В момента чета ... 78

  • 43 079
  • 740
  •   1
Отговори
# 225
  • Berlin
  • Мнения: 12 990
Падингтън са поредица от кратки книжки. Ние имаме доста, издателите за България са роднини на свекърва ми и когато децата бяха малки, ни изпращаха. Чела съм ги и аз.

# 226
  • Мнения: 11 259
Робърт Грийн- Мaйсторството.

Последна редакция: нд, 17 юли 2022, 17:17 от Candy_girl

# 227
  • София
  • Мнения: 1 880
Зарязах Орехови двори на 40%, прекалено политически детайли, прекалено псувни и вългарни изрази за моя вкус. Ясно ми е, че авторът опитва да покаже съвсем точно балканския манталитет, но честно казано едвам четях. Бях на почивка и исках нещо интересно за плажа, бутах, мъчих и реших че 40% е максимумът, който мога да понеса.

Започнах Момичето на скалата, на 6% съм убедена, че знам какво точно ще се случи. Оставих и нея.

Чете ми се нещо много интересно, но явно нямам нищо подходящо свалено. Ще захапя някоя хартиена, когато се прибера.

# 228
  • Мнения: 2 173
Дочетох си Хипопотама и мога да кажа, че е прекрасна, смислена и човеколюбива книга, точно каквито най-много ги обичам. Авторката е много интересна творческа личност - тектописец, художник, а и като писател се отличава с характерен щрих и отличителен стил - образите са цветни и живи, със силно преекспонирани черти, емоциите рязко се сменят от еуфория до драма, докато всъщност това е история за обикновения живот, погледнат през особения поглед на разказвача, за нещата, които се случват, докато очакваш нещо друго, за странния начин, по който мечтите се превъщат в живот. В крайна сметка в основата на цялото това изобилие от хора, случки и съдби стои идеята, че животът е подарък, но трябва сам да си го отвориш. Много обществено значими се засягат, но за тях се говори през хумора и смеха и по това Анете Биерфелт ми напомня на Бакман. Страхотна книжка, която нямаше да прочета, ако не бях попаднала на нея във фб-група на добра цена, защото официалната анотация като че ли набляга на ексцентричното и особеното, което мен не ме привлича, но открих много любов, съпричастност и топлина, страхотен стил и майсторски изказ, които ми напълниха душата. Препоръчвам с чиста съвест.
В същото време "Просто Мат" от Джесика Парк ми се струва страшна тъпотия - книгата не е обозначена като тийн литература, но не виждам как на нормален възрастен подобна бозица би била интересна и вълнуваща, дори няма смисъл да я коментирам.

# 229
  • София
  • Мнения: 11 859
След "Попитайте Сара Грос" попаднах на втора книга, която не ме намери в подходящ момент,  а именно  "Летният брат" (Яп Робен).
Отново дисфункционални семейства от маргинали, живеещи във фургони с парализиран син... ами не, не ми се чатат подобни сиклити.  Зарязах и нея.

За сметка на това с "Последната мисис Периш" мисля , че ще се разберем Grinning
Не е нещо извънземно, напротив - клиширана е, но се чете леко, задържа интереса и е отлична за лято и плаж.
(Не че аз я чета на плажа Sad )

Някой нещо за "Нощната кучка"? Попаднах на доста добри ревюта за нея, та ѝ се чудя...

# 230
  • Мнения: 11 784
“Последната мисис Периш” щях да поръчам от издателството, ако не бях прочела отзивите в ГР (и намерението ми за моята библиотека да вземам вече само заглавия, който трайно искам да останат там).
Намерих електронно първата книжка на Майкъл Бонд, много е приятна за четене и доста лесна за превод, а мечето е голям сладур и е жалко, че тук не е толкова популярно (или поне така ми се струва). Е поне научих защо е кръстено точно така, защо пише все писма на леля Луси и разни други неща, които още в началото на книжката се разясняват (и които покрай анимацията от тук-оттам гледана са ми правили впечатление).
Скрит текст:
има я тук напр.
https://bg1lib.org/book/2644981/b12ee2

# 231
  • София
  • Мнения: 11 859
“Последната мисис Периш” щях да поръчам от издателството, ако не бях прочела отзивите в ГР (и намерението ми за моята библиотека да вземам вече само заглавия, който трайно искам да останат там).

И аз съм на този принцип, затова веднага щом прочета книгите или ги разменям със съфорумки, или ги продавам Simple Smile
Много малко задържам за себе си.

# 232
  • Мнения: 11 784
И това е добър вариант, да.
Наскоро установих, че за малко щях да поръчам книга, която вече имам в моята библиотека и че съм си взела такава, която фигурира като по-старо издание в библиотеката на родителите ми 🤭.
С някои книги от моята пък съм се разделяла като съм ги оставяла в импровизираните библиотечки (намиращи се на обществени места).

# 233
  • Мнения: 2 173
Аз не знам предварително коя книга ще искам да си запазя, случва се да имам големи очаквания и да се разочаровам, както и да налетя на случайна находка. Освен това, като мине време, решавам, че все пак и книгите, които си пазя, не са ми толкова ценни и си освобождавам място за нови.
За "Летният брат" ми беше полезно мнението, набелязала съм си го, но ще остане за други времена, сега и на мен не ми се чете книга на тази тема.

# 234
  • Мнения: 11 784
След като попаднах на няколко книги, които се оказаха грешка да ги купя, вече почнах да подхождам по-избирателно- чета отзиви в ГР (и то по-внимателно тези с малкото звездички), чета по няколко страници - ако има качени на сайтовете за продажбата им и ако не са ми толкова харесали или отпадат, или остава да ги търся със заемки. Много са вече книгите и вкъщи и при близки роднини, затова предпочитам да подхождам така избирателно.

# 235
  • София
  • Мнения: 11 859
Райна, за "Летният брат" има доста силни ревюта в ГР от потребители, на чиито мнения много разчитам и които са честни (не такива, "работещи" с издателства Simple Smile ).
Не я отписвай, просто на мен ми дойде прекалено тежка и неподходяща за настроението, в което съм.

# 236
  • Мнения: 11 784
Всъщност напоследък поне за себе си се убеждавам, че съвсем прав е Итало Калвино, че книгите ги четем и възприемаме по различен начин спрямо това, какво сме прочели преди това. Има книги, които много харесвах преди години, а сега не искам и да поглеждам. Както и такива, към които сега се насочвам и бих разгърнала, въпреки че преди време са ми били поради определени причини крайно безинтересни.
(Не мога сега да издиря точния цитат от книгата- “Ако пътник в зимна нощ”, но тази пък е сред книгите, които ако преиздадат задължително ще си взема за личната библиотека. След като мина повечко време от прочита ѝ някак се установи в личната ми класация за годината на първата позиция).

# 237
  • Мнения: 2 579
"Кралството" на Ю Несбьо ми започна тегаво, но след първата четвърт става толкова интересна, че чак не искам да свършва.
Много по-различна е от книгите от поредицата за Хари Хуле, но такива интересни обрати има, че те държи в напрежение през цялото време. Тематиката е тежка, но не е чак натоварващо четенето. Поне за мен. Остават ми още около 30% до края и ми е интересно какво още има да се случва.

# 238
  • Мнения: 547
Здравейте, от известно време не съм ви чела и не съм се отчитала. В петък започнах "Хаштаг" на Ремигиуш Мруз, разменена тук във форума, приключих я вчера. Сложих й оценка 5, много ми хареса заради социалната тематика. Изненадана съм от ниската й оценка в Гудрийдс. Бих чела и още на автора, ще трябва да търся превод на английски, с полския не съм на 'ти' Wink

Преди това прочетох "Законът за детето" на Иън Макюън, също твърда 5-ца.

В момента чета Олга Токарчук "Карай плуга си през костите на мъртвите". Разбирам защо е отличена с Нобелова награда за литература. Прекрасна! На 25-та страница съм, запленена!

На аудио все още слушам "Хипнотизаторът" на Ларш Кеплер, бавно ми върви. Харесвам я, добър трилър. Паралелно и "Карл Юнг: основни идеи" на Рут Сноудън, според настроението.

# 239
  • Мнения: 11 784
Хаштаг ми е сред чакащите книги, които навзех преди време, радвам се, че е интересна, а има още една на български  от същия автор http://www.erabooks.net/knigi/и-никога-не-я-откриха .
Предвидила съм да чета “Корабът” на Лиляна Михайлова, а и други книги ме чакат.
На Олга Токарчук пак бих похвалила “Чудати разкази” и “Гардеробът”, за “Правек” си трябва по-друга нагласа, но разказите ме плениха и много ми харесва начинът по който са написани.

Общи условия

Активация на акаунт