , това че авторът е представил гледната точка на всеки един от персонажите дори и на Сам. Книгата е обемна , но се чете на един дъх. ❤️📖
За днес мисля да започна и завърша ,,Оскар и розовата дама,, на Ерик Шмит.

Озон пак са заредили книгата с пълните произведения на ван Гог, в момента май имат и код за 15% отстъпка.
Аз я взех (с по-малка отстъпка) и много ми харесва. Освен, че има всички картини, пише доста подробно за творчеството му на английски. Трудно се чете обаче, защото е много тежка и ако си я вземете в леглото (например) е буквално смазваща
Разглеждайки всички тези автопортрети забелязах, че въпреки цялата му религиозност и аскетичност, той е бил суетен - често носи сини акценти в облеклото си, които подчертават очите му (колкото до това, че се е рисувал много пъти - това не винаги е признак на суета - художниците понякога го правят и като упражнение).


Освен това, са върнали и лего орхидеята, мислех да я поръчам, но след два дни заминавам. И без това имам една поръчка от сряда, която не идва и си мислех, че ще трябва да търся на кого да оставя пари, за да я вземе.