В момента чета ... 78

Знам, но като сложа и доставката и отстъпката се стопява. А гледах, гледах и нищо друго тяхно не харесах, за да има смисъл поръчката.

В момента привършвам „Звездата на Стриндберг" на Ян Валентин.
Определено съм приятно изненадана. Действието е доста динамично. Харесвам намесата на историята и вплитането на нацизма в контекста на книгата. Интересно ми е как ще се разиграе и темата за свръхестественото накрая. Надявам се финала да бъде достоен, макар да имам своите колебания. Представата на хората  за теми като свръхестественото  е много различна, но се надявам Ян Валентин, ако не ме изненада, то поне да не ме разочарова с някой нелеп край.

Аз между другото (имам предвид между другите книги) започнах Енола Холмс 2, защото си я взех със списание Браво и си рекох да й дам шанс. След средата съм, вероятно довечера ще я дочета, но е зле книжката - оценката ми е 2/5. Не мисля да чета друга част от поредицата, или да гледам продукцията на Нетфликс.

Енола е малката сестра на Шерлок и Майкрофт, чиято мисия в живота е да бори патриархията и да се противопоставя на джендър ролите. Холмс, Уотсън и Майкрофт "естествено" се отнасят пренебрежително към жените и са със закостенели разбирания. В началото на тази година четох някои от разказите и не забелязах такова нещо, но както и да е.

Енола мрази всичко - патриархията, корсетите (следя няколко специалисти по костюми и историческо облекло - жени, в Ю туб и според тях не е вярно, че корсетите са неудобни, или че са причинявали здравословни проблеми на жените в миналото - всичко това е силно преувеличено), универсалните магазини, външния си вид, пансиона, в който е трябвало да учи, Майкрофт, прислужниците, които й служат като информатори, пияниците, които й спасяват живота в началото на книгата и т.н.
Тя обича да е сама, а може и да не е така, но според нея - няма друг избор (иначе ще я накарат да ходи на училище и да носи корсет - о, ужасТ!).
Майка й я е напуснала, когато е била на 14 години, за да бъде свободна и щастлива, докато пътува с един цигански катун. Това, разбира се, е ок (или не съвсем, но все пак жената има право да поживее както й харесва).

Според мен, книгата е неуважителна както към персонажите на Конан Дойл, така и към самия автор (неколкократно се подчертава каква глупост е спиритуализма, който е бил любимо хоби на Конан Дойл).


В резюме - 6 лв са подходяща цена за тази книжка; не бих я дала на дете да я чете, особено пък на момиче (при толкова комплексирана главна героиня); по-скоро бих препоръчала Шерлок Холмс.

Днес започвам "Жената конбини". Много е кратка- 160 стр. Тази вечер, като легнат децата, вероятно ще я прочета цялата.
После съм си приготвила "Тайните убежища" и "Зениците".
За сюжета на "Зениците" на Джеймс Блекбъри нищо не можах да разбера от анотацията.
Някой, който я е чел, може ли с две изречения да напише за какво става въпрос? Ако трябва, в скрит текст, за да не се възприеме като спойлер.

В момента чета Паула на Алиенде. Много ме грабнаха Дъщеря на съдбата и Портрет в сепия. Страхотна сага, толкова много съдби и реални събития са вплетени в нея. Паула е малко по-различна, но също ми харесва.
Исках да ви питам Къщата на духовете доколко има общо с другите две, защото те са просто като една книга, съдбите на героите продължават от едната в другата, а Къщата съм я чела доста отдавна и сякаш там действието си завърши, никой от тези герои не ми е познат?

И аз харесвам тази книга. другите не съм чела. Сега чета една нерозова чикилийка или както я наричате . Едни търсят Aтлантида   Na Andy makdermot.

Чета Образована. Добро темпо, въпреки че в момента съм на някакъв циклещ момент. Определено ме заинтригува съжетът.
Завърших в Сторител Пропукване на Карин Слотър, пълна петичка й давам, страшно увлекателна ми беше и много бързо я изслушах. Образите са много интересни, действието е стегнато и обосновано.

И "Пропукване", и "Погубени" са страхотни!
Радвам се,че и на теб са ти харесали, Тарталета

Погубени не съм я чела, видях, че е в Сторител, отбелязвам я. На Слотър съм чела Добрата дъщеря, нещо не ми беше харесала напълно, но се радвам, че "реабилитирах" автора с Пропукване.

И аз я чета в момента, но не съм толкова впечатлена. Повече очаквах, но до средата. После съм подготвила биографиите на майката на Мъск и на М. Обама и се чудя коя да е първа

Иначе прочетох ,, Жертви на трафик,, също покупка от Лидл, но ми беше като филм. Поуката и смисълът естествено са най-важното, имаше някои обрати , които ми харесаха и можеше нещата да поемат в друг изход. Финалът беше кърваво меле. Само пистолети и всеки стреля .... Точно като американски екшън филм. Иначе се проследява и акцентира върху схемата за отвличане и транспортиране на жертвите и съответно хващането на лошите от инспекторите.

Вчера започнах Absolvo te на Бърдаров и съм по средата вече.
Върви бързо и горе-долу интересно.
Изненадващо за мен беше, че използва толкова клишета.
Пример : " общува с обичайните заподозрени" -т.е. само с най-близки хора ; " нов бардак не се прави със стари ......" , цитира Достоевски и прочие.
Това малко ми убива удовлствието от четенето.

Снощи дочетох Енола Холмс 2 (телефонът ми настоява, че се изписва Ебола, което в случая ми изглежда странно подходящо - ако имах позната с това име, вероятно щях да я наричам Ебола). Изненада ме с това, че беше по-тъпа, отколкото очаквах да бъде.
Въпреки че уж става дума за загадка, реално няма никакъв мисловен процес, който да доведе до разрешаването й (чела съм детски романи с детективска нишка и обикновено има някакви разсъждения и изненади, макар и като за деца). Главната героиня си рисува и й идват разни не особено смислени идеи. Има един подозрителен тип (точно така, един) и той е извършителят.
И нещо, което възприех като лична обида - една от героините е левичарка и пише огледално - не само страниците , но и изписва дневниците си отзад-напред, все едно са манги (може би знаете, че в някои източни страни първата страница на книгите е тази, която за нас е последна)... Та... Аз съм левичарка, винаги съм била (никой никога не се е опитвал да ме отучи, нито вкъщи, нито в ДГ, нито в училище) и абсолютно никога не ми е идвало наум(нито ми се е струвало естествено) да пиша огледално или да започна от последната страница на тетрадката. Веднъж в училище един учител (един от малкото ми мъже учители) ме попита дали пиша огледално, щом пиша с лявата ръка и тогава се засегнах не на шега (не го показах, защото съм дама ) - даже споделих с родителите си и те предположиха, че е искал да се направи на оригинален или да се пошегува.
Леонардо е пишел огледално, но не защото му е идвало естествено, а като код.
Понижавам си оценката за книгата на 1,5.

Аз я прочетох преди няколко дена. Освен клишетата, на някои места ми звучеше като текст от учебник. Сухо някак си. Темата е интересна, но не ме завладя така, както първата -     
 " Аз още броя дните".

На мен пък Absolvo te ще ми е първата номинация за книга на годината. За сега имам 2 фаворита и двете са на български автори, чак не мога да повярвам.
И аз съм левичарка. Мен пък ме тормозиха в 1 клас да сменям ръката, но не се дадох. И аз си пиша нормално. За пръв път чувам, че някой очаква от левичарите да пишат огледално. 😒